Р Е
Ш Е Н
И Е № 12
гр. Пловдив,04.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и
трети октомври,през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Весела Петрова
при секретар Ангелина Костадинова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1203 по
описа на ПОС за 2017г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Постъпила е въззивна
жалба от С.М.А.-Х. *** против решение № 40/07.02.17г.на РС-Карлово,2-ри
гр.с.,постановено по гр.д.№ 1092/16г.,с което са изменени на основание
чл.59,ал.9 вр.с ал.4 от СК определените с влязло в
сила определение по гр.д.№ 545/14г.по описа на КРС мерки относно упражняване на
родителски права,местоживеене и издръжка,като е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето
Н.Д.Д., ЕГН: ********** на
бащата Д.Д.Д., ЕГН: ********** и е определено
местоживеенето на детето при него;определен е режим на лични отношения на майката С.М.А.-Х.,ЕГН: ********** ***,с детето Н.Д.Д.,както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 09.00 часа на
първия ден до 18.00 часа на втория ден и един месец през лятото, който не
съвпада с отпуска на бащата и е осъдена С.М.А.-Х. да заплаща на детето Н.Д.Д., чрез неговия баща и законен представител Д.Д.Д.,месечна издръжка в размер на 120лв.,считано от датата
на предявяване на исковата молба – 03.10.2016 г. и дължима до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
Жалбоподателката
счита решението за незаконосъобразно,необосновано и неправилно поради
съществено противоречие с материалните и процесуални правила по
съображения,изложени във въззивната жалба и
допълнение към нея,както и в писмени бележки и иска отмяната му и постановяване
на друго,с което да се отхвърлят предявените искове.Ангажира
доказателства.Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият по жалбата-Д.Д.Д.
чрез пълномощника си адв.П.М. счита жалбата за
неоснователна по изложени в писмен отговор и писмени бележки съображения.Също
ангажира доказателства.Претендира разноски.
ПОС, след преценка на събраните по
делото доказателства,допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,която
има правен интерес да обжалва постановеното решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред ПРС са предявени
субективно съединени искове с правно основание чл.127,ал.2, вр. с чл.59,
ал.9 СК.
В исковата си молба ищецът Д.Д. твърди,че е живял с ответницата на семейни начала от
лятото на 2011г.до м.април 2014г.,като от съвместното им съжителство имат
родено дете-Н.Д.Д.,ЕГН-**********.Със спогодба,сключена по гр.д.№
545/14г.на КРС упражняването на правата върху малолетната Н. били предоставени
на ответницата С.А.,а на ищецът бил определен режим на лични отношения с детето,както
и задължение да заплаща издръжка в размер на 100лв.Твърди се в исковата
молба,че от влизане в сила на спогодбата са настъпили съществени изменения в
обстоятелствата,изразяващи се в няколко насоки:влошаване на условията на живот
при ответницата-детето живеело в къща в с.**** заедно с ответницата и нейните
роднини-баща,майка,брат и сестра,където отглеждали и животни,при лоши битови
условия;сключване на брак на същата с мъж от Македония,живеещ в Германия,при
когото тя многократно пътувала в последните месеци,оставяйки детето на грижите
на майка си,както и поддържане на връзка с друг женен мъж от ответницата,когото
детето също виждало;агресивно поведение
от страна на брата на ответницата спрямо нея и детето,включващо обиди и дори бой,както и общуване на майката и
нейните близки с детето само на турски език,в резултат на което Н. не знаела
български,а това създавало много затруднения в контактите й с децата в детската
градина,която посещавала.Освен това ответницата не работела и не реализирала доходи.
Ответницата е
оспорила исковете.Твърди,че условията за живот в дома й не само не са се
влошили,а дори се подобрили,действително имала сключен гр.брак с М. Х.,който живеел в Германия,но за
последната година и половина тя пътувала при него само три пъти за по седмица
до десет дни,като за това време за Н. се грижела нейната баба,майката на
ответницата,с изрично пълномощно и при непрекъснат контакт по вайбър.Детето редовно посещавало детска
градина,първоначално в с.****,след това в гр.**** и нямало затруднения с
българския език,говорело и на български и на турски,което донякъде го
затруднявало,но то било все още малко.Ответницата нямала връзка с друг
мъж,работела до м.септември 2016г.във фирма „Фалко“.Ищецът
бил този,който е безработен.Бащата не всеки път,когато имал право,вземал детето
при себе си.
Страните не
спорят,че двамата са родители на Н.Д.Д.,което е видно и от представеното
удостоверение за наследници.
Пред първата
инстанция са събрани писмени доказателства-сл.бележка,от която се установява,че
детето посещава редовно ДГ в гр.****,удостоверение за сключен гр.брак на
ответницата с М. Х. на 19.11.15г.,удостоверение от личния лекар на детето,че
същото редовно е водено на дет.консултации,за прегледи
и лечение,когато боледува.Представен е и тр.договор
на ищеца.Изготвен е соц.доклад от ДСП-****,включително и относно жилищните условия при двамата родители.
Разпитани са по
двама свидетели на страните-майката и сестрата на ищеца,съответно Н. И. и Д. К.,и
двама свидетели на ответницата-Г. Ш.,нейна леля и А. К..Изслушани са и двамата
родители на осн.чл.59,ал.6 от СК.
Пред въззивната инстанция е представен тр.договор
на ищеца за работата му като **** на пълен работен ден,както и такъв за временна работа с ответницата,считано от
15.06.17г.като ****,сл.бележка от
ДГ,посещавана от Н.Д..Изготвена е и е приета неоспорена комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза относно родителския капацитет на двамата родители и
психичното им състояние.
В мотивите на решението си
първостепенният съд е посочил,че единствената предпоставка,установена от закона,въз основа на която е допустима
промяна на постановена вече мярка за упражняване на родителски права, е
изменение на обстоятелствата,които са довели до налагането ѝ и в тази
връзка е съобразил изводите си с разрешенията, дадени
в Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при СК
от 2009 година и са задължителни за съдилищата.Посочил е какво се има предвид
под „изменение на обстоятелствата“ съгласно
дадените в постановлението задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона,а именно:както новите обстоятелства,които влошават положението на
детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така
и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото
разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на
по-рано взетите мерки,при която преценка следва да се изхожда изключително от
интересите на детето.В тази връзка съдът е посочил,че следва да се обсъдят съобразно
указанията родителските, възпитателските и моралните качества на
родителите,тяхното и на детето поведение,желанието на детето и на родителите относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия
родител, социалната среда,в която живее детето след
решението,жилищните,битовите и материалните условия.Подчертано е,че във всички
случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се
отразяват, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на
мерките, които определят същото,като желанието на детето и това на родителите
относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с
другия родител не са задължителни за съда.
След обстоен анализ на събраните по делото доказателства и при преценка
най–добрия интерес на детето,КРС е приел,че са налице промени,засягащи
положението на малолетната Н. и изменено обстоятелство,свързано с неизпълнение
на нововъзникнали задължения на родителя по повод
спазване на вече определените мерки.
Вземайки предвид родителските и морални качества на страните, полагането на
грижи и умението за възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване на
знания, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на детето,
възможността за помощ от трети лица,първостепенният съд е приел,че в интерес на
детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата.
От една страна съдът приема,че
именно бащата има по-добри възпитателски
качества и полага по-големи грижи за детето през
времето, когато то е при него,като се позовава на показанията на всички свидетели,
а и на самата ответница, че ищецът
е добър и грижовен баща, осигурил е на детето подходящи жилищно-битови условия и прави необходимото да задоволява нуждите му..
От друга страна кредитира
показанията на свидетелите на ищеца И. и К. за факта на изричани от детето
нецензурни думи и изрази,което не се отрекло и от ответната страна и стига до
извода,че това поведение на детето е резултат от обкръжаващата го социална
среда в дома на майката в с. **** и от начина по който се възпитава там.Отново
позовавайки се на показанията на тези свидетелки КРС приема,че А.–братът на
ответницата, който живее в същото жилище, нерядко проявява вербална и физическа
агресия към последната в присъствието на детето, а и към самото дете,което
налагало самата ответница да търси ищеца да ги взема при него заедно с детето,
тъй като брат ѝ ги гонел от дома им (св.И.). Също така имало случай, при
който Н. била с насинена буза, а обясненията ѝ били, че А. я ухапал.Това,което
ответницата считала за нормални битови конфликти,според съда всъщност давало
представа за условията, в които детето се отглежда и изгражда като личност.
На следващо място районният съд е
отчел проблемите на бащата при опитите
му да вземе
детето според полагащия му се
режим на лични контакти,които намира за доказани. Сцените на насилие, предизвиквани от ответницата и роднините ѝ, съпътствани с викове и скандали в присъствието на 4-годишното дете,според съда нямало как да
бъдат толерирани и също сочели на среда
в дома на майката, неподходяща за неговото отглеждане.
Що се отнася до
жилищно-битовите и хигиенни условия,при които живее детето при майката,първостепенният
съд е приел,че тези в дома на бащата са по-подходящи за отглеждане на
детето.Отчел е,че за имот,находящ се на село е нормално да се отглеждат домашни
животни,но същевременно е подчертал,че дори и така,е необходимо в него да се
спазват определени елементарни условия на хигиена,които в случая липсват-в този
смисъл се е позовал на показанията на свидетелите И. и К. за наличие на бълхи,фекалии,оборска тор и урина в двора на имота и около него,като според съда тази обстановка обуславя опасност
за детето от болести и зарази, още повече, че св. И. свидетелства за възпаление
на лимфните възли на детето и лекарска забрана да си играе с котки.
Неоснователно жалбоподателката
счита,че според районния съд животът на село е укорим и наказуем,тъй като от
една страна първата инстанция не акцентира в мотивите на решението си само
на жилищно-битовите и хигиенни
условия,при които трябва да живее Н.,а ги разглежда в контекста на останалите
предпоставки за изменение на обстоятелствата.От друга страна,животът на село
предполага спазването на минимални хигиенни условия и навици,които включват и
поддръжката на чистота на двора,именно поради наличието на домашни
животни,недопускането им в къщата,почистване от техните фекалии
и др.В случая се установява,че дори такова елементарно ниво на хигиена не е
спазвано в имота,обитаван от ответницата,за което говори и наличието на бълхи.
На следващо място районният съд е
отчел факта,че майката посещава съпруга
си в Германия по няколко пъти в годината и за това време,макар не много
продължително,оставя детето на грижите на своята майка.
За недоказано е прието твърдението
на ищеца за укоримо морално поведение на
ответницата,както и това за наличието на затруднения
на детето да говори български
език,тъй като в дома на майката
се говорело само на турски,а
Н. дружала с деца от други етноси.Очевидно е,че дете,на което му се
налага да живее в двуезична среда,при това в такава ниска възраст,ще изпитва
известни затруднения при усвояването на немайчиния си език,но действително не
се доказват категорично твърденията в исковата молба,че Н. не е могла да говори
български,както и че в роднинския кръг на ответницата се е говорело единствено
на турски.Ето защо правилно и районният съд не е отчел това в негативен
аспект,като е взел предвид,че детето е едва на 4-годишна възраст и не може да
се очаква от него да разговаря свободно
и безпроблемно който и да било език.
Не се доказват и твърденията,че
ответницата е безработна-както от св.показания(св.К. и Ш.),така и от
представените пред въззивната инстанция писм.доказателства е видно,че същата е работила като ****,а понастоящем работи като
****.
Тези изводи на първостепенният съд
са правилни и се споделят и от настоящата инстанция,която взема предвид и
събраните пред нея доказателства.От приетата комплексна съдебно- психологична и
психиатрична експертиза се установява,че
родителите имат нормален психичен статус,без данни за психични
заболявания,без данни при ищеца за
системни злоупотреби с алкохол,психотропни и наркотични вещества и хазартна
зависимост,а при ответницата-с памет и интелект на ниво на
възрастта,образованието и бита й,както и с повишена самооценка.Що се отнася до
родителския капацитет,експертизата дава заключение,че и двамата родители обичат
детето си и се стремят да дадат най-доброто от себе си според собственото си
разбиране за това,но и двамата са емоционално незрели,общуването помежду им не
е пълноценно и открито и липсва уважение.Според вещото лице-психолог и двамата
разполагат с ограничен родителски капацитет,но все пак схващанията на бащата са
по-близки до комплексния характер на отговорностите на родителя,включително
грижата за създаване на условия за успешна последваща
социализация на детето.
Така събраните пред въззивната инстанция доказателства подкрепят изводите
на районния съд,че родителските права
следва да се предоставят на бащата поради изменение на обстоятелствата,при
които е определена тази мярка
първоначално,поради което атакуваното решение като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди в тази му част.
Правилни са изводите на съда и по
отношение на определената издръжка,която
ответницата следва да заплаща на детето си и режима на лични
отношения с детето и
в тази му част решението също следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото следва да се
присъдят направените от въззиваемия Д. разноски пред настоящата инстанция,които са
в размер на 230лв.за СППЕ.Няма доказателства за други разноски,направени от въззиваемия,вкл.адв.възнаграждение.
По
изложените съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/07.02.17г.на
РС-Карлово,2-ри гр.с.,постановено по гр.д.№ 1092/16г.
ОСЪЖДА С.М.А.-Х., ЕГН: ********** *** да
заплати на Д.Д.Д., ЕГН: ********** *** сумата от 230 (двеста и тридесет)лв. разноски по делото за СППЕ
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
наличието на предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: