№ 80
гр. Ловеч , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на осми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500206 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.258 от ГПК
Постановено е съдебно решение №21/22.02.21 г. по гр.д.№1468/20 г. по опис на ЛРс, с което
е отхвърлен предявеният от „Кедър 92“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Ловеч ул.““Цар Освободител“ №58 представляван то ЦВ. Д. Ц. против „Чез
Разпределение България“ АД с ЕИК ********* гр. София 1784, бул. "Цариградско шосе" №
159, БенчМарк бизнес център“ представлявано от П. Х., В. Л. С. и Д. Р. иск с правна
квалификация чл.79 ал.1 т.1 пр.1 ЗЗД да се осъди ответника против „Чез Разпределение
България“ АД да изпълни задължението си по договор от 15.10.2018 г. да присъедини към
електроразпределителната мрежа обектът на дружеството цех-производство на мека мебел,
находящ се на адрес гр.Ловеч ул.“Хан Кубрат“ с кад. идентификатор 43952.505.94.,
отхвърлил е искането на ищеца за присъждане на разноски и е осъден на основание чл.78 л.3
от ГПК „Кедър 92“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Ловеч
ул.““Цар Освободител“ №58 представляван то ЦВ. Д. Ц. да заплати на Чез Разпределение
България“ АД с ЕИК ********* гр. София 1784, бул. "Цариградско шосе" № 159, БенчМарк
бизнес център“ представлявано от П. Х., В. Л. С. и Д. Р. сторени разноски в размер на 80
лв., като решението е постановено при участие на трети лица помагачи на страната на
ответника „Проджект Планинг ЕНД мениджмънт“ ООД и Община-Ловеч.
1
Постъпила е въззивна жалба с вх.№1499/12.03.21 г./п.кл.10.03.21 г./ от КЕДЪР 92" ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. .Дар Освободител" №
58, представлявано от ЦВ. Д. Ц., с ЕГН **********, в качеството му на управител чрез
адв.Т. Г. - САК, срещу Решение №21 от 22.02.2021 г по гр.д. № 1468/ 2020г по описа на PC-
Ловеч, с твърдения, че то е валидно и допустимо, но неправилно поради неправилно
прилагане на материалния закон и необоснованост.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал клаузите на чл. 10 ал. 1 и 2. от
договора, като съгласно чл. 20 от ЗЗД отделните уговорки на договора следва да се тълкуват
не изолирано, а във връзка една с друга, а съгласно чл.1 от договора, крайната /основната
цел на същия е присъединяването на въззивника към разпределителната електрическа мрежа
на въззиваемия и ако съдът не е би тълкувал разпоредбата на чл. 10. ал. 2 от договора не
изолирано, а във връзка с ал. 1 от същия този член, щял да стигне до обратния извод.
Твърди, че неправилно съдът е приел, че изпълнението на договора следва да се извърши на
етапи, тъй като в чл. 11 договора изрично е заложено, че етапи не се предвиждат, т.е.
дължимото действие като резултат се приема от страните за едно цяло.
За неправилни считат изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е можел да наведе
претенция и неустойка от вреди от забавата от „първия етап" (неизпълнение на чл. 10, ал. 1
от договора), тъй като самостоятелни етапи по договора не са уговорени, поради което и
ищецът не би могъл да претендира вреди, неустойка или друго за неизпълнение / забавено
изпълнение на първия срок (етап), нито пък ищецът би могъл да заведе иска за реално
изпълнение на чл. 10, ал. 1 от договора при забава на ответника отново по същата причина -
това не е самостоятелен етап.
Изтъква, че първият срок е шестмесечен и започва да тече от заплащането от ищеца на
дължимата цена по присъединяването - т.е. от 15.10.2018 г , за което спор между страните по
делото няма. Сочи, че в този срок ответникът е бил длъжен да извърши проектиране на
съоръженията и да постигне издаването на разрешение за строеж и действително този срок е
уговорен в полза на длъжника. Твърди, че като срочно, това задължение става изискуемо с
изтичането на срока (16.04.2019г) и длъжникът изпада в забава (чл. 84 от ЗЗД). Счита, че
няма спор между страните, че по отношение на това задължение длъжникът е изпаднал в
забава, тъй като разрешение за строеж е издадено едва в хода на първоинстанционното
производство. Твърди, че в чл. 10, ал. 2 от договора е уговорено, че срокът за изграждане и
въвеждане в експлоатация на съоръженията е 8 месеца от датата на издаденото и влязло в
сила разрешение за строеж. Изтъква, че ако не е била взета предвид разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от договора (или същата не съществуваше в този си вид), то изводите на
първоинстанционния съд биха били правилни - ответникът не е изпаднал в забава, тъй като
задължението му по чл. 10. ал. 2 от договора все още не е изискуемо - то става такова едва с
2
издаването и влизането в сила на разрешението за строеж.
Изтъква, че съобразявайки гореизложеното становище за неделимост на престацията на
етапи (такива не са уговорени) и съобразявайки също текста на чл. 10, ал. 1 от договора, то
при тълкуването на съда би се стигнало до абсурдната ситуация ищецът никога да не би
могъл да предяви иск за неизпълнение (забавено изпълнение) на задължението на ответника
(крайната цел) - да се извърши присъединяването на ищцовото търговско дружество към
мрежата на ответника.
Излага, че е видно в договора, че е заложено и допълнително условие modus (в ал. 2 на чл.
10), което визира, че за да започне да тече вторият срок следва не само разрешението за
строеж да е издадено, но и да е влязло в сила. Сочи, че това условие може да повлияе на
изпълнението на договора само в случай, че издаденото разрешение за строеж е обжалвано
от заинтересовано лице по чл. 149, ат. 2 от ЗУТ. Счита за видимо, че изпълнителят
(ответникът) е искал да се застрахова в случай на обжалване на издаденото разрешение за
строеж, тъй като сроковете по движение на административното дело в такъв случай трудно
могат да бъдат предвидени т.е. разумното тълкуване на чл. 10. ал. 2 от договора следва да е
от датата на издаденото и влязло в сила (в случай, че е обжалвано) разрешение за строеж и в
този случай срокът за изпълнение на договора би следвало да спре да тече и изтеклият срок
от издаването до влизането в сила на разрешението на строеж да не се брои и съответно
длъжникът - изпълнител да не може да изпадне в забава.
Сочи, че гореизложеното, обаче, е изцяло ирелевантно в настоящия случай, тъй като това
разрешение за строеж не е обжалвано, нито пък тази клауза е предмет на спор между
страните.
Изтъква, че така, в случай, че не е налице обжалване на издаденото разрешение за строеж,
то максималният срок за изпълнението на крайното задължение - присъединяване на ищеца
към мрежата на ответника е 14 месеца - 6 месеца за издаване на разрешението за строеж и
след това още 8 месеца за изграждането и въвеждането в експлоатация на съоръженията.
Твърди, че срокът за изпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2 от договора
(окончателното) е поставен в зависимост от срока, в който е изпълнено първото задължение
чрез т.нар. „относително определен срок''.
Излага, че действително, ако разрешението за строеж е било издадено в срок по-ранен от
определения в ал. 1 на чл. 10 шестмесечен срок (например, след 3 месеца), то осеммесечният
срок по ал. 2 е щял да започне да тече именно след тези три месеца, но обратното не важи -
след като изпълнителят е изпаднал в забава в изпълнение на първото си задължение, то
срокът по второто задължение започва да тече не от вече забавеното изпълнение на първото
задължение, а от определения в ал. 1 краен шестмесечен срок, в който срокът в полза на
длъжника е изтекъл и задължението е вече изискуемо. Счита, че тълкуването на съда
обезсмисля напълно съществуването на разпоредбата на ал. 1 от чл. 10, а видимо не това е
3
била целта на страните, след като тя е включена като част от съдържанието му.
Моли съда да отмени изцяло атакуваното решене на ЛРС и да уважи в пълен размер
предявените претенции и да им бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от «ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ»
АД,със седалище и адрес на управление:гр. София 1784, бул. "Цариградско шосе" № 159,
БенчМарк бизнес център ЕИК ********* /ЧЕЗРБ/, чрез представител по пълномощие
юрисконсулт Нели Сидерова, с който моли съда да остави без уважение подадената въззивна
жалба и да постанови решение, с което да остави без уважение подадената въззивна жалба и
изцяло да отхвърли ипщовата претенция. Твърди, че решението на районния съд е правилно
и законосъобразно, съобразено с доказателствата по делото.
Счита, че правилни са решаващите изводи на съда относно това, че към датата на подаване
на исковата молба не се е осъществило условието, уговорено в сключения между страните
договор - издаване на разрешението за строеж за съоръженията за присъединяване, издадено
на 16.12.2020 г. и влязло в сила на 04.01.2021 г.
Твърди, че видно от клаузата на чл. 10, ал.2 от договора за присъединяване срокът за
изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е осем месеца
от датата на издаденото разрешение за строеж, а този срок и към настоящия момент не е
изтекъл, поради което претенцията на ищеца правилно не е уважена. Счита за
неоснователни оплакванията на ищеца как съдът не бил преценил правилно клаузите на
сключения между страните договор. Сочи, че правилно съдът е посочил на ищеца, че във
връзка с забавата за издаване разрешението за строеж за ищеца е имало други възможности
за защита на правата му.
Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да отхвърли изцяло
предявения иск.
Моли да им се присъдят направените разноски във въззивната инстанция, включително да
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Подаден е и отговор на въззивната жалба от Проджект Планинг енд Мениджмънт" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Борис I" № 98А,
представлявано заедно и поотделно от управителите Д. АЛЬ. СТ. и Б. Д. С. чрез адвокат Д.
ИВ., САК.
Счита, че въззивната жалба е неоснователна, респективно, че Решението е правилно и
законосъобразно.
Твърди, че съвсем правилно първоинстанционният съд е възприел и анализирал
установената фактическа обстановка по настоящото дело. (стр. 2 и стр. 3 от Решението),
правилно съдът е установил, че страните „КЕДЪР 92" ЕООД и „ЧЕЗ Разпределение
4
България" АД са обвързани от сключения между тях Договор за присъединяване на обекти
на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България"
АД от 15.10.2018 г. („Договорът")
Сочи, че правилно съдът е анализирал всички извършени процедури по проектиране и
съгласуване на изготвения проект за присъединяване на обекта на „КЕДЪР 92" ЕООД към
разпределителната електрическа мрежа, включително и издаването на Разрешение за строеж
№ 143/16.12.2020 г. и влизането му в сила на 04.01.2021 г.
Противно на изложението във въззивната жалба на „КЕДЪР 92" ЕООД счита, че Решението
е съвсем правилно и ясно и последователно мотивирано и от правна страна и съвсем
правилно съдът е установил, че поетите задължения от страна на „ЧЕЗ Разпределение
България" АД по Договора са структурирани на два етапа. Излага, че първият етап е този по
проектирането, съгласуването на проекта, издаване и влизане в сила на съответното
разрешение за строеж, вторият етап започва от датата на влизане в сила на съответното
разрешение за строеж и за него е установен срок от 8 месеца, който срок е уговорен в полза
на изпълнителя по Договора - „ЧЕЗ Разпределение България" АД.
Излага, че разделянето на услугата, за която се е задължило „ЧЕЗ Разпределение България"
АД с Договора, на два етапа е ясно и недвусмислено установено в чл. 10 от Договора и не
случайно двете фази на изпълнение са отделени и в отдели клаузи в двете алинеи на чл. 10
от Договора.
Твърди, че на основание чл. 10, ал. 2 от Договора: Срокът за изграждане и въвеждане в
експлоатация на съоръженията за присъединяване е 8 (осем) месеца от датата на издаденото
и влязло в сила разрешение за строеж.
Счита, че мотивите на съда на стр. 4, абз. 6 и следващи от Решението са безкрайно точни и
правилни и правилно съдът е приел, че:
„Условие началото на срока по втория етап на договора е издаването на строително
разрешение и влизането му в сила.
Твърди, че към датата на подаване на исковата молба това условие не се е осъществило и за
изпълнението на строително-монтажните дейности по присъединяване имота на ищеца към
разпределителната мрежа на ответника строително разрешение е издадено в хода на
производството /16.12.2020 г./ като то е влязло в сила на 04.01.2021 г.
Изтъква, че от датата на влизане в сила на строителното разрешение, съгласно уговореното
в договора, е започнал да тече срокът за изпълнение на втория етап от договора — по
изграждане и въвеждане в експлоатация обекта ищеца към разпределителната мрежа на
ответника.
Сочи, че към датата на постановяване на съдебното решение срокът за изпълнение на втория
5
етап не е изтекъл - той ще изтече на 04.08.2021 г. /срокът е уговорен в полза на длъжника ‐
дружеството ответник/ и до тази датата задължението на ответника е изпълняемо, но не е
изискуемо."
Счита, че не може да се приемат аргументите във въззивната жалба, че престацията на
изпълнителя по Договора „ЧЕЗ Разпределение България" АД е неделима и началото на
срока за изпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2 от Договора започва винаги и
безусловно от момента на изтичане на срока за изпълнение на задължението по чл. 10, ал. 1
от Договора и ако това е така и ако волята на страните е била такава, то текстът на тази
клауза е щял да е един и да гласи по същество, че срокът за изпълнение на услугата е 14
месеца от датата на плащане на цената за присъединяване, но това обаче не е така.
Сочи, че е видно е, че страните са разделили съвсем ясно и съзнателно изпълнението
услугата по Договора на два етапа, като началото на първия се поставя с плащането на
уговорената цена за присъединяването, а началото на втория етап се поставя с влизането в
сила на разрешението за строеж и като е приел това първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение.
Поради изложените по-горе аргументи и съображения моли съда постанови решение, с
което да остави изцяло без уважение въззивната жалба на „КЕДЪР 92" ЕООД и съответно да
потвърди изцяло първоинстанционното Решение № 21 от 22.02.2021 г. по гражданско дело
№ № 1468/2020 г. на Ловешки районен съд, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание за въззивника се представлява от адв.Т. Г. от САК, който поддържа
въззивната му жалба на изложените в нея основания. Счита, че решението на ЛРС следва да
бъде отменено, а исковата претенция-уважена. Прави възражение за прекомерност на
въззивемата страна, в случай, че той е над минималния размер по Наредба №1.
Въззивника не изпраща представител в съдебно заседание, но с писмена молба от 1.06.21 .
моли съда да потвърди атакуванот орежшение и представя списък на разноски по чл.80 от
ГПК и моли да му се присъди юрисконсултско възнаграждениие за въззивната инстанция
без да посочва сума.
Третото лице помагач „Проджект Планинг енд Мениджмънт“ООД-София на страната на
въззиваемия също не изпраща представител в съдебно заседание, но изразява писмено
становище от 7.06.21 г., с което поддържа отговора и моли съда да постанови решение, с
което да потвърди решението на ЛРС като правилно и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на въззивника.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия Община-Ловеч не изпраща представител.
От представените доказателства по гр.д.№1468/2020 г. на ЛРС, от становището на страните,
които съдът възприема поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, се
установяват следните фактически обстоятелства:
6
От представения по делото договор за присъединяване на обекти на клиенти към
разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“АД ДПЕРМ
********** SAP №IB-33-18-20233/15.10.2018 г. съдът установява, че той е сключен между
„ЧЕЗ Разпределение България“АД и „Кедър 92“ЕООД-Ловеч. По силата на този договор
„ЧЕЗ Разпределение България“АД се е задължил да присъедини обект -цех за производство
на мека мебел, собственост на „Кедър 92“ЕООД-Ловеч, находящ се на адрес: гр. Ловеч, ул.
„Хан Кубрат", към разпределителната си мрежа. В договора страните са договорили
условията за присъединяване, необходимите действия по проектиране и изграждане на
обекта, техническите параметри на присъединяването и границите на собственост.
В раздел трети Срокове и етапи чл.10 ал.1 е договорено, че срокът за проектиране и
издаване на разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване е шест месеца от
датата на заплащане на дължимата цена за присъединяване по договора, а в ал.2 е посочено,
че срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е
осем месеца от датата на издаденото и влязло в сила разрешение за строеж. В чл.11 е
договорено, че етапи за изпълнение не се предвиждат, а в чл.12 е посочено, че при наличие
на непреодолима сила сроковете се удължават с толкова време, колкото е траело събитието.
В чл.18 от договора е посочено, че дружеството изгражда съоръженията за присъединяване
на обекта в сроковете, посочени в раздел трети. В чл.35 от договора е регламентирано, че
при неизпълнение на строително-монтажните работи в договорените срокове страните са
уговорили, че неизправната страна дължи неустойка в размер на 0,1 % на ден от стойността
на неизвършените работи, но не повече от 3 %, както и разликата до пълния размер на
претърпените вреди и пропуснатите ползи.
В чл.30 ал.1 т.1.1 и т.1.2 за изпълнение на възложените дейности по договора „Кедър
92“ЕООД-Ловеч се е задължил да заплати на „ЧЕЗ Разпределение България“АД цена за
присъединяване в размер на 2 316,00 лв. в 5-дневен срок от сключването на договора. Тази
сума е заплатена от ищеца на 15.10.2018 г, за който факт се съдържа признание от страна на
ответника в отговора на исковата молба.
На л.20 от делото е приложен договор №17-295/19.07.2017 г. сключен между „Чез
Разпределение България" АД от една страна и ДЗЗД Обединение „ППМ-ТРАКТАБЕЛ" от
друга страна, по силата на който въззиваемият е възложил на гражданското дружество в
рамките на срок от четири години от датата на подписване на договора от двете страни или
до достигане на стойност 172 221,00 лв. без ДДС, да изготвя цялостна проектна
документация за присъединяване на нови потребители, реконструкция, обновяване и
изграждане на нови трафопостове, кабелни и въздушни линии СрН и НН на територията на
област „Враца- Ловеч", включващи проектиране на фаза работен проект, съгласно ЗУТ и
Наредба № 4 за обхвата и съдържането на инвестиционните проекти, в обем и съдържание,
7
определени в Приложение № 1 и 2 към договора, съгласуване на проектите с всички
инстанции, съгласно действащото законодателство; предприемане на необходимите
действия за издаване на разрешение за строеж; процедиране на вещни права по повод
учредяване право на прокарване или преминаване след предоставяне на необходимите
пълномощия от страна на възложителя за изработване, съгласуване и процедиране на ПУП
или парцеларен план за трасета, по които ще се извършва проектиране и преустройство на
съществуващи ел. съоръжения; изготвяне на екзекутивни чертежи и авторски надзор при
реализация на проектите, съгласно изискванията на възложителя и действащото
законодателство, срещу заплащане на общо договорено възнаграждение.
Съгласно представената по делото поръчка от 18.10.2018 г. „Чез Разпределение България"
АД е възложил на и ДЗЗД Обединение „ППМ-ТРАКТАБЕЛ" извършването на дейности по
възлагателен протокол № 11Лч, за обект: „Цех за производство на мека мебел, ПИ с
идентификатор 43952.505.94, ул. „Хан Кубрат", гр. Ловеч, със срок за изпълнение до
получаване на разрешителното за строеж от 150 дни, който започва да тече от датата на
потвърждаване за приемане на възложените дейности по възлагателният протокол.
Установява се от поръчка от 05.02.2019 г, че „Чез Разпределение България" АД е възложил
на „Пешев" ЕООД, извършване на дейности по възлагателен протокол Вр259, за обект: „Цех
за производство на мека мебел, ПИ с идентификатор 43952.505.94, ул. „Хан Кубрат", гр.
Ловеч, със срок за изпълнение пет работни дни от предаване на проекта.
С писмо изх.№СД –ДОС-11055-1/18.02.2019 г. адресирано до ДЗЗД Обединение „ППМ-
ТРАКТАБЕЛ", „Чез Разпределение България" АД го уведомява, че от негова страна е
налице забавяне при изпълнението на възложени дейности по договор от 19.07.2017 г. с
предмет изготвяне на проектна документация за присъединяване но нови потребители,
реконструкция, обновяване и изграждане на нови трафопостове, кабелни и въздушни линии
СрН и НН на територията на област „Враца- Ловеч", като под № 4, в списък на възложени
дейности, са посочени тези по процесния възлагателен протокол 11Лч, като е определен
срок до 26.02.2019 г. за предоставяне/подписване на проектна документация.
Представени по делото са становища относно съгласуване на работен проект: „Външно
захранване с кабели НН 1 Kv - за цех за производството на мека мебел, разположен в ПИ с
идентификатор 43952.505.94, ул. „Хан Кубрат", гр. Ловеч" от „Нетуоркс - България"-ЕООД
л.77 от делото , Дружество по ЗЗД Хисар Нет – Ловеч изх.№2020-05/9.03.20 г., „В и К" АД –
изх.№ТОП-4633-174/24.06.19 г, изх.№ТОП 744-40/30.01.20 г. от които се установява, че
дружествата нямат свои комуникации по проектното трасе, а тези, които имат, са заявили
готовност да ги покажат. Инвестиционният проект е съгласуван с РСПБЗН, като в
становището на л.82 от делото е отразено, че той отговаря на правилата и нормите за
пожарна и аварийна безопасност. Положително становище по проекта е дадено и от ОД на
МВР Ловеч, сектор „Пътна полиция" с рег.№906000-5230/26.06.2019 г.
От приложеното на л.57 от делото заявление с вх.№3046-1-85/ 07.10.2020 г.се установява, че
8
то е подадено в Община Ловеч от „Чез Разпределение България" АД за съгласуване и
одобряване на инвестиционен проект, основание за издаване на разрешение за строеж, за
обект: „Външно захранване с кабели НН 1 K v - за цех за производството на мека мебел,
разположен в ПИ с идентификатор 43952.505.94.
От приложената извадка от регистър на одобрените проекти за 2020 г. а Община-Ловеч се
установяв, че на 21.10.2020 г. е регистриран проект: Външно захранване с кабели НН 1 K v -
за цех за производството на мека мебел, с заявител „Чез Разпределение България" АД.
На л.56 от делото е представено заявление с вх.№3059-6/11.11.20 г. адресирано до Община
Ловеч, от което се установява, че „Чез Разпределение България" АД е подал същото за
учредяване право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на
техническа инфрастуктура през имоти по проект: „Външно захранване с кабели НН 1 Kv - за
цех за производството на мека мебел, разположен в ПИ с идентификатор
43952.505.94".
На л.53 от делото е представен договор за учредяване на право на прокарване на общи
мрежи на техническата инфраструктура ДУПП-№868/8.12.2020, сключен между Община
Ловеч и „Чез Разпределение България" АД по силата на който, първият учредява на втория
право на прокарване на ел. кабел НН 1 Kv от съществуваща РК -1, захранвана от табло ННС
на трафопост № 35021203LO_0500 /ТП№ 5/ гр. Ловеч в свободен изкоп по тротоара до ново
ТЕПО-1/П, монтирано на стълб пред регулационната линия на имот 43952.505.94, през
имот общинска собственост с ПИ идентификатор 43952.505.95, находящ се в гр. Ловеч,
с площ от 690, кв. м. при съседи: 43952.505.94, 43952.505.98, 43952.505.93, 43952.505.99 - 36
м. Общинска публична собственост за обект: „Външно захранване с кабели НН 1 Kv - за цех
за производството на мека мебел, разположен в ПИ с идентификатор 43952.505.94, ул. „Хан
Кубрат", гр. Ловеч, съгласно одобрен от общината инвестиционен проект № 123/2020 г."
Представено по делото е разрешение за строеж №143/ 16.12.2020 г, по силата на което
Община Ловеч е разрешила на „Чез Разпределение България" АД да извърши: „Външно
захранване с кабели НН 1 K v - за цех за производството на мека мебел, разположен в ПИ с
идентификатор 43952.505.94, ул. „Хан Кубрат", гр. Ловеч, съгласно одобрен от общината
инвестиционен проект № 123/2020 г, като от приложение №1 към разрешително за строеж е
посочено, че то е влязло в сила на 04.01.2021 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът счита, че е сезиран с иск с
правно основание чл.79 от ЗЗД от „Кедър 92“ЕООД-Ловеч против „ЧЕЗ Разпределение“ АД-
София, с искане да бъде осъден ответника да изпълни задължението си по сключен между
него и ищеца договор от 15.10.18 г. да присъедини към електрическата разпределителна
9
мрежа обект на ищцовото дружество-цех за производство на мека мебел, находящ се на
адрес гр.Ловеч, ул.“Хан Кубрат“ с кад.№43952.505.94.
В исковата молба се твърди, че ищецът дори не е изпълнил задължението си по
първа фаза от договора-да се сдобие с разрешение за строеж на процесните съоръжения-
чл.10 ал.1. С оглед събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
разрешение за строеж е издадено и то е влязло в законна сила на 4.01.2021 г. Що се отнася
до изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване, то съгласно
договореното в чл.10 ал.2 от договора срокът е осем месеца от датата на издаденото и влязло
в сила разрешение за строеж. В случая издаденото разрешение за строеж е влязло в законна
сила на 4.01.2021 г., следователно срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на
процесните съоръжения изтича на 4.09.21 г. Според настоящата инстанция след като
срокът, посочен в чл.10 ал.2 не е изтекъл, то и искът не следва да бъде уважен, тъй като се
предявява преждевременно, т.е. преди договорения в полза на изпълнителя срок да е
изтекъл. Действително ответното дружество е в забава досежно проектиране и издаване на
разрешение за строеж, което вместо в шестмесечен срок е извършено в близо 2 годишен
срок. В този случай обаче ищцовото дружество може да претендира заплащане на
обезщетение за забавата. Ако не бъде спазен и следващият срок, също поставен под условие,
то едва тогава ищецът може да предави иск за реално изпълнение на договора. Според съда
посоченото в чл.11 от договора условие, че етапи за изпълнение не се предвиждат, касае
изграждането и въвеждане в експлоатация на съоръженията, т.е. същинската част –
присъединяване на обекта към разпределителната електрическа мрежа, а не подготвителната
фаза-проектиране и издаване на разрешение за строеж. Не на последно място следва да се
отбележи, че искът би бил основателен, ако въпреки заплащане на цената по договора,
изпълнителят въобще не е предприел действия по проектиране и издаване на разрешение за
строеж, какъвто обаче не е настоящият казус. В този смисъл е неоснователно твърдението на
въззивника, че не би могъл да претендира вреди или да предяви иск за реално изпълнение
при забава на кредитора по отношение на посочените дейности в чл.10 ал.1 от договора.
По тези съображения предявеният иск за реално изпълнение на договора от 15.10.2018 г. се
явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящия състав на Ловешки окръжен съд с
изложените в атакуваното решение № 21/22.02.21 г. постановено по гр.д.№1468/20 г. на
ЛРС, последното следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход от процеса на въззиваемия следва да се присъдят разноски за
юриконсултско възнаграждение в размер на сумата от 80 лв., на основание чл.78 ал.8 от
ГПК, а на третите лица помагачи на въззиваемия разноски не следва да се присъждат с оглед
разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК.
Воден от горните мотиви съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение № 21/22.02.21 г. постановено по гр.д.
№1468/20 г. на ЛРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК „Кедър 92“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч ул.““Цар Освободител“ №58 представляван от ЦВ.
Д. Ц. да заплати на „Чез Разпределение България“ АД с ЕИК ********* гр. София 1784, бул.
"Цариградско шосе" № 159, БенчМарк бизнес център“ представлявано от П. Х., В. Л. С. и Д.
Р. сторени разноски в размер на 80 лв.
Решението е постановено при участие на трети лица помагачи на страната на ответника-
въззиваем- „Проджект Планинг ЕНД мениджмънт“ ООД и Община-Ловеч.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11