Решение по дело №131/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1310
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20221110200131
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1310
гр. С., 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20221110200131 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на жалба от „Д.П.Т.”ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул. -----------, представлявано от изпълнителния директор ВЛ.АТ.Б.,
чрез пълномощника си Г.И. срещу наказателно постановление (НП) № БНБ-
131043/09.12.2021 г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ),
ръководещ управление „Банково“, с което на дружеството е наложена на
основание чл.188, ал.1, във вр. с чл.185, ал.3 от Закона за платежни услуги и
платежни системи (ЗПУПС) имуществена санкция в размер на 20 000
(двадесет хиляди лева) лв. за нарушение по чл.14, ал.12, във вр. с чл.13, ал.1
от ЗПУПС и имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди лева)
лв. за нарушение по чл.14, ал.12, във вр. с чл.13, ал.1 от ЗПУПС.
С жалбата не се оспорва фактическите положения, установени с АУАН и
НП, а се оспорва правна квалификация, капиталът на платежната институция
не е променян, приети са нови лица, придобиващи квалифицирано дялово
участие в платежната институция, за които, ако се приеме, че е налице
нарушение, то е следвало да се квалифицира като такова по чл.10, ал.4, т.10
от ЗПУСП, по отношение на второто нарушение не са приемани нови лица, а
единствено е напуснал един от съдружниците в „Д.“ ООД, чиито дялове са
поети от един от оставащите съдружници, твърди се, че задължение за
1
уведомяване на БНБ по силата на чл.14, алинеи от 1 до 11 са имали
физическите лица, участвали във въпросното прехвърляне на дялове, което е
довело до спад/надхвърляне на праговете, както и се поддържа
приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата и по същество пледира за уважаването й и отмяна на
НП по съображенията, които са изложени в същата. Претендират се разноски
се в минимален рамер по наредбата.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и пледира да бъде потвърдено НП, който по същество пледира да
бъде оставено в сила оспореното НП. Прави се възражение по поисканото
възнаграждение и се представя списък с разноски.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
В БНБ постъпил с вх. №БНБ-62244/10.06.2021 г. на основание чл.12, ал.1
от Наредба №16 на БНБ одитирания годишен финансов отчет на
лицензираната от БНБ платежна институция „Д.П.Т.“ ЕАД за 2020 г. Във
връзка със същия подуправителя на БНБ, ръководещ отдел „Банков“ изискал
за проверка актуален списък на лицата, с които дружеството се намира в
тесни връзки по смисъла на чл.4, §1, т.38 от Регламент (ЕС) №575/2013, както
и индивидуален и консолидиран годишен финансов отчет на „Д.“ ООД за
2020 г. С писмо изх. №25/26.07.2021 г. поисканата информация е
предоставена и постъпила ва БНБ на 26.07.2021 г.
Свидетелят Г. в качеството си на началник отдел „Лицензиран и
пруденциален надзор“ към Дирекция „Платежен надзор“ към БНБ в рамките
на надзорните си правомощия извършила проверка на предоставената
информация, при което било установено, че капитала на дружеството е в
размер на два милиона лева и собственици на „Д.“ ООД са П.А.И., Е.Г.И.,
Г.П.И. и И.П.И., което не отговаряло пир съпоставка с информацията, която
била налична в БНБ по отношение на лицата, притежаващи косвено
квалифицирано дялово участие в капитала на платежната институция.
Съгласно документите, които са били предоставени в рамките на
лицензионната процедура на платежната иституция посочените лица са
П.А.И., Н.М.Н. и Е. Г. И.. Предвид това констатирано разминаване в деня на
2
получаване на писмото от „Д.“ ООД с консолидирания финансов отчет за
2020 г. е била извършена справка в Търговския регистър и е установено, че са
извършени две прехвърляния, за които БНБ не е информирана от платежната
институция. Първото прехвърляне, за което БНБ не е информирана е от
19.12.2019 г., когато размерът на капитала на „Д.“ ООД, който е едноличен
собственик на платежната институция „Д.П.Т.“ е увеличен от 580 000 лева на
2 000 000 лв. и са включени двама нови съдружници Г.П.И. и И.П.И.. Втората
промяна е извършена на 05.02.2021 г., когато е вписана нова промяна в
съдружниците в „Д.“ ООД, като са прехвърлени дружествени дялове от
Н.М.Н. на П.А.И., чието участие се увеличава от 32% на 51 %. Самата
платежна институция не е променила размера на капитала, като
прехвърлянията и промяната в размера на капитала засягат единствено
едноличния собственик на платежната институция „Д.“ ООД. Като за тези
извършени промени БНБ не е била уведомена в срок от 7 дни от настъпване
на промяната.
Като в хода на проверката е било депозирано писмо от „Д.П.Т.“ ЕАД до
подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банково“, входирано на
20.08.2021 г., към което са приложени заявленията на П.А.И., И.П.И., Г.П.И. и
П.А.И. по чл.14, ал.11 от ЗПУПС и в което хронологично се сочат датите и
размерите на придобитите от лицата дружествени дялов и увеличаване
капитала на „Д.“ ООД.
Изпратен е имейл на 07.10.2021 г., който съдържа покана за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение до управителя на
дружеството Вл. Б.. Същият е потвърдил на 08.10.2021 г. по имейла
получаването на поканата.
На дружеството е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на 14.10.2021 г. от Д. Т. Г. - началник отдел „Лицензиране
и пруденциален надзор”, оправомощена да съставя такива по силата на т.1 от
Заповед №БНБ-92990/30.08.2018 г. на подуправителя на БНБ, управление
„Банково“, срещу платежна институция „Д.П.Т.“ ЕАД за извършено
административно нарушение по чл.14, ал.12, във вр. с чл.13, ал.1 от ЗПУПС,
осъществено на 28.12.2019 г., неуведомяване в 7-дневен срок на БНБ от
вписване в ТРРЮЛНЦ на увеличение на капитала на „Д.“ ООД с 1 420 000 лв,
като са включени двама нови съдружници с квалифицирано дялово участие в
3
платежната институция, в размер на 15 на сто от капитала за всеки от
посочените съдружници и спадане на косвеното квалифицирано дялово
участие на П.А.И. в капитала на дружеството под прага от 50 на сто от 62 %
на 32 %, както и за административно нарушение по чл.14, ал.12, във вр. с
чл.13, ал.1 от ЗПУПС, осъществено на 13.02.2021 г., неуведомяване в 7-
дневен срок на БНБ от вписване в ТРРЮЛНЦ на увеличение на размера на
косвеното квалифицирано дялово участие на П.А.И. в капитала на „Д.П.Т.“
ЕАД, което надхвърля прага от 50 на сто. АУАН е връчен на 14.10.2021 г. на
представляващия дружеството Вл. Б..
Въз основа на АУАН на 09.12.2021 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление от подуправителя на БНБ, ръководещ управление
„Банково“. Същото е връчено с разписка на представляващия дружеството
Вл. Б. на 22.12.2021 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитаната в хода на производството свидетелка Г., които са пълни и
непротиворечиви. Не е необходимо да се обсъждат доказателствата
поотделно, доколкото липсват съществени противоречие в събраните
писмени и гласни доказателства по делото.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок, видно от
разписката, удостоверяваща получаване на препис от наказателното
постановление и отразеното пощенско клеймо на плика, с който е подадена
жалбата и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП на подуправителя на Българска народна банка, ръководещ управление
„Банково“ намира, че същите са съставени от оправомощени длъжностни
лица, в кръга на компетенциите им, както материална, така и териториална,
при съблюдаване изискванията на чл.188, ал.1 от ЗПУПС. Като относно
оправомощаването на актосъставителя горният факт се извлича от Заповед №
БНБ-92990/30.08.2018 г. на подуправителя на БНБ, управление „Банково“.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно
4
постановление са описани нарушенията по чл.14, ал.12, във вр. с чл.13, ал.1 от
ЗПУПС и са посочени дата и място на осъществяването им, както и
обстоятелствата, при които са извършени и доказателствата, които ги
подкрепят.
Спазени са давностните срокове, посочени в чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН,
както АУАН е съставен в посочения тримесечен срок, доколкото твърдяните
нарушения са установени в хода на извършена проверка, при която при
проверяващия екип информация е след представяне на изискани
доказателства от представляващия проверяваното дружество, като последните
такива са постъпили на 20.08.2021 г., а акта е съставен на 14.10.2021 г., така и
процесното НП е издадено в шестмесечния срок от съставянето на АУАН, а
именно на 09.12.2021 г.
Относно оспорваната фактическа обстановка:
Съгласно чл.164 от ЗПУПС: „Българската народна банка упражнява надзор
за спазване на изискванията на този закон и на подзаконовите актове по
прилагането му спрямо операторите на платежни системи, на които е издаден
лиценз по чл. 138, и участниците в тях, лицензирани от БНБ.“
Разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗПУПС предвижда упражняване на надзор
от БНБ за спазване на изискванията на закона и на подзаконовите актове по
прилагането му спрямо доставчиците на платежни услуги и издателите на
електронни пари със седалище в Република България, включително по
отношение на дейността им чрез клонове и представители.
По делото от събраните безпротиворечиви доказателства се установи, че
„Д.П.Т.“ ЕАД е платежна институция, предоставяща платежни услуги.
Дружеството е лицензирано от БНБ за извършване на дейност като платежна
институция, предоставяща платежни услуги и приемаща плащания с
платежни инструменти.
Като сред посочените и задължителни за изпълнение задължение за
дружеството като задължено лице влиза и това по чл.13, ал.1 от ЗПУСП, а
именно: „След получаването на лиценз платежната институция уведомява
незабавно БНБ за всяка промяна в информацията и документите, представени
във връзка с издаването на лиценза.
Съгласно чл.14, ал.11 от ЗПУСП (сега ал.12, ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от
5
14.02.2020 г.): „Платежните институции, лицензирани в Република България,
уведомяват БНБ в 7-дневен срок от узнаването за всяко придобиване или
прехвърляне на акции/дялове от капитала им, в резултат на което дяловите
участия на акционерите надхвърлят или спадат под един от праговете,
посочени в ал. 1.“.
Предвид горната норма дружеството като задължено лице, за който факт не
се спори по делото, е задължено при всяка промяна, касаеща лиценза, който
му е предоставен, да уведоми БНБ в посочения в ЗПУСП срок, като
конкретно относно настъпилите на 19.12.2019 г, след вписване в ТРРЮЛНЦ
промяна и 05.02.2021 г., след вписване в ТРРЮЛНЦ промяна в 7-дневен срок
от вписването. Като се касае за съставомерни по смисъла на чл.14, ал.11 от
ЗПУСП (сега чл.14, ал.12 от ЗПУСП) факти, които подлежат на предоставяне
със съответно заявление до органа, упражняващ надзор на платежната
институция, в случая БНБ. Като не може това задължение да се вмени на
физическите лица, които са участвали във въпросното прехвърляне,
доколкото нормата на чл.14, ал.11 от ЗПУСП (сега ал.12, ДВ, бр. 13 от 2020 г.,
в сила от 14.02.2020 г.) предвижда задължение за лицензирана от БНБ в Р
България платежна институция, а не за физическите лица, които са
осъществили съответната промяна в капитала на същата поради прехвърляне
на дялове. Поради което се явява неоснователно твърдението, че
задължението по сочената норма не е задължавало дружеството, което е
подведено под административнонаказателна отговорност.
Касае се за настъпили две промени, за които БНБ не е своевремнно
уведомена: За първата, от които БНБ не е информирана е от 19.12.2019 г.
(датата на вписване в ТРРЮЛНЦ), когато размерът на капитала на „Д.“ ООД,
който е едноличен собственик на платежната институция „Д.П.Т.“ е увеличен
от 580 000 лева на 2 000 000 лв. и са включени двама нови съдружници Г.П.И.
и И.П.И.. Втората промяна е извършена на 05.02.2021 г. (датата на вписване в
ТРРЮЛНЦ), когато е вписана нова промяна относно съдружниците в „Д.“
ООД, като са прехвърлени дружествени дялове от Н.М.Н. на П.А.И., чието
участие се увеличава от 32% на 51 %.
Нормата, която предвижда задължение за платежната институция,
предоставяща платежни услуги съществува във вида си и към момента.
Следва да се посочи, че правната квалификация на двете нарушение е
6
правилно определена.
Неоснователно е съждението изложено в жалбата, че приложимата
материалноправна норма за така описаното е чл.10, ал.4, т.10 от ЗПУПС.
Нормата (цялата разпоредба на чл.10 от ЗПУПС), предвижда задължителни
критерии, на които следва да отговаря едно дружество, което желае да получи
лиценз за извършване на дейност като платежна институция от БНБ. Предвид
което е неотносима към така констатираните нарушения, предмет на
обжалване с атакуваното НП.
Санкционната норма за така установените административни нарушения е
чл.185, ал.1 от ЗПУПС, а именно: „имуществена санкция от 20 000 до 40 000
лв.“, доколкото се касае за доставчик на платежни услуги, подлежащ на
надзор по чл. 167, ал. 1 от ЗПУПС. Наложените имуществени санкции за
всяко едно от нарушенията, които се установи че са две с правна
квалификация всяко едно от тях по чл.14, ал.12, във вр. с чл.13, ал.1 от
ЗПУПС е в минималния предвиден в закона размер, а именно от по 20 000
(двадесет хиляди лева) лв.
Същата е съобразена с обстоятелствата предвидени в разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН. Като съдът счита, че с така определеното по вид и
размер административно наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1
и ал.2 от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на административното наказване
предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Правилно от административно-наказващия орган не е приложена
разпоредбата за маловажност на случая, предвид факта, че със ЗПУПС се
регулират значими обществени отношения. Прилагането на същата следва да
се прецени с оглед липсата или незначителността на вредните последици от
извършеното нарушение или с оглед на други смекчаващи вината
обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Мерките на закона целят осъществяване на държавната политика в областта
на защита при извършени промени в платежната институция, получила
специален лиценз за това от БНБ, както и организацията и контролът по
предоставянето на платежни услуги. При тези обстоятелства нарушенията на
тези разпоредби следва да се квалифицират като такива с висока обществена
опасност, за което свидетелства и значителния размер на предвидените в
7
закона санкции. Нарушенията са формални по своя характер и от тях не е
необходимо да са настъпили вредни последици. В случая правилно, въз
основа на установената фактическа обстановка, както и обстоятелствата на
извършените нарушения, административно-наказващия орган е преценил, че
се касае за две на брой нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН, а не за
маловажни случаи. Като следва за пълнота да се посочи, че са налице мотиви
в процесното НП защо не се приема, че е налице маловажност на двата
случая.
Съдът намира, че не е налице основание за прилагане на хипотезата на
чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, тъй като случаят не е с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите от същия вид.
По тези съображения наказателно постановление № БНБ-131043/09.12.2021
г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банково“ като акт по
чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5
от ЗАНН, като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не
са налице основания за неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на разноски се явява
основателна по същността. Същият се е представлявал от лице с юридическо
образование и правоспособност, който се е явил в проведеното съдебно
заседание, самото дело се преценя, че е такова с относителна фактическа и
правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което
съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер
на юрисконсултско възнаграждение от 100 (сто лева) лв. за процесуалното
представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № БНБ-131043/09.12.2021
г. на подуправителя на Българска народна банка, ръководещ управление
„Банково“, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Д.П.Т.”ЕАД, с ЕИК ---------, със седалище и адрес на
8
управление: гр.С., бул. -----------, представлявано от изпълнителния директор
ВЛ.АТ.Б., да заплати в полза на БНБ сумата от 100 (сто лева) лв.,
представляващо юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им
представителство пред СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на жалба от „Д.П.Т.”ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул. ---------, представлявано от изпълнителния директор ВЛ.АТ.Б., чрез
пълномощника си Г.И. срещу наказателно постановление (НП) № БНБ-
131043/09.12.2021 г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ),
ръководещ управление „Банково“, с което на дружеството е наложена на
основание чл.188, ал.1, във вр. с чл.185, ал.3 от Закона за платежни услуги и
платежни системи (ЗПУПС) имуществена санкция в размер на 20 000
(двадесет хиляди лева) лв. за нарушение по чл.14, ал.12, във вр. с чл.13, ал.1
от ЗПУПС и имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди лева)
лв. за нарушение по чл.14, ал.12, във вр. с чл.13, ал.1 от ЗПУПС.
С жалбата не се оспорва фактическите положения, установени с АУАН и
НП, а се оспорва правна квалификация, капиталът на платежната институция
не е променян, приети са нови лица, придобиващи квалифицирано дялово
участие в платежната институция, за които, ако се приеме, че е налице
нарушение, то е следвало да се квалифицира като такова по чл.10, ал.4, т.10
от ЗПУСП, по отношение на второто нарушение не са приемани нови лица, а
единствено е напуснал един от съдружниците в „Д.“ ООД, чиито дялове са
поети от един от оставащите съдружници, твърди се, че задължение за
уведомяване на БНБ по силата на чл.14, алинеи от 1 до 11 са имали
физическите лица, участвали във въпросното прехвърляне на дялове, което е
довело до спад/надхвърляне на праговете, както и се поддържа
приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата и по същество пледира за уважаването й и отмяна на
НП по съображенията, които са изложени в същата. Претендират се разноски
се в минимален рамер по наредбата.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и пледира да бъде потвърдено НП, който по същество пледира да
бъде оставено в сила оспореното НП. Прави се възражение по поисканото
възнаграждение и се представя списък с разноски.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
В БНБ постъпил с вх. №БНБ-62244/10.06.2021 г. на основание чл.12, ал.1
от Наредба №16 на БНБ одитирания годишен финансов отчет на
лицензираната от БНБ платежна институция „Д.П.Т.“ ЕАД за 2020 г. Във
връзка със същия подуправителя на БНБ, ръководещ отдел „Банков“ изискал
за проверка актуален списък на лицата, с които дружеството се намира в
тесни връзки по смисъла на чл.4, §1, т.38 от Регламент (ЕС) №575/2013, както
и индивидуален и консолидиран годишен финансов отчет на „Д.“ ООД за
2020 г. С писмо изх. №25/26.07.2021 г. поисканата информация е
предоставена и постъпила ва БНБ на 26.07.2021 г.
Свидетелят Г. в качеството си на началник отдел „Лицензиран и
1
пруденциален надзор“ към Дирекция „Платежен надзор“ към БНБ в рамките
на надзорните си правомощия извършила проверка на предоставената
информация, при което било установено, че капитала на дружеството е в
размер на два милиона лева и собственици на „Д.“ ООД са П.А.И., Е.Г.И.,
Г.П.И. и И.П.И., което не отговаряло пир съпоставка с информацията, която
била налична в БНБ по отношение на лицата, притежаващи косвено
квалифицирано дялово участие в капитала на платежната институция.
Съгласно документите, които са били предоставени в рамките на
лицензионната процедура на платежната иституция посочените лица са
П.А.И., Н.М.Н. и Е.Г.И.. Предвид това констатирано разминаване в деня на
получаване на писмото от „Д.“ ООД с консолидирания финансов отчет за
2020 г. е била извършена справка в Търговския регистър и е установено, че са
извършени две прехвърляния, за които БНБ не е информирана от платежната
институция. Първото прехвърляне, за което БНБ не е информирана е от
19.12.2019 г., когато размерът на капитала на „Д.“ ООД, който е едноличен
собственик на платежната институция „Д.П.Т.“ е увеличен от 580 000 лева на
2 000 000 лв. и са включени двама нови съдружници Г.П.И. и И.П.И.. Втората
промяна е извършена на 05.02.2021 г., когато е вписана нова промяна в
съдружниците в „Д.“ ООД, като са прехвърлени дружествени дялове от
Н.М.Н. на П.А.И., чието участие се увеличава от 32% на 51 %. Самата
платежна институция не е променила размера на капитала, като
прехвърлянията и промяната в размера на капитала засягат единствено
едноличния собственик на платежната институция „Д.“ ООД. Като за тези
извършени промени БНБ не е била уведомена в срок от 7 дни от настъпване
на промяната.
Като в хода на проверката е било депозирано писмо от „Д.П.Т.“ ЕАД до
подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банково“, входирано на
20.08.2021 г., към което са приложени заявленията на П.А.И., И.П.И., Г.П.И. и
П.А.И. по чл.14, ал.11 от ЗПУПС и в което хронологично се сочат датите и
размерите на придобитите от лицата дружествени дялов и увеличаване
капитала на „Д.“ ООД.
Изпратен е имейл на 07.10.2021 г., който съдържа покана за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение до управителя на
дружеството Вл. Б.. Същият е потвърдил на 08.10.2021 г. по имейла
получаването на поканата.
На дружеството е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на 14.10.2021 г. от Д.Т. Г. - началник отдел „Лицензиране
и пруденциален надзор”, оправомощена да съставя такива по силата на т.1 от
Заповед №БНБ-92990/30.08.2018 г. на подуправителя на БНБ, управление
„Банково“, срещу платежна институция „Д.П.Т.“ ЕАД за извършено
административно нарушение по чл.14, ал.12, във вр. с чл.13, ал.1 от ЗПУПС,
осъществено на 28.12.2019 г., неуведомяване в 7-дневен срок на БНБ от
вписване в ТРРЮЛНЦ на увеличение на капитала на „Д.“ ООД с 1 420 000 лв,
като са включени двама нови съдружници с квалифицирано дялово участие в
2
платежната институция, в размер на 15 на сто от капитала за всеки от
посочените съдружници и спадане на косвеното квалифицирано дялово
участие на П.А.И. в капитала на дружеството под прага от 50 на сто от 62 %
на 32 %, както и за административно нарушение по чл.14, ал.12, във вр. с
чл.13, ал.1 от ЗПУПС, осъществено на 13.02.2021 г., неуведомяване в 7-
дневен срок на БНБ от вписване в ТРРЮЛНЦ на увеличение на размера на
косвеното квалифицирано дялово участие на П.А.И. в капитала на „Д.П.Т.“
ЕАД, което надхвърля прага от 50 на сто. АУАН е връчен на 14.10.2021 г. на
представляващия дружеството Вл. Б..
Въз основа на АУАН на 09.12.2021 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление от подуправителя на БНБ, ръководещ управление
„Банково“. Същото е връчено с разписка на представляващия дружеството
Вл. Б. на 22.12.2021 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитаната в хода на производството свидетелка Г., които са пълни и
непротиворечиви. Не е необходимо да се обсъждат доказателствата
поотделно, доколкото липсват съществени противоречие в събраните
писмени и гласни доказателства по делото.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок, видно от
разписката, удостоверяваща получаване на препис от наказателното
постановление и отразеното пощенско клеймо на плика, с който е подадена
жалбата и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП на подуправителя на Българска народна банка, ръководещ управление
„Банково“ намира, че същите са съставени от оправомощени длъжностни
лица, в кръга на компетенциите им, както материална, така и териториална,
при съблюдаване изискванията на чл.188, ал.1 от ЗПУПС. Като относно
оправомощаването на актосъставителя горният факт се извлича от Заповед №
БНБ-92990/30.08.2018 г. на подуправителя на БНБ, управление „Банково“.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление са описани нарушенията по чл.14, ал.12, във вр. с чл.13, ал.1 от
ЗПУПС и са посочени дата и място на осъществяването им, както и
обстоятелствата, при които са извършени и доказателствата, които ги
подкрепят.
Спазени са давностните срокове, посочени в чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН,
както АУАН е съставен в посочения тримесечен срок, доколкото твърдяните
нарушения са установени в хода на извършена проверка, при която при
проверяващия екип информация е след представяне на изискани
3
доказателства от представляващия проверяваното дружество, като последните
такива са постъпили на 20.08.2021 г., а акта е съставен на 14.10.2021 г., така и
процесното НП е издадено в шестмесечния срок от съставянето на АУАН, а
именно на 09.12.2021 г.
Относно оспорваната фактическа обстановка:
Съгласно чл.164 от ЗПУПС: „Българската народна банка упражнява надзор
за спазване на изискванията на този закон и на подзаконовите актове по
прилагането му спрямо операторите на платежни системи, на които е издаден
лиценз по чл. 138, и участниците в тях, лицензирани от БНБ.“
Разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗПУПС предвижда упражняване на надзор
от БНБ за спазване на изискванията на закона и на подзаконовите актове по
прилагането му спрямо доставчиците на платежни услуги и издателите на
електронни пари със седалище в Република България, включително по
отношение на дейността им чрез клонове и представители.
По делото от събраните безпротиворечиви доказателства се установи, че
„Д.П.Т.“ ЕАД е платежна институция, предоставяща платежни услуги.
Дружеството е лицензирано от БНБ за извършване на дейност като платежна
институция, предоставяща платежни услуги и приемаща плащания с
платежни инструменти.
Като сред посочените и задължителни за изпълнение задължение за
дружеството като задължено лице влиза и това по чл.13, ал.1 от ЗПУСП, а
именно: „След получаването на лиценз платежната институция уведомява
незабавно БНБ за всяка промяна в информацията и документите, представени
във връзка с издаването на лиценза.
Съгласно чл.14, ал.11 от ЗПУСП (сега ал.12, ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от
14.02.2020 г.): „Платежните институции, лицензирани в Република България,
уведомяват БНБ в 7-дневен срок от узнаването за всяко придобиване или
прехвърляне на акции/дялове от капитала им, в резултат на което дяловите
участия на акционерите надхвърлят или спадат под един от праговете,
посочени в ал. 1.“.
Предвид горната норма дружеството като задължено лице, за който факт не
се спори по делото, е задължено при всяка промяна, касаеща лиценза, който
му е предоставен, да уведоми БНБ в посочения в ЗПУСП срок, като
конкретно относно настъпилите на 19.12.2019 г, след вписване в ТРРЮЛНЦ
промяна и 05.02.2021 г., след вписване в ТРРЮЛНЦ промяна в 7-дневен срок
от вписването. Като се касае за съставомерни по смисъла на чл.14, ал.11 от
ЗПУСП (сега чл.14, ал.12 от ЗПУСП) факти, които подлежат на предоставяне
със съответно заявление до органа, упражняващ надзор на платежната
институция, в случая БНБ. Като не може това задължение да се вмени на
физическите лица, които са участвали във въпросното прехвърляне,
доколкото нормата на чл.14, ал.11 от ЗПУСП (сега ал.12, ДВ, бр. 13 от 2020 г.,
в сила от 14.02.2020 г.) предвижда задължение за лицензирана от БНБ в Р
4
България платежна институция, а не за физическите лица, които са
осъществили съответната промяна в капитала на същата поради прехвърляне
на дялове. Поради което се явява неоснователно твърдението, че
задължението по сочената норма не е задължавало дружеството, което е
подведено под административнонаказателна отговорност.
Касае се за настъпили две промени, за които БНБ не е своевремнно
уведомена: За първата, от които БНБ не е информирана е от 19.12.2019 г.
(датата на вписване в ТРРЮЛНЦ), когато размерът на капитала на „Д.“ ООД,
който е едноличен собственик на платежната институция „Д.П.Т.“ е увеличен
от 580 000 лева на 2 000 000 лв. и са включени двама нови съдружници Г.П.И.
и И.П.И.. Втората промяна е извършена на 05.02.2021 г. (датата на вписване в
ТРРЮЛНЦ), когато е вписана нова промяна относно съдружниците в „Д.“
ООД, като са прехвърлени дружествени дялове от Н.М.Н. на П.А.И., чието
участие се увеличава от 32% на 51 %.
Нормата, която предвижда задължение за платежната институция,
предоставяща платежни услуги съществува във вида си и към момента.
Следва да се посочи, че правната квалификация на двете нарушение е
правилно определена.
Неоснователно е съждението изложено в жалбата, че приложимата
материалноправна норма за така описаното е чл.10, ал.4, т.10 от ЗПУПС.
Нормата (цялата разпоредба на чл.10 от ЗПУПС), предвижда задължителни
критерии, на които следва да отговаря едно дружество, което желае да получи
лиценз за извършване на дейност като платежна институция от БНБ. Предвид
което е неотносима към така констатираните нарушения, предмет на
обжалване с атакуваното НП.
Санкционната норма за така установените административни нарушения е
чл.185, ал.1 от ЗПУПС, а именно: „имуществена санкция от 20 000 до 40 000
лв.“, доколкото се касае за доставчик на платежни услуги, подлежащ на
надзор по чл. 167, ал. 1 от ЗПУПС. Наложените имуществени санкции за
всяко едно от нарушенията, които се установи че са две с правна
квалификация всяко едно от тях по чл.14, ал.12, във вр. с чл.13, ал.1 от
ЗПУПС е в минималния предвиден в закона размер, а именно от по 20 000
(двадесет хиляди лева) лв.
Същата е съобразена с обстоятелствата предвидени в разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН. Като съдът счита, че с така определеното по вид и
размер административно наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1
и ал.2 от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на административното наказване
предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Правилно от административно-наказващия орган не е приложена
разпоредбата за маловажност на случая, предвид факта, че със ЗПУПС се
регулират значими обществени отношения. Прилагането на същата следва да
се прецени с оглед липсата или незначителността на вредните последици от
извършеното нарушение или с оглед на други смекчаващи вината
5
обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Мерките на закона целят осъществяване на държавната политика в областта
на защита при извършени промени в платежната институция, получила
специален лиценз за това от БНБ, както и организацията и контролът по
предоставянето на платежни услуги. При тези обстоятелства нарушенията на
тези разпоредби следва да се квалифицират като такива с висока обществена
опасност, за което свидетелства и значителния размер на предвидените в
закона санкции. Нарушенията са формални по своя характер и от тях не е
необходимо да са настъпили вредни последици. В случая правилно, въз
основа на установената фактическа обстановка, както и обстоятелствата на
извършените нарушения, административно-наказващия орган е преценил, че
се касае за две на брой нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН, а не за
маловажни случаи. Като следва за пълнота да се посочи, че са налице мотиви
в процесното НП защо не се приема, че е налице маловажност на двата
случая.
Съдът намира, че не е налице основание за прилагане на хипотезата на
чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, тъй като случаят не е с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите от същия вид.
По тези съображения наказателно постановление № БНБ-131043/09.12.2021
г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банково“ като акт по
чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5
от ЗАНН, като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не
са налице основания за неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на разноски се явява
основателна по същността. Същият се е представлявал от лице с юридическо
образование и правоспособност, който се е явил в проведеното съдебно
заседание, самото дело се преценя, че е такова с относителна фактическа и
правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което
съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер
на юрисконсултско възнаграждение от 100 (сто лева) лв. за процесуалното
представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
6