РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Пловдив, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300500478 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Синергон хотели“ АД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото адв. Р. А.,
против Решение №4164/09.12.2022г., постановено по гр. д. №1460/2022г. по описа на РС-
Пловдив, 22-ри гр.с., с което е бил отхвърлен предявения от дружеството против
„Електроразпределение Юг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, иск за заплащане на сумата от 11980,01 лв. с ДДС, представляваща недължимо
платена сума по фактура №***г. за допълнително начислена електрическа енергия за
периода 07.05.2021г.-04.08.2021г. за обект, находящ се в к.к. ***, хотел „***“, ИТН
***. Във въззивната жалба са изложени подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с
което исковата претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, в писмено становище чрез пълномощника си юрк.
И.К., оспорва въззивната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице, насочена е срещу неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
При извършената служебна проверка съгласно чл.269, изр.1 от ГПК въззивният
съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид горното и
съгласно чл.269, изр.2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението и по съществото на правния спор между страните съобразно изложените във
въззивната жалба доводи, като според задължителните указания, дадени в т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по т.д. №1/2013 г на ОСГТК на ВКС може да
1
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като ищецът „Синергон хотели“ АД иска осъждане на
ответника „Електроразпределение Юг“ АД да му върне сумата от 11980,01 лв. с ДДС,
представляваща недължимо платена сума по фактура №***г. за допълнително
начислена електрическа енергия за периода 07.05.2021г.-04.08.2021г. за обект, находящ
се в к.к. ***, хотел „***“, ИТН ***.
От фактическа страна по делото не се спори между страните, че ищецът е
потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в к.к. ***, хотел „***“, ИТН
***. Видно от представения по делото констативен протокол от 04.08.2021г., на
посочената дата служители на ответното дружество са извършили проверка на
електромера, измерващ доставената в обекта на ищцовото дружество електрическа
енергия, при което са констатирали, че е счупен капакът на междинен клеморед с
достъп до него и са завъртяни начала в междинен клеморед на фази „А“ и „В“, в
резултат на което електромерът не отчита реално изразходваната електрическа енергия.
В протокола е посочено, че правилната схема на свързване е била възстановено, а
клеморедът- пломбиран. При разпита си като свидетел по делото св. Й.Й., който е един
от служителите на ответника, участвал при извършване на проверката и съставяне на
протокола, потвърждава описаните в него обстоятелства. От показанията на разпитаните
по делото свидетели А.С. и Х.Ч.- служители на ищеца, присъствали при извършване на
проверката, също се установява, че пластмасовият капак на електромера е бил счупен.
Въз основа на констатациите в протокола ответното дружество е извършило
корекция на сметката за електрическа енергия на ищцовото дружество за минал период- за
периода от 07.05.2021г.- 04.08.2021г., като е начислило допълнително 58004 квтч.
електрическа енергия на стойност 11980,01 лв. с ДДС, за което е издало фактура
№***г. Не се спори между страните, че ищецът е заплатил на ответника начислената
му с посочената фактура сума.
От заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза се
установява, че описаното в констативния протокол /разменени начало и край на
изходящите от междинния клеморед проводници на фаза „А“ и „В“ към клемите на
токовите измервателни елементи на електромера/ е състояние на неправилна схема на
свързване на електромера, което води до частично измерване на доставената
електрическа енергия. При извършване на корекцията на сметката на ищцовото
дружество е била приложена правилно методиката на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, а
начислената електрическа енергия е остойностена съобразно определените от КЕВР
цени.
С исковата молба ищцовото дружество излага доводи, че не налице
предпоставките за извършване на корекция на сметката му за минал период. Твърди, че
ответникът не е предвидил в общите си условия нов ред за уведомяване на клиента за
корекцията,че извършената проверка е протекла при нарушения на реда, установен за
нея, че служителите на мрежовия оператор не са установили кой обект ползва
електрическа енергия с процесния електромер. Оспорва се да е било налице неизмерване
на електрическа енергия, както и манипулация на електромера, като се твърди, че ако е
имало неотчетено потребление, то това не е по вина на ищцовото дружество. Излагат
се твърдения, че електромерът се намира в заключено табло в трафопост в чужд имот,
охраняван със СОТ, като достъп до него имат само служителите на ответника и на
охранителната фирма. Твърди се, че монтажът на електромера е извършен в
нарушение на чл.60, ал.2 от ПИКЕЕ в отсъствие на потребителя. Оспорва се
дължимостта на начислената с фактурата сума, като се твърди, че същата не отразява
реално консумирана електрическа енергия, която не е била отчетена. Излагат се
доводи, че корекционната процедура е нищожна, тъй като не е доказана вината на
потребителя за неправилното измерване на електрическата енергия.
2
Тези доводи са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 във връзка с ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ приема правила
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В
изпълнение на законовата делегация КЕВР е приела Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, влезли в сила на 04.05.2019г. Съгласно
чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на
съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Съгласно чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната
мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги, а съгласно ал.2 ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната
мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1.
В случая по делото се установява от представения констативен протокол и
показанията на разпитания св. Й.Й., че при извършената на 04.08.2021г. проверка на
електромера, измерващ доставената на ищцовото дружество електрическа енергия, е
установена промяна в схемата на свързване, която съгласно заключението на приетата
съдебно- техническа експертиза е довела до частично измерване на потребената
електрическа енергия. По делото не се установяват нарушения на предвидения в
ПИКЕЕ ред за извършване на проверката, като съставеният констативен протокол е
подписан от представител на ищцовото дружество, присъствал при извършването й. От
заключението на приетата по делото СТЕ се установява и че процесният електромер е
измервал именно доставената в обекта на ищцовото дружество електрическа енергия,
поради което възраженията на ищеца, че това не било установено, не могат да бъдат
споделени. При това положение за ответното дружество, като оператор на
електроразпределителната мрежа, е възникнало правото по чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ да
начисли на ищеца електрическа енергия за минал период, като от заключението на
приетата съдебно- техническа експертиза се установява, че допълнително начислената
електрическа енергия е определена в съответствие с разпоредбата на чл.50, ал.2 от
ПИКЕЕ. Съгласно приетата СТЕ същата е на стойност 11980,01 лв. с ДДС, колкото е
била начислена от ответника с издадените съгласно чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ фактура
№***г. и справка. Предвид горното сумата от 11980,01 лв. е била заплатена от ищеца
на годно правно основание, поради което предявеният от него иск за връщането й е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Изложените в исковата молба и въззивната жалба доводи на ищеца, че не
следва да дължи стойността на допълнително начислената му електрическа енергия, са
неоснователни.
Съгласно формираната практика на ВКС /Решение №77 от 30.05.2022г. на ВКС
по гр.д.№2708/2021г., 3-то г.о.; Решение №115 от 17.06.2022г. на ВКС по гр.д.
№3817/2021г., 4-то г.о.Решение №85 от 27.06.2022г. на ВКС по гр.д.№2528/2021г., 4-
3
то г.о.; Решение №50178 от 07.10.2022г. на ВКС по гр.д.№3603/2021г., 4-то г.о./
материалноправните разпоредби на ПИКЕЕ, легитимиращи оператора на
електроразпределителната мрежа като лице, което има право да начислява корекции на
сметки на потребителите за минал период, респ. да начислява суми за реално потребена
електрическа енергия, са в рамките на законовата делегация и не противоречат на
нормативен акт от по- висока степен. Разпоредбите на чл.50-56 от ПИКЕЕ не уреждат
договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на
оператора на електроразпределителната мрежа при установяване на несъответствия
между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива да
преизчислява количеството електрическа енергия по реда на правилата. От
разпоредбата на чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ, регламентираща цената, по която се фактурират
преизчислените количества, е видно, че заплащането на същите цели да покрие
технологичните разходи на съответния мрежови оператор, тъй като съгласно Правилата
за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ употребената реално електрическа енергия,
неизмерена в следствие на нерегламентирано въздействие върху измервателната система на
електропреносната мрежа се поема като стойност на енергия за покриване на технологични
разходи от операторите на разпределителните мрежи- чл. 4, ал. 3; чл. 91 и 92 от ПТЕЕ.
Ирелевантни за изхода на спора са възраженията на ищеца, че по делото не
било установено виновно поведение на негови служители, което да е довело до
промяната на схемата на свързване на процесния електромер. Начисляването съгласно
чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ на допълнителни количества електрическа енергия в случаите,
когато доставената такава не е била точно измервана от средството за търговско
измерване, не е санкция за неправомерно поведение на клиента, а начин за избягване
на неоснователно обогатяване, тъй като той е ползвал електрическа енергия, която не е
била изцяло отчетена и заплатена. Предвид горното за възникване на вземането на
електроразпределителното дружество по чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ е от значение само
обективният факт на наличие на промяна в схемата на свързване на електромера, водеща
до неизмерване или неточно измерване, като не е необходимо да се установява дали
посоченото въздействие се дължи на действия или бездействия на служители на
клиента.
Не могат да бъдат споделени и развитите във въззивната жалба пространни
доводи и разсъждения за обема на допълнително начислената електрическа енергия в
размер на 58004 квтч. и съотношението й с реално отчетената от електромера и
заплатена такава за същия период от 99029,76 квтч. Начислената съгласно чл.50, ал.2 от
ПИКЕЕ електрическа енергия цели да компенсира електроразпределителното
дружество за технологичните му разходи, като размерът й се определя по установената
в разпоредбата методика, отчитаща обективната невъзможност в случай като процесния
да се установи действителното потребление- на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Същата нито замества, нито се приспада от реално отчетеното от електромера
потребление на електрическа енергия за същия период, което е било заплатено от
клиента на доставчика, нито последното се приспада от нея. От заключението на
приетата по делото СТЕ и разясненията на вещото лице при приемането й се
установява, че отчетената от електромера и заплатена от потребителя електрическа
енергия е реално консумирана от потребителя, тъй като извършената манипулация на
електромера води до това, че част от преминалата през него електрическа енергия не
се отчита, т.е. същият е отчел само част от реално консумираната от потребителя
електрическа енергия, без да може да се определи точният й размер. Неотчетената от
електромера такава представлява технологични разходи за електроразпределителното
дружество, за което същото следва да бъде компенсирано съобразно правилата на
ПИКЕЕ. Неоснователни са твърденията във въззивната жалба, че предвид
обстоятелството, че за същия период били отчетени и заплатени 99029,76 квтч., то
било невъзможно реалното потребление на допълнително начислените количества
4
електрическа енергия в размер на 58004 квтч. Същите са определени въз основа на
половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения при 8-
часово натоварване, от което следва, че на базата на пълната пропускателна
способност на съоръженията при 24- часово натоварване би могла да бъде ползвана
шест пъти повече електрическа енергия, а именно 348024 квтч.
Относно последиците от липсата на предвиден в общите условия на ответното
дружество ред за уведомяване на клиентите при извършването на корекция на
сметките им настоящият състав споделя актуалната съдебна практика, обективирана в
решение № 76/08.04.2021 г. по г. д. № 2209/2020 г., ІV г. о. на ВКС; решение №
75/13.04.2021 г. по г. д. № 2206/2020 г., ІV г. о. на ВКС; решение № 61/16.07.2021 г. по г. д.
№ 2051/2020 г., ІV г. о. на ВКС и решение № 124/13.09.2021 г. по г. д. № 1899/2020 г., ІV г.
о. на ВКС. Според нея когато в общите условия не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да
бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче
не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред. Съдебното производство по реда на ГПК
гарантира в равна степен правата на страните при спорове за грешно отчитане на
изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители.
По така изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4164/09.12.2022г., постановено по гр. д. №1460/2022г.
по описа на РС- Пловдив, 22-ри гр.с.
ОСЪЖДА „Синергон хотели“ АД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *********, да заплати на „Електроразпределение Юг“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5