РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Монтана, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20231600100174 по описа за 2023 година
Предявени са искове от С. В. В. и В. Т. Н., чрез адв. Й. Д. против А. за
обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на
ПТП, настъпило на 27.01.2022 г. в Република Унгария.
В исковите молби се твърди, че на 27.01.2022 г., около 14:10 ч., в
Република Унгария, в с. Ф., по главен път 52, с посока на движение от
Република Унгария към Република България, С. В. В. управлявал т.а. „ХХХ“ с
рег. № ***, с прикачено към него ремарке (платформа) с рег. № ***, като
заедно с него в автомобила на предна дясна седалка пътувал В. Т. Н..
Посочва се, че по същото време, с посока обратна на посоката на
движение на товарния автомобил, унгарският гражданин Б.С. управлявал л.а.
„ХХХ“ с рег. № ***. На км. 34+310 водачът на л.а. „ХХХ“, управлявайки го,
изгубил контрол над същия, като навлязъл в насрещната лента за движение. В
същия момент водачът на товарния автомобил, виждайки движещия се срещу
него лек автомобил, се опитал да реагира, като отклонил автомобила си Н.сно
и частично навлязъл в пътния банкет, но ударът се оказал неизбежен, в
резултат на което настъпил сблъсък между предната лява част на
управлявания от него автомобил и предната лява част на л.а. „ХХХ“,
управляван от Б.С..
1
Излагат твърдения, че за така настъпилото ПТП били уведомени
органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на
Полицейско управление Кишкьорьош - Отдел „Пътна полиция“ и екип на
Спешна Медицинска Помощ. Полицейските служители съставили протокол за
ПТП, удостоверяващ обстоятелствата, при които е възникнало
пътнотранспортното произшествие, а медицинският екип констатирал смъртта
на Б.С. и транспортирал пострадалите лица - С. В. и В. Н. в Окръжна болница
Бач-Кишкун.
Сочи се, че по повод настъпилото ПТП е образувано досъдебно
производство № 03040/78-86/2022 по описа на Полицейско управление
Кишкьорьош - Отдел „Пътна полиция“, като от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, по безспорен начин е установено, че
вината за настъпване на ПТП е единствено и само на водача на л.а. „ХХХ“ -
Б.С., но тъй като извършителят на деянието е починал, с Решение от
10.08.2022 г. наказателното производство е прекратено.
Твърди се, че в следствие на гореописаното ПТП е пострадал В. Н.,
който е получил следните травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма
- травма на главата и сътресение на мозъка - разстройство на здравето,
временно опасно за живота, причинило физически болки и страдания за
период по-дълъг от 30 дни; Контузия на дясно коляно с множество охлузвания
по предна повърхност - разстройство на здравето, причинило физически
болки и страдания; Контузия на горен десен крайник, придружена с оток по
гърба на дясната ръка и охлузване по задно-външната повърхност на дясна
лакетна става - разстройство на здравето, причинило физически болки и
страдания; Контузия на дясна раменна става - разстройство на здравето,
причинило физически болки и страдания; Множество охлузвания и порезни
рани по лицето и главата, в областта на челото, дясна слепоочна област, горен
клепач на дясно око, носа, лява буза и лява ушна мида - разстройство на
здравето, причинило физически болки и страдания; Разкъсно-контузна рана
на лигавицата на горна устна вдясно, придружена с оток и кръвонасядане, и
охлузна рана на лигавицата на долна устна вдясно с оток - разстройство на
здравето, причинило физически болки и страдания; Разкъсно-контузна рана
на дясна буза - разстройство на здравето, причинило физически болки и
страдания; Контузия на гръден кош - разстройство на здравето, причинило
2
физически болки и страдания; Травма на лява предмишница, с кръвонасядане
по предно-външната повърхност в горна трета и по външно-страничната
повърхност в долна трета - разстройство на здравето, причинило физически
болки и страдания.
Относно С. В. се твърди, че вследствие ПТП-то получил следните
травматични увреждания: Средна телесна повреда, представляваща
трималеоларна фрактура с луксация на лява подбедрица - разстройство на
здравето, причинило физически болки, страдания и ограничения на
движението на левия долен крайник за период по-дълъг от 30 дни; Средна
телесна повреда, представляваща фрактура на IV метатар - зална кост на дясно
ходило - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и
ограничение на движението на десния долен крайник за период по-дълъг от 30
дни; Средна телесна повреда, представляваща травматично разкъсване на
предна коленна връзка на лявата колянна става - разстройство на здравето,
причинило физически болки, страдания и ограничения на движението на
левия долен крайник за период по-дълъг от 30 дни; Средна телесна повреда,
представляваща посттравматична артроза на левия глезен - разстройство на
здравето, продължило повече от 30 дни; Посттравматично стресово
разстройство в остра фаза, представляващо постоянно общо разстройство на
здравето, неопасно за живота; Освен дискомфорта, причинен от телесните
увреждания, се твърди, че същия страда и от посттравматично стресово
разстройство.
Посочва се, че с писмо Изх. № 1-0753/09.06.2022 г. от НББАЗ ищците са
уведомени, че към датата на ПТП, спрямо л.а. „ХХХ“, с рег. 3 ***, е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена при „А.“ и с оглед на това, претенцията им следва да бъде насочена
към тяхното представителство на територията на Република България, а
именно - ЗАД „Алианц България“ АД. Поради това, с искане от 04.07.2022 г.,
е предявена доброволна претенция пред ЗАД „Алианц България“ АД за
заплащане на застрахователно обезщетение за имуществените и
неимуществените вреди, претърпени от ищците като бе образувана щета №
1050/22/217/500062. С писмо Изх. № 2-101-4101-5091/05.07.2022 г. от ЗАД
„Алианц България“ АД са поискали представяне на допълните документи от
образуваното и водено досъдебно производство, документи, с които към онзи
момент ищците твърдят, че не са разполагали, поради което и не са
3
представени. Твърди се, че в законоустановения срок, застрахователят нито
платил, нито отказал да заплати застрахователно обезщетение, поради което,
за ищците е налице правен интерес от завеждане на настоящата искова
претенция.
С Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.05.2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки
относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването
на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и
88/357/ЕИО на Съвета (Четвърта директива за автомобилното застраховане), с
оглед на облекчаване и опростяване на процедурата за пострадали при ПТП,
причинено от водач със застраховка „Гражданска отговорност“ в компания от
Европейския съюз, Швейцария, Хърватска и Андора са регламентирани
правилата за уреждане на претенциите на пострадалите. В тази връзка
посочва, че те дават възможност същите да предявяват своите претенции в
държавата по местоживеене, чрез представителите за уреждане на щети на
чуждите застрахователни компании. Сочи се, че правоимащите могат да
предявят претенцията си към представителя за България на застрахователя на
виновното МПС от чуждата държава. Поддържа, че този представител е
длъжен да обработи щетата и да заплати обезщетение от името на чуждата
компания и съгласно законодателството на държавата, където е станало ПТП-
то. По претенция за реално изпълнение по застраховка, сключена в чужбина се
прилага изискването за предварително извънсъдебно предявяване на
претенция за обезщетяване на пострадалото лице.
С оглед на гореизложеното, се моли съдът да постановите решение, с
което да осъди ответника да заплати следните суми:
На С. В. В. сумата от 90 000 лв. - главница, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на
ПТП от 27.01.2022 г., настъпило на територията на Република Унгария, ведно
със законната лихва от 04.09.2022 г. - датата на изтичане на сроковете по чл.
516, ал. 2 от КЗ до окончателното изплащане на обезщетението, както и 419,
80 лв. - главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в следствие на гореописаното ПТП, ведно със законната лихва от
04.09.2022 г. - датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ до
окончателното изплащане на обезщетението;
4
На В. Т. Н. сумата от 30 000 лв. - главница, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на
ПТП от 27.01.2022 г., настъпило на територията на Република Унгария, ведно
със законната лихва от 04.09.2022 г. - датата на изтичане на сроковете по чл.
516, ал. 2 от КЗ до окончателното изплащане на обезщетението и направените
разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „А.“,
чрез адв. М. К., с който се оспорва претенцията по основание и размер. Твърди
се, че липсват доказателства за виновно противоправно поведение от страна
на водача Б.С.. Сочи се, че внезапното прилошаване на водача С. представлява
случайно събитие, което изключва възможността да се търси вина за
настъпване на произшествието. Също така се прави и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата пострадали,
като се твърди, че С. В. е управлявал товарният автомобил с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, а В. Н. е пътувал без поставен
предпазен колан. Поддържа, че размерът на претендираните от ищците суми е
прекомерно завишен с оглед понесените травми, период на лечение и
възстановяване. По отношение на ищеца С. В. се посочва, че същият е отказал
оперативно лечение в Унгария, като няма данни по какъв начин това се е
отразило на неговото възстановяване и дали то не е причинило по-
продължителния период на възстановяване. Оспорва се и предяванета от В.
претенция за имуществени вреди с доводи, че в унгарското право няма данни
дали тези вреди се покриват по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Предвид неоснователността на главният
иск се оспорва и акцесорния иск за лихва за забава. В тази връзка се твърди, че
по отношение на началната дата на забава следва да се приложи унгарското
материално право. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител,
твърди, че предявените искове следва да бъдат уважи като основателни, като
освен това прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна. Процесуалният представител на
ответника моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като
неоснователни.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени и
5
изслушани са съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска и съдебно-
психологична експертизи.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/ установява следният
механизъм на ПТП:
Произшествието е настъпило извън населено място на главен път № 52,
при добра видимост, като допустимата максимална скорост за движение за л.а.
„ХХХ“ е до 90 км/ч, а за товарния автомобил „ХХХ“ е до 70 км/ч. При км
34+310 двете превозни средства е следвало да се разминат при движение на
всяко от тях в полагащата му се дясна пътна лента по посока на движението
си. Когато предната челна част на т.а. „ХХХ“ е била на разстояние 42 метра от
мястото на удара, внезапно и неочаквано л.а. „ХХХ“ е напуснал своята пътна
лента, пресякъл е разделителната ивица вляво и навлязъл в лявата пътна лента,
по която в същия момент правомерно се е движел т.а. „ХХХ“ в
срещуположната посока. Възприемайки възникналата опасност за
движението, водачът на товарния автомобил предприел действия за аварийно
спиране. Ударът е настъпил изцяло в лентата на движение на товарния
автомобил. В резултат на това т.а. „ХХХ“ е променил посоката си на
движение наляво и е застанал напречно на оста на пътя, а лекият автомобил
„ХХХ“ е отхвърлен в посока назад и вдясно и е променил посоката си на
движение, като след неконтролирано движение се установил извън границите
на платното за движение. В резултат на удара на място е починал водачът на
лекия автомобил, а водачът и пътникът на товарния автомобил са получили
телесни увреждания.
Експертизата установява, че в условията на произшествието л.а. „ХХХ“
се е движил със скорост от 69 км/ч, която е в гранците на допустимата, а
товарният автомобил „ХХХ“ се е движил със скорост от 85 км/ч, което е над
допустимата от 70 км/ч. Установява се още, че причината за настъпване на
произшествието е внезапното и неочаквано навлизане в лентата за насрещно
движение от страна на водача на л.а. „ХХХ“. Водачът не е упражнявал
непрекъснат контрол при управление на автомобила си, поради което е
допуснал автомобилът му да се отклони вляво от границите на своята пътна
лента и да навлезе в лявата лента. Водачът на т.а. „ХХХ“ поради липса на
време и разстояние е предприел действия за аварийно спиране, но не е имал
техническата възможност да предотврати удара. Съгласно т. 2.4 от
заключението дори товарният автомобил да се е движил с допустимата за
пътният участък скорост от 70 км/ч, същият не би имал техническата
възможност да предотврати произшествието. Съгласно т. 2.8 от заключението
водачът и пътникът в т.а. „ХХХ“ са били с поставени предпазни колани.
Видно от съдебно-медицинско удостоверение № 16/2022 г. при прегледа
на В. Н. е установено, че е получил охлузвания и драскотини по челото, в
дясната слепоочна област и по горен клепач на дясно око; охлузвания и
6
драскотини по гърба на носа; оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана
на лигавицата на горна устна в дясно; оток и охлузна рана на лигавицата на
долна устна в дясно; разкъсно-контузна рана на дясна буза; охлузвания по
лява буза; дълбока драскотина под лява ушна мида; охлузване по задно-
външната повърхност на дясната лакетна става; оток по гърба на дясна ръка;
кръвонасядане по предно-външната повърхност на лява предмишница;
охлузвания по предна повърхност на дясната колянна става.
От съдебно-медицинската експертиза се установява, че след инцидента
В. Н. е транспортиран в условията на спешност в лечебно заведение, където са
проведени поредица от изследвания. Същият е получил травматични
увреждания под формата на порезни рани. При извършения преглед са
описани множество охлузвания, кръвонасяданя и рани по главата, горни и
долни крайници. Описаните увреждания са неспецифични и нехарактерни и е
възможно да са причинени в условията на описното ПТП. В тяхната цялост
уврежданията причинили на Н. разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота, със срок на оздравяване 2-3 седмици, до месец. Съгласно
заключението описаните рани и охлузвания е много вероятно да са в резултат
на действието на предмети с режещ ръб и/или остър връх, каквито е възможно
да са счупените стъкла от преден панорамен прозорец на автомобила. В
заключението е посочено, че такива увреждания биха могли да се получат и
при правилно поставен предпазен колан при посочения механизъм на ПТП.
Вещото лице посочва, че липсата на предпазен колан при челен удар между
два движещи се автомобила много често причинява тежки и дори фатални
увреждания в областта на главата, каквито при Н. не са установени.
По отношение на С. В. съдебно-медицинската експертиза установява, че
той също е транспортиран в условията на спешност в болнично заведение,
където са му направени огледи и изследвания. При проведените рентгенови
изследвания на долните крайници е описано трималеоларно счупване на лява
глезенна става с разместване и счупване на 4-та предноходилна кост на дясно
стъпало. Поради отказ от лечение на самия В., травмираният ляв долен
крайник е обездвижен с гипсова лонгета. На следващият ден (28.01.2022 г.) В.
постъпил в болнично заведение, където е опериран, а престоят му е 10 дни. На
лява глезенна става са наместени счупените участъци и са фиксирани с
метални фрагменти-плаки, винтове и тел. Следоперативният период е
протекъл гладко, без данни за настъпили усложнения. Същият ден след
изписването В. е настанен в същото болнично заведение за долекуване и
възстановяване следоперативно, като престоят му е 4 дни. На 11.03.2022 г. В.
отново е постъпил в същото болнично заведение, където му е проведено
оперативно лечение на счупването на дясно ходило с поставяне на метални
фиксатори. Няма данни за настъпили усложнения на следоперативния период.
При последващо постъпване в същото болнично заведение са му премахнати
металните фиксатори на лява глезенна става. Поради персистиране на
болковия синдром В. постъпва в специализирано болнично заведение през
октомври месец, където му се провежда оперативно лечение с наместване на
7
задното счупване и фиксирането му с метални плаки и винтове. Съгласно
заключението описаните медицински процедури, в това число и проведената
терапия са адекватни, навременни и в оптимален обем. Забавянето от 1 ден
след диагностициране на травмата и провеждане на оперативно лечение не е
попречило на оздравителния период, както и не е във връзка с
продължителността на възстановяване. По време на болничното лечение е
много вероятно пострадалият да е изитвал различни по интензитет болкови
усещания. Вещото лице посочва, че след всяка операция пострадалият най-
вероятно е ползвал помощни средства за придвижване, имал е нужда от чужда
помощ при извършване на ежедневни дейности, както и несъмнено е имал
различни по интензитет и продължителност болкови усещания, свързани с
получените травми. При извършения преглед на 16.02.2024 г. вещото лице
установило, че белезите, които В. получил вследствие оперативната
интервенция са с постоянен характер и биха се премахнали единствено с
помощта на специализирани медицински интервенции, но нито един от тях не
води до промяна на анатомията, физиологията, симетрията на главата, както и
не води до грубо изменение образа на пострадалия. Към датата на прегледа В.
е ползвал помощно средство при ходене – патерица, като самият процес на
ходене е затруднен и е възможно наличието на болкови усещания при
продължително стоене изправен и при продължително ходене. От
експертизата се установява, че счупването на лява глезенна става е причинило
трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за срок не по-малък
от 2-3 месеца, последвано от постепенно и поетапно раздвижане на крайника,
като през целия този период, а дори и след него е възможно да има силни
болкови усещания. Вещото лице посочва, че от проведения преглед е видно,
че независимо от оперативните намеси на ляв глезен и извършените
процедури в тази област, все още не е настъпило пълно възстановяване.
Прогнозата за напълно възстановяване на функциите на ляв долен крайник с
пълен обем на движение и нормално функциониране на крайника е позитивна,
но е необходима поне една (не е изключено и повече) оперативна и
последващи рехабилитационни процедури. Експертизата установява, че
Счупването на 4-та предноходилна кост е причинило на пострадалия трайнно
затруднение движението на десен долен крайник със срок на оздравяване не
по-малък от месец и половина-два, като няма данни за настъпили усложнения
в оздравителния процес. Съгласно заключението на вещото лице всички
травматични увреждания на пострадалия са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП.
От съдебно-психологичната експертиза се установява, че към настоящия
момент по отношение на С. В. са налице симптоматика на хронично
посттравматично разстройство, психични и емоционални състояния в
страхово-тревожния регистър, като това е вследствие на претърпяното ПТП,
както и поради неотработена в психичен план травма. В. има психична
травма, с давност от времето непосредствено след претърпяното ПТП, като е
налице причинно-следствена връзка между ПТП-то и преживяната и все още
8
преживявана психична травматичност. Установява се още, че пострадалият е
получавал психологическа помощ за периода март-май 2022 г., като общият
брой на сесиите е 8. Прогнозата в бъдещ план е негативна, ако преработката
на психичната травматичност не се осъществи изцяло или поне до толкова,
доколкото позволява личностният капацитет на В..
В дадени по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК обяснения ищецът В. Н. твърди,
че на 27.01 той и кО.ата му С. тръгнали за Австрия с автовоз. Докато карали на
платното изведнъж били ударени челно. Това станало следобед към 3 часа.
Заявява, че унгарецът в последният момент влязъл в тяхното платно. Посочва,
че се движели с около 70-76 км/ч, като и двамата били с поставени колани.
При инцидента се ударил от стъклото. След удара дошла бърза помощ и ги
закарала в болницата. Ищецът твърди, че имал наранявания по лицето,
коленете и ръцете, а кО.ата му имал наранявания по краката. В болницата им
направили изследвания, а на кО.ата му направили операция и му сложили
гипс, за да му оправят крака. След това двамата ги прибрали в България,
където пак им направили изследвания. Ищецът посочва, че близо един месец
бил болен. Получил наранявания отгоре на главата, натъртвания, охлузвания
по носа и му остало белег под ухото.
По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК ищецът С. В. също даде обяснения, като
посочва, че на 27.01 пътували с В. от Монтана за Австрия с автовоз. От
магистралата за Кечкемед се отбили в посока село Солт. Около 1-2 часа на
обяд, както си карали по правата, рязко свил насрещно движещ се автомобил,
влязъл в тяхното платно и директно се блъскал челно в тях. Ищецът натиснал
спирачките по най-бързия начин, но не могъл да избегне удара. Посочва, че
кракът му бил счупен на много места. Заявява, че бил с поставен колан. След
инцидента ги закарали в бърза помощ, където им направили снимки.
Обездвижили кракът му, за да може да се придвижи до България. В България
му направили първата операция на 28.01. Сочи, че до настоящия момент са му
направени поне седем операции, като същите са свързани със счупвания,
намествания, махане на планки и слагане на планки. Заявява, че не може да
ходи и се придвижва само с патерица. Също така пие хапчета, тъй като ако не
ги пие не може да ходи. Твърди, че има проблеми със спането и към
настоящия момент. По време на инцидента много се уплашил, защото
картината била ужасна – В. бил целия в кръв от главата до корема.
Свидетелят Л. Д. заявява, че видял катастрофата, тъй като карал зад
ищеца С.. Последният бил пред него на около 50-70 метра. Видял как лека
кола „ХХХ“ навлиза много рязко в тяхното платно. С. набил рязко спирачки,
но въпреки това ударът се случил. Свидетелят заявява, че взел жилетка и
сигнализирал на тировете, които идвали, за да спрат. Отишъл при
пострадалите, като последните били неадекватни и не говорели. Посочва, че и
двамата били с колани. След това дошла линейка, която откарала ищците в
болницата. С. имал проблем с крака. Нужна била спешна операция, а те
нямали пари, при което докторите им казали да приберат С. в България.
9
От показанията на св. А. К. /съпруга на ищеца В./, се установява, че на
втория ден след катастрофата В. се прибрал обезобразен. Същият имал рани,
бил посинен по ръцете и коленете, имал и белези на устата. Лицето му било
обезобразено, главата му била в рани и в много стъкла. Като се прибрал от
Унгария В. не можел да ходи. Свидетелката му помагала да се вдига от
леглото, да ходи до тоалетна, защото имал главозамайване. Посочва, че
съпругът й се възстановил от раните след 1 месец. Заявява, че както тогава,
така и до ден днешен В. не можел да заспи.
Свидетелката Н. В.а /съпруга на ищеца С./ твърди, че вследствие процесната
катастрофа С. има увреждания с левия крак. Получил е остеопороза за
разстояние на две години. Като си дошъл имал гипс
на крака, като много го боляло. Целият му крак бил посинял. Веднага го
откарали в „Първа частна болница“ във Враца. Там го приели и същата вечер
оперирали крака му. Престоят в болницата бил около 15 дни. Когато С. се
прибрал от болницата не можешел да се придвижва. Свидетелката го гледала,
тъй като той не можел да става от леглото. Това продължило много месеци.
След първата операция претърпял още 4-5 операции. Свидетелката посова, че
С. бил на легло около 6 месеца. След като му сложили нашийник на крака
започнал леко да се повдига. Заявява, че не е имало период, в който С. да може
да ходи без помощни средства. През цялото време и почти всеки ден изпитвал
болки. През нощно време ставал, крещял и се тръскал. Предприел мерки и
започнал да ходи на психолог, но нямало подобрения. Свидетелката сочи, че и
към настоящия момент С. се събужда с крясък и започва да рита с крака.
Посочва, че С. се занимава с внос на коли от Австрия, които продава в
България. Заявява, че травмата и към настоящия момент му пречи на работата,
тъй като не можел да пътува на дълги разстояния поради получаване на отоци.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно
основание чл.432 КЗ във вр. чл. 105, ал. 1 КМЧП във вр. чл. 6:519 от
Граждански Кодекс на Унгария във вр. чл. 28, ал. 1 от Закон № LXII за
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти на
моторни превозни средства /ЗЗЗГОАМПС/.
На първо място, доколкото се претендират вреди от непозволено
увреждане настъпило в Унгария, задълженията произтичащи от него следва да
се уредят от правото на дърважата, на чиято територия са настъпили вредите –
чл. 105, ал. 1 КМЧП. В същата насока е и чл. 4, т. 1 от Регламент № 864/2007
на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно
приложимото право към извъндоговорни отношения („Рим II”). В чл. 15 от
цитирания Регламент е предвидено, че приложимото към извъндоговорни
10
задължения право урежда в частност: основанието и границите на
отговорността, включително определянето на лицата, на които може да се
търси отговорност за извършени от тях действия; основанията за
освобождаване от отговорност, както и ограничаването и разделянето на
отговорността; наличието, вида и определяне на размера на вредите или на
търсеното обезщетение; в границите на предоставените на съда правомощия
от неговото процесуално право, мерките, които съдът може да постанови, за
да осигури предотвратяване, прекратяване или обезщетяване на вредата;
въпросът дали право на обезщетение за претърпените вреди може да бъде
прехвърляно, включително чрез наследяване; лицата, които имат право на
обезщетение за лично претърпени от тях вреди; отговорност за вреди,
причинени от другиго; способите за погасяване на задълженията, правилата за
погасителната давност и прекратяването на права, включително правилата
относно началото, прекъсването и спирането на срок на погасителна давност
или прекратяване на права.
В чл. 18 от Регламента е уреденото правото на пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, като
условие за това е приложимото към извъндоговорното задължение право или
приложимото към застрахователния договор право да предвижда такава
възможност. В тази връзка чл. 28, ал. 1 от ЗЗЗГОАМПС предвижда, че
пострадалият може да подаде искането си за обезщетение пряко към
застрахователната компания на стопанина на моторното превозно средство,
причинило щетите.
В случая предявената претенция е за обезщетение за претърпени вреди,
настъпили вследствие ПТП, осъществило се на територията на Унгария.
Предвид това, приложимото е Унгарското законодателство. Същото допуска
пострадал да сезира застрахователната компания на стопанина на МПС,
причинило щети, от което следва, че ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по настоящия иск.
Причиняването на вреди на друго лице и правоотношенията свързано с
това са уредени в Гражданския кодекс /ГК/ на Унгария. Така съгласно чл. 6:518
от ГК законът забранява незаконното причиняване на щети. В случай, че едно
лице незаконно причинява щети на друго лице, извършителят дължи
обезщетение – чл. 6:519 от ГК.
В чл. 6:522, ал. 1 от ГК е предвидено, че извършителят е длъжен да
обезщети всичките вреди изцяло, като ал. 2 б. „в“ включва към тях и
разходите, необходими за отстраняването на имуществените вреди на
пострадалото лице. Разпоредбата на чл. 6:531 от ГК регламентира, че в случай,
че размерът на вредите не може да се определи, деецът, отговорен за
11
причиняването на вреди, е длъжен да заплати обезщетение на стойност, която
е подходяща да покрие вредите на пострадалия.
Съгласно чл. 2:43, т. „а“ от ГК нарушение на права на личността се
явява с особена сила накърняването на живота на човека, телесната му
цялост и зравето. Лицето, пострадало вследствие на накърняването на
правата на личността има право да поиска компенсация за изтърпените
неимуществени вреди – чл. 2:52 от ГК. В този случай пострадалото лице
трябва да докаже само факта на нарушение на назакона – чл. 2:52, ал. 2 от ГК.
Следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, честотата му, степента
на вина, влиянието на нарушението върху засегнатото лице и неговата
околност – чл. 2:52, ал. 3 от ГК.
Предвид факта, че настоящият случай касае деликт, причинен от МПС,
за което е налице валидна застраховка „Гражданска отговонрост“, приложение
намира и Закон № LXII за Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилисти на моторни превозни средства
/ЗЗЗГОАМПС/. Разпоредбата на чл. 1, б. „а“ от този закон гласи, че, ако
международна спогодба не разпорежда друго, този закон обхваща стопанина
на моторно превозно средство с адрес на управление на територията на
Унгария, както и собственика на моторно превозно средство с адрес на
управление в друга държава-членка в случай, че неговият адрес за
предназначение е Унгария като държава-членка, както и договори за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключени от тях.
В чл. 3/А от ЗЗЗГОАМПС е предвидено, че под вреди и обезщетение следва да
се разбират и накърняването на права на личността, служещо за основание
за искане на компенсация, както и самата компенсация.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби е видно, че
Унгарското законодателство предвижда задължение застрахователното
дружество, при което причинителят на вредите е сключил застраховка
„Граждаска отгворност“, да обезщети пострадалото лице за причинените му
имуществени и неимуществени вреди. В тежест на пострадалият е да докаже
единствено факта, че извършителят е нарушил законова разпоредба. В тази
връзка от издаденото Удостоверение за участници в ПТП е видно, че на
27.01.2022 г., около 14:10 ч. на територията на Ф., на главен път 52 при КМ
34+310, е станало ПТП между водача на застрахования със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „ХХХ“ с рег. № ***
12
Б.С. и С. В. В. – водач на товарен автомобил „ХХХ“ с рег. № ***, при който на
предна дясна седалка се возел пътника В. Т. Н.. В удостоверението е посочено,
че е заведено наказателно производство по случая за установяване на
отговорността. От приложеното по делото Решение за прекратяване на
разследването се установява, че Б.С. със своето деяние е нарушил член 25, ал.
2 от съвместна Наредба № 1/1975 (5.11) на Министерство на транспорта и
пощите и Министерство на вътрешните работи, според който движението по
пътя с превозно средство трябва да се извършва в дясната страна по посока на
движението в съответствие с условията на пътя и трафика, с изключение на
състоянието на изпреварване и задминаване. Взетото решение за прекратяване
на производството е с оглед факта, че нарушителят е починал. Съобразно това,
безспорно се установява противоправността на деянието на Б.С.. Тук е
мястото да се посочи, че по делото няма доказателства, установяващи по
несъмнен начин, че на водача С. му е прилошало докато е управлявал своя
автомобил.
От СМЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се
установява, че ищецът В. Н., вследствие процесното ПТП, е получил
множество охлузвания, кръвонасяданя и рани по главата, горни и долни
крайници. Тези увреждания са му причинили разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота, като срокът на оздравяване е от 2 до 4
седмици. Дадените от св. А. К. показания напълно кореспондират с приетата
СМЕ, поради което съдът ги кредитира. От тях допълнително се установява,
че след инцидента Н. не можел да ходи. Следва да бъде отчетен фактът, че в
продължение на 1 месец ищецът е бил подпомаган от св. К. в извършане на
ежедневните си нужди. От показанията на свидетелката се установи, че след
инцидента Н. имал проблеми със съня и не можел да заспива, като този
проблем продължава и към настоящия момент. Съдът, вземайки предвид
множеството наранявания, които ищецът получил, периодът на
възстановяване от 1 месец, причинените му болки, страдания и неудобства,
наличната към настоящия момент трудност при заспиване, намира, че
предявеният от него иск следва бъде уважен изцяло. Доводите на ответника за
съпричиняване са неоснователни, тъй като свидетеялт Л. Д. е категоричен, че
и двамата ищци са били с поставени предпазени колани, а неговите твърдения
се допълват от заключението по СМЕ, съгласно което тези увреждания могат
се получат и при правилно поставен предпазен колан, а липсата на такъв би
13
довела до тежки и фатални увреждания в областта на главата на Н., каквито в
случая не са установени.
По отношение на ищеца С. В. от СМЕ се установи, че е получил
трималеоларно счупване на лява глезенна става с разместване и счупване на 4-
та предноходилна кост на дясно стъпало. Направена му е операция, като
болничният му престой е общо 14 дни. В следоперативния период не са
настъпили усложнения. Впоследствие ищецът е претърпял още няколко
операции във връзка с причинените му травми. В заключението е посочено, че
извършените медицински процедури са адекватни, навременни и в оптимален
обем. В тази връзка вещото лице е категорично, че проведеното 1 ден по-
късно оперативно лечение не е попречило нито на оздравителния период,
нито на продължителността на възстановяване на ищеца, поради което
доводите на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат се
опровергават категорично. Съгласно СМЕ счупването на лявата глезенна
става е причинило на В. трайно затруднение на движението на долен ляв
крайник за срок не по-малък от 2-3 месеца, което е последвано от постепенно
и поетапно раздвижане на крайника, като през целия този период ищецът е
имал болкови усещания. Следва да бъде отчетено също, че независимо от
оперативните намеси и към настоящия момент не е настъпило пълно
възстановяване. Вещото лице допълва, че за пълно и цялостно възстановяване
е необходимо ищецът да претърпи поне още операция, като не са изключени и
повече операции. Счупването на 4-та предноходилна кост е причинило на
ищеца трайнно затруднение движението на десен долен крайник със срок на
оздравяване не по-малък от месец и половина-два. Съгласно заключението на
вещото лице всички травматични увреждания на пострадалия са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Експертизата установява
още, че след всяка операция на ищеца се е налагало да ползва помощни
средства за предвижване, като такива са ползвани от него и при извършения
от вещото лице преглед. Това се потвърждава и от св. Н. В.а, чиито показания
кореспондират напълно с приетата СМЕ, което е основание същите да бъдат
кредитирани от съда. От нейните показания се установява, че В. бил на легло
около 6 месеца, като през целия този период изпитвал болки и се придвижвал
само с помощни средства. Това наложило свидетелката да го гледа през този
период, тъй като не можел сам да се обслужва. В.а посочва, че ищецът се
будел през нощно време с крясъци. Същият започнал да посещава психолог,
14
но това не довело до подобрения. Тези твърдения се подкрепят от съдебно-
психолочината експертиза, която съдът кредитира като компетентно
изготвена. От нея е видно, че при В. е налице хронично посттравматично
разстройство. Налице са и психични и емоционални състояния в страхово-
тревожния регистър, което е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Вещото лице е категорично, че В. макар да е посещавал психолог, все още
преживява психична травматичност.
По разбиране на настоящия състав предявеният от ищеца В. иск следва
да бъде уважен в цялост. Уважаването на предявената сума е обусловено от
множеството увреждания, които ищецът е получил, дългият период на
възстановяване, който е около половин година, невъзможността за пълно
възстановяване и нуждата от още оперативни интервенции за пълното
оздравяване. Съдът отчита също, че през цялото това време ищецът е
изпитвал болки, не е могъл да се придвижва без помощни средства, а в не
малък период за него обективно е било необходимо да се грижи неговата
съпруга, която му помагала в извършване на ежедневните му дейности.
Всичко това неминуемо е причинило големи неудобства за ищеца и неговото
семейство. Съществено е, че травмата му пречи на осъществяваната от него
трудова дейност като превозвач на коли. Този факт също се взима предвид от
съда при определяне на дължимото обезщетение. В тази насока свидетелката
В.а пояснява, че ищецът не може да пътува на дълги разстояния поради
получаването на отоци. Всички гореизброени факти, включително и
наличието на посттравматично разстройство, което не е преодоляно и към
настоящия момент, обуславят уважаването на иска в цялост. Уважена следва
да бъде и претенцията за обезщетяване на причинените вследствие ПТП-то
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болничен престой и
медицински консумативи на стойност 419,80 лева, за които е представена
фактура по делото.
Предвид основателността на основните искове, основателни се явяват и
акцесорните искове за лихви за забава. Ищците са предявили искане пред ЗАД
„
Алианц България“ АД на 04.07.2022 г. Съгласно чл. 29, ал. 2 от
ЗЗГОАМПС пострадалият е длъжен да обяви застрахователното събитие до 30
дни, считано от датата му, и съответно от датата на стигане до знанието на
пострадалия. В случай на пропускане на този срок, правните последици от
15
забавеното изпълнение не могат да се прилагат за периода от датата на
застрахователното събитие до датата на подаденото искане за
обезщетение към застрахователната компания, агента за уреждане на искове,
кореспондента, оператора на Сметка по обезщетения като паричен фонд,
представителя по вреди, и Национално бюро с изключение на случаите, когато
пострадалият докаже, че пропускането на срока е станало по независещи от
него причини. В случая е приложим унгарският закон, а не българският
Кодекс за застраховането. Ето защо, следва да се приеме, че ответника е в
забава от 04.07.2022 г., но предвид петитума на исковите молби, законна лихва
следва да бъде присъдена от 04.09.2022 г.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от тях разноски,
както следва: на С. В. общо сумата 5743,28 лева, а на В. Н. общо сумата
1109,20 лева, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК С. В. е освободен частично от внасяне на
ДТ над сумата от 200 лева, а В. Н. е освободен частично над сумата от 50 лева.
Общо дължимата ДТ за всички искове е 4816,75 лева. Съобразно това и
предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва
да внесе по сметката на Окръжен съд-Монтана оставащата част от общо
дължимата ДТ в размер 4566,75 лева.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.“ със седалище и адрес на управление Република
Унгария, гр. Б., п.к. ***, ул. К. № ***, да заплати на С. В. В. с ЕГН
********** сумата от 90000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществни вреди в резултат на ПТП осъществило се на
27.01.2022 г. в Република Унгария, настъпило по вина на Б.С., при управление
на лек автомобил марка „ХХХ“ с рег. № ***, за който към момента на ПТП
има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.09.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
16
сумата от 419,80 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.“ със седалище и адрес на управление Република
Унгария, гр. Б., п.к. ***, ул. К. № ***, да заплати на В. Т. Н. с ЕГН
********** сумата от 30000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществни вреди в резултат на ПТП осъществило се на
27.01.2022 г. в Република Унгария, настъпило по вина на Б.С., при управление
на лек автомобил марка „ХХХ“ с рег. № ***, за който към момента на ПТП
има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.“ със седалище и адрес на управление Република
Унгария, гр. Б., п.к. ***, ул. К. № ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на С. В. В. с ЕГН ********** сумата от 5743,28 лева,
представляваща направени в производството разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „А.“ със седалище и адрес на управление Република
Унгария, гр. Б., п.к. ***, ул. К. № ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на В. Т. Н. с ЕГН ********** сумата от 1109,20 лева, представляваща
направени в производството разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „А.“ със седалище и адрес на управление Република
Унгария, гр. Б., п.к. ***, ул. К. № ***, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да
заплати по сметката на Окръжен съд-Монтана сумата от 4566,75 лева,
представляваща оставащата част от общо дължимата държавна такса в размер
4566,75 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
17
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
18