Р Е
Ш Е Н
И Е
№......................
Гр. София,06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело
N 1842 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес.
Съдът е сезиран с формуляр А, подаден от
Н. Т., гражданин на Република Германия срещу А.Т. ООД- българско търговско
дружество, с който се предявяват парични претенции в общ размер на 1870 лв., за
обезщетение за вреди от нарушение на авторските права на ищеца върху
фотографията „Окото на Лондон и Уестминстър“, разгласена на 17.03.2015 г., от
които 1232 лв. – пропуснати ползи, 300 лв. – претърпени загуби по формата на
разходи за адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ, 39,60 лв. – загуба
под формата на платени нотариални такси и 298,42 лв. – лихви за забавеното
плащане на обезщетението за пропуснати ползи.Претендират се и разноските за
производството.
Ищецът твърди да е професионален
фотограф и автор на фотографията „Окото на Лондон и Уестминстър“, разгласена на
17.03.2015 г. на негов уебсайт Съмнифай, а ответникът, без разрешение на
автора, да е използвал фотографията, за да рекламира туристически услуги за
Великобритания на своя уебсайт, като снимката е използвана на 02.08.2016 г. и
до 14.11.2018 г., с което са нарушени авторските права на ищеца. Твърди в
причинна връзка с това нарушение да са настъпили вреди – пропуснати ползи в
размер на възнаграждението, което фотографът би получил при правомерното
използване на фотографиите, чиито средни цени са установени от ежегодния
сборник на Съюза на професионалните търговци на фотографии – Фотографни
хонорари, издаван в Германия, чиито гражданин е ищецът, като при определянето
му се съобрази онлайн употребата, периода на употреба, предлагането в онлайн магазин
и липсата на посочване на източника или общо пропуснатото възнаграждение от 630
евро, което се равнява на 1232 лв. Твърди, че ответникът дължи и лихва за
забавеното плащане на това обезщетение за периода от датата на първото нарушение
- 02.08.2014 г. до датата на подаване на иска
в размер 298,42 лв. Освен това ищецът направил разходи за нотариални
такси за обезпечаване на доказателства в размер на 39,60 лв., както и разноски
в размер на 300 лв. за наемане на адвокат, чиито услуги били необходими за да
се квалифицира нарушението съгласно българското право, да се изготвят покани и
да се преговаря извънсъдебно с ответника.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва, че
е използвал на уебсайта си фотографията, посочена от ищеца, но счита, че тя на
би могла да бъде обект на авторско право, тъй като с оглед обстоятелството, че
изобразява архитектурна забележителност, която е многократно заснемана, то при създаването й липсва оригиналност и не е
резултат на творческа дейност. Оспорва автор на използваната на сайта му
фотография да е ищецът, като сочи, че същата фотография е била поместена на
друг интернет сайт още на 16.02.2013 г., т.е. преди твърдяната от ищеца дата. Оспорва
размера на вредите, като оспорва използването на фотографията за онагледяване
на продукт, в случая екскурзия, да е равнозначна на употребата й в онлайн
магазин, като счита, че не имал задължение да посочва автора, който не е
посочен и при източника.Останалите му възражения са неотносими към защита на
авторските права.
Ищецът е избрал да търси защита по реда
на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване
на европейска процедура за искове с малък материален интерес, която процедура
не е изключена по отношение на авторските права, но с оглед характеристиките си
да дава възможно най-опростена и бърза защита чрез писмена процедура, е
очевидно неподходяща за защитата им, в случаите, в които правата и нарушението
са спорни, а относимите към установяването им доказателства не са само писмени.
В случая въз основа на представените
доказателства исковете не могат да бъдат уважени. Не е спорно единствено
обстоятелството, че ответникът е използвал посочената фотография за
онагледяване и реклама на предлагани от него туристически услуги на уебстраницата
си. Останалите обстоятелства обаче са спорни и подлежат на доказване от
страната, която черпи от тях изгодни правни последици и то при условията на
пълно и главно доказване, тъй като регламентът предвижда изисквания за
опростяване на процедурата, но не отменя националните правила относно
допустимостта на доказателствата и оценката на доказателствената им стойност,
за което на страните са дадени указания. В случая никоя от страните не е
направила искане за устно изслушване, нито посочените доказателства изискват
такова, поради което и преценката за основателност следва да се извърши само
въз основа на представените писмени доказателства.
На първо място не се доказва претендираното от ищеца авторство
върху фотографията, озаглавена от самия ищец като „Окото на Лондон и
Уестминстър“, която ответникът не оспорва да е използвал. Това е така, тъй като
публикуването на фотографията на уебсайт, администриран от ищеца, не е
равносилно на посочване на автора й, поради което е неприложима презумпцията на
чл.6 ЗАПСП, на която ищецът се позовава във връзка с дадените му указания, че
не сочи допустими доказателства относно авторството си. Посочване на автора по
смисъла на чл.6 ЗАПСП е налице, в случаите, в които по отношение на конкретен
допустим обект на защита, изрично е посочено по несъмнен начин, че е създаден
от определено лице. Така публикуването на фотографии на сайта на ищеца, без да
е изрично посочено, че е техен автор е равнозначно на използването на същата
фотография на сайта на ответника, както и на други сайтове. Обстоятелството, че
даден файл е разгласен в интернет пространството от определено лице не
означава, че той е създател/автор на информацията, нито е равнозначно на
посочването му като нейн създател/автор, а създава единствено вероятност за
такъв извод, която вероятност при оспорване, не покрива изискването за пълно и
главно доказване.
На следващо място и за пълнота следва да
се посочи, че представените доказателства не доказват и настъпването на всички
претендирани вреди в частта относно твърдените пропуснати ползи, като
възраженията на ответника са абсолютно основателни в частта относно дължимото
възнаграждение за извършеното от него използване на фотографията. Не се доказва
и пряката причинна връзка на направените „извънсъдебни“ разходи, които са очевидно
безполезни, нямат връзка с поведението на ответника, а са резултат от
неподходящ избор на самия ищец на неефективни средства за защита, поради което
и няма основание за извършването на такива разходи да се ангажира отговорността
на ответника, дори и при установяване на останалите елементи на нарушението.
По изложените съображения предявените от
Н. Трикхаус искове следва да се отхвърлят.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н. Т.,
роден на *** г., гражданин на Германия, с адрес:гр.Берлин, ул.********срещу А.Т. ООД, ЕИК ******** с формуляр
А по Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес искове в
общ размер на 1870 лв., за обезщетение за вреди от нарушение на авторски права
на ищеца върху фотографията „Окото на Лондон и Уестминстър“, разгласена на
17.03.2015 г., от които 1232 лв. – пропуснати ползи, 300 лв. – претърпени
загуби по формата на разходи за адвокатско възнаграждение за извънсъдебна
помощ, 39,60 лв. – загуба под формата на платени нотариални такси и 298,42 лв.
– лихви за забавеното плащане на обезщетението за пропуснати ползи.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: