Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2312
гр.
Пловдив, 17.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 10.12.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7486/2019 г. по описа на ПРС, 1 наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен
фиш серия К, № 2066034, издаден
от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Х.К. е
наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят
Х.К. излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за
неговата отмяна.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Електронният
фиш е издаден за това, че на 12.05.2018г. в 12:46 ч. в гр. Пловдив, на бул.
Санкт Петербург номер 59, посока на движение към бул. Източен, при максимална разрешена скорост за движение в
населено място - 50 км/ч МПС с рег. № ******* се движел с установена наказуема
скорост 73 км/ч. Собственик на когото е регистриран автомобилът е Х.К..
Съдът
намира, че фактическата обстановка,
посочена в ЕФ не се установява по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Действително от снимковия материал, приложен като доказателство
по делото е видно, че измерената от
техническото средство скорост на движение на МПС е 73 км.ч. Същата скорост е посочена като наказуема и в ЕФ. Нито
в ЕФ, нито в снимковия материал е
посочено обаче, че е отчетен толеранс в полза на водача.
Този
начин на процедиране според настоящия състав противоречи на закона и сериозно
компрометира както правото на защита на нарушителя, така и възможността за
установяване на обективната истина по делото. Както е видно от представеното от
самия административно наказващ орган Приложение към удостоверение за одобрен
тип № 17.09.5126 при лабораторно изследване техническото средство е дало
техническа грешка от +/- 1 км./ч, а при полеви тест +/- 3км./ч. При посочените
обективно установени технически характеристики правото на защита на
жалбоподателя е изисквало от измерената скорост да се приспадне толеранс от 3 км.ч. Само при това положение
може да се гарантира в максимална степен, че деецът е наказан за действителната
скорост, с която е управлявал МПС, а не за отчетената скорост, която може да се
дължи на грешка в измерването.
В
конкретния случай правото на защита на жалбоподателя се засяга с особен
интензитет , предвид естеството на вменяваното нарушение на ЗДвП, при което предвижданите санкции и редът за реализиране
на административно наказателната отговорност / с електронен фиш или
наказателно постановление/ зависи от
конкретно измерената скорост, доколкото според предвижданията на чл.
182 ЗДвП приложимата санкция се
променя с всеки 10 км над разрешената скорост, а при определени
хипотези на измерената скорост въобще не може да бъде издаван електронен фиш.
В
настоящия случай допуснатото нарушение се отразява на възможността за правилно
приложение на закона по един особено флагрантен начин, предвид посочената за
установена скорост от 73 км.ч, доколкото, ако
се приспаднат 3 км.ч. толеранс би се достигнало до санкциониране със съвсем
различна санкция по чл. 182 ЗДвП. От административно наказващия орган
като санкционна е приложена нормата на чл. 182, ал.1,т.3 ЗДвП, а при прилагане
на установения толеранс приложима би била чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП.
Констатираната
липса на сигурна установеност на действителната
скорост на движение на МПС е достатъчно основание за отмяна на ЕФ,
доколкото е трайно установеното положение в съдебната практика, че
административно наказателната отговорност и нейните параметри не могат да
почиват на предположения.
В
случая допуснатото нарушение не може да бъде отстранено от съда, който сам да
приспадне необходимия толеранс в полза
на водача и да приложи коректната санкционна норма, доколкото по този начин би
се стигнало до изземване на правомощията на административно наказващия орган.
Не подлежи на съмнение нито в теорията, нито в практиката, че в административно
наказателния процес административно наказващия орган е субектът, който определя
установената фактическа обстановка и приложимата правна и санкционна норма.
Функцията на съда е да провери дали приетата за установена от АНО фактическа
обстановка отговаря на събраните по делото доказателства и правилно ли е
приложен материалния и процесуалния закон към нея. Съдът обаче не разполага с
процесуална възможност да приеме за установена различна фактическа обстановка
от тази приета от АНО и въз основа на тази различна фактическа обстановка да
реализира административно наказателната отговорност на дееца въз основа на
различна санкционна норма от тази, посочена от АНО. Този извод произтича по
един несъмнен начин от систематичното тълкуване на чл. 54 и чл. 59 от ЗАНН. В
противен случай би се достигнало до недопустимо изземване на правомощията на
административно наказващия орган.
Че
съдът не може да изземва правомощията на административно наказващия орган и да
ангажира отговорността на дееца при различна фактическа обстановка и различна
правна квалификация и санкционна норма от тази приета от административно наказващия
орган е и трайната практика на административен съд Пловдив, включително и по
дела с предмет на обжалване електронни фишове- Решение № 54 от 10.01.2019 г. по
к. адм. н. д. № 3549 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 98 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Съвсем
друго би било положението, ако и след приспадане на толеранса не се
стигаше до друга санкционна норма. Само и единствено в този случай съдът би бил
властен сам да приспадне приложимия толеранс. В настоящия случай, обаче
доколкото се достига до съвсем различна приложима санкционна норма и различна
санкция, това е недопустимо.
По
изложените съображения ЕФ следва да бъде отменен.
Съгласно
изричната новела на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят има право на разноски за
изплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна
защита и съдействие
Мотивиран от горното Пловдивският
районен съд, І н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №
2066034, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на
Х.К. е наложена глоба в размер на 100
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да ЗАПЛАТИ на Х.Л.К.,
ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатска защита
пред Районен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.