Р Е Ш Е Н И Е
№966/8.3.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на осми февруари, през две хиляди и деветнадесета
година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
при участието секретаря , като разгледа докладваното
от съдия гр. дело
№ 11704 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск правно осн. чл. 92 ЗЗД вр.
чл. 34 от ОУДПЕЕМ от М.Е.К., ЕГН ********** *** срещу „Е.П.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да
заплати сумата от 9590 лева съставляваща неустойка за периода 24.04.2017г. –
20.12.2017г. дължима поради прекъсване на електрическо захранване на обект с аб. № **********, находящ се *************, ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда-30.07.2018г. до
окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат
твърдения, че досежно консумираната на обекта на потребление ел. енергия е
осъществена корекция на ел. енергия, при което и по повод искова молба на
ищцата е образувано гр. дело № 16587/2017г. на ВРС, по което е постановено
съдебно решение, с което е прието, че ищцата не дължи сумата от 1835,35 лева,
корекция за потребена ел. енергия за периода 26.05.2017г.-21.08.2017г. Твърди,
че за процесния период от 24.04.2017г. до 18.12.2017г. същата няма неизпълнени
задължения към ответника. На 24.04.2017г.
ответникът е прекъснал снабдяване с ел. енергия до обекта, поради което
и на осн. чл. 34 от ОУДПЕЕМ претендира процесната неустойка.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, с който предявения иск се оспорва по
основание и размер. Излагат се възражения, че ищцата се намира в договорни
отношения с ответника считано от 30.05.2017г.,
поради което към момента на преустановяване на ел. захранването на
обекта същата е нямала качество на страна по договора за доставка, при което не
е следвало да бъде уведомявана за прекъсване на ел. захранването. В условията
на евентуалност сочи, че не отговоря на действителността, че захранването с ел.
енергия на процесния обект е прекъснато за процесния период. Сочи, че след
подаване на заявление от 15.05.2017г. за продажба на ел. енергия на обекта, на
30.05.2017г. подаването на ел. енергия на обекта е било възстановено, като
прекъсване на захранване на обекта е било осъществено 08.08.2017г.,
на осн. чл. 123 ЗЕ поради наличие на задължения в размер на 1814,89 лева, за
периода 01.01.2012г.-31.12.2017г. В последствие
захранването е било възстановено на 07.12.2017г. предвид наличието на съдебно
оспорване, за което обстоятелство е образувано гр. дело № 16587/2017г. на ВРС.
В евентуалност намира, че разпоредбата на чл.34, ал.1 от ОУДПЕЕМ е неприложима
предвид разпоредбата на чл. 123 от ЗЕ, предвид наличието на незаплатени и
дължими от абоната суми. Сочи, че за ищцата не се настъпили вреди, не се
установява и техния размер.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор за покупко – продажба от 28.03.2008г., оформен в нотариален акт № 31,
том ІІ, рег. № 4809, дело № 204/2008г. по описа на нотариус Орлин Стефанов с
район на действие ВРС, от който се установява, че Евгени Димитров Камбуров е
придобил собствеността върху недвижим имот предствляващ 75/310 ид.
части от дворно
място, цялото с площ 310 кв. м.,
съставляващо УПИ № IV-11, в кв.
334 по плана на 9-ти подрайон на **************, при граници: улица, УПИ № III-12, УПИ
№ V-10, ведно с изграденото
в имота жилище, състоящо се от
входно антре, стая, ниша за
спане, кухня, стопанска постройка, както и дворен тоалет.
От представеното по делото удостоверение за наследници №161184/09.11.2016г.
се установява, че Евгени Димитров Камбуров е починал на 30.07.2016г., като
наследници на същия се неговите дъщери Кремена Е.К., ********* Е.К. и ищцата М.Е.К..
Представено е заявление № 4504874/15.05.2017г., депозирано от ищцата К.,
чрез пълномощник, което е адресирано до ответника с искане за снабдяване с
електрическа енергия на съществуващ обект с кл.№
**********, аб.№**********, представляващ къща в ***********. Отбелязано е, че телефонния номер за контакти с ответника, който е
посочила заявителя е **********, съответно към заявлението е представен документ
за собственост на имота - НА № 31, том ІІ, рег. № 4809, дело № 204/2008г.
С решение №
1384/30.03.2018г., постановено по гр. дело № 16587/2017г. образувано по
предявен отрицателен установителен иск от настоящия ищец срещу настоящия
ответник е прието за установено, че М.Е. не дължи на ответника сумата в
размер на 1814.89 лв., за която е издадена
фактура № **********/26.05.2017г., за периода от 04.01.2017г.
до 02.05.2017г.,; сумата в размер на 0.90 лв., за която е издадена
фактура № **********/20.06.2017г., за периода от 03.05.2017г.
до 02.06.2017г., сумата в размер
на 0.56 лв., за която е издадена фактура № **********/20.07.2017г., за периода
от 03.06.2017г. до 02.07.2017г., сумата
в размер на 19.00 лв., за която е издадена фактура № **********/08.08.2017г., представляваща такса възстановяване на захранване,
както и сумата в размер на 0.79 лв., за
която е издадена фактура № **********/21.08.2017г., за периода от 03.07.2017г.
до 02.08.2017г., съставляващи неплатено задължение
за консумирана електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул.
„Авксентий Велешки"11А
, с клиентски № ********** и абонатен №
********** , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Представена е по делото справка от ответника за
прекъсване и възстановяване на електрозахранването на обект с аб.№ **********,
за периода 01.01.2012г.-31.12.2017г., от която се
установява, че 24.04.2017г. е прекъснато захранването поради незаплатени
задължения в размер на 1810,06 лева, след което на 30.05.2017г. ел.захранването
е възстановено на основание встъпване в
договорни отношения по заявление №4504874. Съответно на 08.08.2017г. захранването отново е спряно, поради задължения в
размер на 1815,79 лева, след което е възстановено на 07.12.2017г., поради
съдебен спор, като е посочено заявление №4712008.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предявеният иск е за заплащане на неустойка по чл.92 ЗЗД вр. чл.34 ал.1 от ОУ за оставане без ел.захранване
на собствения на ищеца недвижим имот, по вина на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ********,
в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина
на „Енерго Про продажби”АД повече от 24 след получаване
от дружеството на уведомление от потребителя, то дружеството заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лв. и по 20 лв.
за всеки
следващ период от 12 часа без
осигурена електроенергия. В ал.2 е посочено, че
обезщетението може да се претендира от
потребителя в рамките на 90
дни от изтичане
на неспазения от дружеството срок. Неустойката по чл.34 ал.1 от ОУ е дължима при всички
случаи на неправомерно прекъсване на електрозахранването,
когато вземането е оспорено или и подадено писменно възражение
срещу сметката за консумирана електроенергия по реда на чл.20, ал.5 и ал.6 ОУ.
В разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 от
ОУ е предвидено, че ответното дружество може да поиска от „Електроразпределение Север“ АД (с предходно
наименование „Енерго-Про Мрежи” АД) да прекъсне или ограничи
снабдяването с електроенергия
в случай, че потребител в срок от 10 дни не
изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от ОУ, включително и при забава на плащането на дължими суми. В
тези случаи следва да изпрати на потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждание, че ако не изпълни
в определения в ОУ срок задължението си или не отстрани
нарушение ще последва прекъсване или ограничаване на електроснабдяването. Тази възможност от Общите условия
кореспондира с разпоредбата на чл. 123, ал.1 ЗЕ, съобразно която доставчиците от последна
инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат право
да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение
на задължения по договора за продажба
на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във
връзка със снабдяването с електрическа енергия. Правото за временно преустановяване на снабдяването с
електрическа енергия не може да се
реализира в почивен или празничен ден,
както и в деня, който го предшества.
От анализа
на представените по делото писмени доказателства съдът прави извода, че
до смъртта си на 30.07.2016г., **********, б.ж. на гр. Варна е собственик
на недвижимия имот в ************, по отношение на който
се доставя ел. енергия, за което е разкрит аб.№**********.
Наследници на титуляри по партида на доставка са неговите три дъщери, посочени
в представеното по настоящото дело удостоверение за наследници, сред които е и
ищцата. Видно от представеното по делото решение № 1384/30.03.2018г.,
постановено по гр. дело № 16587/2017г. на ВРС, ищцата е оспорила дължимостта на
сумата от общо 1817,14 лева, за периода 04.01.2017г.-02.08.2017г., за което
обстоятелство са издадени фактури от 26.05.2017г., 2 бр. от 20.06.2017г. и от
21.08.2017г.Решението е в полза на ищцата, като съдът е приел, че посочените
суми за посочените период не са дължими в полза на кредитора,последния тогава и
сега ответник в производството по делата.
От представената
от ответника справка за прекъсване и възстановяване на електрозахранването на
обект с аб.№ **********, за периода 01.01.2012г.-31.12.2017г., съдът приема, че
електрозахранването на обекта на потребление е прекъснато на 24.04.2017г.,
поради задължения на титуляра, след което е възстановено на 30.05.2017г.,
поради депозиране на заявление № 4504874/15.05.2017г. от ищцата, с което същата
заявява искане за възстановяване на електрозахранването на обекта.Справката,
като частен документ произхождащ от ответника съдържа изявление за отрицателен
за него факт, поради което следва да бъде прието за установено твърдението на
ищеца, че на посочената в исковата молба дата - 24.04.2017г.
електрозахранването е преустановено на обекта на доставка. Отново от
ангажираното по делото писмено доказателство съдът приема, че на 30.05.2017г.
ел. захранване е възстановено. В случая не се представиха от ищеца други
доказателства, които да оборят този факт произтичащ от частния документ за да
бъде направен извод в противната насока.
За този период от 24.04.2017г. до
29.05.2017г., който е част от общия процесен период на претендираната неустойка
от 24.04.2017г. до 20.12.2017г., ответникът обосновава прекъсване на ел.
захранване на основание разпоредбите на чл. 20, ал.1 и ал.2 от ОУ, поради
забава в плащане от страна на задълженото лице. Тази му възможност е изрично
предвидена вкл. и в чл.123, ал.1 ЗЕ, като за да се установи неправомерност при
прилагане на това действие следва да бъде установено, че към момента на
преустановяване на ел. захранване, титуляра по партида на доставка няма
незаплатени задължения или с други думи следва да се установи положителния
факт, че задълженията за доставена ел. енергия са заплатени. Този положителен
факт следва да бъде установен от страната, която извлича благоприятни последици
от него, т.е. от ищеца. Установи ли се плащане на задължение, което е отнесено
като неплатено от ответника, въз основа на което е преустановено ел. захранване
на обекта, то следва да се направи извода за неправомерност на действията на
ответника и ангажирането му на отговорност по реда на ОУ за доставка на ел.
енергия.
За горепосочения подпериод не се установи ищцата да е заплатила
претендираната от ответника сума от 1810,06 лева, поради което следва да бъде
направен извода, че преустановяването на захранването е законосъобразно.
Електрозахранването е възстановено 15 дни след депозиране на искане
№4504874/15.05.2017г. от ищцата, макар и към момента на подаване на ел. енергия
към обекта да е липсвало плащане на горепосоченото задължение. Затова, че е
налично задължение за консумирана на обекта ел. енергия ищцата е уведомена с
кратко текстово съобщение на посочения от нея в заявление №4504874/15.05.2017г.
номер на мобилен телефон, като освен размера на дължимата сума последната е
уведомена и за последиците от неизпълнение, считано след 26.07.2017г., а т.е.,
че ще бъде преустановено ел. захранване на обекта. Ел. захранване е прекъснато
на 08.08.2017г., като към този момент отново не се
установява заплащане за дължимото задължение за консумиране ел. енергия.
Освен плащане на
претендираната от ответника сума, неоснователно би било прекъсване на ел.
захранване и при съдебно оспорване на тази сума. Тук обаче се поставя въпроса
кога е оспорено задължението и по точно, кога ответникът е уведомен за възникналия
гражданскоправен спор, от който момент за същия не биха били налице основанията
за прилагане на разпоредбите на чл. 20, ал.1 и ал.2 от ОУ, респ. чл. 123, ал.1
ЗЕ.
От представените
по делото писмени доказателства съдът приема, че ищцата е сезирала съда,като е
оспорила претендираната от ответника сума, за което обстоятелство е образувано
гр. дело №16587/2017г. на ВРС. При служебна проверка съдът констатира, че това
производство е образувано с депозиране на искова молба от ищцата, считано от
31.10.2017г.Образуването на съдебно исково производство обаче не означава, че
към този момент (31.10.2017г.) на ответната страна и е известен този факт, а знание
у същата следва да бъде установено едва след връчване на препис от исковата
молба и писмените доказателства от ищеца за отговор с оглед изпълнение на
процедурата по чл.131 ГПК или по-рано в хипотезата на издадено съдебно
удостоверение от съда в полза на ищеца сезирал съда, за което е образувано гр.
дело за оспорване претендираната от кредитора сума и което съдебно
удостоверение бъде доведено до знанието на ответника в резултат на активни
действия на ищцовата страна, която е получила това съдебно удостоверение от
сезирания съд. Не се ангажират доказателства кога е получена исковата молба от
ответника, респ. не се сочи, кога е предявено на ********** иначе издаденото в полза на
ищцата съдебно удостоверение по гр. дело № 16587/2017г. на ВРС. За тези факти
съдът не може да извършва служебна проверка, доколкото същите по същността си
съставляват доказване на правнорелевантни факти,
които ползват ищцовата страна по делото.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, както и доколкото съдебните дела на съда са
служебно известни, че отговора на исковата молба от ответника по гр. дело № 16587/2017г.
на ВРС е депозиран на 29.12.2017г., която дата следва да бъде приета за
достоверна дата (с оглед липсата на други доказателства), от която насетне до
знанието на ответника е доведено оспореното задължение, което е послужило като
основание за преустановяване на ел. захранване, и от която дата нататък би било
незаконосъобразно преустановяване на подаването на ел. енергия към обекта на
потребление. Възстановяване на ел. енергия е осъществено на 07.12.2017г., като
доказателства, че този факт е настъпил на 20.12.2017г. от страна на ищеца не се
ангажираха, но дори и да бъде прието
това твърдение, то следва да бъде посочено, че посочената от ищеца крайна дата
на заявената искова претенция (20.12.2017г.) е преди узнаване (29.12.2017г.) от
страна на ответника за съдебно оспорване на дължимото, незаплатено задължение
за доставка на ел. енергия от страна на ищеца, при което към момента на
узнаване за оспореното вземане електрозахранването на обекта вече е
възстановено.
Със съдебно
решение №1384/30.03.2018г., постановено по гр. дело №16587/2017г. на ВРС е
отречено вземането на ответника за задължението, което е дало основание за
спиране на ел. енергия. Съдебното решение има действия занапред, поради което
не може да бъде прието, че за период предхождащ постановяването на решението,
ответникът не може да се позове на разпоредбите на чл. 20, ал.1 и ал.2 от ОУ вр. чл.123, ал.1 ЗЕ, като преустанови ел. захранване на
обекта, за което действие се доказа, че ищцата е уведомена. Така изложеното
налага следния извод, че неоснователно би било преустановяване захранването с
ел. енергия когато за процесния период задълженото лице няма непогасени
задължения, така и ако е валидно сезиран гражданския съд с оглед оспорване на
това задължение, за което обаче ответникът надлежно бъде уведомен. От
доказателствата събрани по делото съдът не може да направи извода, че
ответникът е допуснал неправомерно преустановяване доставката на ел. енергия,
при коя и да е от двете хипотези в рамките на заявения с исковата молба период,
поради което предявения иск за присъждане на неустойка по реда на чл.92 ЗЗД вр. чл. 34 от ОУ се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на
спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100
лева съставляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 25, ал.1 НЗПП вр.
чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
отхвърля предявения иск от М.Е.К., ЕГН ********** *** срещу „Е.П.” АД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** за осъждане на ответника да
заплати сумата от 9590 лева съставляваща неустойка за периода 24.04.2017г. –
20.12.2017г. дължима поради прекъсване на електрическо захранване на обект с аб. № **********, находящ се в гр. Варна, ***********, ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда-30.07.2018г. до
окончателно изплащане на задължението,
на осн. чл. осн. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 34 от **********.
Осъжда М.Е.К., ЕГН
********** *** да заплати на „Е.п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 100 (сто) лева съставляващи юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :