№ 4016
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110165836 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба на „А“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С..., срещу М. Д. Ч., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С..., с която е предявен за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 5
000,00 лева – неустойка за прекратяване на Трудов договор № .../16.07.2021 г. от страна на
служителя преди изтичане на уговорен между страните срок, равняваща се на такса за
преминато обучение съгласно Таблица за обучение на персонала по време на работа на
Частен Специализиран Център за Обучение и Рехабилитация „М“, представляваща
неразделна част от трудовия договор, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.03.2022 г., до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
07.04.2022 г. по ч. гр. д. № 12846/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба и уточнението към нея от 04.10.2023 г. се твърди, че на 16.07.2021 г.
между „А“ ООД – в качеството на работодател, и М. Д. Ч. – в качеството на работник, е бил
сключен трудов договор с № ..., с който ответницата е била назначена при ищцовото
дружество на длъжността „логопед“. За целите на изпълнение на трудовите си задължения,
М. Д. Ч. била преминала двуседмично обучение на персонала по време на работа и
подписала документ, включващ таблица за обучения с обучителен план – график, през който
преминавал всеки обучаващ се, както и изрична клауза, с която се е съгласила, че ако
прекрати трудовия си договор с работодателя преди 16.06.2022 г., таксата за обучението в
размер на сумата от 5 000,00 лева следва да бъде заплатена от нея. На 01.12.2021 г.
ответницата М. Д. Ч. била подала предизвестие за прекратяване на трудовото й
правоотношение, а на 04.01.2022 г. била подписала и декларация, че е приключила успешно
курса на обучение на персонала по време на работа на Частен Специализиран Център за
1
Обучение и Рехабилитация „М“, съгласно таблицата. Предвид това, на 08.01.2022 г. на
ответницата е била връчена покана за доброволно плащане на сумата в размер на 5 000,00
лева. Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и към момента на
подаване на настоящата искова молба в съда по реда на чл. 422 ГПК, горепосоченото
парично задължение не е било погасено от страна на ответницата. Ищецът поддържа, че
клаузата, по силата на която се претендира заплащане на процесната сума, съответства на
принципите на справедливостта, както е и израз на възможността на страните да уговарят
свободно правата и задълженията си по сключения между тях договор. Излагат се
твърдения, че същата има санкционен характер за неизпълнение на поетото от страна на
служителя задължение да престира ефективно труд в продължение на определен период от
време, след като работодателят е вложил време и средства в неговото обучение. Поддържа,
че Таблица за обучение на персонала по време на работа на Частен Специализиран Център
за Обучение и Рехабилитация „М“ не представлява самостоятелен трудов договор, вкл. не
съдържа изискуемите реквизити на такъв, а съставлява неразделна част към сключения
между страните трудов договор № .../16.07.2021 г., с която е фиксиран срокът за който
служителят е поел задължение да престира труд при ищеца – работодател, без да заплаща
такса за предоставеното му обучение. При тези съображения се моли за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че на 16.07.2021 г.
между нея и ищеца е бил сключен безсрочен трудов договор с шестмесечен изпитателен
срок, уговорен в полза на работодателя, по силата на който е заемала длъжността „логопед“
при ищцовото дружество. Признава, че след сключване на посочения трудов договор е
подписала Таблица за обучение на персонала по време на работа, който документът бил
необходим за провеждане на обучение. Твърди, че такова обучение не е било проведено. На
01.12.2021 г. подала предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, а на
04.01.2022 г. й било обяснено, че трябва да подпише декларация, в която да посочи, че е
приключила успешно курса за обучение, описан в таблицата, или в противен случай няма да
получи заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. При тези обстоятелства
подписала декларацията. Поддържа, че не е налице валидно облигационно правоотношение,
по силата на което да се е задължила да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на
5 000,00 лева. Отделно от това, твърди, че посоченото обучение не е проведено, поради
което, дори и да се приеме, че между нея и ищцовото дружество е възникнало договорно
правоотношение, вменяващо й задължение за заплащане на процесната сума, то ответната
страна не е изправна страна по него и не й се следва претендираното изпълнение. Излага
подробни съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на обезщетение
в случай на прекратяване на трудовия договор преди изтичане на определен срок, като
противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави. На самостоятелно основание
изтъква, че същата е неясна, вкл. в нея не се съдържа конкретизация на заеманата от лицето
длъжност, която не следва да напуска в определен срок, при кой конкретен работодател е
заета тази длъжност, вкл. кое лице е легитимирано да получи нейното плащане предвид
факта, че в Таблицата не се съдържа каквото и да е посочване на дружеството „А“ ООД.
Същевременно се посочва, че съгласно съдържанието на процесната клауза плащане на
сумата в размер на 5 000,00 лева се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение
по причина „различна от едностранното прекратяване“, като доколкото в случая
прекратяването било извършено едностранно от служителя, то последният не би следвало да
дължи нейното плащане. Навежда се още и възражение за прекомерност на размера на
претендираната неустойка. Моли се за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
2
страна следното:
По делото не е спорно, поради което и на основание чл. 153 ГПК е отделено като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на
16.07.2021 г. между „А“ ООД – в качеството на работодател, и М. Д. Ч. – в качеството на
работник/служител, е сключен трудов договор с № ..., с който ответницата е била назначена
при ищцовото дружество на длъжността „логопед“. Видно от приетия по делото като
писмено доказателство Трудов договор № .../16.07.2021 г. /л. 10/, същият е сключен на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70 КТ, като безсрочен трудов договор с клауза за
изпитване в полза на работодателя. Според уговореното в раздел I, т. 1 от договора мястото
на работа на работника/служителя е Център за социални дейности в гр. София. Според
раздел VI, след изтичане на срока за изпитване /6 месеца/, срокът на предизвестие за
прекратяване на трудовия договор е 30 дни и е еднакъв за двете страни. В раздел IX от
договора е уговорено, че работникът/служителят се задължава да постъпи на работа на
19.07.2021 г.
По делото е представена и приета като писмено доказателство Таблица за обучение
на персонала по време на работа на Частен Специализиран Център за Обучение и
Рехабилитация „М“ /л. 14-15/, без дата на изготвяне, с положен подпис за обучаващ се от
М. Ч., неоспорен в процеса. Видно от съдържанието на посочената таблица, в нея са
изброени под 18 пункта теми на обучение по време на работа, с определен срок за обучение
от 14 дни, от 08:45 часа до 18:00 часа, или общо 80 часа, и форма на обучение: теоретично и
практическо. Съгласно таблицата „Ако служителят напусне работата по някаква
причина, различна от клаузите на едностранно прекратяване на договора до 16.06.2022
г., преди да е изтекъл едногодишният срок на договора, таксата за обучение по време на
работа ще бъде изискуема от служителя в размер на 5000 лв.“. За обучаващи са посочени
следните лица: М Б – основател директор, С А – директор, и Ш А – координатор. В
депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответницата признава, че след
сключване на Трудов договор № .../16.07.2021 г. е подписала Таблица за обучение на
персонала по време на работа на Частен Специализиран Център за Обучение и
Рехабилитация „М“.
По делото е представено и прието като писмено доказателство Предизвестие от М.
Д. Ч., адресирано на 01.12.2021 г. до управителя/изпълнителния директор на „А“ ООД
/л. 18/, с което, на основание чл. 326 КТ, работникът/служителят уведомява работодателя,
след изтичане на уговорения срок от 30 дни, прекратява трудовото си правоотношение с
него.
Със Заповед № .../04.01.2022 г. /л. 53/, на основание чл. 326 КТ, трудовото
правоотношение на М. Д. Ч. е прекратено, считаното от датата на заповедта.
По делото е представена и приета като писмено доказателство Декларация от
04.01.2022 г. /л. 20/, саморъчно подписана от М. Д. Ч., чийто подпис не се оспорва в процеса,
с която последната декларира, че няма вземания към „А“ ООД и че е получила всички
дължими й възнаграждения и обезщетения, както и че е „приключила успешно курса на
обучение на персонала по време на работа на Частен Специализиран Център за
Обучение и Рехабилитация „М“, съгласно Таблица, представляваща приложение към
трудовия договор, проведен съгласно чл. 230 от Кодекса на труда“.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
И. Г. Г. и Д Д П.
От разпита на свидетелката И. Г. Г., бивша служителка на „А“ ООД, се установява,
че тя е заемала длъжността „ерготерапевт“ при ищцовото дружество, считано от м. юли 2021
г. Свидетелката има спомен, че М. Ч. е работила по трудов договор при същото дружество в
периода 2021 г. – 2022 г., като последната била започнала работа там след свидетелката, но
напуснала преди Г.. Свидетелката и М. Ч. не заемали една и съща длъжност и работели в
3
различни звена на дружеството и в различни помещения, но с едно и също работно време.
Свидетелката заявява, че при нейното постъпване на работа й било съобщено, че ще й бъде
проведено обучение, тъй като работодателят има специален подход за работа. Лично
свидетелката Г. не била получила обучение с цел придобиване на квалификация и не счита,
че е придобила при ищеца по-специален опит от този, който била придобила в хода на
университетското следване. В специалността на Г. се включвало провеждането на сесии с
деца, като тя започнала да води такива около седмица след първоначалното си постъпване на
работа. Колегите й терапевти, които били постъпили на работа преди нея, също споделяли,
че им е било съобщено, че ще им бъде проведено обучение, но на практика това не се
случило. При първоначалното постъпване на работа на Г., тя и и другите новопостъпващи
били събрани от ръководството на дружеството – работодател, на което им били
разпределени функциите, които ще изпълняват. На това събрание не присъствал лектор. В
хода на работата при ищеца няколкократно били провеждани събрания, на които били
разигравани симулации на различни форми на комуникация между терапевт, родител и
пациент. На тези събирания присъствали и новопостъпващите колеги, и стари колеги.
От разпита на свидетеля Д Д П, служител на „А“ ООД, се установява, че той и М. Д.
Ч. са започнали по едно и също време работа при ищцовото дружество – по време на
извънредното положение в страната във връзка с коронавирус епидемията през 2021 г., и са
работели заедно там около една година – година и половина. Свидетелят бил нает на
длъжността „ерготерапевт“, която изпълнявал и понастоящем. Свидетелят има спомен, че
при постъпване на работа им е било проведено обучение от шефовете в дружеството, което
се изразявало в симулации на ситуациите, които потенциално биха могли да се случат при
изпълнение на трудовите им функции. Подобни симулации продължавали да се организират
с участието на свидетеля и към днешна дата и в тях участие вземали не само новите колеги,
а всички колеги. На свидетеля П не му е известно дали шефовете му притежават
квалификация за провеждане на симулативни обучения. След провеждането на симулативни
обучения на служителите не се провеждали изпити.
Съдът кредитира така изслушаните свидетелски показания като житейски логични и
последователни, изхождащи от лица с непосредствени впечатления по въпроси, включени в
предмета на спора, с който е сезиран съдът.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 5
000,00 лева – неустойка за прекратяване на Трудов договор № .../16.07.2021 г. от страна на
служителя преди изтичане на уговорен между страните срок, равняваща се на такса за
преминато обучение съгласно Таблица за обучение на персонала по време на работа на
Частен Специализиран Център за Обучение и Рехабилитация „М“, представляваща
неразделна част от трудовия договор, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.03.2022 г., до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
07.04.2022 г. по ч. гр. д. № 12846/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
Основателността на така предявения иск е обусловена от обективното, кумулативно
установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1/ наличие на
валидно възникнало задължение за служителя по Трудов договор № .../16.07.2021 г. за
заплащане в полза на „А“ ООД на сумата в размер на 5 000,00 лева, равняваща се на такса за
преминато обучение съгласно Таблица за обучение на персонала по време на работа на
Частен Специализиран Център за Обучение и Рехабилитация „М“, в случай на прекратяване
на трудовото правоотношение по конкретно посочения договор преди изтичане на
4
уговорения в цитираната таблица срок, вкл. че таблицата представлява неразделна част от
Трудов договор № 00009/16.07.2021 г.; 2/ провеждането на обучение на ответницата; 3/
прекратяване на трудовото правоотношение на ответницата преди уговорения срок, на
основание и по причина „различна от клаузите за едностранно прекратяване на договора“ по
смисъла на Таблица за обучение на персонала по време на работа на Частен Специализиран
Център за Обучение и Рехабилитация „М“.
Първият спорен между страните в настоящото производство въпрос касае първата
материална предпоставка, включена във фактическия състав на конкретно предявения иск, а
именно наличието на валидно възникнало задължение за служителя по Трудов договор №
.../16.07.2021 г. за заплащане в полза на „А“ ООД на сумата в размер на 5 000 лева,
равняваща се на такса за преминато обучение съгласно Таблица за обучение на персонала по
време на работа на Частен Специализиран Център за Обучение и Рехабилитация „М“, в
случай на прекратяване на трудовото правоотношение по конкретно посочения договор
преди изтичане на уговорения в цитираната таблица срок, вкл. че таблицата представлява
неразделна част от Трудов договор № 00009/16.07.2021 г.
По делото не съществува спор, че между „А“ ООД – в качеството на работодател, и
М. Д. Ч. – в качеството на работник/служител, е сключен трудов договор с № ..., с който
ответницата е била назначена при ищцовото дружество на длъжността „логопед“. В така
сключения договор не се съдържат уговорки между страните относно провеждане на
специално обучение във връзка с изпълнението на трудовите функции на ответницата по
конкретно заетата от нея длъжност „логопед“.
С оглед на фактическите твърдения на ищеца в сезиращата съда искова молба,
уточнена с писмена молба от 04.10.2023 г., очертваващи предмета на настоящия правен спор,
ищецът легитимира себе си като носител на процесното вземане въз основа на клауза в
саморъчно подписана от ответницата Таблица за обучение на персонала по време на работа
на Частен Специализиран Център за Обучение и Рехабилитация „М“, която не представлява
самостоятелен трудов договор, вкл. такъв за обучение по чл. 230 КТ, а съставлява неразделна
част към сключения между страните трудов договор № .../16.07.2021 г., с която е фиксиран
срокът за който служителят е поел задължение да престира труд при ищеца – работодател,
без да заплаща такса за предоставеното му обучение.
Видно от представената по делото Таблица за обучение на персонала по време на
работа на Частен Специализиран Център за Обучение и Рехабилитация „М“ е, че в нея е
включена клауза, според която „Ако служителят напусне работата по някаква причина,
различна от клаузите на едностранно прекратяване на договора до 16.06.2022 г., преди
да е изтекъл едногодишният срок на договора, таксата за обучение по време на работа
ще бъде изискуема от служителя в размер на 5000 лв.“.
С доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца, че в негова доказателствена
тежест е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че Таблица за
обучение на персонала по време на работа на Частен Специализиран Център за Обучение и
Рехабилитация „М“ съставлява неразделна част към сключения между страните трудов
договор № .../16.07.2021 г. Съдът приема, че ищецът е изпълнил така възложената му тежест.
За да достигне до този извод, съдебният състав съобрази следното:
На първо място, в писмения отговор по чл. 131 ГПК ответницата М. Д. Ч. излага
твърдения, които съдът цени по реда на чл. 175 ГПК като признание на неизгодни за
страната факти, че след сключване на процесния трудов договор и при постъпване на работа
при ищцовото дружество е подписала именно представената по делото Таблица за обучение
на персонала по време на работа на Частен Специализиран Център за Обучение и
Рехабилитация „М“, като същевременно не оспорва положения за нея подпис в посочения
документ. На второ място, в същата насока, признание за този факт се съдържа и в приетата
по делото декларация от 04.01.2022 г., в който ответницата, полагайки саморъчен подпис, е
5
декларирала обстоятелството, че е „приключила успешно курса на обучение на персонала
по време на работа на Частен Специализиран Център за Обучение и Рехабилитация
„М“, съгласно Таблица, представляваща приложение към трудовия договор, проведен
съгласно чл. 230 от Кодекса на труда“. На трето място, еднопосочно от изслушаните по
делото свидетелски показания се установи, че при постъпване на работа на служителите на
ищцовото дружество се съобщавало, че ще бъде проведено обучение от „шефовете“ на
работодателя, като видно от данните по делото законен представител на „А“ ООД е лицето
М Бруск, който е посочен за обучаващ в Таблица за обучение на персонала по време на
работа на Частен Специализиран Център за Обучение и Рехабилитация „М“. С оглед на
изложеното съдът приема, че посочената таблица представлява приложение именно към
Трудов договор № .../16.07.2021 г. Подписвайки последната служителят М. Д. Ч. се е
съгласила, че при напускане на „...работата по някаква причина, различна от клаузите
на едностранно прекратяване на договора до 16.06.2022 г., преди да е изтекъл
едногодишният срок на договора, таксата за обучение по време на работа ще бъде
изискуема от служителя в размер на 5000 лв.“.
На следващо място, съдът следва да отговори на възраженията на ответната страна за
недействителност на така уговорената клауза, които по същество са относими и към
преценката на съда дали ищецът е изпълнил доказателствената си тежест и е установил
валидно възникнало в тежест на ответницата задължение за заплащане на процесната сума.
Конкретно, в срока по чл. 131 ГПК, се навеждат възражения за нищожност на клаузата като
противоречаваща на закона и на добрите нрави, при изложени доводи, че чрез същата се
ограничавало конституционното право на труд на работника/служителя, възможност за
което съществува при договорите по чл. 230 и чл. 234 КТ, какъвто обаче, по собствените
твърдения на ищеца, не е бил сключен с ответницата по делото. Съдът намира възраженията
на ответната страна за основателни при следните мотиви:
В действителност в сезиращата съда искова молба и уточнителната молба към нея от
04.10.2023 г. ищецът твърди, че не е сключвал с ответницата договор за ученичество по чл.
230-232 КТ или договор за квалификация и преквалификация по чл. 234 КТ.
С оглед на съдържанието на процесната таблица и предвид изявленията на ищеца,
съдът намира, че същата няма характер на договор по чл. 230 и сл. КТ. Това е така, тъй като
договорът с условие за обучение по време на работа е специфичен вид трудов договор,
чийто предмет и цел са задълженията на работодателя да обучи работника/служителя, а той
– да усвои професията или специалността по време на престиране на работната си сила в
изпълнение на определената с договора трудова функция по професията или специалността.
Конкретните елементи от съдържанието на договора се определят свободно от страните по
него съобразно чл. 9 ЗЗД. Свободата на страните за договаряне е ограничена само за
времетраенето на обучението – до 6 месеца, за срока, за който работникът/служителят се
задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението – до 3
години, и за размера на трудовото възнаграждение, което не може да бъде по-малко от 90%
от МРЗ. Това следва и от основната цел на договора по чл. 230 КТ – осъществяване на
обучение. В случая по делото не се твърди и не се установява таблицата да е била подписана
от ответницата преди постъпването й на работа при дружеството-работодател, нито
уговореният в нея срок за обучение от 14 дни да е предхождал началото на изпълнението на
същинските трудови функции на М. Д. Ч. по трудовия договор от 16.07.2021 г. В тази насока
и от свидетелските показания по делото се установи, че обучение на служителите се
провежда като част от трудовия процес с оглед усвояване на специалния подход на работа
на работодателя. Не следва друго от разпоредбата на чл. 232 КТ. Предвидените в тази
разпоредба задължения за страните – работодателят след завършване на обучението да
приеме работника/служителя на работа съобразно придобитата професионална
квалификация, а работникът/служителят – да постъпи на работа и да работи в уговорения
срок, са относими само в случаите, когато те са уговорили такива /задължения/ в договора по
6
чл. 230 КТ. В процесната хипотеза в таблицата не се съдържат подобни уговорки, нито
останалите съществени елементи, включени в съдържанието на този вид договори,
регламентирани в текстовете на чл. 230-232 КТ.
При аналогични съображения съдът приема, че процесната таблица няма характер и
на договор по чл. 234 и сл. КТ. Страните по договор за повишаване на квалификацията целят
постигането на благоприятни за тях последици чрез повишаване на равнището, степента на
знанията и уменията на работника или служителя в рамките на определена професия или
специалност. Обучението за повишаването на квалификацията се осъществява извън рамките
на обичайния трудов процес по предоставяне на работната сила. Минималното
задължително съдържание на договора е определено в чл. 234, ал. 2 КТ, а ал. 3 дава
възможност страните по договора да уговорят и допълнителни условия, свързани със
задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок,
както и каква отговорност се носи при неизпълнението на първото условие или при
незавършване на обучението. Съгласно константната съдебна практика на ВКС /напр.
Решение № 227/19.04.2011 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1861/2010 г./, с договорите за
професионална квалификация и преквалификация не се уговаря престирането на работна
сила и извършването на определена работа при работодателя, те не са трудови договори,
макар и да са уредени от трудовото право, но при положение, че в споразумението за
повишаване на квалификация или преквалификация се променят или създават нови клаузи,
касаещи самото трудово правоотношение, то за тях важи изискването да са в писмена форма
като условие за действителността им. В разглеждания случай, според собствените твърдения
на ищеца, обучение на служителите се провежда в рамките на самия трудов процес, като
същевременно процесната таблица не съдържа минималното съдържание, изискуемо по чл.
234, ал. 2 КТ.
Според разпоредбата на чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона
или го заобикаля, е недействителен. Страните могат да се позовават на недействителността
на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението
за обявяването не бъде връчено на страните. Обявяването на недействителността на
трудовия договор може да стане както в самостоятелен исков процес, така и във висящ исков
процес по трудов спор. По същия начин се обявяват за недействителни и само отделни
клаузи на трудовия договор. При наличие на недействителен трудов договор или на отделни
клаузи от него, всяка от страните по правоотношението – работодателят от една страна и
работника от друга, имат правен интерес от обявяване на недействителността /така Решение
№ 319/05.11.2013 г. по гр. д. № 20/2013 г. на ВКС, 4 ГО; Решение № 81/25.02.2011 г. по гр. д.
№ 930/2010 г. на ВКС, 3 ГО/.
С оглед на това и доколкото по делото нито се твърди, нито се установява
сключването на договор по чл. 230-232 КТ или на договор по чл. 234 КТ, настоящият
съдебен състав приема, че процесната клауза, съдържаща се в Таблица за обучение на
персонала по време на работа на Частен Специализиран Център за Обучение и
Рехабилитация „М“, представляваща приложение към Трудов договор № .../16.07.2021 г., е
недействителна поради противоречие с императивни норми на КРБ и КТ. Разпоредбата на
чл. 48 КРБ защитава основното право на труд, на свободен избор на професия и дейност и
на възнаграждение, което съответства на извършената от работника работа. Константна е
практиката на ВКС, че работодателят няма право да налага забрана на работниците или
служителите си да прекратяват едностранно трудовото правоотношение, след като такива
възможности са изрично предвидени в КТ /така Решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. №
784/2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; решение № 656 от 25.10.2010 г.
по гр. дело № 1954/2009 г., IV г. о., решение № 417 от 21.05.2010 г. по гр. дело № 1228/2009
г., III г. о, и решение № 535 от 30.06.2010 г. по гр. дело № 309/2009 г., IV г. о. /. Освен на
посочените разпоредбите от КРБ, уговорените по този начин клаузи противоречат и на
нормата на чл. 8, ал. 4 КТ, тъй като по същество представляват отказ от трудови права, който
7
се явява недействителен съобразно цитираната норма от КТ. Поначало автономията на
волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят
свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона.
С оглед на това и предвид конкретиката на разглеждания случай, при който с клауза в
допълнително споразумение/приложение към трудовия договор ищецът-работодател
вменява задължение на работника да работи по трудов договор с него за период от 1 година,
респ. установява забрана служителят да прекрати правоотношението си преди изтичането на
този период от време под страх, че при неизпълнение на тази уговорка, ще дължи заплащане
на неустойка в размер на такса за обучение, проведено в хода на трудовия процес,
противоречи на чл. 48, ал. 1 и ал. 3 КТ, регламентиращи правото на труд и свободен избор на
професия и дейност, и на чл. 8, ал. 4 КТ, установяващ недействителност на отказа от трудови
права.
С оглед на недействителността на клаузата в Таблица за обучение на персонала по
време на работа на Частен Специализиран Център за Обучение и Рехабилитация „М“,
представляваща приложение към Трудов договор № .../16.07.2021 г., съдът намира за
неизпълнена доказателствената тежест от страна на ищеца да установи наличието на
валидно правно основание за претендиране на сумата от 5 000,00 лева, което обосновава
извода на съда за неоснователност на предявения иск.
Наред с изложеното и единствено за пълнота, съдът намира, че исковата претенция е
неоснователна и поради неосъществяване на сочените в оспорената клауза предпоставки за
възникване на процесното вземане. Видно от съдържанието на клаузата „Ако служителят
напусне работата по някаква причина, различна от клаузите на едностранно
прекратяване на договора до 16.06.2022 г., преди да е изтекъл едногодишният срок на
договора, таксата за обучение по време на работа ще бъде изискуема от служителя в
размер на 5000 лв.“. В срока по чл. 131 ГПК ответницата възразява, че конкретното
основание, на което е било прекратено трудовото й правоотношение, изключва възникването
на основанието за заплащане на претендираната неустойка в размер на таксата за обучение.
В тази насока по делото е представена и приета като писмено доказателство Заповед №
.../04.01.2022 г. /л. 53/, с която, на основание чл. 326 КТ, трудовото правоотношение на М. Д.
Ч. е прекратено, считаното от датата на заповедта. От приетото по делото Предизвестие от
М. Д. Ч., адресирано на 01.12.2021 г. до управителя/изпълнителния директор на „А“ ООД /л.
18/, се установява, че на посочената дата, на основание чл. 326 КТ, работникът/служителят е
уведомил работодателя, че след изтичане на уговорения срок от 30 дни, прекратява
трудовото си правоотношение с него. Съгласно раздел VI от Трудов договор № .../16.07.2021
г., след изтичане на срока за изпитване /6 месеца/, срокът на предизвестие за прекратяване на
трудовия договор е 30 дни и е еднакъв за двете страни.
Съгласно чл. 70, ал. 3 КТ през време на изпитването страните имат всички права и
задължения както при окончателен трудов договор.
В своята постоянна практика съставите на ВКС приемат, че при наличие на съмнение,
неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, действителната обща воля на страните се
установява чрез тълкуване на отделните уговорки при спазване на въведените с чл. 20 ЗЗД
критерии, както следва: Договорните клаузи се тълкуват не изолирано и формално, а във
връзка една с друга, в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от неговата
цел, обичаите в практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при
сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните. При изясняване
на действителната обща воля и характера на възникналото правоотношение, съдът трябва да
приложи общото тълкувателно правило на чл. 20 ЗЗД, но като допълващ фактор следва да
отчете и съпостави свързаните със сключването на договора факти, като изследва
обстоятелствата по постигане на съгласието, поведението на страните преди и след
сключването на договора, както и как са изпълнявани задълженията по него. В този смисъл
8
са постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 10/07.09.2010 г. по т. д. № 241/2009 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 38/27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о.,
решение № 121/27.09.2013 г. по т. д. № 621/2012 г. на ВКС, ТК, І г. о., решение №
220/31.07.2014 г. по гр. д. № 6126/2013 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 75/20.06.2016 г. по
т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., както и решение № 191/13.12.2016 г. по т. д. №
3015/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. Към тази практика се присъединява и настоящият съдебен
състав.
Тълкувайки волята на страните, изявена в спорната клауза, инкорпорирана в Таблица
за обучение на персонала по време на работа на Частен Специализиран Център за Обучение
и Рехабилитация „М“, ведно с клаузите на трудовия договор, настоящият състав приема, че
задължение за заплащане на неустойка за прекратяване на Трудов договор № .../16.07.2021 г.
от страна на служителя преди изтичане на уговорен между страните срок, равняваща се на
такса за преминато обучение съгласно процесната таблица, би възникнало по „причина,
различна от клаузите на едностранно прекратяване на договора до 16.06.2022 г.", която
с оглед на изричната формулировка на клаузата и обективираната воля на страните би могла
да бъде само хипотезата на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от
страна на служителя без предизвестие по чл. 327 КТ. Да се приеме обратното – че такава
възможност ще възникване и при прекратяване на правоотношението по реда на чл. 326 КТ,
би довело до извод за недействителност на процесната клауза поради противоречие с чл. 8,
ал. 4 КТ, тъй като чрез подобна клауза работодателят би се опитвал да се домогне да лиши
служителя от предвиденото му по закон право да прекрати трудовото си правоотношение по
своя воля и чрез предизвестие, което не е допустимо и на самостоятелно основание би
довело до извод за неоснователност на предявения иск.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за ненужно да обсъжда останалите
възражения, наведени в срока по чл. 131 ГПК.
При горните мотиви, съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ответницата по делото. Последната
претендира разноски за исковото производство в размер на 800,00 лева – платен в брой
адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 03.04.2023 г., съдържащ
отбелязване за извършено в брой плащане и служещ като разписка за предаване на сумата.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да внесе по сметка на
СРС сумата от 30,00 лева – депозит за явяване на свидетелката И. Г. Г., изплатен от бюджета
на съда.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., срещу М. Д. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С...,
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
2, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че М. Д.
Ч., ЕГН **********, дължи на А“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., сумата от 5 000,00 лева – неустойка за прекратяване на Трудов договор
№ .../16.07.2021 г. от страна на служителя преди изтичане на уговорен между страните срок,
равняваща се на такса за преминато обучение съгласно Таблица за обучение на персонала по
9
време на работа на Частен Специализиран Център за Обучение и Рехабилитация „М“,
представляваща неразделна част от трудовия договор, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
10.03.2022 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 07.04.2022 г. по ч. гр. д. № 12846/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „А“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...,
да заплати на М. Д. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С..., на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата в размер на 800,00 лева – сторени разноски в производството по гр. д. №
65836/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, за платен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „А“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...,
да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата в размер на 30,00 лева – платен депозит за изслушване на един свидетел в
производството по гр. д. № 65836/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10