ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1857
гр.Плевен, 30.09.2019
год.
Административен съд - гр.Плевен, VII-ми състав, в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Николаев административно дело № 1109 по описа на Административен съд – Плевен за
2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
188 ЗДДС
във вр. чл.
60, ал. 4 от АПК.
Образувано е по жалба вх. № 4712/27.09.2019
год. от Л.С.Г. в качеството й представляваща „Надежда 0101“ ЕООД, с. Рупци, ул.
„Г. Бенковски“ № 6, против разпореждане на административния орган, с което е
допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка,
наложена със Заповед № 10523/18.09.2019 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена
принудителна административна мярка: запечатване на обект – хранителен магазин,
находящ се в с. Рупци, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „Георги Димитров“ №
35, експлоатиран от „Надежда 0101“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до
него за срок от четиринадесет дни, на
осн. чл.
186, ал. 1 и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС
и на осн. чл.
188 от ЗДДС
във вр. с чл.
60 от АПК,
е допуснато предварително изпълнение.
В жалбата се твърди, че разпореждането
за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ е
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че съгласно чл. 188 от ЗДДС ПАМ по чл.
186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК, и с чл.
188 от ЗДДС не се допуска предварително изпълнение на ПАМ по ЗДДС. Сочи се, че
разпоредбата само препраща към реда по АПК, а последният е общ процесуален
закон и не релгаментира допускане на предварително изпълнение на
административен акт по конкретен вид. Твърди се, че единствената възможност
уредена в АПК за допускане на предварително изпълнение е тази в чл. 60, ал. 1 -
с разпореждане на административния орган, както и че чл. 166 от АПК урежда реда
и условията за спиране на допуснато предварително изпълнение, но не и
предпоставки за допускане на такова.
На следващо място излагат се
твърдения, че съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт се включва
разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда или по
искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес. В последния
случай административният орган изисква съответната гаранция. Сочи се, че когато законодателят с нора в
закона допуска предварително изпълнение на някоя категория административни
актове, той предпоставя, че за тази категория актове, с оглед техния предмет и
обществените отношения, които охраняват, се презумира наличието на една или
няколко от предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК. Твърди се, че само в тези
случаи може да се обобщава, че всеки административен акт от тази категория
защитава особено важни интереси – държавни и обществени и именно това налага
неговото предварително изпълнение. Във всички останали случаи административният
акт влиза в сила и може да бъде изпълняван, ако не бъде обжалван в срока за
неговото обжалване или ако е обжалван, след като съдът се произнесе по неговата
законосъобразност, т.е. след наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който
жалбата срещу административния орган е отхвърлена. Излагат се твърдения, че случаите при които
административните актове се изпълняват след като влязат в сила са принципа, а
хипотезата, при която на акта е придадено предварително изпълнение със закон е
изключение. На следващо място се сочи, че законодателят в чл. 60, ал. 1 от АПК
е дал възможност на административния орган, в случаите, когато законът не
предвижда предварително изпълнение на съответния административен акт, при
наличието на някоя от предпоставките визирани в тази разпоредба, с разпореждане
да допусне такова предварително изпълнение и е в тежест на органа да докаже
наличието на сочената от него предпоставка. Сочи се също така, че от
регламентираните в чл. 60, ал. 1 от АПК
хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде постановено само в
изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките.
Приложението на чл. 60, ал. 1 от АПК за всеки административен акт, когато за
този акт законът не предвижда предварително изпълнение, не е в разума на закона
вложен в тази разпоредба. Излагат се твърдения, че извършеното нарушение на
15.09.2019 г. се изразява в неиздаване на фискален касов бон на стойност 1.00
лев и не може да се твърди, че нарушението ощетява бюджета и засяга значим
интерес за държавата и обществото, след като стойността на покупката, за която
не е издаден касов бон е 1.00 лев. Сочи се, че заповедта за налагане на ПАМ по
ЗДДС е администратвен акт, за който законодателят не е допуснал предварително
изпълнение по нормативен път и това означава, че по принцип целта, за която се
налага ПАМ на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС ефективно може да бъде
постигната без да се налага предварителното изпълнение на тази мярка и няма
особено значими интереси, които да изискват нейното изпълнение да бъде
обезпечено предварително преди влизане в сила на самата ПАМ. Мярката се състои
в запечатването на търговския обект, в който е констатирано нарушението за
определен срок не по-дълъг от 30 дни. Твърди се, че със запечатването на
търговския обект се цели преустановяване на административното нарушение и с
тази ПАМ не може да се защити фиска, защото изпълнението й не се състои в
събирането или предотвратяване на разхищаването на средства и имущество, които
съответният търговец притежава и които могат да послужат за ефективно събиране
на дължими публични задължения и затова нейното предварително изпълнение по
никакъв начин не може да допринесе за защита интереса на държавния бюджет,
свързан със заплащането на данъци върху действително реализирани приходи. В
заключение се иска отмяна на разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на заповед за налагане на ПАМ № 10523/18.09.2019 г. на началника на
отдел „Оперативна дейност“ към НАП – Велико Търново.
Ответникът не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши проверка на
оспореното разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото Протокол за
извършена проверка № 0374277/15.09.2019
год. се установява, че на 15.09.2019 год. в 13:05 часа е извършена проверка в
търговски обект хранителен магазин, находящ се в с. Рупци, ул. „Г. Димитров“ №
35, стопанисван от „Надежда 0101“ ЕООД с ЕИК *********, с обща площ на обекта
около 50 кв. м. В обекта се предлагат за продажба хранителни стоки, плодове,
зеленчуци, перилни и почистващи препарати, домашни потреби. В обекта е
инсталиран и въведен в експлоатация 15рФУ модел Еltrade A1-KL с
№ ЕD 335603
с ФП № 44335603. В обекта няма инсталирана компютърна конфигурация за
управление на продажбите. Няма инсталирано и въведено в експлоатация
ПОС-терминално устройство. В протокола е описано още, че не се издават за
извършената контролна покупка при легитимация на ОП на 1 бр. айрян и 1 бр.
меденка на обща стойност 1.00 лв. заплатени в брой от П. П. СИП с една
банкнота от 5.00 лева е върнато ресто 4.00 лева, но не е издаден ФКБ /фискален
касов бон/ за извършената продажба от лицето приело плащането – Н.
В. Л., на длъжност продавач-консултант във фирмата.
Приложен е и Опис на парични средства
в касата, от който се установяват налични към момента на проверката в обекта 217.68
(двеста и седемнадесет лева и 68 ст.)
Издадена е Заповед №10523/18.09.2019
г. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция
"Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна
административна мярка: запечатване на обект – хранителен магазин, находящ се в
с. Рупци, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „Георги Димитров“ № 35,
експлоатиран от „Надежда 0101“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него
за срок от четиринадесет дни, на осн.
чл.
186, ал. 1 и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС
и на осн. чл.
188 от ЗДДС
във вр. с чл.
60 от АПК,
е допуснато предварително изпълнение на заповедта. Изложени са следните мотиви: От събраните данни от извършената проверка еднозначно се
налага извод, че с извършването на нарушението, преценено от законодателя като
значимо по своята тежест и изрично посочено като изискващо налагането на ПАМ,
се е стигнало до отклонение от изискуемото законосъобразно поведение за
издаване на фискална касова бележка при всяка извършена продажба. Посочено е,
че с извършеното нарушение се засяга утвърдения ред за данъчна дисциплина, който осигурява пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и
последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. Неотчитането на
извършените продажби води до невярно деклариране на реализираните приходи и
невярно определяне на публичните задължения, което води до негативни последици
за фиска, с което се засяга важен държавен интерес и до нарушение на основното
конституционно задължение на лицата – да плащат данъци и такси, установени със закон,
регламентирано с чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. С неизпълнение на задължението за издаване на
фискална касова бележка се накърнява реда и правната сигурност на данъчното
документиране, затруднява се дейността на органите по приходите и се създават
усложнения в отношенията между данъчните субекти от една страна и между тях и
данъчните органи от друга.
При тези данни съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.
188 от ЗДДС
сочи, че принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС
подлежи на предварително изпълнение при условията на Административно-процесуалния
кодекс.
Съгласно чл.
60, ал. 4 от АПК,
разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение,
може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от
съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Заповедта
за налагане на ПАМ е била съобщена на дружеството жалбоподател на 23.09.2019 г. Искането за отмяна на
разпореждането по чл.
60 от АПК
е подадено на 25 септември 2019 г. Поради това съдът намира, че визираният в чл.
60, ал. 4 от АПК
3-дневен срок е спазен. Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед и
разпореждането за предварително изпълнение на принудителната административна
мярка, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за
него е налице правен интерес от оспорване на последния акт. На тези основания искането за отмяна на разпореждането е
допустимо.
По съществото искането е неоснователно.
Разпореждането е издадено от
компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.
186, ал.3 от ЗДДС
и представената от ответника заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му.
Съгласно разпоредбата на чл.
188 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по чл.
186, ал.1 от ЗДДС
– запечатване на обект и съпътстващата я забрана достъпа до обекта, подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК. Така формулиран, текстът на
закона препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително
изпълнение на административните актове, уредени в чл.
60, ал.1 от АПК.
В последния са предвидени хипотезите, при наличието на които органът, издал
акта, може да разпореди предварителното му изпълнение – когато това се налага,
за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено
важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.
В случая обжалваното разпореждане е
мотивирано, като в него е посочено и обосновано основанието за допускане на
предварителното изпълнение по чл.
60, ал.1 от АПК.
Съдържа достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане на
предварително изпълнение на заповедта. Направени са констатации относно
дейността на търговеца, обстоятелствата относно извършеното нарушение на
императивни норми, водещо до отрицателни последици за фиска, тъй като не се
отразяват чрез фискално устройство обороти и не се отчитат приходи, създадената
организация на работа в обекта, непозволяваща проследяване на реализираните стоки.
Посочено е, че предварителното изпълнение на наложената ПАМ е допуснато, за да
се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния
бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за
правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите
публични задължения, както и поради съществуваща опасност дължимите данъци да
не бъдат внесени, като от неизпълнението могат да последват значителни или
трудно поправими вреди за бюджета. Обосновано е с обществения интерес приходите
на търговците да бъдат постоянно контролирани, за да се избегне тяхното
укриване, съответно заплащане на дължими данъци.
Съдът приема, че е налице обоснованият
от органа защитим значим държавен и обществен интерес по смисъла на чл.
60, ал.1 от АПК,
налагащ в случая необходимостта да се промени незабавно с издаване и връчване
на акта досегашното фактическо положение, указващо на трайно поведение на
данъчния субект, свързано с отрицателни последици за фиска. Неизпълнението от
страна на търговеца на задължението му да отчита извършваните в обекта продажби
на стоки обективно препятства възможността за проследяване на реализираните
обороти и влияе върху размера на публичните му задължения. С допуснатото
предварително изпълнение се постига превенцията при защита на събирането на
публичните вземания, като се има предвид, че жалбоподателят не е изпълнил
нормативно регламентирани разпоредби за отчетността при продажба на стоки.Освен
констатираното неиздаване на фискален бон на стойност 1 лв., показателен в това
отношение е факта, че в момента на проверката в касата на паричните средства е
имало фактическа наличност в размер на 217.68 лева, съставляващи обороти от
реализирани продажби, като проверката е извършена в 13:05 часа на процесния
ден, т.е. до края на работния ден е предстояло извършването и на други продажби
на място, на което е имало масов достъп на хора-потенциални купувачи. Т. е.
жалбоподателят сам е създал условия за укриване на приходи, респ. за увреждане
на държавния и обществен интерес, препятствайки възможността за осъществяване
на ефективен контрол. Наред с това, пак по посочената причина, от закъснялото
изпълнение на заповедта за налагане на принудителна административна мярка може
да настъпи трудно поправима вреда- реализиране на приходи, за които съответните
данъчни задължения
ще останат неизпълнени.
Извършена е и
конкретна преценка за продължителността на мярката-за срок от 14 дни, която с
оглед на реализираните, но неотчетени продажби предвид размера на намерената фактическа
парична наличност и големия брой
потенциални купувачи на мястото на проверката, се явява мотивирана и
обоснована. Обществените отношения, свързани с коректното отчитане на
продажбите на стоки или услуги във или от търговските обект, са пряко свързани
с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, като
преценката за налагане на мярката и нейната продължителност е в законово очертаните рамки - съобразно целите
на закона (чл.
4, ал. 2 от АПК)
и без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл.
6, ал. 2 от АПК).
Установено е, че към настоящия момент за констатираното от
дружеството нарушение все още не са издадени АУАН и НП, но съобразно чл.186,
ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни се прилага при наличие на предпоставките на същия текст, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции.
С оглед гореизложеното, искането за отмяна на разпореждането
за допускане на предварително изпълнение на Заповед 10523/18.09.2019
г. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново,
дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
60, ал. 5 и 6
от АПК, Административен съд Плевен, пети състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба от Л.С.Г. в качеството й представляваща „Надежда 0101“ ЕООД, с. Рупци, ул.
„Г. Бенковски“, против разпореждане на административния орган, с което е
допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка,
наложена със Заповед № 10523/18.09.2019
г. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция
"Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд гр. София, с частна
жалба в 7 дневен срок от съобщаването му.
Преписи
от определението да се връчат на страните.
СЪДИЯ: /п/