№ 1059
гр. С., 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20241000501047 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 289 от 17.01.2024 г. по гр. дело № 7461/2022 г. на
Софийски градски съд, е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на ответниците С. Г. У., С.
Н. У., И. Н. У. и Г. Н. У., че ищците М. К. Н. и С. С. Н. са собственици по
давност на недвижим имот с идентификатор 68134.1891.403 по КККР с площ
от 1887 кв.м., съставляващ по предходен план имот пл. № ***, парцели VII и
XIII от кв. 23 по плана на гр. ***, район „***“.
Недоволни от решението са останали ответниците С. Г. У., С. Н. У., И. Н.
У. и Г. Н. У., които в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалват с оплаквания за
неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, на
съществени процесуални правила и необоснованост. Искането към въззивния
съд е да отмени атакувания съдебен акт и вместо него да отхвърли предявения
1
иск като неоснователен.
Въззиваемите М. К. Н. и С. С. Н. не ангажират становище по въззивната
жалба в срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, а в съдебно заседание я
оспорват като неоснователна и молят обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид събраните доказателства
по делото и инвокираните от страните възражения и доводи в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна
следното:
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
При извършената служебна проверка по допустимостта му, обаче, съдът
намери същото за процесуално недопустимо. Съображенията са следните:
Съдът е сезиран с осъдителен ревандикационен иск с правно основание
чл. 108 от ЗС за осъждане на ответниците У. да предадат на ищците Н.
владението върху собствения на последните недвижим имот, съставляващ
поземлен имот с идентификатор 68134.1891.403 по КККР на гр. С., с площ от
1887 кв.м., съставляващ по предходен план парцели VII-403 и XIII-403 от кв.
23 по стар регулационен план, което владение ответниците са отнели от тях и
задържат без правно основание, което да им е противопоставимо. С
решението си, обаче, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с
установителен иск за собственост, какъвто иск е разгледал и уважил,
приемайки, че ищците са собственици на имота по давност.
Спорното право, което е предмет на ревандикационния иск с правно
основание чл.108 от ЗС, е твърдяното от ищеца материално- правно
притезание, на което е носител като собственик, да получи обратно
владението върху вещта си от всеки, който я държи без да има правно
основание за това.
В случая твърденията, на които се основава искът за ревандикация са, че
ищците са придобили собствеността върху процесния недвижим имот по
давност в резултат на непрекъснато владение в продължение на близо
двадесет години, но ответниците са им отнели владението върху него,
въпреки, че нямали основание да го владеят. В съответствие с така наведените
2
твърдения в исковата молба е формулиран петитум, да бъдат осъдени
ответниците да предадат на ищците така отнетото владение върху имота.
Позоваването на фактическия състав на обикновената придобивна
давност, уреден в чл. 79, ал. 1от ЗС, е направено не за да бъде установено
правото на собственост отделно и самостоятелно, каквото искане изобщо
липсва, а за да се очертае основателността на предявеното притезание на
собственика да иска да му бъде върнато владението върху имота от всеки,
който му го е отнел. Ревандикационният иск съдържа в себе си установителна
част относно правото на собственост, защото то предпоставя основателността
на осъдителната претенция за предаване на владението. Но между него и
установителния иск за собственост съществува съществена разлика: ако при
втория ищецът иска да бъде установено в отношенията му с ответника, че той,
ищецът, е собственик, то при първия собственикът иска да бъде осъден
ответника да предаде владението на имота му. Ето защо и предвид, че съдът е
бил сезиран с ревандикационен иск, като е приел по същество, че ищците са
собственици по давност, градският съд е уважил един непредявен иск, с
какъвто той не е бил сезиран.
Както това е разяснено в Решение № 147 от 17.08.2011 г. по гр. д. №
377/2010 г. на ВКС, І г.о. и мн. др., хипотезата на произнасяне по непредявен
иск е налице, когато в нарушение на диспозитивното начало в процеса съдът
не се е произнесъл по заявените от ищеца и очертаващи предмета на спора
обстоятелства и искането, с което е сезиран. В настоящия случай
първоинстанционният съд изобщо не се е произнесъл по спорното материално
право. В нарушение на диспозитиввното начало в процеса, съдът е изменил
вида на търсената защита, като вместо да разгледа обстоятелствата, от които
се поражда притезанието на собственика да търси осъждане на ответника да
му предаде владението на имота му, вкл. фактите по упражняването на
фактическата власт над имота понастоящем и тези по отнемането му в
посочения от ищците период от време, той се е задоволил да установи
единствено дали ищците са собственици. По този начин първоинстанционният
съд вместо да се произнесе по спорното право за връщане на владението, се е
отклонил от търсената с петитума на исковата молба защита. Като е разгледал
един непредявен иск – за установяване правото на собственост, вместо
предявения – за предаване на владението, СГС е постановил недопустимо
съдебно решение, което в приложение на чл. 270, ал. 3 изр.3 от ГПК според
3
изложените по-горе мотиви следва да бъде обезсилено и делото – върнато за
ново разглеждане от друг състав на същия съд. За пълнота следва да бъде
посочено, че въззивният съд не би могъл да върне делото за допълване на
решението, тъй като няма отправено такова искане от страните; Той може да
изпрати същото на първата инстанция за отстраняване на допусната очевидна
фактическа грешка, но в случая такава не е налице, доколкото съдът още с
доклада си по делото е приел, че е сезиран с установителен, а не с
ревандикационен иск; дори постановеният от съда резултат да удовлетворява
ищците, те не биха могли да извършат изменение на иска, преминавайки от
осъдителен към установителен иск на настоящия етап от производството, тъй
като това процесуално действие е ограничено по време и може да бъде
валидно извършено само пред първата съдебна инстанция; същевременно те
не биха могли да постигнат това и по пътя на уточнението на исковата молба,
тъй като по този начин би бил заобиколен редът на чл. 214 от ГПК.
Новото разглеждане на делото следва да започне от проверката на
редовността на исковата молба, в която липсва прецизиране на
обстоятелството, дали ответниците са отнели от ищците владението на целия
имот, или са заградили само частта, на която претендират, че са собственици,
съответстваща на стария парцел XIII-403 от кв. 23 по плана на С., както и има
ли навлизане в останалата част на имота, съставляващ стар парцел VII-403. На
ищците следва да бъде указано, че при уточняване на исковата молба могат да
си послужат и със скица. В случай, че навлизането е само в очертаните от
вещото лице части, ищците следва да уточнят и какъв е правният им интерес
от водене на делото за останалите незасегнати части от имота, по отношение
на които владението не е отнето и за собствеността на които не се спори.
По отношение на разноските настоящият въззивен съд не следва да се
произнася, тъй като същите ще бъдат присъдени с новото, допустимо
решение.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 289 от 17.01.2024 г. по гр. дело № 7461/2022
4
г. на Софийски градски съд, 1-10 състав.
ВРЪЩА делото на СГС за разглеждане на спора от друг състав на
същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в тридесет дневен срок от
уведомяване на страните за изготвянето му с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5