Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 04.09.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Татяна Костадинова
при
секретаря Д. Такова, като разгледа т.д.
№ 4685 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и
2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът
Б.П.Б. АД твърди, че по силата на договор от 05.03.2008 г. предоставил на Н.В.Е.
АД кредит срещу задължение за връщане на усвоените
средства ведно с месечна възнаградителна лихва. Поддържа, че ответниците П.К.
ООД и З.Д.Д. са поели солидарно задълженията по договора за кредит. Твърди, че
е налице непогасена главница в размер на 191 087,96 евро, както и
задължение за възнаградителна лихва в размер на 16 120,96 евро за периода 18.03.20011
г. – 19.09.2012 г., задължение за неустойка за забава в размер на 26 870,39
евро за периода 15.09.2011 г. – 19.09.2012 г. и за застрахователна премия в
размер на 34,59 евро за 2012 г. За посочените суми ведно със законната лихва е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 24.10.2012 г. по
ч.гр.д. № 20121240101110/2012 г. на РС – гр. Разлог. След постъпили възражения
са предявени настоящите установителни искове. Ищецът моли съда да установи
дължимостта на посочените вземания, както и да присъди разноски.
Ответникът
П.К. ООД оспорва исковете при твърдение, че поемането на дълга е взето в
нарушение на устава /без решение на общото събрание/, поради което се явява и
нищожно, както и че има качеството поръчител и спрямо него е изтекъл
преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.
Ответникът
З.Д.Д. твърди, че подписването на договора не е надлежно удостоверено, както и
че спрямо него като поръчител е изтекъл преклузивният срок по чл. 147 ГПК.
Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ:
За
основателността на иска следва да се установи наличието на валиден договор за кредит,
за задълженията по който ответниците носят отговорност, предоставяне на заем в
размер най-малко на процесната сума срещу задължението за връщането й ведно с
възнаградителна лихва, както и настъпване на падежа за връщане на заетата сума.
Безспорно между страните
е, че на 05.03.2008 г. е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е
предоставил на Н.В.Е. АД правото да ползва парични средства в размер до 216 093
евро срещу задължението на кредитополучателя да върне в пълен размер усвоения
кредит на месечни вноски. При подписване на договора ответникът П.К. ООД /с
предишно наименование Т.Х.ООД/ е поел солидарно задълженията, а ответникът З.Д.
– като поръчител. С последващи анекси договорът за кредит е изменян в различни
части, вкл. в частта относно задължените по договора лица – с Анекс
02/14.07.2010 г. страните са уговорили, че З.Д. /наред с другите задължени по
договора лица/ ще носи солидарна отговорност по смисъла на чл. 121-123 ЗЗД /л.
24/.
Спорен е въпросът,
какво качество имат ответниците – на солидарни длъжници или на поръчители – с
оглед изискването спрямо последните за спазване на преклузивен срок за
ангажиране на длъжниковата отговорност съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД. За отговор
на този въпрос съдът съобрази следното:
Във
волята на страните по договора е да уговорят на какво основание и съответно с
какъв обем ще отговарят задължените наред с главния длъжник лица – като
солидарни длъжници или в по-ограничен обем – като поръчители. Разбира се,
правната квалификация на възникналото отношение не следва единствено от
даденото от страните наименование на използваната правна фигура, а и от
конкретните права и задължения, с които страните са я свързали. Наред с това,
веднъж възникнало, отношението може да бъде изменено, отново по волята на
страните, като се премине от една обезпечителна фигура в друга.
В
настоящия случай при възникване на дълга ответникът-търговско
дружество е встъпил в правоотношението като солидарен длъжник. Ето защо
спрямо него не могат да се прилагат правилата на темпорално ограничената
поръчителева отговорност. Възражението на този ответник за нищожно задължаване
поради липса на решение на Общото събрание също е неоснователно – по мотивите,
изложени в т. 1 на ТР 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че липсата на
решение на общото събрание е въпрос на вътрешни отношения между дружеството и
управителя, но не може да се противопостави на трети лица.
Ответникът-физическо
лице
е поел първоначално поръчителева отговорност за задълженията по процесния
договор. С горепосочения анекс обаче е променено
основанието, на което Д. участва в облигационната връзка. Че се касае до
качествено изменение на условията на договора, а не до различно именуване на
една и съща фигура /доколкото поръчителят също отговаря солидарно/, личи от съдържанието на новопоетите
задължения – видно от чл. 7 на Анекс 02 страните изрично са уговорили
отговорността на посочените в разпоредбата лица, сред които и Д., да се урежда
по правилата на чл. 121 и сл. ЗЗД, като дори изрично са установили правило,
неприсъщо за поръчителевата отговорност – че „продължаването на срока на
договора за кредит по отношение на кредитополучателя има действие и за
солидарния длъжник /и без негово последващо съгласие – бел.с.; вж. различната
разпоредба на чл. 19, ал. 2 от договора, с която се дава изрично съгласие
именно поради наличието на лица, поръчителствали за дълга/“. Ето защо съдът
счита, че възникналото отношение по договор за поръчителство между ищеца и Д. е изменено в отношение на обща солидарна
отговорност. Поради това за ангажиране отговорността на Д. също не е
необходимо спазване на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Възражението за
ненадлежно удостоверяване на подписите, положени за Д., върху договора и
анексите, също е неоснователно – законът не предвижда като изискване за
валидност официалното удостоверяване на авторството при договора за кредит.
Следва
да се даде отговор на въпроса какъв е
размерът на непогасения към момента на устните състезания дълг. За отговор
на този въпрос съдът кредитира заключението на ССчЕ, съгласно което размерът на
усвоения кредит е 216 093 евро, а размерът на непогасената главница –
191 087,96 евро. Дължимата за процесния период възнаградителна лихва е
16 120,98 евро. Наред с това съгласно чл. 10, ал. 1, пр. 4 от договора
кредитополучателят и солидарните длъжници имат задължение да осигурят
имуществено застраховане върху ипотекираното имущество, за което съгласно
заключението на ССчЕ се дължи застрахователна премия за 2012 г. в размер на
34,59 евро.
Исковете
следва да бъдат изцяло уважени.
По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. чл. 92 ЗЗД:
Съгласно
чл. 7, ал. 1 от договора за кредит при забава кредитополучателят дължи неустойка.
Според заключението на ССчЕ размерът на дължимата лихва за забава е 26 870,39
евро за периода 15.09.2011 г. – 19.09.2012 г. Не е налице основание за
нищожност на неустоечната клауза, доколкото размерът й не е екзорбитантен и не
нарушава добрите нрави.
Искът
следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
В
полза на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото производство в размер
на 9957,74 лв. и разноски за заповедното производство в размер на 9154,74 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1
и ал. 2 ТЗ, чл. 92 вр. чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, че П.К. ООД, ЕИК ********, и З.Д.Д.,
ЕГН **********, дължат солидарно на Б.П.Б.
АД, ЕИК********, сумата от 191 087,96
евро, представляваща главница по договор за кредит от 05.03.2008 г., ведно
със законната лихва от 24.09.2012 г. до
погасяването, сумата от 16 120,96
евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 18.03.2011 г. – 19.09.2012
г., 26 870,39 евро,
представляваща неустойка за забава за периода 15.09.2011 г. – 19.09.2012 г., и 34,59 евро – разноски за
застрахователна премия за 2012 г..
ОСЪЖДА П.К. ООД, ЕИК ********,
и З.Д.Д., ЕГН **********, да заплатят
на Б.П.Б. АД, ЕИК********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 9957,74 лв. разноски за исковото производство и 9154,74 лв. разноски за
заповедното производство.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: