№ 923
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110153457 по описа за 2021 година
Предявени са два обективно кумулативно съединени осъдителни
искове:
-иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
за сумата 1 220,44 лв. /с включени ликвидационни разноски/, представляваща
регресно вземане по щета № 10020030112814, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба /14.09.2021 г./ до окончателното изплащане на
вземането;
-иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 112,89 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 16.10.2020 г. –
13.09.2021 г.
Ищецът твърди да е застраховател по имуществена застраховка „К.“ за
л.а. „...“ „...“, рег. № .., обективирана в полица № .., валидна в периода
06.12.2019 г. – 05.12.2020 г. Твърди на 07.07.2019 г. в гр. София, на ул. „К.“,
между ул. „О.“ и ул. „С.“ процесният автомобил да е преминал през издаден
над пътното платно капак на шахта, в резултат на което претърпял вреди по
задна дясна джанта. Уврежданията били оценени от застрахователя на
стойност 1210.44, която сума била изплатена на собственика на автомобила, с
което се е суброгирал в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
В случая регресна отговорност следвало да носи Столична община като
1
стопанин на пътя, тъй като съответното лице, на което общината е възложила
изпълнение на задължението за поддържане на пътя, не е изпълнило
задълженията си /бездействало е/ и с това си противоправно поведение е
станало причина за настъпване на процесния резултат.
Ответникът оспорва иска. Твърди процесното събитие да не
представлява покрит от застрахователя риск. Счита, че не се установява по
несъмнен начин да е настъпвало твърдяното ПТП по посочения от ищеца
начин, тъй като липсвал протокол за ПТП, а процесните снимки не били
изготвени по надлежния ред и не можели да се свържат непременно с
твърдяното застрахователно събитие. Нямало преки доказателства от деня на
инцидента. Възразява, че при определяне размера на обезщетението е
следвало да се вземе предвид износването и овехтяването на на процесната
джанта. Навежда възражение за съпричиняване, като сочи, че водачът на
процесния автомобил се е движил с несъобразена скорост и е имал обективна
възможност при нормални условия да забележи препятствието и да спре.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
С комбинирана застрахователна полица № .. от 03.12.2019 г., за лек
автомобил ... ..., с рег. .., между ищцовото дружество и „Л.“ ООД, в
качеството му на собственик, е сключена застраховка „К. и Злополука” със
срок на застрахователно покритие от 06.12.2019 г. до 05.12.2020 г., при
застрахователна сума 70 900 лева. Приложени са и Общи условия по тази
застраховка на ищеца.
Със заявление за щета от 18.06.2020 г. ищецът е уведомен за настъпило
ПТП със застрахования автомобил на 16.06.2020 г., когато автомобилът при
движение по ул. К. в гр. София, в посока между ул. О. и ул. С., попаднал в
дупка – шахта на пътното платно, чийто капак не е бил напълно затворен.
Посочени са вреди по задна дясна джанта. Подадено е и сведение със скица на
произшествието от водача на застрахования автомобил К.Л.. След извършен
оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил застрахователят-ищец
по делото, е определил застрахователно обезщетение 1 210,44 лв., което е
изплатено на „Л.“ ООД с платежно нареждане от 04.08.2020 г.
2
По делото е разпитан като свидетел К.Л., който потвърждава, че при
движение с лек автомобил ... ..., с рег. .., по ул. К. в гр. София, в посока
между ул. О. и ул. С., при преминаване над една от шахтите на пътя е
настъпило съприкосновение между капака на шахтата, който не е бил
затворен плътно и една от джантите на автомобила, вследствие на което се е
откъснало парче от джантата.
Според заключението по автотехническата експертиза, описаните от
ищеца щети по застрахования от него автомобил са в причинна връзка с ПТП,
с механизма, установен по делото. Към датата на ПТП, застрахованият при
ищеца автомобил и бил в експлоатация около две години и шест месеца.
Джантата е следвало да бъде подменена с нова, която към датата на
настъпване на произшествието по пазарни цени на А. Б. е била на стойност
1 210,44 лв., колкото е размерът на изплатеното от ищеца обезщетение. От
заключението се установява още, че обичайните ликвидационни разноски към
този момент са били 15 лв.
Ответникът е получил регресна покана на 08.10.2020 г., видно от
поставения върху нея входящ номер.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че е налице валиден застрахователен договор, в периода
на застрахователно покритие на който и вследствие противоправно поведение
на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска и за което в изпълнение на договорното си
задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди.
Ищцовото дружество е застраховател по имуществена застраховка „к.
на МПС” за увредения автомобил по представената полица, валидна към
датата на ПТП.
По време на действието на този договор е настъпило застрахователно
събитие /ПТП по смисъла на §6, т.30 ЗДвП/, от което по застрахованото МПС
са били нанесени вреди.
Съществуването на дупка на пътното платно и настъпването на вредите
3
по твърдения в исковата молба начин се установяват от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
От заключението на автотехническата експертиза и свидетелските
показания се установява, че описаните от ищеца вреди са в причинна връзка с
попадането на автомобила в дупката на пътя, поради което и съдът приема за
доказана по делото причинно –следствена връзка между обезщетените от
ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа
пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация, като изплатеното от
ищеца обезщетение не надвишава действителния им размер, поради което и с
изплащането му ищецът е встъпил в правата на увреденото лице до размера
на платената сума 1 210,44 лв. и 10 лв. ликвидационни разноски.
Съдът не споделя доводите на ответника, че при определяне на
обезщетението следва да се съобрази овехтяването на новите части, съобразно
експлоатационния период на процесното съоръжение. Съгласно чл. 405 КЗ
застрахователят дължи обезщетяване на действителните вреди, причинени на
застрахованото от него имущество, в рамките на застрахователната сума. В
чл. 386, ал. 2 КЗ е посочено, че застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Т.е.
обезщетението следва да осигури възстановяване на имуществото във вида, в
който то се е намирало преди настъпването на събитието, покрит риск по
договора, включително и при спазване изискванията за запазване на
гаранционните условия, ако такива са приложими по отношение на същото.
Съобразно чл. 400 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната /при пълна обезвреда/ или възстановителната /при частична
обезвреда/ стойност на имуществото, като за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Според съдебната практика, обективирана в решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., I т. о., постановено по реда на чл. 290
ГПК при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие - деликвентът/застрахователят дължи обезщетение
4
за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Респективно няма
основание да се приеме, че ремонтът следва да се извърши с части, различни
от оригиналните, освен ако не се установи, че съществуват такива със същите
технически характеристики и качество или пазар на употребявани оригинални
части.
По делото е установен сложния фактически състав на регресното
вземане в хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, а именно: 1/ наличието на
валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по
него на обезщетение за настъпили вреди; и 2/ наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител не
за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-неизпълнение
на задължение за осъществяване на действие по поддържане на пътя.
Неоснователно е възражението на ответника, че процесното ПТП не
представлява покрит риск. Видно от представената застрахователна полица,
сключеният застрахователен договор е от вида „К. ” с покритие „Пълно к.”.
Следователно, за него са приложими Общите условия на ЗАД „А..,
представени по делото. По силата на Общите условия /стр. 9-13/, К. „Пълно
к.” предвижда покриване от застрахователя на щети, причинени от изрично
изброени застрахователни събития, като в тяхно число попадат и пътно-
транспортни произшествия. Съгласно т. 12 от ОУ, по К.. „Пълно к.”
застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М, Ч и К“, а в т. 8.3 от к.. „Ч
– частично к.“ е предвидено, че застраховката покрива щети и при .,
произлязла от сблъсък на МПС с подвижни или неподвижни предмети на
пътното платно, какъвто е настоящият случай.
Ответникът Столична община не спори, че пътят, на който е
реализирано произшествието е общинска собственост, управлява се и се
подържа от общината, поради което и последната отговаря за неговата
изправност съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за пътищата. Общината не е
осъществила законовите си задължения по отстраняване на локални повреди
по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната
експлоатация на пътя по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Правилника за прилагане
на Закона за пътищата, вследствие на което са настъпили вреди по процесния
автомобил, което от своя страна е предпоставка за ангажирането на
5
отговорността й по чл. 49 ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за
основателен, който следва да бъде уважен до пълния предявен размер 1
220,44 лв.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието
на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като и двете предпоставки са
установени по делото. Длъжникът е следвало да плати или да откаже до
08.11.2020 г. съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, когато е изтекъл 30 дневният срок от
поканата. Следователно е изпаднал в забава на 09.11.2020 г. Размерът на
обезщетението за забава върху сумата 1 220,44 лв. за периода от 09.11.2020 г.
до 13.09.2021 г., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 104,75
лв., до която сума акцесорният иск е основателен и следва да се уважи, като
се отхвърли до пълния предявен размер.
На ищеца се дължи и законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба – 14.09.2021 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни.
На ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в
общ размер на 496,95 лв. за държавна такса, депозити за вещи лица и
свидетели и юрисконсултско възн.ждение, а на ответника – на основание чл.
78, ал. 3 ГПК разноски в общ размер на 0,61 лв. за юрисконсултско
възн.ждение.
По компенсация на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер
на 496,34 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес на управление: гр.София, ул.
„М.”, № .. да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. .. на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл.
45 ЗЗД сумата 1 220,44 лв., представляваща изплатеното по застраховка „к.”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 16.06.2020 г. в гр.
София, на ул. К. в посока между ул. О. и ул. С., от виновно противоправно
поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на
6
пътното платно, от страна на длъжностни лица, чиито възложител е
ответника, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 104,75 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.11.2020 г.
до 13.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба – 14.09.2021 г. до окончателното й изплащане и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 496,34 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер и период.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7