Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2378
гр. Пловдив, 21.12.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в
открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Ваня Петкова и участието на прокурора Иляна
Джубелиева, като разгледа докладваното
от съдия Николова КАНД № 2491 по
описа за 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на П.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Ш., против
Решение № 1397/11.08.2023 г., постановено по АНД №
1647/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 22-1030-010070/02.02.2023 г. на началник група в
с-р Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив, в частта, с която на П.Д. на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал. 1 т.
1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал.
1, т. 2 от ЗДвП.
Твърди се, че решението
е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Оспорва се
изводът на районният съд, че при издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По отношение на глобата по чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП са
изложени съображения, че неправилно съдът е преценил, че същата е влязла в
сила. Счита, че в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са посочени две отделни
изпълнителни деяния на административни нарушения като от съдържанието на НП не
става ясно за кое от тях е ангажирана отговорността му. Жалбоподателят счита,
че не бил отказал да дава кръвна проба, но служителите на КАТ отказали да го
съпроводят до болничното заведение. По отношение на глобата по чл.183, ал.1,
т.1 от ЗДвП се твърди, че от посоченото в АУАН и НП не става ясно, коя от двете
части на СРМПС не е била представена от водача, което водило да ограничаване
правото на защита. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски.
Ответникът не
изразява становище по касационната жалба.
Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес,
за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение № 1397/11.08.2023 г., постановено по АНД № 1647/2023 г. по
описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 22-1030-010070/02.02.2023 г. на началник група в с-р Пътна Полиция при ОД на
МВР Пловдив, в обжалваната част, а именно с която на П.Д. на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
За да постанови
този резултат, Районен съд Пловдив е приел за
безспорно установено, че П.И.Д. като водач на МПС лек автомобил Ауди А4,
с рег. № *** на 27.12.2022 г. около 23.05 часа в гр. Пловдив на кръстовището на
ул. „Дилянка“ и бул. „България“ е отказал да бъде изпробван с техническо
средство алкотест Дрегер 7510 с фарбичен № ARNA – 0182, за употреба на алкохол,
като не е извършил необходимите действия
за извършване на пробата, което съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози се приравнява на отказ. В решението е
обсъден и издаденият на Д. талон за медицинско изследване №119336/27.12.2022 и
стикери с № 063498. от 1 до 8. Районният съд е посочил, че жалбоподателят е
имал възможност за 45 минути да се яви в медицинско заведение и да бъде
извършен анализ на кръвна проба, но не се е възползвал от това си право, а е
вменил в задължение на полицейските служители да му осигурят транспорт. На
следващо място, според въззивния съд такова задължение за същите възниква
единствено при установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 промила или установена употреба на наркотични вещества съгласно чл. 7,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1, но според районен съд конкретния случай не попада
в тези хипотези. Според решаващият съд жалбоподателят не е имал никакво затруднение
да изпълни указаното в талона за медицинско изследване, а именно да се придвижи
до УМБАЛ Свети Георги за 45 мин в тъмната част на денонощието в ненатоварени
часове. За неоснователно е прието възражението на Д., че той не е имал време
или възможност да се яви в медицинско заведение. На следващо място според
районен съд, правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като наложената глоба е във
фиксиран размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, което е в предвидените от закона рамки. Според мотивите на оспорения
съдебен акт, процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение.
Относно
нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, въззивния съд е направил извод, че
от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушението.
Решението е
правилно.
Въз основа на
правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото
доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния
закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат
преповтаряни. Районният съд е събрал доказателства, обсъдил е фактите поотделно
и в тяхната съвкупност. Изводите на районния съд са напълно обосновани и
съответни както на установените факти, така и на приложимите материалноправни
норми.
В конкретния
случай, по безспорен начин, се установява, че нарушенията на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на чл.100, ал. 1, т.2 от ЗДвП, за които е санкциониран касатора са
извършени.
Пред първата
инстанция не е оборена презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Пред първата инстанция не се ангажирани каквито и да било
доказателства от страна на санкционираното лице. Едновременно с това, описаните
по АУАН и НП факти се установяват категорично посредством разпита на
актосъставителя. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати
съществени процесуални нарушения и недоказаност на нарушенията.
Неоснователно е
възражението на касационния жалбоподател, че неправилно районен съдът е
преценил, че глобата по чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП е влязла в сила. В
проведеното второ открито съдебно заседание пред районен съд на 17.05.2023 г.
жалбоподателят П.И.Д. лично е заявил, че моли „да бъде отменено частично
действието на наказателното постановление, а именно във втората и третата му
част“. Д. е посочил, че не оспорва нарушението за обратния завой. Поради
изложеното правилно районен съд е счел, че е сезиран с жалба срещу НП само в
частта му за второто и третото нарушение - на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на
чл.100, ал. 1, т.2 от ЗДвП.
Настоящия
съдебен състав счита за неоснователни възраженията на касатора относно
нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
В процесния
случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че П.И.Д. е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а и впоследствие
целта на проверката не е била постигната по друг начин – чрез медицинско
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Правилно
описаното поведение на касационния жалбоподател е определено като отказ по
смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В обстоятелствената част на акта за
установяване на административно нарушение и на наказателното постановление ясно
е посочено в какво се състои противоправното поведение на нарушителя, като той
своевременно е бил запознат с фактите, срещу които трябва да се защитава и е
била обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото
си на защита.
Както е посочил
и районен съд съгласно чл.2, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се
възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му
бъде извършена такава. Отделно от това няма спор по делото, че талона за
изследване е връчен лично на Д. срещу подпис и същият не е дал кръвна проба.
Що се отнася до
възражението на касатора, направено и пред първа инстанция, че не му е оказано
съдействие от служителите на МВР да бъде откаран до посочената в талона болница
за да му бъде извършено медицинското изследване, настоящия състав изцяло
споделя изложените от РС – Пловдив мотиви, съобразени с разпоредбата на чл.7 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Неоснователно е
възражението, че съдът е следвало служебно да изиска справка от УМБАЛ
„Св.Георги“ дали жалбоподателят се е явил в лечебното заведение за извършване
на медицинско изследване. Жалбоподателят изобщо не сочи да е дал кръвна проба,
нито пред районен съд, нито пред настоящата инстанция. Отделно от това
възраженията са му изцяло в насока, че служителите на МВР не са го откарали до
болницата, а фирмите за таксита не са си вдигали телефона.
Следва да се
отбележи, че наложената глоба и лишаване от право да управлява МПС в чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП са във фиксиран размер/срок.
По отношение на
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, следва да се посочи, че в АУАН и
НП е посочено, че при проверката Д. не носи СРМПС. Съгласно чл.100, ал. 1, т.2
от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство
за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото
от него ремарке. Според чл. 33, ал. 4 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране
от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване
и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
именно част втора на свидетелството за
регистрация служи за идентифициране на
превозното средство при движение по пътищата и
се носи от водача винаги при ползването на
превозното средство. Обстоятелството, че в АУАН и НП не е посочено коя от двете
части не се носи, не води до ограничаване правото на защита на лицето, тъй като
същият има задължение да носи част втора /така наречения разговорно „малък талон“/. Както посочва
и самият жалбоподател Д. в проведеното съдебно заседание пред районен съд, той
е показал големия талон.
При разглеждане
на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението.
Обжалваното пред касационната инстанция
решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва
да бъде оставено в сила.
Водим от
горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1397/11.08.2023 г., постановено
по АНД № 1647/2023 г. по описа на Пловдивски
районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: