Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
05.04.2023 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на седми март, две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка
Колева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 644 по описа на съда за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на Е.Б.Н. ***, подадена
чрез адв.М.Г. *** срещу Решение № 105/10.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ
–Добрич, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № ********** от
02.09.2022г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Добрич.
Жалбоподателката оспорва
решението на директора на ТП на НОИ –Добрич като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че органите на НОИ
неправилно не са зачели стаж от втора категория труд, положен във „В и К
Добрич“ АД на длъжността касиер-домакин в Пречиствателна станция за отпадни
води - Врачанци, за периода 18.11.1987 г. до 31.12.1999 г. През този период били
внасяни осигуровки за втора категория труд и независимо, че заеманата длъжност
била административна, тя била изпълнявана на пречиствателната станция, заради
което Н. е получавала пари за „вредни“. Жалбоподателката се повозава на чл.67 от ПКТП
(отм.) и счита, че работата през процесния период е със същата вредност и
тежест, както и на работниците, изброяни в нормата на чл.66г от ПКТП (отм.) По
тези съображения моли незаконосъобразното решение на директора на ТП на
НОИ-Добрич да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез адв.м.Г. заявява, че
поддържа жалбата, прави искане решението да бъде отменено, а преписката да се
върне за ново произнасяне. Претендира присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна, директорът
на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, старши юрисконсулт А.С.,
оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище, че решението на
директора е правилно и законосъобразно. В писмени бележки по делото излага
доводи, че длъжността, която е заемала жалбоподателката през процесния период,
не попада сред посочените в т.66г от отменения Правилник за категоризиране на
труда при пенсиониране. Изплащането на жалбоподателката суми за „вредни“ и за
работа при отдалеченост се извършвало по преценка на работодателите, но това
обстоятелство не било критерий за определянето на категорията на полагания
труд. Правомощие на пенсионния орган е да определи към коя категория спада
трудът като ползва за критерии заеманата длъжност и извършваните дейности от
лицето. В случая пенсионният орган е изяснил процесния осигурителен стаж и
правилно е категоризирал труда на жалбоподателката като касиер-домакин в ПСОВ
през периода 18.11.1987 г -31.12.1999 г. като труд от трета категория.
Моли жалбата да бъде отхвърлена
като несонователна.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения срок за обжалване от надлежна страна и срещу
годен за оспорване административен акт.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа
страна се установява, че по повод подадено заявление от жалбоподателката за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-24-812 от
22.06.2022 г. (л.68) с разпореждане № **********/02.09.2022 г. (л.95) на Е.Б.Н.
е била отпусната пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на
чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, считано от 22.06.2022 г. в размер на 572, 96 лева
като е взет предвид доказан осигурителен стаж от трета категория труд от 41 г.
08 м. и 20 дни и навършена възраст от 61 г. и 10 м. От данните по делото е видно, че
преди това жалбоподателката е получавала пенсия за инвалидност поради общо
заболяване по реда на чл.74 от КСО.
Недоволна от
определянето на положения труд през периода 18.11.1987 г -31.12.1999 г. като
труд от трета категория, с жалба с
вх. № 1012-24-221/04.10.2022 г. ( л.98) Е.Н. е поискала изменение на
разпореждането за отпускане на пенсия в тази му част.
По жалбата
директорът на ТП на НОИ-Добрич е постановил оспореното в настоящото
производство Решение № 105/10.10.2022 г., с което е отхвърлил жалбата срещу
частично оспореното разпореждане.
Видно от мотивите
на оспореното решение, директорът на ТП на НОИ-Добрич е обсъдил представените
от жалбоподателката доказателства за заеманата длъжност през процесния период в
Пречиствателна станция за отпадни води с.Врачанци и е приел, че трудът й
полаган на това работно място като касиер - домакин правилно е категоризиран
като труд от трета категория. В мотивите на решението е посочено, че
пенсионният орган не е обвързан от становище, изразено в удостоверение с изх. №
ВиК -3194#2/08.08.2016 г., издадено от управителя на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр.Добрич, че стажът на Е.Н. като касиер –домакин в Пречиствателна
станция за отпадни води за периода 18.11.1987 г -31.12.1999 г. следва да се
зачете по чл.66г от ПКТП (отм).
От заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че
през периода 09.04.1992 г. -31.12.1999 г. Е.Н. е получавала допълнителни възнаграждения
с основания „вредни“ и „ за работа при отдалеченост“ . През целия период Н. е
била осигурявана, но във ведомостите за заплати няма данни на какъв процент.
По делото не е
спорно, че през процесния период жалбоподателката е заемала длъжността
касиер-домакин в Пречиствателна станция за отпадни води с.В.. Спорът между
страните е дали специфичното място на работа - ПСОВ е достатъчно за
категоризирането на полагания от жалбоподателката труд на административна
длъжност като труд от втора категория. Спорен е също въпросът дали изплащането
от работодателя на допълнителни възнаграждение за „вредни“ определя положения
труд като такъв от втора категория в процесния случай.
Съдът намира за
правилно и съобразено с материалния закон становището на директора на ТП на
НОИ-Добрич, че трудът на жалрбоподателката през процесния период е правилно
категоризиран като труд от трета категория.
Разпоредбите на чл.
66г във вр. с чл. 67 от приложимия Правилник
за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП отм.) достатъчно ясно
определят, че като труд от втора категория следва да се категоризира само
трудът на работниците и инженерно-техническите работници до началник на цех
включително в селищни и плаващи пречиствателни станции за отпадни води.
Действително
нормата на чл.67 от отменения ПКТП определя, че трудът на работниците и
служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към
съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен,
щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Заеманата от
жалбоподателката длъжност обаче, която е административна и е свързана пряко със
счетоводната отчетност, не попада в нито една от изброените категории в Правилника,
раздел ІІ. Изпълняваните от жалбоподателката конкретни трудови функции,
определени в длъжностната характеристика за длъжността касиер-домакин в ПСОВ,
представена по делото, не определят, че работата й в ПСОВ е свързана със същата
вредност и тежест на труда като на работниците, осигуряващи техническото
функциониране на съоръжението и обслужващи пряко пречиствателната станция за
отпадни води.
Споделя се
изразеното от ответната страна становище, че правомощието за категоризиране
труда при пенсиониране е предоставено в изключителната компетентност на
пенсионния орган и е свързано с преценката за конкретните изпълнявани трудови
функции.
Обстоятелството, че
работодателят е изплащал парични суми за вредни условия на труд, не обвързва
пенсионния орган в преценката му. В случая преценката на пенсионния орган е
съобразена изцяло с представената в пенсионната преписка длъжностна
характеристика за длъжността касиер-домакин в ПСОВ. Въз основа на нея правилно
трудът на жалбоподателката е категоризиран като труд от трета категория, понеже
длъжността й не включва задължения, които могат да се определят като сходни със
задълженията на работниците по техническата поддръжка на съоръжението за
отпадни води. По тези съображения правилно административният орган е приел, че
работата по водене на счетоводни сметки и документи, осъществявана основно в
канцелария, не е със същата степен на вредност и тежест на труда като работата
на специализираните работници в ПСОВ.
Представеното към
заявлението за отпускане на пенсия удостоверение
с изх. № ВиК -3194#2/08.08.2016 г., издадено от управителя на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр.Добрич, има характер на становище на работодателя, но то действително
не обвързва пенсинония орган в преценката му. Становището на работодателя за
вредността и тежестта на труда, не е предвидено като критерий за
категоризирането на труда при пенсиониране.
По изложените
съображения съдът приема, че обжалваното решение е постановено при правилно
приложение на материалния закон.
Обжалваното решение
и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи -
ръководителя на териториалното поделение на НОИ в гр.Добрич и ръководителя на
пенсионното осигуряване, които са определени като компетентни органи да се
произнасят по искания за отпускане на пенсии и
по жалби срещу разпореждания, с които е отказано отпускане на пенсия с
нормите на чл.98, ал.1, т.1 и чл.117,
ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО
разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение на пенсиите
се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.
Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им.
Решението и
потвърденото с него разпореждане отговарят на изискванията за форма на
административните актове. Същите съдържат мотиви, фактически и правни
основания, от които може да се разбере какви са причините за постановения
отказ.
Съдът не установи в
административното производство да са допуснати съществени процесуални
нарушения. Преди да се произнесе по жалбата, директорът на ТП на НОИ-Добрич е
събрал всички относими доказателства, свързани с искането за категоризиране на
труда на Н. в ПСОВ за процесния период.
Жалбата като
неоснователна, следва да се отхвърли.
С оглед изхода от
оспорването, претенцията за присъждане в полза на жалбоподателя на разноските
за адвокатско възнаграждение е неоснователна.
Водим от горното и
на основание чл. 118, ал. 2 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Е.Б.Н. *** срещу Решение № 105/10.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ –Добрич.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до
Върховния административен съд на РБ в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: