РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 133
гр. Перник, 25.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500045 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Постъпили са въззивни жалби, както следва:
С вх. № 17673/25.08.2023 г. от Е. Х. Г. и Е. П. Г. срещу Решение №
778/11.07.2023 г. по гр. д. № 3662/2022 г. по описа на Районен съд – Перник;
С вх. № 19744/27.09.2023 г. от Т. К. Х. срещу Решение № 778/11.07.2023 г.
по гр. д. № 3662/2022 г. по описа на Районен съд – Перник;
С вх. № 24129/17.11.2023 г. от Е. Х. Г. и Е. П. Г. срещу Решение №
1043/24.10.2023 г., с което е допълнено решение № 788/11.07.2023 г. по гр. д.
№ 3662/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.
При проверката за допустимостта на въззивните жалби, извършена на
основание чл. 267, във вр. с чл. 258, чл. 260 и чл. 261 от ГПК, съдът
констатира, че те са подадени от надлежно легитимирани лица – страни в
първоинстанционното прозводство, срещу подлежащи на въззивно обжалване
съдебни актове, при спазване на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и съответстват
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Затова са процесуално
допустими. Първоинстанционният съд е изпълнил процедурата по размяна на
книжа, уредена в чл. 263 от ГПК, поради което делото следва да се насрочи
заразглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът докладва делото както следва:
С Решение № 788/11.07.2023 г. по гр. д. № 3662/2022 г. по описа на Районен
съд – Перник, съдът е:
Осъдил на основание чл. 109, вр. чл. 52 от ЗС Е. Х. Г.и Е. П. Г. да
преустановят неоснователните действия, с които пречат на Т. К. Х. да
упражнява правото си на собственост върху УПИ, представляващ дворно
урегулирано място, за което съгласно плана за регулация е отреден парцел
***, с площ по скица от 833 кв.м., находящ се в землището на ***, като
премахнат насаждения, намиращи се в собствения им ****, находящ се в
землището на ***, в нарушение на изискванията на чл. 52 ЗС за спазване на
1
нормативно установените отстояния със съседния ****, а именно: 16 броя
растения от дървесен вид „Туя Смарагд“, намиращи се в северната част на
имота, изобразени графично от т. 11 до т. 26, съгласно приложената
приподписана съда комбинирана скица от 05.06.2023 г. на повторната СТЕ,
съставляваща неразделна част от решението;
Осъдил е на основание чл. 109 ЗС Т. К. Х., да премести съществуващата
ограда, находяща се в ***, находящ се в землището на ***, собственост на Е.
Х. Г. и Е. П. Г., на изток в съответствие с границата по регулационен план на
с. К. за **** и **** на с. К., одобрен със Заповед № 365/02.03.1988 г.,
отразена графично между т. 5 до 10 съгласно приложената приподписана от
съда комбинирана скица от 05.06.2023 г. на повторната СТЕ, съставляваща
неразделна част от решението;
Осъдил е Е. Х. Г. и Мария П. Г. да заплатят на Т. К. Х. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 120,00 лева – разноски по компенсация.
Така постановеното решение е допълнено с решение № 1043/24.10.2023 г., с
което е отхвърлен насрещния иск, предявен от Е. Х. Г. и Мария П. Г. за
осъждане на Т. К. Х. да премести съществуващата ограда в частите, отразени
графично от т. 3 до т. 5, както и от т. 10 до т. 29 от комбинираната скица от
05.06.2023 г. на повторната СТЕ, съставляваща неразделна част от решението.
Ищците в първоинстанционното производство – Е. и Е. Г.и са останали
недоволни от решението, в частта му, с която са осъдени да премахнат 16
броя насаждения - растения от дървесен вид „Туя Смарагд“ , намиращи се в
собствения им ****, находящ се в землището на ****, както и от
допълнителното решение, с което е отхвърлен предявеният от тях насрещен
иск за осъждане на Т. К. Х. да премести съществуващата ограда в частите,
отразени графично от т. 3 до т. 5, както и от т. 10 до т. 29 от комбинираната
скица от 05.06.2023 г. на повторната СТЕ и са ги обжалвали в посочените с
подадените от тях въззивни жалби.
Изложени са аргументи за тяхната неправилност поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Посочено е, че в противоречие със
събраните доказателства/ААЕ/ и приложената научна литература, районният
съд е приел, че процесните 16 бр. насаждения са „високи дървета“ и
отстоянието между тях и регулационната линия на съседния имот следва да
бъде поне 3 метра. Счита се за необосновани и решаващите му изводи
относно наличието на фактическия състав на чл. 109 от ЗС, като се твърди, че
засадените растения съгласно чл. 94, ал. 4 от Наредба № 7/22.12.2003 г. е
препоръчително да се използват за жив плет по вътрешната регулационна
линия на съседни имоти и по тази причина, за тях са неприложими,
предвидените в чл. 52 от ЗС отстояния. Излага се, че с оглед
предназначението им, те не създават по никакъв начин пречки на собственика
на съседния недвижим имот да упражнява правото си в пълен обект. Сочи се
също, че допълнителното решение, с което е отхвърлен частично предявения
насрещен иск е и житейски нелогично, тъй като допуска частично
разполагане на оградата по регулационната линия и частичното и отклонение
от нея. Твърди се, че обжалваните съдебни актове са в противоречие с
Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ВКС.
Искането към въззивния съд е да ги отмени в обжалваните части, като
отхвърли предявения срещу въззивните жалбоподатели иск по чл. 109 от ЗС и
уважи изцяло предявения от тях насрещен иск. Заявена е претенция за
разноски.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответника по посочените въззивни жалби –
Т. К. Х. е подал писмени отговори, в които ги е оспорил като неоснователни.
Изложени са подробни съображения за правилност на обжалваните решения в
посочените части. Искането към въззивния съд е да и ги потвърди и да
присъди сторените разноски.
Ответникът в първоинстанционното производство – Т. Х. е останала
недоволна от решението на районния съд, в частта му, с която е уважен
насрещния иск и тя е осъдена да премести съществуващата ограда,
разположена в ***, находящ се в землището на с. К., община Перник на изток
в съответствие с границата по регулационен план на с. Кладница между ****
и **** на с. К, одобрен със Заповед № 365/02.03.1988 г. отразена графично
между т. 5 до 10 на комбинирана скица от 05.06.2023 г. на повторната СТЕ и е
подала въззивна жалба срещу него.
Наведени са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради
необоснованост и нарушение на материалния закон. Посочено е, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице фактическия
състав на чл. 109 от ЗС. Твърди, че оградата между двата съседни имота не е
изграждана или премествана от нея и че разположението и е такова, преди тя
да придобие собствеността върху единия от тях. Счита, че незначителното
отклонение от регулационната линия не създава пречки на собствениците на
съседния недвижими имот да упражняват правото си на собственост.
Искането към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната част и
да реши спора по същество, като отхвърли предявения иск. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни,
с който въззивната жалба е оспорена, като неоснователна. Изложени са
аргументи за правилност на решението в обжалваната му част. Искането към
въззивния съд е го потвърди и да присъди сторените разноски.
Страните на са навели твърдения за новонастъпили факти и не са поискали
събиране на нови или новооткрити доказателства. С оглед доводите във
въззвните жалби, съдът счита, че не са налице основания за служебно
събиране на доказтелства.
Предвид изложеното, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклада по делото, обективиран в
мотивната част на разпореждането.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.03.2024 г. от 11.20 ч., за когато да се призоват страните, чрез
процесуалните им представители, с препис от настоящото разпореждане и от
отговорите на насрещните страни.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към
3
делото и ще се смятат за редовно връчени.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4