Р Е Ш Е Н И
Е №1395
гр. Пловдив, 27.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 19.11.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Eлена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1598 по
описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Активно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН.
Подадена е искова молба от Б.Г.Л. с ЕГН **********, П.Г.А.
с ЕГН ********** и М.П.А. с ЕГН ********** чрез упълномощения процесуален
представител адв. А.Н. против Ч.Б.И. с ЕГН ********** в качеството й на ЕТ „***“
с ЕИК ***. Ищците твърдят, че са законни наследници на лицето Г. К. А., починал
на дата *** г., който е бил заемодател на ответника въз основа на договор за
заем от дата 15.09.2012 г. за сумата от 215 000 € (двеста и петнадесет
хиляди евро). Заемополучателят бил уведомен за настъпилото правоприемство с
нотариална покана на нотариус А. А. П. с рег. № ***, връчена на дата 25.04.2018
г., като ЕТ е поканен да изпълни задължението си за връщане на заетата сума.
Първоначално определеният с договора падеж е бил дата 15.09.2013 г., но
последователно с два анекса изпълнението е отсрочено за дата 16.09.2014 г., а
след това за 16.09.2015 г. Твърди се, че предоставянето на средствата от страна
на наследодателя се установява посредством 9 бр. банкови документа и
по-конкретно: на 28.06.2012 г. на „***“ за 51 177,07 €, на 18.07.2012 г.
на „***“ за 24 950 €, а на „***“ за 26 000 €, на 27.07.2012 г. на „***“
за 35 100 €, на 30.07.2012 г. на „***“ за 5 123 € и на „***“ за
14 200 €, на 31.08.2012 г. на „***“ за 2 560 € и на „***“ за
10 000 € и на 14.09.2012 г. на „***“ за 28 398,74 €, както и че на
дата 28.06.2012 г. ответникът е получил в брой сумата от 15 000 €.
Получаването на тези суми е отразено в нарочни банкови документи и съставена от
ЕТ разписка относно сумата в брой. През 2017 г. и 2018 г. общият дълг е
частично възстановен в лицето на ищцата Л., както следва: на 19.07.2017 г.
разписка за сумата от 3 000 лв., на 28.08.2017 г. разписка за сумата от
2 300 лв., 21.09.2017 г. разписка за сумата от 2 500 лв. и на
23.01.2018 г. за сумата от 4 000 лв. или общо сумата от 11 800 лв.
Непогасената част от задължението остава в общ размер на 403 831.11 лв.
или по 134 610.37 лв за всяка от трите ищци. Предвид
гореизложеното молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
им заплати общо сумата в размер на 403 831.11 лв., представляваща
невърната част от заем по договор от 15.09.2012 г. ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът ЕТ „***“
с ЕИК ***, седалище *** и адрес на управление *** депозира отговор на исковата
молба чрез пълномощника си адв. Д.М., с който оспорва по основание и размер
предявените искове. Признава, че между наследодателя на ищците и ЕТ е подписан
договор за заем от 15.09.2012 г., но по него ответникът не е получавал каквито
и да било суми, а сочените от ищцовата страна банкови преводи не са
осъществявани на основание „договор за заем от 15.09.2012 г.“ Твърди, че между
уговореното в процесния договор и представените банкови документи се установява
различие, тъй като съгласно договора за месец юни 2012 г. заемодателят е
следвало да предаде в заем 66 177 €, а банковият документ е за
51 177,07 €; за месец юли – 108 823 €, а с банкови преводи са
наредени сумите 24 950 €, 26 000 €, 35 100 €, 14 200 € и
5 123 € или общо 105 373 €; за месец август – 10 000 €, а са
преведени 12 560 € и за месец септември при уговорени 30 000 € е
трансферирана по банка сумата от 28 398,74 €. По този начин реално
получената в заем сума съгласно 9-те разписки е в размер на 197 508,81 € с
левова равностойност 386 293,65 лв. Ответната страна отрича да е
получавала посочената в разписка от 28.06.2012 г. сума в размер на 15 000
€ в брой. Предвид гореизложеното поддържа, че всяка една от деветте разписки
съставлява самостоятелен договор за заем с отделно задължение, основание и
падеж. Най-сетне твърди, че в разписките за предаване общо на сумата от
11 800 лв. на ищцата Л. не се посочва какво е основанието, но ЕТ е
погасявал задължения не по процесния договор от 15.09.2012 г., а по деветте разписки. Ето защо моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
При разпределение на
доказателствената тежест съдът е указал, че всяка от страните следва да установи фактите, на които
основава своите твърдения или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК.
Ищците носят доказателствената тежест да установят, че техният наследодател е
предал в заем процесната сума, но не и отрицателния факт, че предадената сума
не е върната в цялост, /тъй като на доказване подлежат положителните факти,
които изключват отрицателните/, а
ответникът – насрещните си правоизключващи възражения, които са за положителни
факти, в т.ч., че са налице отделни заемни правоотношения по отделните разписки
и че плащането погасява тях, а не задълженията по процесния договор.
Доколкото договорът за заем е
реален, за да породи действие, ищецът трябва да докаже, че е предал в
собственост на заемателя претендираната парична сума. Само съгласие за това не
е достатъчно, доколкото сделката не е консенсуална.
С оглед цената на договора /215 000
евро/ ищецът може да докаже това с всички доказателствени средства освен чрез
свидетелски показания - поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Но не трябва да доказва, че заетата сума не
му е върната, тъй като на доказване подлежат само положителните факти, които
изключват отрицателните. Т.е., ако ответникът твърди, че е погасил паричното си
задължение, той трябва да докаже този факт.
В случая няма спор, че ищците
/низходящи и съпруг/ са наследници по закон при равни права на починалия на ***
заемодател, както и че приживе между последния и ответния ЕТ в качеството на
заемател е сключен писмен договор за заем от 15.09.2012г.
Предмет на процесния договор от 15.09.2012г е сумата от 215 000 евро,
която заемодателят дава на заемателя за срок до 15.09.2013г, като датата на
връщане на заема не зависи от датата на усвояването му. В случай, че не е усвоен целият заем, се връща само усвоената част.
Уговорено е усвоената сума да бъде
преведена по банкова сметка, ***, както следва: месец юни 2012г – 66177 евро; месец
юли 2012г – 108823 евро; месец август 2012г – 10 000 евро и месец
септември 2012г – 30 000 евро, като заемодателят може да предоставя на
заемополучателя и суми в брой /не по
банков път/ до изплащане на пълната сума на заема от 215 000 евро. Изрично
е посочено, че общата сума е предназначена за погасяване задължението на
ответния ЕТ към СИ Финанси груп ЕООД. В чл. 4.2.1.1. и 4.2.1.2. страните са
уговорили, че заемодателят може да прави прихващане със задълженията на
заемополучателя за плащане на неустойки, такси и други по настоящия договор с
неусвоената част от заема, ако има такива, както и да прихваща всички направени
от него разходи във връзка с отпускането на заема – нотариални такси, такси
вписвания, други такси, събирани във връзка с изготвянето, заверяването и
вписването на договора и нотариалния акт за договорна ипотека, вкл. хонорари за
изготвянето, такси за банкови преводи и други.
Уговорено е също за обезпечаване
връщането на заема заемополучателят да ипотекира в полза на заемодателя изрично
посочени недвижими имоти.
С два анекса от съответно
16.09.2013г и 16.09.2014г срокът на договора е продължен до 16.09.2015г.
В приложения на л. 50 нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху описаните в договора за заем имоти от 25.10.2012г изрично е посочена връзката
му с процесния договор, като е обективирано и признанието на ответника, че „сумата до размера на 215 000 евро е
усвоена, както следва: месец юни 2012г - 66177 евро; месец юли 2012г – 108823
евро; месец август 2012г – 10 000 евро и месец септември 2012г –
30 000 евро“. Т.е. налице са
признания на ответника за неизгоден за него факт, че до 25.10.2012г е получил по описания начин цялата заемна сума. В
тази част нотариалният акт, обективиращ договор за ипотека, има характер на
частен свидетелстващ документ с материална доказателствена сила спрямо
ответника – че признатите неизгодни за него факти са верни.
Наред с това към исковата молба са
представени цитираните в нея платежни нареждания и операционни бележки за
извършени от заемодателя в полза на заемополучателя банкови преводи, а също и
разписка на гърба на операционна бележка на л. 18, в която се съдържа изявление
на ответния ЕТ, че освен банковия превод в размер на 51 177 евро, посочен
в документа, в брой е получена и сумата от 15 000 евро, като и двете суми
ще служат за погасяване дълга на ЕТ към СИ Финанси груп ЕООД.
В срока по чл. 193 ГПК ответникът не
е оспорил автентичността на разписката за получена в брой сума в размер на
15 000 евро, /че подписът не е негов/, поради което същият има материална
доказателствена сила спрямо него - че признатият неизгоден факт е верен.
Недопустимо е със свидетелски показания страната да опровергава съдържанието на
изходящ от нея документ, поради което искането на ответника по този начин да
установи, че такава сума не му е била предадена, бе оставено без уважение.
Не е оспорен и фактът на получаване
на сумите по банков път, както и автентичността на съдържащите се на гърба на
платежните нареждания и операционни бележки разписки за получени суми, отново
служещи за погасяване дълга на ЕТ към СИ Финанси груп ЕООД. Ответникът обаче
възразява, че всяка една от деветте разписки съставлява самостоятелен договор
за заем с отделно задължение, основание и падеж, като макар да е имало частични
връщания на суми, обективирани в приложените на л. 27 – 30 разписки, с тях той е
погасявал задължения не по процесния договор от 15.09.2012 г., а по деветте
разписки. Ответникът обаче – въпреки изрично указаната му доказателствена
тежест, не установи между него и праводателя на ищците да са съществували други
паралелни на процесния договор самостоятелни заемни правоотношения,
обективирани в отделните разписки, както и тяхното съдържание /права,
задължения, падеж/, а също и частичните плащания да са погасявали именно тях, а
не задълженията по процесния договор. По делото се установява тъкмо обратното.
От една страна с изявлението си пред нотариуса ответникът признава, че към
датата на сключване на договора за ипотека, служещ като обезпечение на
вземането на заемодателя по процесния договор за заем, целият размер на заема
вече е усвоен, т.е. сумата е предадена, а правното действие на реалния договор
– породено. От друга, в коментираните документи – разписки и банкови бордера,
изрично е посочено, че страните се задължават да сключат нарочен договор с
условия за връщане на предоставените суми. Такъв договор следва да се приеме,
че е именно процесният, който предвижда плащането на заетата сума да стане в
периода от м. юли до м. септември 2012г, т.е. период, предхождащ датата на
сключването му и обективиран в разписките и банковите бордера, доказващи
реалното изпълнение на задължението на заемодателя да предостави договорената
сума. На практика с процесния договор страните са скрепили писмено правата и
задълженията си по заемното правоотношение по предадени вече в заем, но
невърнати суми. Няма пречка също договорената за предоставяне в заем сума да се
предава на части, каквото е изрично изразеното между съконтрагентите съгласие.
Частичните плащания в предвидените срокове и по уговорения начин не обективират
отделни правоотношения между страните, а изпълнение по процесния договор,
предвиждащ именно плащане по този начин, като няма пречка също към датата на
сключването му сумите да са били вече предадени /или по – голямата част от тях/
и целта на писменото съглашение да е охраняване в пълна степен на правата и
законните интереси на съдоговорителите, особено тези на заемодателя, който
безвъзмездно е предал парични средства в немалки размери, за които дори и да
има писмен документ, все пак не са били закрепени в писмен договор с надлежно
съдържание и санкционни последици при неизпълнение.
Следователно, ищецът доказва факта
на предаване на сумата, а ответникът следва да докаже връщането й. Ако действително
твърди, че между страните освен процесния договор са съществували и други
заемни правоотношения, по които са извършвани частичните плащания, то тогава той
би бил изцяло неизправен по процесния. Доколкото обаче ищците сами признават,
че дългът по процесния договор е частично погасен и съобразно това признание
формират размера на претенцията си, следва да се приеме, че приложените на л.
27 – 30 разписки за получени от първата ищца суми са частични плащания по
процесния договор и намаляват общия размер на задължението по него. Следва да
се посочи също, че дори да са налице несъответствия между уговорения в договора
начин на предаване на сумите от заемодателя на заемателя и реалното плащане,
това не означава автоматично, че предадените суми обективират други заемни
правоотношения между страните, най – малкото защото съдоговорителите са уредили
хипотези, при които е възможно прихващането на определени суми от все още
неусвоената част на заема, което би се отразило на размера му. Още повече, че в
договора изрично е предвидена възможност целият заем да не бъде усвоен, в който
случай се връща само усвоената част. Наред
с това – при липсата на каквито и да било други данни, с достатъчна степен на
категоричност би могло да се приеме, че банковите операции и подписаните от
ответника разписки на гърба на платежните нареждания и операционни бележки са в
изпълнение именно на процесния договор, като изрично е признато от ЕТ, че
получените суми служат за погасяване на дълга му към СИ Финанси груп ЕООД,
което е и декларираната в процесния договор цел.
Поради това и при настъпил краен падеж на задължението
за връщане на заетата сума претенцията е изцяло основателна и ще се уважи, като
главницата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 15.07.2019г., до окончателното плащане.
При този изход на делото и
претенцията за разноски ответникът следва да заплати на ищците сумата от общо 26 048.12
лв – за държавна такса и адвокатски хонорар съобразно списък на разноските на
л. 52 и доказателствата за действително направен разход в този размер.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Ч.Б.И. с ЕГН
********** в качеството й на ЕТ „***“ с ЕИК *** да заплати на Б.Г.Л. с ЕГН **********, П.Г.А. с ЕГН ********** и М.П.А.
с ЕГН ********** сумата от общо 403 831.11
лв. или по 134 610.37 лв на всяка от тях, представляваща невърната част от
заем по сключен между праводателя на ищците Г. К. А., починал на дата *** г., в
качеството му на заемодател и ответника в качеството му на заемополучател договор
за заем от 15.09.2012 г. за сумата от 215 000 евро, изменен с два анекса
от съответно 16.09.2013г и 16.09.2014г относно крайната падежна дата - 16.09.2015г,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба - 15.07.2019г до окончателното плащане на задължението, както и сумата от
общо 26 048.12 лв. – разноски в производството за държавна такса и
адвокатски хонорар.
Банковите сметки, по които следва да се преведат присъдените на ищците суми
на основание чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК съобразно декларираните данни в уточнителна
молба на л. 35, са, както следва: IBAN: ***, BIC: *** - Б.Г.Л.; IBAN: ***, BIC: *** - М.П.А.; IBAN: ***, BIC: *** - П.Г.А..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му пред Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: