Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 11.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на дванадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 513 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 11-0001065 от 23.04.2019 година на Митко Лалев Митев – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на ******, представлявано от С.Г.С., ЕГН:**********, в качеството му на работодател, за това, че на 18.02.2019 год.в 14:00 часа е извършена проверка на строителен обект *********, намиращ се в ****, с изпълнител на строително монтажните работи *******. При проверката в обекта е заварено да извършва строително монтажни работи – полагане на траверси, лицето В.С.Х.с ЕГН: **********. При проверката лицето собственоръчно е попълнило и подписало декларация, в която е посочило, че работи на строителния обект като „общ работник” за *******, като в деня на проверката е започнало работа в 08.00 часа, има установено работно време от 08:00 до 17:00 часа.
На 28.02.2019 год.в Д”ИТ”-гр.Ловеч е извършена проверка на представената документация, свързана с осъществяването на трудовите правоотношения на ******, относно проверявания обект в ****. За В.С.Х.е представен трудов договор № 00000027 от 18.02.2019 г. за изпълняване на длъжността „общ работник поддържане на сгради”, с дата на постъпване на работа 19.02.2019 г. Договорът е подписан от двете страни. Представена е и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 11388193002959 от 18.02.2019 г., от която е установено, че трудовият договор с лицето е регистриран в ТД на НАП на 18.02.2019 г. в 23:07 часа – след проверката по работни места.
В резултат на гореизложеното е установено,че ****, в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като на 18.02.2019 год. е допуснато до работа като “общ работник” в изпълнявания от дружеството строителен обект *********, намиращ се в ****, лицето В.С.Х.с ЕГН: **********, преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, което е нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят ****, представлявано от С.Г.С., който го обжалва в срок, като излага, че неправилно е санкциониран, тъй като на лицето е проведен инструктаж, разполагал е с личните му данни и е трябвало да провери уменията му преди да му издаде трудов договор.
В съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован се явява С.С. и адв.Х., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като счита, че не е извършено деяние което да е съставомерно по посочения от административнонаказващия орган текст, съответно не е деяние, което да е противоправно и наказуемо, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да отмени процесното НП. Моли да се вземе предвид факта, че лицето В.Х.е дошъл на строителния обект в **** с първоначална цел да се проверят неговите способности, дали лицето може да извърши дадената работа, като в случая той не е отишъл на строителния обект да престира труд, а с друга цел да се поверят неговите възможности дали може да извършва такава трудова дейност. Моли да се съобрази и текста в собственоръчно попълнената декларация от него, в която е отразил, че няма подписан договор с фирмата, както и че липсва уговорено възнаграждение, ползване на почивни дни, работно място, продължителност на работния ден. Счита, че за да се приеме извършване на нарушението по цитираната разпоредба, следва да се установи несъмнено съществуването на трудово правоотношение. Представена е писмена защита.
Ответникът – Дирекция „ИТ” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват от юриск. Деков, който моли жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди НП, като правилно и законосъобразно, Счита, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му както и по процедурата по съставяне на акта. Относно съображенията, изложени от жалбоподателя за несъставомерност на деянието, счита за установено по обективен и безспорен начин следното - трудовият договор, видно от приложения към делото е сключен на 18.02.2019 г. и поради тази причина единственото съставомерно нарушение към тази дата на трудовото законодателство е това по чл.63, ал.2 от КТ. В тази насока показанията на свид. В.Х.са доста противоречиви, тъй като той не можа по категоричен начин да си спомни точно на коя дата е подписал договора, на коя дата му е връчено каквото и да било, копие от договора, копие от уведомлението и поради тази причина счита, че за единствено обективно и вярно е да се приеме, че договора е сключен още на 18.02.2019 г. и в тази връзка при проверка на документацията на 28.02.2019 г. когато е съставен акта от ДИТ - Ловеч нарушение на чл.61, ал.1 от КТ реално не е съществувало към датата на проверката, това е установено при проверка на документи, затова правилно и законосъобразно е ставен акт на основание чл.63, ал.2 от КТ. Излага, че в самото НП не в акта, е допусната една явна техническа неточност, а именно изписването на седалището на дружеството, но в санкционната част на НП където се постановява имуществената санкция дружеството е изписано с изцяло коректни данни за адрес и седалище и правилно наименование. Наименованието е изписано правилно и в самата обстоятелствена част и съдът може да направи справка в Търговския регистър, че друго такова дружество с такова наименование *****не съществува в правния мир още повече с адресно седалище *****, няма друго такова дружество със същото име. Поради тази причина счита, че въпросната техническа грешка не е съществена за законосъобразността на НП, тъй като в същинската част на самото НП са дадени коректни данни за фирмата нарушител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.П., Ц.Ц., В.Х.и М.Д., както и от становищата на процесуалните представител на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 28.02.2019 година бил съставен Акт № 11-0001065 за установяване на административно нарушение от св.К.П. в присъствието на св.Ц.Ц. срещу ****, с.Слатина, представлявано от С.Г.С., в качеството му на работодател, за това, че на 18.02.2019 год.в 14:00 часа е извършена проверка на строителен обект ********* в ****, с изпълнител на строително монтажните работи ****. При проверката в обекта е заварено да работи лицето В.С.Х.с ЕГН: ********** като общ работник да чисти и мете пътя от траверси. При проверката лицето е декларирало, че работи като „общ работник” за **** от февруари месец и в деня на проверката е започнало работа в 08.00 часа, има установено работно време от 08:00 до 17:00 часа.
На 28.02.2019 год.в Д”ИТ”-гр.Ловеч е извършена проверка на представената документация по спазване изискванията на трудовото законодателство на ****. За лицето В.С.Х.е представен трудов договор № 00000027 от 18.02.2019 г. за изпълняване на длъжността „общ работник поддържане на сгради”, с дата на постъпване на работа 19.02.2019 г. Договорът е подписан от двете страни. Представена е справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 11388193002959 от 18.02.2019 г., от която е установено, че трудовият договор с лицето е регистриран в ТД на НАП на 18.02.2019 г. в 23:07 часа – след проверката по работни места.
С оглед гореизложеното е установено,че ****, в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като на 18.02.2019 год. е допуснато до работа като “общ работник” в изпълнявания от дружеството строителен обект *********, намиращ се в ****, лицето В.С.Х.с ЕГН: **********, преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, което е нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда. По акта жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
От така установената фактическа обстановка съдът приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповеди № ЧР-877/07.07.2017 г. и № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.1-во от КТ.
Настоящата инстанция счита, че допуснатата грешка в обстоятелствената част на НП относно седалището на дружеството-жалбоподател е техническа и не представлява съществено процесуално нарушение.
Съдът счита,че в случая не е приложима разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ, тъй като нарушението е изрично посочено в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ/ДВ бр.7/2012 год./, съгласно която „не са маловажни нарушенията на чл.61,ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2” от Кодекса на труда. При наличие на специална разпоредба относно маловажни нарушения на трудовото законодателство, каквато е тази на чл.415в от КТ се изключва приложението на чл.28 от ЗАНН от административнонаказващия орган и от съда.
При издаване на обжалваното наказателно постановление съдът констатира нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Като нарушена законова разпоредба в НП е посочена тази по чл.63, ал.2 от КТ, съгласно която работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, а съгласно чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната териториална дирекция на НАП. За да възникне задължение за работодателя да връчи такова уведомление на наетото по трудов договор лице, следва между тях първо да е сключен трудов договор, т.е. наличието на договора е предпоставката работодателят да предприеме действия по регистрирането му, след което вече да връчи на работника уведомлението за направената регистрация на договора и едва тогава да допусне работника фактически до работа. В конкретния случай съдът приема, че липсват безспорни доказателства, за това към момента на проверката в строителния обект в **** от служителите на ДИТ да е имало сключен трудов договор между **** и свид. В.Х.. Според показанията на свид.Х. и Д. трудовият договор е бил сключен на следващия ден, т.е. след приключване на проверката от служителите на ДИТ. Безспорно е обстоятелството, че лицето В.Х.е полагало труд в обекта, в какъвто смисъл са показанията на свид.П.,Ц., Х. и Д., макар последните двама свидетели да се опитват да защитят тезата на жалбоподателя, че свид.Х. само е пробвал дали ще може да върши и да се справи с конкретната работа. По никакъв начин обаче контролните органи не са проверили дали към момента на извършената проверка лицето е имало сключен трудов договор с дружеството - жалбоподател, за да обосноват извод за неговата регистрация в ТД на НАП, съответно за връчване или невръчване на работника на уведомление за регистрирания трудов договор. Според показанията на актосъставителя след като им е представен трудов договор, не са проверили кога е връчен на лицето, тъй като са го заварили да престира труд на 18.02.2019 г. и са направили извод, че не му е връчено уведомление за сключен трудов договор към тази дата, тъй като в договора е отразено, че го е получил на 19.02.2019 г. За обвинението, което е предявено на жалбоподателя с АУАН и НП е от съществено значение към кой момент фактически е бил сключен договора и дали е бил наличен към момента на проверката на 18.02.2019 г., започнала в 14:00 часа и приключила в 14:25 часа (протокол за оглед на л.10), или е сключен след това, тъй като определяща е не датата, на която е създаден договора, а датата и времето, когато е подписан от страните, посочени в него. А това е обстоятелство, пряко касаещо елемент от обективната страна на нарушението (наличието или не на сключен трудов договор), от тук и правилната му квалификация. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема, че в момента на проверката писмен трудов договор между свидетеля Х. и дружеството-жалбоподател, подписан и от двете страни, който съответно да е подлежал на регистриране в ТД на НАП не е бил сключен. Следователно дружеството е санкционирано за нарушение, което е несъставомерно, предвид липсата на сключен трудов договор. Ето защо ако се приеме, че Х. е бил допуснат до работа на 18.02.2019 г. , т.е. че е престирал работна сила, в какъвто смисъл са констатациите в обжалваното НП, то следва извод, че е бил допуснат до работа без трудов договор, което обаче осъществява състав на друго административно нарушение, такова на разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, а не на чл.63, ал.2 от КТ. Обективно невъзможно е да бъде регистриран документ, какъвто не е бил съставен, като се има предвид и императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ, че трудовия договор се сключва в писмена форма.
Ето защо съдът намира, че с оглед словесното изписване на обстоятелствата при извършване на нарушението и установеното в хода на съдебното следствие по делото, нарушената правна норма (в случай, че нарушението е безспорно и категорично установено) е тази по чл.61, ал.1 от КТ, но такава квалификация не направена в АУАН и НП. Тъй като своята същност наказателното постановление е вид правораздавателен административен акт, в него следва да е налице пълно единство между словесното описание на извършеното нарушение с посочване на всичките му съставомерни признаци, цифровата му квалификация и приложимата санкционна норма. В противен случай съществено се нарушава правото на защита на наказаното лице, а именно да узнае точно какво нарушение му се вменява, за да може да организира и реализира това си право в пълен обем. Нарушаване правото на защита винаги е съществено процесуално нарушение, което обуславя незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и съответно води до отмяната му единствено на формално основание, без да се разглеждат доводите на страните по същество на делото, в частност дали действително свид. Х. е престирал работна сила или само е било проверявано какви са възможностите му с оглед преценката дали да бъде нает на работа. От друга страна допуснатото процесуално нарушение препятства съда да прецени извършено ли е нарушение и ако е извършено, състава на коя норма е осъществен, още повече, че този порок не може бъде саниран в съдебното производство и съда няма правомощия да санкционира дружеството за извършване на друго нарушение, което не му е вменено.
С оглед на изложеното съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0001065 от 23.04.2019 година на Митко Лалев Митев – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на ******, представлявано от С.Г.С., ЕГН:**********, в качеството му на работодател за нарушение на чл.63,ал.2 от Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: