О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____________
Гр. Варна, 27.07.2020 г.
Варненският районен съд, Гражданска колегия, тридесети състав, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7546/2020 г. по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу С.Н.С., ЕГН ********** с искане съдът да признае за установено по отношение на ищеца, че ответникът
му дължи парични суми, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2013 г., както следва:
•
сумата от 12940.39лв /дванадесет хиляди деветстотин и четиридесет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща незаплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.2015г. до окончателното изплащане на вземането;
•
сумата от 1462.35лв /хиляда четиристотин шестдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща редовна лихва за периода 15.06.2014г. до 25.05.2015г.;
•
сумата от 39.41лв /тридесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща лихвена надбавка за забава за периода 16.07.2014г. до 25.05.2015г.;
•
сумата от 120лв /сто и двадесет лева/, представляваща дължими такси и разноски към 25.05.2015г., дължими съгласно Договор за кредит №11/21048123 от 29.05.2013г.
за които суми е била издадена заповед за незабавно изпълнение № 3032/27.05.2015 г. по ч.гр.д.№5829/2015 г. на Районен съд – гр. Варна.
Съдът намира така предявените установителни искове за недопустими, на основание следното:
От изисканото за послужване ч.гр.д.№ 5829/2015 г. на ВРС е видно, че по него
е издадена заповед
за незабавно изпълнение № 3032/27.05.2015 г. в полза на кредитора “Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление *** въз основа
на извлечение от счетоводните книги
на банката по Договор за банков кредит
№11/21048123 за сумите,
както следва: сумата
от 12940.39лв /дванадесет хиляди деветстотин и четиридесет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща незаплатена главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.2015г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 1462.35лв /хиляда
четиристотин шестдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща редовна лихва
за периода 15.06.2014г. до
25.05.2015г.; сумата от 39.41лв /тридесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща лихвена надбавка за забава за периода 16.07.2014г. до
25.05.2015г.; сумата от 120лв /сто и двадесет лева/, представляваща дължими такси и разноски към 25.05.2015г., дължими съгласно Договор за кредит №11/21048123
от 29.05.2013г.
В настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор ищецът „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК: ********* е посочил и представил договор за прехвърляне на вземания от 28.04.2018 г., ведно с Приложение 1 към него, по силата на който продавачът “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* му е прехвърлил вземания към свои длъжници в определен размер, произтичащи от договори за кредит, индивидуализирани в съответното Приложение №1, срещу определено в договора възнаграждение, сред които и този, сключен с длъжника С.Н.С.. Представено е още и издадено от цедента потвърждение за прехвърлянето на вземанията.
С разпоредбите на чл.417 и чл.418 от ГПК законът създава привилегировано положение по отношение на някои субекти, давайки им възможност при представяне на някой от документите, посочени в чл.417 от ГПК, да се снабдят с изпълнително основание и да започнат предварително принудително изпълнение против длъжника. При оспорване от страна на последния на вземанията по издадената заповед за изпълнение кредиторът следва да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си и ако не стори това в определения от закона срок, издадената заповед за изпълнение се обезсилва (чл.415 от ГПК). Предвид тези основни законови положения обосновано следва да се приеме, че легитимиран да предяви иска за установяване на вземанията по реда чл.422, ал.1 от ГПК е кредитор, притежаващ специалното качество по чл.417, т.2 от ГПК, именно с оглед на което е била издадена оспорената от длъжника заповед за изпълнение и е допуснато нейното незабавно изпълнение. В този смисъл е и Решение №1/01.02.2017г. по т. дело №3228/2015г. на ВКС, с което е прието, че когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл.
417, т.2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл.
422, ал. 1 ГПК. Посочено е още, че тъй като производството по чл.
422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от ТР №4/18.06.2014
г. на ВКС, ОСГТК, изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл.422,
ал.1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист.
И тъй като в случая нито се твърди, нито се установява новият кредитор – цесионерът „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, предявил специалния установителен иск по чл.422 от ГПК, да има специалното качество банка по чл.417,
т.2 от ГПК, съответно, че може да се ползва от този ред за пряко принудително изпълнение спрямо длъжника, то обосновано следва да се приеме, че същият не притежава активна легитимация за воденето на този иск. С оглед на това учреденото в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК исково производство се явява недопустимо и като такова подлежи на прекратяване.
По отношение на направеното в исковата молба
искане от ищеца
да бъде прието от исковия съд,
че заповедта за изпълнение е била редовно връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.1-5
от ГПК съдът
намира следното:
Съгласно справка в НБД
длъжницата С.С. е имала
постоянен и настоящ адрес към датата на връчване на съдебните книжа:
гр. Варна, ул.
„Рали Мавридов“ №1,
ет.3, ап.4. Съгласно разписката за връчване на адреса е установено, че С.С. не живее
на адреса. Няма
данни да е залепено уведомление по чл. 47, ал.1
от ГПК. Поради изложеното не може
да се заключи, че заповедта за изпълнение е била връчена на осн. чл.
47, ал.5 от ГПК,
тъй като не е изпълнена процедурата със залепяне на уведомление. Поради това следва да се приеме, че заповедта е връчена едва
през 2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК, ако съдът при проверка на исковата молба констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА, на осн. чл.130 от ГПК, на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК: ********* искова молба с вх. №44250/07.07.2020
г.,
по която е образувано гр.д.№ 7546/2020 г. на ВРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7546 по описа на ВРС за 2020 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: