Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.01.2021
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9211
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9211/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивни
жалби :
- на Г.М.Н. ЕГН ********** от гр.София срещу
решение №75061 от 22.04.2020 г по гр.д.№40 000/18 г на СРС , 165 състав ; в частта , в която е отхвърлен иска на
въззивника с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да се осъди
Прокуратурата на РБ да му заплати разликата над 1200 лева до предявения
размер от 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени
болки и страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила
присъда по н.о.х.д.№597/15 г на Районен съд-Враца ; ведно със законната лихва
считано от 12.11.2015 г до окончателното заплащане на сумата ;
- и по въззивна жалба на Прокуратурата
на РБ срещу посоченото решение на в СРС , но в частта , в която ПРБ е осъдена
да заплати на Н. на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 1200 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и
страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда
по н.о.х.д.№597/15 г на Районен съд-Враца ; ведно със законната лихва считано
от 12.11.2015 г до окончателното заплащане на сумата .
Въззивникът Н. излага доводи за неправилност на
решението на СРС /в обжалваната от него част
/ , тъй като определеното обезщетение е занижено и не съответства на
претърпените болки и страдания . Не е
взето предвид , че Н. е задържан под стража за повече от 2 месеца , а
обвинението е било за тежко престъпление . Дори след като е оправдан прокурорът
от РП-Враца е поискал възобновяване на наказателното производство от ВКП , но искането
не е уважено . Има реабилитация за предходните осъждания , а и дори да има такива
наличието им не обосновава съпричиняване .
Въззивникът Прокуратура на РБ излага
доводи за неправилност на решението на СРС
/в обжалваната от нея част / , тъй като не са доказани болки и страдания
на ищеца респ.определеното обезщетение е завишено по размер . Не са представени
медицински документи за влошено здравословно състояние на ищеца .
Н. е подал писмен отговор , в който
оспорва жалбата на Прокуратурата на РБ . Липсват относими доводи за отмяна на
решението на СРС , а се повтаря отговора на исковата молба .
ПРБ не е подала отговор на жалбата на Н.
.
Въззивните
жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 26.05.2020г и на 14.05.2020 г
и е е обжалвано в срок съответно на 05.06.2020 г /по пощата/ и на 20.05.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбите и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена
фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва
служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение
, като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може
да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1
от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи частично иска СРС е
приел следното .
От
фактическа страна . С постановление от 14.04.2015г ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за
свождане към блудствени действия и съвкупления на лице ненавършило 18-годишна
възраст по чл.155 ал.5 т.2 пр.1 НК във вр.чл.155 ал.1 пр.2 НК и чл.26 НК . На същата
дата ищецът е бил задържан за 72 часа , след което му е определена постоянна
мярка „задържане под стража“ .
С
присъда №35 от 19.06.2015 г по н.о.х.д.№597/15 г на Районен съд-Враца ищецът е
оправдан . На същата дата мярката му за неотклонение е изменена в „подписка“.
С
решение №122 от 11.11.2015 г по н.о.х.д.№402/15 г на Окръжен съд –Враца
оправдателната присъда е оставена в сила . С писмо от 22.04.2016 г ВКП е
отказала да поиска възобновяване на наказателното производство .
Според
разпитания пред СРС свидетел С.Д., след като бил задържан в селото на ищеца се
говорело , че е осъден на 8 години за убийство и спрели да общуват с него .
Ищецът не можел да се грижи за непълнолетния си син .
От
правна страна СРС е приел , че ищецът е претърпял неимуществени
вреди от обвинение за тежко престъпление
, задържане
под стража за 67 дена , а продължителността на наказателното производство е
било около 7 месеца . Счел е , че
справедливият размер на обезщетението е 3000 лева , но трябва да се приеме
съпричиняване от 60 % , защото ищецът е осъждан многократно и доброто му име
вече е било увредено .
Решението на СРС е частично
неправилно . Съгласно
задължителната практика на ВКС /решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото обезщетение по
чл.52 ЗЗД трябва
да се вземат предвид :
- тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от
общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се
предвиждат за него / ;
- вида на наказателното производство - дали е
приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство на една
или повече инстанции ;
-
продължителността на наказателното производство (като период от време) ;
-
видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент
на задържането ;
-
има ли разгласяване чрез медиите ;
-
има ли влошаване на здравословното състояние ;
-
конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство,
професионална и обществена среда ;
-
други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат
значение и други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно
изтърпяване на наказания ;
Съдът трябва да се отчете само вредите, явяващи се
пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването на
които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
Трайната задължителна практиката на ВКС е , че
приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността , както и социалното му общуване.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги
обезщети само при успешно проведено пълно и главно доказване - решение
№3 от 29.01.2014 г по
гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи
настъпването на вреди и наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив
размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В
случая релевантните факти за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според
указанията на ВКС са :
- тежест на повдигнатото обвинение – за тежко
престъпление ; ищецът е бил застрашен от ефективно лишаване от свобода ;
- вид и продължителност на проведеното наказателно
преследване – общо 7 месеца общо в досъдебна и съдебна фаза . Продължителността
на наказателното производство е в разумния срок ;
- наложена мярка за неотклонение – задържане под
стража за около 2 месеца , засегнала е съществено ищеца ;
- разгласяване в медиите – не се твърди от ищеца ;
- влошаване на здравословното състояние – не се твърди
от ищеца ;
- наложено
наказание – ищецът е оправдан и от районния и от окръжния съд в гр.Враца ;
- интензитет и продължителност на душевните болки ,
страдания и неудобства в личния живот – твърди се , че са били в значителен размер ;
- затруднения в работата – не се твърди от ищеца .
Показанията на св.С.Д./приятелката на ищеца , която
той „свождал“ към проституция / счита за относими , но с оглед връзката между
лицата , за частично пристрастни . Безспорно ищецът е имал негативни
изживявания от водене на наказателното производство , но не е доказано по
убедителен начин , че тези страдания са били особено интензивни . Ответникът не
носи отговорност за слухове , още по-малко за такива , които са напълно неверни
– че ищецът е извършил убийство . Вероятно е ищецът да е имал притеснения за
сина си , но свидетелката посочва , че за него са се грижели „каките му“. Освен
това свидетелката очевидно лъже като сочи , че знае само , че ищецът е обвинен
, че е наел апартамент . Същественото е , че в този апартамент именно свидетелката
е проституирала и то като непълнолетна .
По жалбата на Прокуратурата на РБ
Неоснователни са доводите на ПРБ , че обезщетението
за неимуществени вреди е определено в завишен размер . Обезщетение от 1200 лева
не е достатъчно да обезщети ищеца при обвинение за тежко престъпление за около 7 месеца , от които повече от 2
месеца задържане под стража . Неотносим по делото е доводът , че не е доказано
влошаване на здравословното състояние на ищеца .
По жалбата на Н.
Частично основателни са оплакванията на ищеца , че
определеното обезщетение за неимуществени вреди се явява занижено . Превид
наличието на обвинение за тежко престъпление за около 7 месеца ,
развитие на делото в досъдебна и съдебна фаза /на две инстанции/ и особено на задържане
под стража за повече от 2 месеца на ищеца трябва да се определи
обезщетение от 2500 лева .
Не трябва да се взема предвид искането на прокурора
от РП-Враца до ВКП за изготвяне на искане за възобновяване на наказателното
производство . До подаване на искане не се е стигнало , а извършените действия
са вътрешно-служебни за ПРБ .
Основателен е доводът във въззивната жалба , че в
случая не е налице съпричиняване от ищеца . Преди всичко възражение
за съпричиняване не е заявено в отговора на исковата молба . Ответникът е
заявил , че ищецът е имал и други досъдебни производства , но това не е
възражение за съпричиняване , а искане да се съобрази въпросния факт при
определяне по справедливост на обезщетението. Трайна е практиката , че в такъв
случай се определя общо обезщетение по всички успоредно водени производства и
след това обезщетението се разделя по отделните дела/обвинения - решение
№240 от 04.01.2017 г по гр.д.№1117/16 г на ВКС , III ГО , решение №449 от 16.05.2013 г
по гр.д.№1393/11 г на ВКС , IV ГО
и др. Процесният случай обаче не е такъв и няма данни по време на процесното
обвинение срещу ищеца да са водени други наказателни производства .
Не са релевирани от ответника хипотези на
съпричиняване по чл.5 ал.2 ЗОДОВ , каквито в практиката се срещат рядко , като например , укриване от
органите на досъдебното производство , неспазване на мярката за неотклонение ,
даване на нестинско признание за извършено престъпление и пр.
По отношение на твърденията на ищеца , че трябва да
се вземе предвид реабилитацията му за извършени предходни престъпления ,
настоящият съд счита следното . Дори да е настъпила реабилитация , както е посочено в решение №29 от
16.03.2020 г по гр.д.№1892/19 г на ВКС , III ГО , с това не отпада самият факт ,
че ищецът е бил в досег с органите на прокуратурата и съда по наказателни
производства .
И при съобразяване на реабилитация болки и страдания
, които да обосноват обезщетение повече от 2500 лева не са доказани , а и самите действия на ищеца да
съжителства и поддържа сексуална връзка с непълнолетно момиче , което
проституира противоречат на морала .
След
частична отмяна на решението на СРС на ищеца трябва да се присъдят допълнително още 1300 лева обезщетение
за неимуществени вреди . В останалата обжалвана част решението на СРС трябва да
бъде потвърдено. Пред СГС ответникът дължи на ищеца 5 лева разноски .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №75061 от 22.04.2020 г по
гр.д.№40 000/18 г на СРС , 165 състав ; в частта , в която е отхвърлен иска на Г.М.Н.
ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да се
осъди Прокуратурата на РБ да му заплати разликата над 1200 лева до размера
от 2500 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и
страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда
по н.о.х.д.№597/15 г на Районен съд-Враца ; ведно със законната лихва считано
от 12.11.2015 г до окончателното заплащане на сумата ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Г.М.Н. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.2
ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ разликата над 1200 лева до размера от 2500 лева обезщетение
за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение ,
по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№597/15 г на Районен
съд-Враца ; ведно със законната лихва считано от 12.11.2015 г до окончателното
заплащане на сумата ; както и сумата от 5 лева разноски пред СГС .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение на СРС в
останалата обжалвана част , в която искът уважен
за 1200 лева и е отхвърлен
за разликата над 2500 лева до предявения размер от 20 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение ,
по което Г.М.Н. ЕГН ********** от гр.София е оправдан с влязла в сила присъда
по н.о.х.д.№597/15 г на Районен съд-Враца ; ведно със законната лихва считано
от 12.11.2015 г до окончателното заплащане на сумата.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.