Определение по дело №2767/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………...….…./……………………. г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА   

        мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА       

като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева

въззивно гр.д. № 2767 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 74202/12.11.2018 г. на „Вайн селект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 281, ет. 3, предявена чрез адв. П.С., против Решение № 4312/30.10.2018 г., постановено по гр.д. № 3189/2018 г. по описа на ВРС, ХХ състав, с което е допуснато на основание чл.344, ал.1 от ГПК във вр. с чл.34, ал.1 от ЗС извършване на съдебна делба между съделителите П.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** и „Вайн селект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 281, ет. 3 на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 10135.4510.235 по КККР на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, с площ 4100 кв. м., урбанизирана територия, с номер по предходен план 1711, при граници: 10135.4510.582 и 10135.4510.234; поземлен имот 10135.4510.236 по КККР на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, с площ 691 кв. м, урбанизирана територия, с номер по предходен план 1712, при граници: 10135.4510.234, при квоти: за всеки от съделителите П.И.Д., Г.Г.Л. и Н.Г.К. – по 1357.45/4791 кв.м. ид.ч., а за съделителя „Вайн селект“ ЕООД – 718.65/4791 кв.м.ид.ч.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, поради което претендира неговата отмяна. Счита за неправилен извода на съда за недопустимост на възражението за незаконосъобразност на реституционната процедура и възможността да се проведе косвен съдебен контрол в настоящото производство, като развива подробни съображения в този смисъл. Настоява, че постановеното по чл.14, ал. 3 от ЗСПЗЗ решение по гр. д. № 3003/2001 г. на ВРС не завършва процедурата по възстановяване на собствеността и не легитимира ищците като собственици. Посочва, че начина на възстановяване и реалното връщане на собствеността са в компетентността на поземлена комисия, а с решението на съда само се установява правото на възстановяване. Твърди се, че върху решение № 994/18.03.2003 г. на ОСЗ Варна не е упражняван съдебен контрол и ответникът не е бил страна в производството по издаването му. Подчертава се, че не са обсъдени възраженията на ответника за наличие на публична общинска собственост върху процесните имоти като части от улица по силата на § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, която изключва възстановяването на собствеността и наличието на съсобственост между страните. Позовавайки се на СТЕ,  допусната в хода на първоинстанционното производство, сочи, че процесните ПИ 235 и ПИ 236 попадат в улица с ширина от 59 м., предвидена с улична регулация по ЗРП на ЗПЗ, одобрен със заповед №1308/10.08.1963 г. и по сега действащия ПУП-ПРЗ на ЗПЗ, одобрен с решение №Р196-13 по протокол №30/28.01.2004 г. на ОбС-Варна, което съответствало и на фактическото състояние към момента. Сочи, че доводите на ответника за отсъствие на издадени скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, не са обсъдени от съда като условие за законосъобразно възстановяване на процесните имоти с решението на ОСЗ Варна. Претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба, поради липса на съсобственост между страните. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни П.И.Д., Г.Г.Л., Н.Г.К., чрез адв. С.Л., с който се оспорва въззивната жалба. Релевира доводи за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания. Навеждат се съображения за недопустимо осъществяване на косвен съдебен контрол на решението на административния орган по възстановяване на собствеността, доколкото решението на поземлена комисия е било предмет на пряк такъв. Отделно от това, обосновава, че преди постановяване на решение №790/23.04.2001 г. на ОСЗ са издадени скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал.6 ППЗСПЗЗ. Счита се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което се моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2767/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на  26.02.2019  от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: