Р Е Ш Е Н И Е № 564
гр.Пловдив, 10.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на десети юни две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Василев гр.дело № 410/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК във вр. с чл.247 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на адв.З.З., пълнмощник на ответниците В.П., П.А., Л.П., М.Б., А.П., Д. Е., М.Т.
и М.П. срещу Решение №
4828/16.12.2019г. по гр.д. № 15772/2016г. по описа на РС Пловдив, Х гр.с., с
което е допусната на основание чл.247, ал.1 ГПК,
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №3437 от 28.08.2019г.,
постановено по гр.д.№15772/2016г. по описа на Пловдивския районен съд, както
следва: на страница четвърта, ред осми отгоре надолу, след думата „против“,
вместо „Б.Т.П.
ЕГН ********** с адрес *** 12“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „Т.Б.П. ЕГН ********** с адрес ***“,
както и на същата страница, ред 26, отгоре надолу след думата „ ОСЪЖДА“, вместо
„Б.Т.П.“ ДА
СЕ ЧЕТЕ „Т.Б.П.“.
Решението се обжалва изцяло и се
иска неговата отмяна. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост и неправилност
на решението. Твърди се, че ответникът в първоинстанционното дело Т.Б.П.
е нередовно призован и адв.З., чрез който е призован е нямала пълномощно от
нето и не сме изправени пред фактическа грешка, а към страна лишена от правото
да участва по делото или е налице основание за отмяна на решението по чл.303
ал.1 т.5 от ГПК.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия
Й.В., чрез адв.И.Д., в който жалбата се намира за необосновна и се иска
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след
като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, същата е подадена в законния срок от легитимирана страна,
държавна такса за въззивно обжалване не се дължи и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и
приложения. Обжалваното решение не е нищожно или недопустимо. Настоящият съд
може да се произнесе в закрито заседание с решение, видно от нормата на чл.247
ал.3 от ГПК.
За
да допусне поправката на фактическата грешка по делото относно самоличността на
една от страните по него РС Пловдив е преценил, че по гр.
д. 2814/2016г. с определение на ВКС от 11.10.2016г. е установено приемство в
процеса, като на мястото на починалия ответник Б.Т.П. са били конституирани наследниците му по
закон Т.Б.П. и М.Б.П.. Като при постановяване на съдебното решение ПРС погрешно е включил като ответник починалото
лице Б.П.,
вместо наследника му по закон Т.П..
Тези изводи на РС Пловдив са правилни и законосъобразни.
Като неотносими са доводите на
жалбоподателите, че Т.Б.П. е нередовно призован и
адв.З., чрез който е призован е нямала пълномощно от него и не сме изправени
пред фактическа грешка, а към страна лишена от правото да участва по делото или
е налице основание за отмяна на решението по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК. В
настоящото производство по чл.247 от ГПК въпросите за редовното призоваване на
страните и тяхното представителство в процеса не стои, още по малко въззивният
съдът следва да се занимава с въпросите по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК, които са от
компетентността на ВКС. Спорния въпрос по делото е дали първата инстанция е
допуснала очевидна фактическа грешка и дали същата е законосъобразно поправена.
Безспорно по делото Т.П. е конституиран като
страна по делото с определение на ВКС по гр. д. 2814/2016г. на мястото на баща си и бивша страна по делото Б.П..
Същият е бил редовно призован по това дело, а също така при връщането
на делото за повторно разглеждане от РС Пловдив същият е вписан в списъка на
страните по делото и е призоваван за съдебните заседание по гр.д. №
15772/2016г. по описа на РС Пловдив, Х гр.с. По грешка на съда заедно с Т.П. е
фигурирал и неговия наследодател Б.П., който вече не е бил страна по делото,
тъй като е починал и заличен като страна по делото, в съответствие с нормата на
чл.227 от ГПК. Тоест по делото е безспорно, че страна по иска е Т.П.,
конституиран на мястото на Б.П.. При това положение явно поради фактическа
грешка на съда и поради близостта на имената на бащата и сина РС Пловдив е
записал като страна бащата Б. П., вместо сина Т.П., като показателно е че това
не е налице по отношение на втория наследник на общия наследодател М.П., която
явно се различава по имена от баща си и коректно е отразена в решението.
Ето защо явно е налице очевидна
фактическа грешка, която е законосъобразно поправена от първата инстанция. Ето
защо решението е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4828/16.12.2019г. по гр.д. № 15772/2016г. по описа на РС Пловдив,
Х гр.с.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.