М О Т
И В И
по
нохд № 3496 по описа за 2017 на СГС
Внесеният
обвинителен акт срещу подс. В.И.И. с ЕГН **********, е за престъпление по
чл.343 , ал.1, б. “В”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК
Разглеждането
на делото е по общите правила по глава ХХ НПК .
В хода на
съдебните прения представителят на СГП поддържа обвинението, намира го за
доказано и предлага на лицето да се наложи наказание към минимума, предвиден в
закона, като се отчете изцяло изрядното процесуално поведение на страната,
както и обстоятелството, че по делото било установено съпричиняване от друг
водач на МПС .
Повереникът адв. Т.
на частни обвинители – наследниците
на пострадалия Д. - Й.Д. и С.Д., поддържа обвинението наред с прокурора.
Защитникът на
подсъдимия – адв. П. излага теза, че не
е доказано извършването на нарушение по чл. 50 от ЗДвП, поради което и предлага
подсъдимият да бъде признат за невиновен
и оправдан. Отделно от това се сочи, че е налице виновно неизпълнение на
правилото на чл. 25, ал.2 от ЗДП от друг участник в движението, което стои в причинна връзка с настъпилия резултат.
Алтернативно се моли наказанието на подсъдимия да бъде съобразно с
всички положителни данни за подсъдимия .
Съдът въз
основа на данните по делото, установи
следната фактическа обстановка :
Подсъдимият В.И.И.
управлявал на 01.04.20016г.
автобус на градския транспорт,
марка „МАН Лион“ с peг. № ********, по линия на автобус № 305, пътувал по
локалното платно на бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от хотел
„Плиска“ към ж.к. „Младост“ . Предстояло му да навлезе в кръговото движение на
„Площад на авиацията“
ПТП е
настъпило в светлата част от денонощието с добра видимост, като движението в
този час от денонощието било усилено .
Кръговото
движение на „Площад на авиацията“ се състои от едно платно за движение и е
предназначено за еднопосочно движение на автомобилите, като има обособени
четири пътни ленти.
Процесното ПТП
е настъпило след входа на кръстовището - платното за движение, което води от
изхода на бул. Цариградско шосе от посока центъра на гр. София и преди изхода
от кръстовишето към бул. Г.М.Димитров в посока кв. Дървеница.
Първите две
десни ленти от кръговото движение са предназначени за движение на автомобилите,
които се движат в посока изхода от кръстовището към бул. Г.М.Димитров. Платното
за движение на входа към кръговото движение, е еднопосочно и се състои от две
пътни ленти. Преди кръстовището между кръговото движение и платното за движение
на входа, идващо от бул. Цариградско шосе за автомобилите, движещи се по
кръговото движение има поставен пътен знак Б3 „Път с предимство“, а преди
същото кръстовище за посоката от изхода от бул. Цариградско шосе има поставен
пътен знак Б 1 „Пропусни движещите се по път с предимство“.
Лек автомобил
„Фолксваген Джета“ с рег. № *******, управляван от св. Г.Г. се движел в кръговото
движение на 4-ти километър с посока на движение зала „Армеец“ – към бул „Г.М. Димитров“
във втората от дясно на ляво пътна
лента, със скорост на движение 43 км/ч.
Приближавайки към входа на кръговото движение от посока
центъра на гр. София, се е движел процесния автобус в дясната пътна лента за
посоката му.
Водачът на
автобуса преди да навлезе в кръговото движение е спрял, след което е потеглил и е навлязъл в
дясната пътна лента на кръговото движение.
Продължавайки
да се движи, той с левите си колела е
навлязъл около 0,4 м и във втората пътна лента по която се е движел процесния л.а. насочвайки се към спирка на МГТ, намираща се в кръговото движение след изхода
за бул. Г.М.Димитров.
Фолксваген
преминал с по - голямата си част от дължината му пред автобуса, но малко преди
да премине изцяло пред него е бил ударен в зоната на задния десен калник
странично от предния ляв габарит на автобуса. Шофьорът на автобуса ударил
спирачка. Вследствие на удара, задната част на процесния
автомобил се е завъртяла на ляво за посоката му на движение, от което
автомобилът се е отклонил в дясно, като водачът му за момент е изгубил управлението
му. В следващият момент, водачът на
автомобила си е възвърнал управлението върху автомобила, завъртайки кормилното
колело на ляво и с предната си част се е насочил към изхода от кръстовището към
бул. Г.М.Димитров, движейки се в посока дясната пътна лента на бул.
Г.М.Димитров.
В същия момент
след изхода от кръговото движение към бул. Г.М.Димитров по пешеходна пътека от
ляво на дясно за посоката на движение на автомобила се е движел пешеходецът В.Т. Д.. Той
бил преминал през лявата пътна лента на бул. Г. М. Димитров за посоката
на движение на автомобила и е бил навлязъл в дясната пътна лента. Лекият автомобил
с предната си дясна част челно в зоната на преден десен фар, е ударил
пешеходеца. Вследствие на удара пешеходецът
бил качен върху предния капак на
автомобила, като достигнал с главата си
до предното му стъкло и го счупил. След
удара пешеходецът е бил отхвърлен от автомобила напред и под малък ъгъл надясно,
като се е установил на мястото, където е било намерено петното от кръв на
платното за движение. Автомобилът се е установил на мястото, където е бил
намерен, при огледа на ПТП от компетентните органи.
Св. Г. отишъл
да окаже помощ на пострадалия Д., а подс. И. се обадил веднага по местоработата
си, с цел да бъдат уведомени и компетентните органи и да извикат линейка за
една от пострадалите в автобуса пътнички.
От удара между
двете МПС-та част от пътниците в автобуса пострадали .
Местопроизшествието
било запазено до идването на органите на МВР. Пострадалият Д. бил откаран в
УМБАЛ „Света Анна“ АД София. Същият починал
на 30.05.2016г. И
двете МПС –та преди произшествието са били изправни .
Данните по
делото се установяват въз основа на
гласните доказателствени източници – свидетелски показания и обяснения
на подсъдимия, писмените доказателства; фотоалбум и експертизи .
Показанията на
св. Г. се кредитират от съда : от същите се установява, че е имал визуален
контакт с автобуса, когато последният се е позиционирал от Цариградско шосе, че наближавайки го, Г.
подал десен пътепоказател, и без да променя лентата си продължил успоредно движение с автобуса, забелязал че
автобуса започнал движение на ляво, при което за да избегне аварийна ситуация ускорил;
не е имал възможност да смени лентата или отклони в ляво, т.к. пред него бил
метален стълб ;
Показанията на
св. В. оцени като такива с висока
степен на информативност и същите се
възприемат за достоверни относно това, че шофьорът на автобуса е намалил пред
знак Б1, след това е продължил с
движението си като ускорил и навлязъл в пътното платно по което е идвал
автомобила, управляван от св. Г., за секунди
карали успоредно, след което се е получил сблъсъкът.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля В. от с.з. относно факта, че водача на Фолксваген е
подал мигач при приближването му.
Действително по това обстоятелство бе
констатирано противоречие с изявленията в д.п. , където е заявил че не си
спомня такъв факт. С оглед последователните и безпротиворечиви изявления пред
състава на съда в рамките на свободния му разказ, с оглед категоричното му
изявление при прочита на показанията му от д.п., съдът прие за достоверни
именно данните изнесени в с.з.
Показанията на
св. К.К. и св.М.Р. допринасят за изясняване на данните по делото, като чрез
показанията на първата се установява движението на автобуса; фактите след ПТП
на двете МПС-та, поведението на водача
на автобуса, а чрез показанията на втората се установява опита на св. Г. да изпревари автобуса, за да отиде към Г.М.Димитров.
Обясненията на
подс. И., дадени пред състава, са
достоверни относно начина му на движение,
а именно, че преди пешеходната пътека на влизането от Цариградско шосе е спрял; че пред
него имало автомобили, които са се изнесли
на дясно, а от негова лява страна,
където е било движението на л.а Фолксваген също е имало
колона, при което той продължил с
движението в кръстовището към спирката на ГТ ; чул удара между него и колата, натиснал
спирачки .
Относно време
и място на настъпване на пътно транспортното произшествие между лекия автомобил
„“Фолксваген джета“ и автобус „Ман“ , а след това между л.а. „Фолксваген“ и пешеходеца
Д.
източниците са еднопосочни, а проверката им чрез допълнителната АТЕ е
установила, че мястото на удара между л.а. „Фолксваген“ и автобуса „Ман“ по
широчината на платното за движение на площад на авиацията е наоколо 6
метра вляво от десния край на платното за движение по посока на движение на автомобила и по дължината на платното за движение е на около 15 метра преди линията на ориентира по посока на
движение на автомобила. Мястото на удара
между л.а. „Фолксваген“ и пострадалият пешеходец по широчината на
платното на „Г.М.Димитров“ е на около 4
метра вдясно от левия край на платното за движение по посока на движение на
автомобила и по дължина на платното е на
около 3 метра след линията на приетия ориентир по посока на движение на
автомобила .
Скоростта на
движение на лек автомобил, марка „Фолксваген Джета“ с peг. № *******в момента
на удара с пострадалия пешеходец била около 39 км/ч, а непосредствено преди
настъпването на ПТП била около 43 км/ч. Скоростта на движение на пострадалия е
била около 3,2 км./ч . Скоростта на
движение на автобус,марка „МАН Лион“ с per. № ******** в момента на удара с
лекия автомобил и преди настъпването на ПТП била около 20 км/ч. Опасната зона
на спиране на автобуса, в момент, в който водача му е имал възможност да
забележи движещият се от лявата му страна процесен автомобил и е можел да
прецени , че няма да може да спре е била
8 км/ч , а опасната зона е била около 4 метра. Опасната зона за спиране на
лекия автомобил, съобразно определената му скорост на движение 43 км/ч е около
24,7 м. Опасната зона за спиране на автобус МАН за определената скорост на
движение 20 км/ч е 11 м. Движението на
двамата водачи на МПС е предмет на обстойно експертно
изследване, отразено в допълнителната АТЕ, съгласно която :
1.Така
когато лекият автомобил е бил на около
112,3 метра преди мястото на удара и
/7,05 сек преди настъпването /, движещ с около 43 км ч. се във втората пътна
лента от дясно на ляво за посоката му, автобусът е потеглял със скорост около 3,3 км.ч. от стоп линията пред кръстовището от дясна пътна лента на изхода на бул. „Цариградско
шосе“ към кръстовището с кръговото
движение и е отстоял на около 46 метра преди мястото на удара с л.а. , а в
посоченият момент пешеходецът се е намирал върху тротоара в ляво и пред
процесния автомобил и се е движел върху
тротоарната площ . Бивайки в зоната на пешеходната пътека водачът на автобуса
е имал възможност да забележи процесния автомобил, който е бил на
разстояние от около 70 метра. / както и обратното водачът на л.а. също е могъл
да забележи автобуса.
2. при
3,13 сек преди настъпването на удара на л.а. и автобуса и 4,41 сек преди
удара на л.а. и пешеходеца, лекият автомобил се е движил със скорост от
около 43 км.ч., отстоянието му до
мястото на удара с автобуса е било 38,4 метра и се движи във втора пътна лента
от дясно на ляво за посоката му, а автобусът Ман се движи със скорост от около
8, 2 к.м. и с ускорение от 1 м сек2,
навлизайки от дясна пътна лента от изхода на Цариградско шосе към кръстовището
с кръговото движение и отстои на около 12,4 м. от мястото на удара с л.а. Тук автобусът не е навлязъл в пътната лента
на движение на л.а. В този момент
пешеходецът се е намирал пред тротоара в ляво и пред процесния автомобил . В
този момент водачът на л.а. е имал възможност да спре преди мястото на удара с
автобуса Ман и мястото на удара с
пострадалия.
3. При 1,75 секунди
преди настъпването на удара между л.а. и автобуса и 3,03 сек преди удара между л.а. и
пешеходеца л.а. се е движил със скорост от около 43 км.ч. и отстоянието му от мястото на удара е около
21, 9 м. и се движи равномерно във втора пътна
лента от дясно на ляво за посоката му .
Автобусът се движи със скорост 13,1 км./ч и ускорение 1/м сек2
по дясна пътна лента в кръстовището с кръговото и отстои от мястото на удара с л.а. на около
8,3 м. В посоченият момент пешеходецът е бил на пешеходната пътека и се е движил със скорост от 3,2 км.ч. , а
отстоянието до мястото на удара е било около 2,7 м.
В този момент
водачът на л.а. е имал възможност да спре преди мястото на удара с пешеходеца,
но не е могъл да спре преди мястото на удара с автобуса. В този момент
автобусът е навлязъл в лентата на
движение на лекия автомобил, а водачът му е имал възможност да възприеме
навлизащия в лентата му автобус.
4.при 0,03 сек
след настъпване на удара между л.а. Фолксваген и пострадалия пешеходец . Водачът
на автобуса не е пропуснал пред себе си движещият се по
път с предимство л.а. Фолксваген. Вследствие на това той е допринесъл за
създаване на първия етап на възникналото ПТП. От момента когато автомобилът бил
на разстояние 21,9 мястото на удара с автобуса , а последният е бил на 8,3 м. ,
а времето до удара между двете МПС е било 1,75 м., водачът на процесния л.а.
Фолксваген, за да предотврати настъпването на ПТП, е трябвало да предприеме
действия, първо да предотврати настъпването на удара с автобуса и след това за
предотвратяване на удара с пешеходеца. В посочения момент той не е имал
възможност да предотврати настъпването на удара с автобуса, чрез аварийно
спиране. Втората възможност за предотвратяване на ПТП от страна на водача на
л.а. Фолксваген, е била да премине пред автобуса. Водачът е предприел
изпълнението на втората възможност. В изпълнението й, процесния л.а. е преминал с по - голямата си
част пред автобуса, но е бил ударен в задната му част странично в зоната на заден
десен калник от предната лява част на автобуса. Този удар е предизвикал завъртане на задната
част на автомобила на ляво за посоката му на движение. При това завъртане
процесния автомобил се е отклонил на дясно
за посоката му, като за момент водачът му е изгубил управлението над
автомобила. В следващият момент водачът, чрез въздействие на кормилното колело
на автомобила си е възвърнал управлението му. Той се е бил отклонил в дясно от
първоначалната му посока, движейки се към дясната пътна лента от изхода на
кръстовището към бул. Г.М.Димитров, където се е намирал пострадалия пешеходец.
Ако не беше настъпил удар между процесния автобус и л.а., автомобилът нямаше да
се отклони в дясно за посоката му, водачът нямаше да изгуби управлението му и
щеше да има възможност да премине по лявата пътна лента към бул. Г.М.Димитров и
удар с пешеходеца нямаше да настъпи.
От гледна
точка на изготвените по делото експертизи, съдът кредитира изготвената
Допълнителна АТЕ, вместо отговорите,
съдържащи се в Комплексната МАТЕ, относно автотехническата част , т.к. допълнителната
експертиза е изготвена при цялостно
изследване на данните по делото – тези събрани в д.п., тези от съдебното
следствие и след извършен оглед на мястото на вещите лица, което позволява да
се направи извод, че тази експертиза е в
пълна степен обоснована, като в компетентността
на вещите лица съмнения не възникват, а напротив – същите убедително
отговорят и разясняват поставените от страните въпроси .
В резултат на
комплексната МАТЕ, изготвена в д.п., поддържана в с.з. и кредитирана от съда в частта
относно уврежданията на пострадалия Д., както и СМЕ на труп е установено, че при пострадалия са били установени следните
травматични увреждания - тежка черепно - мозъчна травма - субарханоидален
кръвоизлив с две локализации /в стадий на резорбция/ две разкъсно-контузни рани на главата, тежка закрита гръдна травма,
фрактура на 5 ребра вдясно, по една фрактурна линия с кръвонасядания на
околните меки тъкани, травма на опорно-двигателния апарат, фрактура на дясната
ключица, травматичен джоб на дясната мишница, фрактура на лява голямопищялна
кост, разчленяване на лява тазобедрена става, разкъсване на предна връзка на
гръбначния стълб в горния шиен отдел, морфологични данни за хипостатична
пневмония, генерализирана атеросклероза. Причина за смъртта на пострадалия В.Т.Д.се сочи
острата дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, настъпила в резултат на
двустранната хипостатична пневмония, последица от залежаване , поради тежката
съчетана черепно-мозъчна , гръдна и на опорно двигателния апарат травма. Травматичните
увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на
удари с или върху такива с голяма кинетична енергия и могат да се получат при
удар на пешеходец от лек автомобил. Получените от Д. травматични увреждания се
явяват в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
Скицата към протокола за оглед на
местопроизшествие не се ползва от съда като източник на информация, доколкото,
установи се че графичното отразяване на
местопроизшествието не съответства на обективно съществуващото. Данните
от фотоалбума дават достоверна информация
за проверката на източниците.
Писмените доказателства събрани в д.п. и
с.з. също допринасят за изясняване на фактите.
При така възприетото
от фактическа страна, съдът направи извод, че подс. И. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал. 1,б. „В“, вр. 342, ал.1 от НК.
От обективна
страна, подсъдимият И. на 01.04.2016 г.
около 17 часа и 15 минути в град София в кръговото движение на “Площад на
Авиацията “ при управление на моторно превозно средство - автобус марка “Ман ”
модел “Лион С Сити” с регистрационен номер *******, като се движел с посока на
движение от спомагателното пътно платно на бул.“Цариградско шосе “ към бул.
„Йерусалим” и в района на кръстовището образувано с бул.“Г.М.Димитров” ,
нарушил правилата за движение по пътищата , а именно : Чл. 50, ал.1 от ЗДвП:
“На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“ като водачът на автобуса В.И. движейки се по
спомагателното пътно платно на бул.”Цариградско шосе“, което в района на
кръстовището образувано с кръговото движение на “Площад на Авиацията“,
обозначено като път без предимство, съгласно поставеният пътен знак Б-1 за
неговата посока на движение , навлязъл в кръговото движение на “Площад на
Авиацията “ и не пропуснал попътнодвижещия се от лявата му страна лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Джета”, с peг. № *******, управляван от Г.А.Г. ЕГН **********,
движещ се в кръговото движение на “Площад на Авиацията “ с посока на движение
от бул.“Асен Й. *** “ , въпреки , че кръговото движение на “Площад на Авиацията
“ е обозначено с пътен знак Б-3 като път с предимство , реализирал
пътно-транспортно произшествие с лекия автомобил , като от настъпилия удар
водачът на лекия автомобил загубил контрол върху управлявания от него автомобил
, отклонил се надясно към бул.Г.М.Димитров и ударил пресичащият по пешеходната
пътека пътното платно на бул.Г.М.Димитров отляво надясно спрямо посоката на движение
на автомобила пешеходец В.Т.Д.и по непредпазливост причинил смъртта на В.Т. Д.,
починал на 30.05.2016 година в болница “Света Анна” - град София , като
настъпилата смърт е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с
травматичните увреждания получени при настъпилото ПТП , а именно - острата
дихателна и сърдечно - съдова недостатъчност , настъпила в резултат на
двустранната хипостатична пневмония, последица от залежаване, поради тежката
съчетана черепно-мозъчна, гръдна и на опорно-двигателния апарат травма.
Съдът прие, че
деянието на подсъдимия, което се
изразява в нарушаване на правилата за движение при управление на МПС, което е в конкретна, пряка причинно – следствена връзка с
настъпилите обществено опасни последици, съгл. т.2 от Постановление №1 от
1983г., е това на нормата на чл. 50,
ал.1 от ЗДвП: “На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“ .
Несъмнено с оглед установената конструкция на пътя, именно две пътни ленти от кръговото движение,
предназначени за автомобилите, които се
движат в посока изхода от кръстовището към бул. Г.М.Димитров; както и
еднопосочно платното за движение на
входа към кръговото движение, състоящо се от две пътни ленти, образуват
кръстовище по см. т.15 от ДР на ППЗДП , т.е. място където два или повече пътя се
пресичат, разделят или се събират на едно ниво.
Факт е, че пред лентите, на идващите от бул. „Цариградско шосе“ – респ.
и за подс. И. е имало поставен пътен знак
Б 1 „Пропусни движещите се по път с предимство“, а за движещия се вътре в кръговото св. Г. имал
поставен знак Б3 „Път с предимство“. Тоест пътят по който се е движил св. Г. е бил
именно такъв с предимство и на същия е следвало да бъде осигурено дължимото му
предимство от подс. И., за да премине в посоката си движение свидетеля към Г.М.Димитров .
Установи се по
делото, че когато автобусът е потеглял от стоп линията на кръстовището с
кръговото , т.е. пешеходната зона, където са били поставени и пътните знаци,
вкл. знак Б1, водачът на автобуса е имал обективна възможност да забележи процесния
автомобил Фолксваген, който е бил на около 70 м. от него. Факт е, че подсъдимият
И. е установил, че от посоката на движение на л.а.,
Фолксваген има колона от автомобили; като този факт , а и ясно изразеното в
с.з. от него, сочи че подсъдимият е бил
запознат с правилата за движение по пътищата
в този конкретен пътен участък, и обективно е имал възможност да наблюдава
лентите за движение, които са с предимство. Обективна причина, поради която той
не е могъл да възприеме управляващият л.а. Фолксваген св. Г. от същата посока с предимство не се проявява по
делото. Установи се, че последният е дал
мигач за предприеманата от него посока на движение: на дясно за в лентата на
движение на подс. И.. Сигнализирането от страна на свидетеля следвало да се тълкува като още един
сигнал, въз основа на който е следвало да се осигури предимство на последния. С
оглед възраженията на защитника на подсъдимия, че всъщност подаден мигач не е имало, съдът следва да
отбележи това, че от правна страна за казуса,
всъщност, е без значение дали е
бил подаден или не мигач от св.Г.. И това е така, т.к. задължението да се даде
предимство на движещите се по пътя с предимство, от тези които са по пътя без
такова, не е подчинено на допълнителни условия. В конкретния случай с оглед данните за
движението на подс. И. описаното по – горе
в точка т. 1,2,3 относно изминатите
от него разстояние до мястото на удара
- приблизително 46 метра и период
от около 7 секунди пътната обстановка не
е била следена, за да се възприеме движението на л.а., чиято поява е била за
него изненада, предвид натискането на спирачки едва след сблъсъка между двете
МПС – та .
Доводът на
защитникът, че т.к. и св. Г. и подс. И. са се движили изцяло в кръговото, при
което движещият се от лявата страна св. Г. е следвало да осигури нужното
предимство на движещия се от дясната му страна подс. И., а вместо това бил
навлязъл в лентата за движение на И., почерпано от обстоятелството, че
автобусът се бил придвижил около 0,40 см. след удара, е, неоснователно. Първо
чисто фактологично се установи, че е станало обратното и че автобусът е навлязъл в лявата лента на
движение на св. Г. около 0,40 см. и това
е видно от ДАТЕ, а на следващо място спирането
на автобуса след мястото на удара
е било на около 11 метра / заявено от в.л. в с.з. на 25.09.18г./ , а и основания, които да задължават св. Г. да
осигурява предимство на подс. И. не е имало. Само по себе си движението
автобуса по пътя без предимство не е представлявало опасност за движението на
св. Г., а такава, според състава, е
възникнала с навлизането на автобуса в лентата за движение на автомобила
.
От друга
страна, обясненото от подс. И., че след
като е бил в дясната спрямо св. Г. лента в самото кръгово, то той е имал предимство спрямо лявостоящия
свидетел, не може да се сподели, т.к.
това е в противоречие с конкретната организация на движение на мястото. А
отделно от това след като мястото не е само кръгово, но и кръстовище, на което
се пресичат пътищата, като възможната конфронтация е не с тези, които са от дясната страна на подсъдимия и отиват към
Г.М.Димитров, а именно с тези от ляво, и
след като от пътните знаци и маркировка указания, които да предпоставят или задължават,
движещите се от посоката на св. Г. да
продължат вътре в кръговото, и да се
движат в посока, аналогична на подсъдимия, няма, то това води до извод, че последният сам се е лишил от наблюдение върху
движението от ляво и е поставил начало
на описания причинен процес.
Тук следва да
се посочи и още : изясненото, чрез ДАТЕ,
че и при момента на навлизане на
автобуса в лентата за движение на лекия
автомобил, за последния ударът с пешеходеца е бил предотвратим, като водачът на
автомобила е имал възможност да спре на мястото на удара с пешеходеца. На следващо място, установи, че ако в момента, в който автобусът
е навлязъл в лентата за движение на л.а., последният беше изпълнил,
предписаното от закона – чл. 20 ЗДП задължение при възникване на опасност да
намали скоростта и ако обстоятелствата изискват това да спре, то удар с
пешеходеца нямаше да настъпи, но ударът с автобуса е бил неизбежен. В случая и
при предприетото изпреварване от автомобила на автобуса, удар на пешеходеца нямаше
да настъпи, т.к. ако водачът на л.а. бе продължил по траекторията си на
движение би навлязъл в лявата пътна
лента на Г.М.Димитров, а нямаше да се отклони
надясно за посоката и да се реализира удара с пострадалия Д.. Ето защо, след като и при скоростта, с която
се е движил св. Г., удар с пешеходеца нямаше да настъпи, ако не беше удара с
автобуса, то от какво разстояние е имал обективна
възможност да възприеме пешеходеца, кога
последният е станал опасност за движението и каква скорост или други действия трябваше
да избере спрямо него са ирелевантни, след като с оглед данните, че ако
не беше отклоняването му чрез удара с автобуса МАН, удара с пешеходеца не би имало. При което съдът не възприема тезата за установено съпричиняване от
страна на водача л.а.
Причиненият
престъпен резултат и причинната връзката
с деянието на подсъдимия са несъмнено установени.
От субективна
страна престъплението е извършено непредпазливо, при форма на вината несъзнавана непредпазливост, при
която подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
ПО
НАКАЗВАНЕТО.
При индивидуализиране
на наказанието лишаване от свобода,
съдът се ръководи от разпоредбите на
общата част на НК. При което и в
съответствие с чл. 54 от НК бе определено наказание в рамките на предвиденото
от 2 до 6 години лишаване от свобода. За да определи наказанието от 2 години
лишаване от свобода, съдът съобрази наличието на смекчаващи вината обстоятелства,
изразяващи се в чисто съдебно минало на подсъдимото лице; липсата на данни за
допускани нарушения и санкциониране на подсъдимия по ЗДвП,
социалната му вграденост в
обществото, полагането на обществено полезен труд. От друга страна като негативно
обстоятелство се оцени застрашаването на пътниците в управлявания автобус
и причиняването на вреди на някои от
тях. Тези обстоятелства, оценени като
превес на смекчаващите вината такива , доведоха до определяне на наказание от 2
години лишаване от свобода.
Изпълнението на посоченото наказание, предвид
наличието на формалните предпоставки в чл. 66 от НК и при констатация, че за постигане целите на
наказването и поправяне на подсъдимия не
се налага неговото изтърпяване, бе отложено с изпитателен срок от 4 /четири/
години, продължителност, която се прецени, че ще има поправително и възпиращо действие върху дееца, който е
професионален водач и е следвало да съблюдава стриктно всички правила за
движение, с оглед отговорната му дейност по управление на МПС в проблемната и натоварена градска среда.
На подсъдимия бе
наложено предвиденото в чл. 343г от НК
кумулативно наказание по чл. 37, ал.1 т.7 НК, в случая
лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 години, което по вид и чиято продължителност
също ще способства за да изпълни целите
на наказването.
На основание
чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски по сметка на
СДВР 1030,02 лева и по сметка на
СГС - 1586, 50 лв.
Така
мотивиран съдът постанови акта си.
СЪДИЯ
: