О П Р Е Д Е
Л Е Н
И Е
№. . . . . . . ./03.12.2020 г., гр. Варна
Административен
съд – гр. Варна, ХХІХ състав, в закрито съдебно заседание на трети декември две
хиляди и двадесета година като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
частно административно дело №2655/2020 г. по описа на Административен съд – гр.
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.60, ал.4 от АПК.
Образувано
е по жалба от „БУЛ – ИТ ГЛАС“ ООД, ЕИК *********, с представляващ М.П.Д., чрез
адв. В. В. срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 344-ФК/10.11.2020
г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят е представил доказателства, че в
дружеството към момента се осигуряват 66 лица, с които са налице трудови
правоотношения. Затварянето на обекта за 14 дни би наложило наетите лица да
бъдат в неплатен отпуск за посочения период. Изложил е, че за м. октомври 2020
г. са внесени 64 147,83 лева ДДС, а за м. 12.2020 г. се очаква реализация
на 55 000 – 66 000 лева ДДС. Представени са два договора за изработка
на обща стойност 2 508 690 лева, които няма да могат да бъдат изпълнени
в срок, при евентуално затваряне на обекта. Касовите плащания са 1,57 % от
оборота на дружеството. Сочи, че за дружеството ще настъпи значително и трудно
поправима вреда от предварителното изпълнение и същото не е съобразено с целта
на закона. Отправено е искане за спиране изпълнението на оспорената заповед.
Ответник - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в молба от 03.12.2020 г., чрез процесуален
представител - юрисконсулт А., във връзка с Разпореждане от 02.11.2020 г. на
съда сочи, че по процесната заповед не е допуснато предварително изпълнение. На
стр. 4 от същата е посочено, че запечатването следва да се извърши в срок от 15
дни от датата на влизане в сила на заповедта. Няма други мотиви, съдържащи се в
друг акт за допускане на предварително изпълнение на заповедта.
Съдът
като се запозна с доказателствата по административната преписка намира от
фактическа и правна страна, следното:
Административен съд – Варна е компетентен да разгледа настоящата
жалба, на основание чл. 133, ал.1 от АПК, чл. 6, ал.5 от ЗНАП и чл. 188 от ЗДДС.
В случая изявлението „Запечатването ще се извърши на
04.12.2020 г. от 10 часа“, вписано в разписка за връчване на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №344-ФК/10.11.2020 г. издадена
от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е
разпореждане за предварително изпълнение по смисъла на чл. 60, ал.1 от АПК.
Не е посочено срещу разпореждането за предварително изпълнение
пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което срокът за
обжалване предвиден в чл. 60, ал. 5 от АПК се е удължил на два месеца, на
основание чл. 140, ал.1 от АПК, считано от 20.11.2020 г. – датата на връчване
на разписката, в която е вписано оспореното разпореждане. Жалбата срещу
разпореждането за допуснатото предварително изпълнение е подадена на 02.12.2020
г. в срока по чл. 140, ал.1 от АПК, от надлежна страна, поради което е
допустима.
На стр.4 от посочената заповед е посочено „Запечатването
следва да се извърши в срок до 15 /петнадесет/ дни от датата на влизане в сила
на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Запечатването
ще се извърши в конкретен ден и час определен от връчителя на настоящата заповед.“
Предвид изявлението, че връчителят на заповедта ще извърши определяне на
времето за предварително изпълнение и посочване от същия, че на 04.11.2020 г. в 10,00 часа, че ще се извърши
запечатване на обекта, потвърждава изложеното от съда, че е допуснато
предварително изпълнение на оспорената заповед.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят е формулирал искането си като такова за
спиране изпълнението на административния акт по чл. 166, ал.4, вр. ал.2 от АПК.
Съдът не е обвързан с правната формулировка на изявлението. От изложените факти
и петитума в жалбата съдът следва да определи правното основание на искането.
Същото е по чл. 60, ал.5 от АПК, защото е допуснато предварително изпълнение на
заповедта, което разпореждане не е влязло в сила, т. е. все още не е приложим
чл. 166, ал.2 от АПК.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДДС, Принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1 – 7 от Административнопроцесуалния кодекс. Така формулиран текстът на
закона препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително
изпълнение на административните актове, уредени в чл. 60, ал. 1 АПК.
Предварително изпълнение на акта следва да се
допуска само при наличие на посочените в закона предпоставки с излагане на
убедителни мотиви в тази насока, предвид това, че по този начин се въвежда
изключение от основния принцип на суспензивния ефект на подадената срещу
административния акт жалба.
Правомощието на административния орган за допускане на
предварително изпълнение на издаваните от него актове е уредено с разпоредбата
на чл. 60, ал.1 от АПК. Последната регламентира възможността за постановяване
на разпореждане, включено в административния акт, за предварително изпълнение,
ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се
защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин
интерес. В тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения
за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят
включването в акта на разпореждане за предварителното му изпълнение.
Неизлагането на такива е основание за отмяна на разпореждането, тъй като засяга
непосредствено, както правото на защита на адресата на акта, така и
възпрепятства съда да упражни контрол за законосъобразност върху акта, тъй като
не може да установи правилни ли са съображенията на административния орган,
довели до съответното разрешение на въпроса за предварителното изпълнение.
В случая изявлението „Запечатването ще се извърши на
04.12.2020 г. от 10 часа“, вписано в разписка за връчване на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №344-ФК/10.11.2020 г. издадена
от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е
разпореждане за предварително изпълнение по смисъла на чл. 60, ал.1 от АПК.
Разпореждането е издадено от връчителя на заповедта – П.Б.К.
– СИП в Главна дирекция фискален контрол – Варна при ЦУ на НАП. На основание
чл. 60, ал.1 от АПК компетентен да издаде разпореждане за предварително
изпълнение е административния орган, който има компетентност да издаде
административния акт. Не са налице доказателства, че П.К. има компетентност да
издаде процесната заповед, поради което следва, че разпореждането е издадено от
некомпетентен орган и същото е нищожно.
Дори и да се приеме, че П.К. не е издател на посоченото
разпореждане, че на 04.12.2020 г. от 10 часа, ще се извърши запечатването на
обекта, то в този случай не е ясен органа, който го е издал. Липсата на
възможност да се установи компетентността на органа издал посоченото
разпореждане води до извод за липса на компетентност на лицето, което го е издало,
поради което отново се стига до извод, че разпореждането е нищожно.
Жалбоподателят не е направил искане за обявяване
нищожността на разпореждането, но на основание чл. 168, ал.2 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за
това. Изложеното обосновава извод, че съдът следва да обяви нищожността на оспореното
разпореждане за предварително изпълнение на административния акт.
За пълнота на изложението съдът следва да посочи, че
липсата на мотиви за допускане предварително изпълнение на административния акт
е съществено процесуално нарушение и е равностойно на липса на предпоставките
предвидени в чл. 60, ал.1 от АПК. Поради това, доводите на жалбоподателя за
несъответствие на разпореждането с целта на закона не следва да се обсъждат.
Водим от горното и на основание чл.60, ал.6 от АПК и
чл.188, ал.2 от ЗДДС, Административен съд – Варна,
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява нищожността на разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 344-ФК/10.11.2020 г.
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с което е определено, че запечатването ще се извърши на
04.12.2020 г. от 10,00 часа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: