№ 176
гр. гр.Несебър, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета годИ.
в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20232150200326 по описа за 2023 годИ.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: град ***, представлявано от управителя Г. М. Й., срещу Наказателно
постановление № 02-2200182 от 30.09.2022г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с
чл.414, ал.4 и чл.416, ал.8 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на
труда.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление (НП) е издадено в
противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения и моли като
такова да бъде отменено. Счита, че в случая от значение е обстоятелството, че има подадено
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до ТД на НАП, коeто е върнато поради сгрешено фамилно
име на работника З.Я.Х., въпреки това на нея ежемесечно са начислявани и изплащани
осигуровки и възнаграждения.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен
адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искания за отмяна
на постановлението. Подчертава, че към момента на проверката не е имало сключен писмен
договор с работника. Такъв е сключен след проверката, деклариран е в НАП. Счита също, че
в случая не следва да намери приложение нормата на чл.414, ал.4 от КТ, тъй като на
представените по делото предходни наказателни постановления не е надлежно отразено да
1
са влезли в законна сила. Претендира разноски.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата,
намира нарушението, описано в НП, за доказано от съвкупния анализ на писмените и
гласните доказателства по делото, които правят фактическата обстановка несъмнена.
Описанието на нарушението съответства на посочената правна квалификация. Обосновано е
приложението на разпоредбата на чл.414, ал.4 от КТ, подкрепено с надлежни доказателства
за извършване на нарушението в условията на повторност, като наред с това фактите са
служебно известни на съда. Също поддържа, че трудовият договор е регистриран няколко
дни след проверката в търговския обект. Претендира юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 31.05.2022г. служители на Д“ИТ“-Бургас, а именно: И. П. Д. – „Главен
инспектор“, и Ваня Станимирова Василева – „помощник инспектор“, са извършили
проверка на бистро, находящо се в град Несебър, к.к. ***, стопанисван от „Д.****“ ЕООД,
ЕИК ***, по спазване на трудовото законодателство. На заварените да полагат труд в
търговския обект лица, между които и З.Я.Х., са били предоставени са попълване справки по
чл.402 от КТ. В попълнената от Златка Христова справка същата саморъчно е декларирала,
че работи в бистрото като миячка от месец април 2022г. по силата на сключен писмен
трудов договор с работодател „Д.****“ ЕООД, срещу уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 800 лева, работно време от 08:00 часа до 16:00 часа, 30 минути
почивка в работния ден, два почивни дни в седмицата.
На управителя на дружеството-жалбоподател, който също е присъствал на
проверката, е била връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК, с която му е било разпоредено
да се яви на 08.06.2022г. в Дирекция „ИТ“ – Бургас, където да представи документи: пълни
трудови досиета на работещите и справки от НАП, графици за работа от месец март до
месец юни 2022г., присъствени форми заявяване от месец март до месец юни 2022г.,
ведомости за заплати от месец март до месец май 2022г., Правилник за вътрешния трудов
ред, вътрешни правила за организация на работната заплата, инструктажни книги, заповеди
и програми, договор със СТМ, оценка на риска, протоколи от измервания, фактори работна
среда, заповеди за установеното работно време.
Трудовият договор с работника З.Я.Х. е бил сключен същия ден веднага след
приключване на проверката в търговския обект, стопанисван от работодателя „Д.****“
ЕООД, на основание чл.67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда. Работникът е назначен на
длъжност „мияч съдове ръчно“, мястото на работа не е посочено, при пълен (8-часов)
работен ден, с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лева.
Уговорено е също работникът да постъпи на работа на 31.05.2022г., т.е. в деня на
подписване на трудовия договор.
Трудовият договор е бил заявен в ТД на НАП, откъдето в 10:17 часа на
02.06.2022г. е издадено Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.
2
От представените от работодателя График за работното време и таблица за
отчитане явяването/неявяването на работа за месец май 2022г. се установява, че през целия
този месец работникът Златка Янова е полагала труд в полза на „Д.****“ ЕООД, а на
31.05.2022г. е била редовна смяна в обекта като е полагала труд за времето от 08:00 часа до
16:00 часа.
На 23.06.2022г. служителите И. П. Д. и Ваня Станимирова Василева са съставили
протокол за извършена проверка № ПР2217380, в който като едно от констатираните
нарушения (т.1) е посочено, че при извършена проверка на 31.05.2022г., около 12:15 часа на
място в обект: Бистро, находящо се в град Несебър, к.к. ***, стопанисвано от „Д.****“
ЕООД, се установило, че лицето З.Я.Х. с ЕГН **********, извършва дейност като „мияч,
съдове (ръчно)“ – мие посуда в кухнята на обекта. В справка на основание чл.402, ал.1, т.3,
чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, лицето собственоръчно декларира: работи в дружеството
на длъжност „миячка“ от месец април 2022г. с работно време от 08:00 до 16:00 часа,
почивни дни седмично – два, почивка в работния ден 30 минути и трудово възнаграждение
800 лева. По представени документи на 08.06.2022г. и 23.06.2022г. в Дирекция „Инспекция
по труда“ Бургас в това число: трудов договор № 00000018/31.05.2022г., Справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с изх.№
28388223008650/02.06.2022г. в 10:17:03 часа и други, се установи, че „Д.****“ ЕООД, в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда, на 31.05.2022г. в 12:15 часа е допуснал до работа в стопанисвания от него
обект: Бистро, находящо се в град Несебър, к.к. ***, лицето З.Я.Х. с ЕГН **********, на
длъжност „мияч, съдове (ръчно)“, преди да й предостави копие на уведомлението по чл.62,
ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП, с което е нарушен чл.63, ал.2 от КТ.
По този начин нарушението е описано и в съставения от Ива П. Д. – „Главен
инспектор“ в Д“ИТ“ – Бургас, Акт за установяване на административно нарушение № 02-
2200182/23.06.2022г., в който акт също е посочено, че е нарушен чл.63, ал.2 от КТ. След
съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по нарушението, и
от представител на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от акта срещу
разписка.
Възражения срещу акта не са направени нито при съставянето му, нито в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените
от него констатации и отразени в съставения от него АУАН, като уточнява, че управителят
на дружеството-жалбоподателя е присъствал на проверката и че работникът З.Я.Х. е
заварена да работи в обекта в деня на проверката в кухнята на бистрото, където е миела
чинии.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е извършено и е
издал обжалваното постановление, с което е наложил санкцията. И според него дружеството
е извършило нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, а като дата на извършване на нарушението е
3
посочена 31.05.2022г., която съвпада с датата на извършване на проверката в обекта, но е
приел и че е налице повторно нарушение по смисъла на чл.416, ал.8 от КТ. В тази връзка е
описал, че при извършена предходна проверка на дружеството, приключила на 06.07.2021г.,
е установено, че дружеството е допуснало също нарушения на чл.63, ал.2 от КТ спрямо
други работещи лица. За тези нарушения има издадени Наказателни постановления №№ 02-
0003718/04.08.2021г., 02-0003719/04.08.2021г., 02-0003753/04.08.2021г. и 02-
0003754/04.08.2021г., които са били оспорени по съдебен ред, като с влезли в сила съдебни
решения наказателните постановления за влезли в законна сила съответно: НП № 02-
0003718/04.08.2021г. е влязло в сила на 14.12.2021г., НП № 02-0003719/04.08.2021г. и НП №
02-0003753/04.08.2021г. са влезли в сила на 22.01.2022г., и НП № 02-0003754/04.08.2021г. е
влязло в сила на 17.12.2021г. По този начин е налице повторно нарушение по смисъла на
чл.416, ал.8 от КТ, тъй като процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на цитираните наказателни постановления, с което нарушителят е наказан за
нарушения от същия вид. Съгласно чл.414, ал.4 от КТ, за повторно нарушение по чл.414,
ал.3 наказанието на работодател е имуществена санкция в размер от 15 000 до 20 000 лева.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва
постановлението, в законоустановения четирИ.десетдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е процесуално допустима – НП е връчено на управителя на дружеството-
жалбоподател на 05.10.2022г., а жалбата срещу него е подадена на 17.10.2022г.
По делото се установи, предвид свидетелските показания на актосъставителя и от
ангажираните от наказващия орган писмени доказателства, че на 31.05.2022г., в 12:15 часа,
включително към 14:15 часа, т.е. през времето, пред което е била извършена проверката в
обекта, отношенията по полагане на труд от страна на З.Я.Х. в полза на дружеството-
жалбоподател, не са били уредени с писмен трудов договор. Съсдържат се и данни, че
между „Д.****“ ЕООД, в качеството му на работодател, и З.Я.Х., в качеството й на
работник на длъжност „Помощник кухня“ е имало сключен трудов договор, който не е
представен по делото, поради което съдът е лишен от възможността за преценка дали
същият е действал към датата на проверката – 31.05.2022г. Същият е бил заявен пред ТД на
НАП – Бургас чрез подаване на уведомление по чл.62, ал.5 от КТ на 03.02.2022г., която е и
датата на сключването на този трудов договор, но съгласно Справка за приети и отхвърлени
уведомления п чл.62, ал.5 от КТ вх.№ 28388223001999/03.02.2022г. същото е отхвърлено
поради неточно посочване имената на работника. След като обаче при проверката на
31.05.2022г., до когато уведомление по уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, а и от
представените впоследствие писмени документи, се установява, че действително З.Я.Х. е
започнала да полага труд в полза на дружеството жалбоподател през месец април 2022г.,
както тя е заявила в попълнената от нея справка-декларация по чл.402 от КТ (през месец
април 2022г. не й е провеждан нито начален, нито периодичен, извънреден инструктаж по
безопасност и здраве при работа), означава, че това не е било на основание сключен
предходен трудов договор с работодателя. Писменият трудов договор е бил сключен след
4
приключване на проверката, когато е било подадено и уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.
Уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ е получено от ТД на НАП в 10:17 часа на 02.06.2022г. и
не е било възможно работодателят да го връчи на работника преди това.
Както според актосъставителя, така и според наказващия орган датата на
извършване на нарушението съвпада с датата на извършената проверка в обекта –
31.05.2022г., и че това нарушение е било осъществено към момента на проверката. Този
извод обаче е направен без да са изяснили изцяло фактите и не са обсъдили нито поотделно
нито в съвкупност доказателствата по делото и фактите, които те установяват. След като
правилно актосъставителят и наказващият орган са приели, че З.Я.Х. е работила на
31.05.2022г., е следвало да приемат също, че това не е станало в изпълнение на сключения
по-късно, макар и същия ден, трудов договор, което би означавало първо, че отношенията
през този ден, обхващащ и периода на проверката, до времето на сключването на трудовия
договор, не са се уреждали въз основава на сключен в писмена форма трудов договор, което
навежда на друг вид нарушение (напр. чл.62, ал.1 от КТ), и второ, след като трудът е
полаган през тази част от работния ден не въз основа на трудов договор, за работодателя не
може да възникнат задължения, респ. да се иска от него да бъдат спазени тези, предвидени в
чл.63, ал.3, чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ.
В изпълнение на трудовия договор от 31.05.2022г. З.Я.Х. е била допусната до
работа на същия този ден, но след приключване на проверката, а през време на проверката в
обекта тя е била допусната до работа и е осъществявала трудови функции в полза на
дружеството не въз основа на трудов договор, а въпреки липсата на сключен в писмена
форма такъв.
Като необосновано са приети различни обстоятелства и като са квалифицирали
нарушението, извършено на 31.05.2022г. около 12:15 часа, по чл.63, ал.2 от КТ,
актосъставителят и наказващият орган са допуснали съществени процесуални нарушения, а
именно действали са в нарушение на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН. Незаконосъобразните изводи, в нарушение на материалния закон, са били направени
позовавайки се на обстоятелството, че З.Я.Х. при проверката в обекта е полагала труд като е
изпълнявала длъжността „мияч“,както и въз основа на попълнената от нея справка-
декларация по чл.402 от КТ и че в графика, а впоследствие и в изготвените отчетни форми
за явяване/неявяване на работа, че на посочената дата тя е била на работа редовна смяна за
времето от 08:00 часа до 16:00 часа, без да е отчетено, че тя е извършвала трудова дейност
без сключен писмен трудов договор, което е необходимо условие за да възникне
задължението на работодателя, предвидено в чл.63, ал.2 от КТ. Липсата на писмен трудов
договор означава, че такова задължение за работодателя не е възникнало и не е
съществувало към момента на извършване на проверката в търговския обект, следователно
за работодателя е съществувала невъзможност да го изпълни, което има за последица
несъставомерност на вмененото му нарушение (Решение № 1245/22.06.2018г. по КАНД №
1223/2018г. по описа на Административен съд – Бургас).
В случая не подлежи на изследване въпроса дали след проверката в обекта този
5
работник е продължил да осъществява трудова дейност през този ден или тя е била
преустановена до връчването му от страна на работодателя на полученото едва на
02.06.2022г. от ТД на НАП уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.
Посоченото дотук, поотделно и в съвкупност, представлява съществено
нарушение, като същото не може да бъде отстранено в съдебната фаза и предвид характера
на настоящото производство, поради което не може да бъде санирано НП. Същото
безусловно накърнява правото на защита на жалбоподателя. С оглед на това НП е
незаконосъобразно.
Като не е описал действителната фактическа обстановка, като необосновано е
приел, че вмененото на жалбоподателя нарушение се доказало от писмените доказателства,
между които и трудовият договор и справката от НАП за приети и отхвърлени уведомления
по чл.62, ал.5 от КТ, но същевременно е пренебрегнал същите от гледна точка отразеното в
тях и че тези документи не са съществували към момента на извършване на проверката в
търговския обект, наказващият орган неправилно и незаконосъобразно е стигнал до извода
за извършено нарушение, датата и часът на извършването му и нарушената законова
разпоредба. По този начин наказателното постановление се явява незаконосъобразно.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато разрешава правния спор и не е
обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевирани за спора, с който е сезиран.
Съдът изследва и решава всички въпроси както по фактите, така и по правото, от които
зависи изхода на делото. Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че са налице
основанията за отмяна на оспорваното наказателно постановление.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдат
направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.
С оглед изхода на делото, претенцията на административно наказващия орган,
чрез процесуалния му представител, за заплащане на юристконсултско възнаграждение се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Ето защо и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2200182 от 30.09.2022г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Бургас, с което на основание
чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, във връзка с чл.414, ал.4 и чл.416, ал.8 от Кодекса на труда,
на „Д.****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град ***,
представлявано от управителя Г. М. Й., е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) за нарушение по
чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
6
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ на
„Д.****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано
от управителя Г. М. Й., сумата в размер на 900 лв. (деветстотин лева), представляваща
направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище Бургас, за осъждане на „Д.****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: град ***, представлявано от управителя Г. М. Й., да му заплати
юристконсултско възнаграждение, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7