№ 26636
гр. София, 19.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110171265 по описа за 2023 година
С Решение Рег.№ 7369 / 25.04.2025 съдът е постановил крайния си съдебн акт като е
ОСЪДИЛ ..... да заплати на К. Д. В., ЕГН: ********** сумата в размер на 382 лв.,
представляваща остатък незаплатено обезщетение към заместващото обезщетение, главница
за имуществени вреди по автомобил „Опел Зафира“ с рег. № СВ 4079 ВА, причинени по
автомобила – тотална щета, в следствие реализирано ПТП на 02.07.2023г/ в гр. София по
път II -82, по вина на водача на лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № СВ......КВ ПТП, за което
МПС няма сключена застраховка Гражданска отговорност, за което ПТП е образувана
претенция при ответника с № 23110188/.03.07.2023г. ведно със законната лихва върху
горната сума от 26. 07. 2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за
сумата над уважената част от 382лв. до първоначално предявения размер от 500 лв., като
неоснователен и недоказан, ОСЪДИЛ е още ..... да заплати на К. Д. В., ЕГН: **********
сумата в размер на 210,10 лв., разноски, сторени в процеса, съразмерно с уважената част на
исковата претенция, А К. Д. В. , ЕГН: ********** да заплати на ..... сумата в размер на 76.7
лв. съобразно отхвърлената част от иска.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба от с искане за изменение на решението в частта
на разноските относно присъждане на разноски в полза процесуалния представител на
ищеца за предсоатвена безплатна правна помощ и съдействие.
Становище от отетника не е постъпило, макар дадената от съда възможност.
Молбата е допустима и основателна.
С решение Рег.№ 7369 / 25.04.2025г. съдът е преценил, че върпреки, че на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата представителя ищецът е поискал присъждане
възнаграждение в размер определеното в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото липсва представен договор за
правна помощ и съдействие, от който да е видно съгласието между страните за предоставяне
на безплатна правна помощ, както и липсват представени други доказателства, от които да е
видна волята на страните или декларации от ищеца, че действително е уговорено горното,то
1
поради липса на доказателства за това, или за реално разходване на разноски, не следва да
бъде присъждано възнаграждение за адвокатска защита или за предоставена безплатна
правна помощ и съдействие.
Видно от кориците на делото е, че действително на л. 35 от същото се намира пълномощно и
договор за предостатвена безплатна правна помощ и съдействие, в която е отбелязана
волята на страните услугата да бъде предоставена безплатно, поради което е налице
основание решението да бъде изменено и допълнено, като ответникът да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца разноски за предоставената безплатна
правн помощ.
Същата се определя от съда на основание чл. 38,ал. 2 зАДВ, като при преценка на
последното следва да се взе предвид тълкуването дадено в Решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, то националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение. включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка
с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния
случая уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда ще
доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необсновано висока тежест,
която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван
материален интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС
2
съдът не следва да я прилага. В този смисъл съдът намира, че по настоящото дело
адвокатско възнаграждение отговаря, отговарящо на фактическата и правна сложност на
делото, проявената процесуална активност на адвоката както и на защитавания материален
интерес е в размер на 300 лв, тов , че делото не е с висока фактическа и првна сложност,
приключило е след първо открито съдебно заседание. Така ответникът следва да бдъе осъден
да заплати на адв. П. З. П. с ЕГН: ********** сумата в размер на 229.2 лв. - разноски ,
сторени за предсоатвена безплатна правна помощ и съдействие , предосатвено на ищеца,
съразмерно с уважената част на исковта претенция или 76.4% от определения рзмер от съда
- 300лв. или 229.2 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение Рег.№ 7369 / 25.04.2025 г., постановено по гражданско дело №
20231110171265 по описа за 2023 година по следния начин:
ОСЪЖДА ..... да заплати на адв. П. З. П. с ЕГН: ********** сумата в размер на 229.2 лв. -
разноски , сторени за предсоатвена безплатна правна помощ и съдействие , предосатвено на
ищеца, съразмерно с уважената част на исковта претенция.
Определенеито подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двус едмичен срок от
получавне на препис.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3