№ 221
гр. Варна, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900367 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А. А.-Ф. ЛНЧ
**********, р. на *********., гражданин на ******* с адрес в България –
***************, постоянно пребиваваща в Република България, срещу „Ф.
Енерджи“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***************, представлявано от управителя Е. Х. Ф., иск с правно
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000лв.,
представляваща главница по договор за заем от 08.06.2016г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.06.2022 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба ищцата излага, че тя и съпругът й – Е. Х. Ф., са
съдружници в ответното дружество. Последният е негов управител, а в
периода 31.08.2015 г. – 02.08.2019 г. тя била назначена за заместник-
управител с месечно възнаграждение от 11 734,98 лв. Трудовият й договор е
прекратен на 02.08.2019г. поради съкращаване на щата. На 07.07.2015 г.
дружеството закупило два недвижими имота в с. Горен Чифлик, общ. Долни
Чифлик, обл. Варна, като в единия от тях била изградена жилищна сграда,
при строежа на която дружеството започнало да изпитва финансови
затруднения. На 08.06.2016 г., след разговор с нейния съпруг, двамата решили
ищцата да предостави на дружеството безлихвен заем от 100 000 лв., като
било уговорено, че сумата ще й бъде върната след няколко години, но
конкретна дата не била определена. На същия ден, чрез банков превод от
сметката си в „Уникредит Булбанк“ АД, където постъпвала заплатата й,
1
ищцата превела по сметката на дружеството посочената сума. Последната
била отразена в ГФО и счетоводните книги на ответника, което
свидетелствало, че е запознат със заемния договор и не се е противопоставил
на сключването му. Тъй като сумата не й е върната, на 01.06.2022 г. ищцата
изпратила до ответника покана за изплащането й в 3-дневен срок, връчена на
управителя чрез куриер на 03.06.2022 г. Доколкото плащане не последвало,
ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати дадената по устен
договор за безлихвен заем сума, ведно със законната лихва от предявяване на
иска.
В депозирания отговор на исковата молба, ответното дружество
изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърди, че
договор за заем между страните не е сключван нито в устна, нито в писмена
форма. Твърдените средства не са собственост на ищцата и не са били
придобити чрез трудова дейност. Те не са нейн доход, а приход на ответното
дружество от производството и продажбата на ел. енергия, генерирана от
ветрогенератор, собственост на управителя на „Ф. Енерджи” ООД,
разположен в поземлен имот, находящ се в Германия, който също е
собственост на управителя. Средствата, които постъпват по сметките на
ищцата, принадлежат на дружеството, тъй като то е ползвател на
ветрогенератора. Ответницата няма съоръжение, от което да генерира дохода,
който постъпва по банковите й сметки. Учреденият в нейна полза мандат е
само за събиране на прихода, който представлява ежемесечно плащане за
произведената от ветрогенератора ел.енергия. Ищцата дължи на дружеството
всички постъпили по сметките й средства, тъй като тя е имала мандат само да
събира вземанията. Отчетна сделка обаче липсвала и средствата не били
предоставени на ответника. Така ищцата заплатила задължението на
дружеството с негови собствени средства, намиращи се в нейната банкова
сметка.
В допълнителната искова молба ищцата подчертава, че не е излагала
твърдения, че предоставената в заем сума е била използвана за строежа на
зданието в дружествения имот. За финансовата част от организацията на
дружествените работи се грижел нейният съпруг. Процесната сумата се
състояла от нейни работни заплати, като оспорва възражението на ответника,
че средствата били негова собственост. Сочи, че не ставало ясно каква е
връзката между имота, находящ се в Германия и дружеството. Не били
представени доказателства за получаване на твърдените от ответника
плащания по сметка на ищцата. Признава, че е получавала средства от
ветрогенератор, експлоатиран в Германия, но той не бил свързан по никакъв
начин с ответното дружество.
В отговора на допълнителната искова молба се посочва, че е
2
ирелевантна целта, за която са били използвани процесните средства.
Поддържат се възраженията за произхода и собствеността им, като се
допълва, че трудовият договор на ищцата бил привиден и е бил съставен
единствено с цел да бъде улеснено получаването й на разрешение за
постоянно пребиваване в България. Твърди се, че е налице пряка връзка
между ответника и дохода от ветрогенератора, тъй като именно ответникът е
бил посочван като негов ползвател в кореспонденцията му с дружеството-
купувач на ел. енергия „Митнец“, поради което единствено той бил
легитимиран да получава плащанията.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.240,
ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на валидно облигационно отношение по силата на
сключен договор за заем с твърдяните параметри, включително реалното
предаване на заемната сума, настъпването на изискуемостта на задължението
и неговия размер, а в тежест на ответника е докаже, че между страните е
налице мандатно правоотношение и преводът на процесната сума
представлява отчет по договора за поръчка.
По смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същото
количество и качество. Договорът е реален, т.е. за да се докаже възникване на
такава облигационна връзка, е необходимо да се установи постигнато между
страните съгласие за получаване на сумата срещу задължение за връщане и
предаването й от заемодателя в полза на заемателя. Заемът е неформален
договор, тъй като за валидността му не се изисква форма за действителност,
следователно и устно сключен договор поражда правни последици. По
аргумент от чл.164, ал.1, т. 3 от ГПК писмената форма е необходима за
доказване на сключване на договор за заем над 5000 лв., единствено в
контекста на недопустимост на свидетелски показания. Писменото оформяне
на договора само улеснява неговото доказване, но няма пречка за
установяването му с останалите допустими доказателствени средства,
включително и чрез последователна верига от косвени доказателства.
В случая съгласието за сключването на процесния договор за заем се
извлича от насрещните волеизявления на страните, обективрани в отделни
документи. Волята на ищцата заемодател е обективирана в платежния
документ от 08.06.2016г., с който сумата от 100000 лева е наредена по сметка
на ответника с посочено основание „по договор за заем“, който безспорен
3
факт се установява от представеното по делото банково удостоверение от
01.06.2022г. от „Уникредит Булбанк“Ад (л.20). Волята на ответника за
получаване на сумата в заем е материализирана във водените от него
счетоводни книги, в които плащането е отразено като задължение за заем към
ищцата. Видно от заключението на допуснатата ССЕ със сумата от 100000
лева е кредитирана сметка 1520 „Получени дългосрочни заеми“, аналитична
партида 00003 „Договор за заем Айгюл Ф., 08.06.2016г.“ Осчетоводяването на
задължението като заем е равнозначно на узнаване за договора и
потвърждаване на последиците му. Касае се за субективна търговска сделка и
ответното дружество не се е противопоставило веднага след узнаването,
поради което, на основание чл. 301 ТЗ, е обвързано от извършените от негово
име действия по приемане на плащането на посоченото основание.
Създаденият вторичен счетоводен документ съдържа неизгоден за автора си
факт, поради което се ползва с обвързваща материална доказателствена сила,
която не е опровергана.
При липса на проведено доказване за симулативност на постигнатото
съгласие, твърденията на ответника за наличие на мандатни правоотношения
между страните, освен недоказани, се явяват и ирелевантни. Фактът на
сключен между страните договор за поръчка не може да се презумира,
особено с оглед събраните данни, че ищцата и управителят на ответното
дружество са съдружници и бивши съпрузи, което прави възможни
множество различни хипотези за настъпилото имуществено разместване.
Каузата на вътрешните отношения помежду им не се установява по делото.
По тази причина, дори да се приеме, че заемните средства са акумулирани от
дължима в полза на ответника цена от продажба на ел.енергия, това не
изключва предоставянето й в заем, доколкото лисват данни за основанието, на
което същите са превеждани по сметка на ищцата. Без да има счетоводна или
фактическа обоснованост на извършваните в полза на ищцата транзакции, не
може да се направи категоричен извод за собствеността върху паричните
средства. В този смисъл произходът на заемната сума е без правно значение за
вида на сключения между страните договор.
Налага се изводът за проведено пълно доказване на факта на постигнато
съгласие за сключване на договора за заем, макар и чрез последователност от
индиции.
От заключението на ССЕ се установява и постъпването на заемната
сума по сметка на ответника. С предаване на сумата е завършен фактическият
състав на реалната сделка и е възникнало задължението на ответника за
връщането й.
С оглед липсата на данни за уговорен падеж, задължението става
изискуемо след покана, по арг. от чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не е налице
4
спор, че представената с исковата молба покана за плащане (л. 17-18) е
получена от ответника, като това е настъпило най-късно с връчването й по
реда на чл.367 от ГПК поради недоказаност на по-ранен момент. С оглед
изложеното настъпилата в хода на процеса изискуемост на задължението
следва да бъде зачетена по реда на чл.235, ал.3 от ГПК.
Ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства за
връщане на сумата в предоставения срок, включително и до края на устните
състезания. Твърдения за извършено плащане са наведени едва в първото
съдебно заседание, под формата на невключен в задачите на експертизата
въпрос към вещото лице. Отговорът на експерта за нулева стойност на
салдото по партидата на ищцата, освен лишен от категоричност, се явява и
необоснован, предвид безспорния между страните факт, че изразът
„Firmengehalt”, посочен като основание за извършените от ответника към
ищцата банкови преводи в размер на 40000 евро на 10.12.2018г. и 10000 евро
на 18.12.2018г., в превод на български означава „Фирмена заплата“.
Посоченото от самия ответник основание за извършените плащания изключва
възможността същите да се квалифицират като погашения по договора за
заем. Наведените от ответника едва с молба от 15.03.2023г. твърдения, че
банковите преводи са извършени от ищцата неправомерно след злоупотреба с
еднократен код за оторизация, са несвоевременно релевирани след
настъпилата в първото по делото заседание процесуална преклузия. Същите
са и недоказани предвид безспорния между страните факт, че воденото срещу
ищцата наказателно производство за присвояване е прекратено поради липса
на престъпление. Тези твърдения противоречат и на житейската логика,
доколкото на практика се подържа, че с присвоените средства ищцата е
погасила собственото си вземане срещу ответника.
Налага се изводът, че искът с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД се
явява доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
С оглед правоувеличаващия ефект на предявяване на иска, главницата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва считано от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски в размер на 10900 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса
(4000 лева), депозит за вещо лице (300 лева) и адвокатско възнаграждение
(6600 лева).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „Ф. Енерджи“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***************, представлявано от управителя Е. Х. Ф., ДА
ЗАПЛАТИ на А. А.-Ф. ЛНЧ **********, р. на *********., гражданин на
******* с адрес в България – ***************, постоянно пребиваваща в
Република България, сумата от 100 000 лева, представляваща изискуема
главница по договор за заем от 08.06.2016г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 08.06.2022 г. до окончателното плащане, на
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 10900 лева, представляваща
сторени в производството съдебно-деловодни разноски за първа инстанция,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6