Решение по дело №855/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 260028
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Марио Димитров Стоянов
Дело: 20204330100855
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

    Град Тетевен, 12.04.2021 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На двадесет и втори март,

През две хиляди двадесет и първа година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря:  КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 855 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:

Ищец: „ЮБЦ“-ЕООД-град София,

Ответник: М.А.М. ***,  

И за да се произнесе,взе предвид следното:

          

         Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство.

            Ищецът твърди,че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.дело №446/2020г по описа на РС-тетевен,като в рамките на предвидения от законодателя сротк е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

            Ищцовото дружество предявява исковата си претенция въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019г,с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“-ООД,което дружество е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г,с прехвърлител на вземанията „БТНК“-ЕАД.Въз основа на договора с мобилния оператор ответникът е ползвал предоставяните мобилни услуги,като потреблението е фактурирано под клиентски номер 12947023002.Договорът между „БТК“-ЕАД и ответникът е от дата 28.03.2017г,срокът е за 24 месеца,съответно до 28.03.2019г.нъа 28.03.2017г с допълноително споразумение към договора ответникът е добавил и допълнителни услуги,посочени в исковата молба.За периода от 28.03.2017г до 07.07.2017г са издадени фактури на стойност от 104.40 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги,за които не се отнася настоящата претенция.Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на стойност от 104.40 лева.Неплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползвани мобилни услугои е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалнсия договор на абоната.След енсотранното прекратяване на договора на ответника мобилния оператор е издал на дата 08.08.2017г крайна фактура №**********,в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 122.23 лева,от които за ищеца интерес представлява част от сумата до размер на 95.94 лева и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходни два отчетни периода.

            Датата на деактивация на процесния абонамент е 25.07.2017г,като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора.Така абонатът е в неизпълнение на договорите си,като не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите-до дата 28.03.2019г.

            Неизпълнението е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,съгласно изричната клауза,съдържаща сде в т.2 от договора.Абонатът следва да понесе отговорността си за неизпълнение на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.

            Моли да бъде постановено решение,с к оето се признае за установено по отношение на ответника,че ксъм него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 116.04 лева,представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договор с тклиуентски номер ХХХХХХХ от дата 28.03.2017г,сключен между ответника и „БТК“-ЕАД,представляващо сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор,както и да бъде осъден ответника вда заплати  сторените от ищеца разноски.

            Паозовава се на писмени доказателства.

            В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,същият не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по иска.

            От представените по делото писмени доказателства и тези по приложеното ч.гр.дело №446/2020г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            Приложен е договор,сключен на дата 28.03.2017г между „Българска телекомуникационна компания“/БТК/-ЕАД-София и ответникът М.М. ***,за предоставяне на далекосъъобщителни услуги,с месечен абонамент в размер на 15.80 лева,като договорът е сос срок от 24 месеца-до 28.03.2019г.

            Приложен е договор от същата дата,сключен между същите страни,за предоставяне от мобилния оператор на услугите „фиксирана гласова услуга“, „интернет услуга“ и „TV GO услуга“,с месечен яабонамент за услугите от 15.80 лева,8.90п лева и 13.98 лева.Договорът е със срок от 24 месеца.

            Приложгени са Общи условия на договора между „БТК“-АД и абонатите на услуги,предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството.

            Представени са едностранно издадени от „БТК“-ЕАД месечни сметки,с дати на издаване 08.04.2017г.,08.05.2017г.,08.06.2017г.,08.08.2017г.

            Приложен е договор за прехвърляне на вземания/цесия/,сключеин на 16.10.2018г между „БТК“-ЕАД-София и „С.Г.Груп“-ООД-София,с предмет възмездно прехвърляне на вземания ,произтичащи от договори,описани в приложение №1 към договора.

            Приложен е договор за прехвърляне на вземания/цесия/,сключен на 01.10.2019г между „С.Г.Груп“-ООД-София и „ЮБЦ“-ЕООД-София,с предмет възмездна продажба на вземания от трути физически лица и/или юридически ,подробно индивидуализирани по основание,размер и длъжник в приложение №1-Списък на вземанията,неразделна част от договора.

             Приложено е едностранно съставено извлечение от приложение към договор за цесия от 01.10.2019г,съставено на 20.11.2020г от представляващия ищеца,в което е посочен ответника,като длъжник на ищеца с вземане в размер на 163.44 лева.

            От приложеното ч.гр.дело №446/2020г по описа на РС-Тетевен се установява,че същото е образувано въз основа на заявление на „ЮБЦ“-ЕООД-София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,срещу длъжника М.А.М. ***,като на 09.09.2020г е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за вземане в размер на 163.44 лева,представляващо обезщетение за неизпълнение на договори с клиентски номер ХХХ от дата 28.03.2017г.Заповедта е връчена на длъжгника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което с разпореждане от 10.11.2020г заповедният съд е указал на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесемчен срок.Разпореждането е връчено на заявителя на дата 18.11.2020г.,като в едномесечния срок-на дата 18.12.2020г е предявена исковата молба,въз основа на която е обарзувано настоящето исково производство.

При така изложената факткическа обстановка се налагат следноите правни изводи:

Съдът приема за безспорно установен от ищецза твърдения факт на възникнали облигационни правоотношения между „БТК“-ЕАД-София и ответника М.А.М.,с източник договори за предосттавяне на далекосъобщителни услуги,сключени на дата 28.03.2017 година.В договорите ответникът фигурира с различно презиме от това,с което фигурира в Национална база данни „Население“,но останалите индивидуализиращи ответника данни,в т.ч. единният граждански номер,съвпадат с данните от регистъра.

В договорите е включена клауза,съгласно която с прекратяване на споразумението/договорите/преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната,включително при неплащанае на дължими суми,абонатът дължи на „БТК“-ЕАД неустойка,равна на оставащите до края на срока,но не повече от трикратния им размер,месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,за които договорът се прекратява.

Договорите са сключени за срок от 24 месеца-до 28.03.2019г,като твърдението на ищеца е,че същите са едностранно преткратени от мобилния опрератор на дата 25.07.2017г.,когато абонаментът е бил автомагтично деактивиран от мобилния оператор.

Съдът намира,че ищецът не е доказал възникване на правото/прамомощието/ на мобилния оператор за едностранно рекратяване на двустранните договори,поради неизпълнение на задължение на ответника по тях за заплащане на предоставени услуги. Ищецът се позовава на приложгени по делото четири броя месечни сметки/фактури/,но е ноторно,че фактурите сами по себе си не представляват основание за плащане, респективно тяхната редовност от счетоводна гледна точка не може да породи задължение за плащане. Основанието за плащане е реалното предоставяне на договорената услуга, за което по делото липсват надлежни доказателства. Фактурите по своята същност са частен свидетелстващ документ, който  няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Тежестта за доказване неистинността пада върху страната, която го е представила. Така съставеният частен документ удостоверява единствено, че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е направено от подписалото го лице - удостоверителното изявление в частния свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. Предоставянето на договорените мобилни услуги по двата приложени договора и получаването им от ответника, следваше да се докаже с надлежни доказателства, каквито по делото липсват.

При липсата на доказателства за горните факти,респ.неизпълнение на задължения на ответника за плащане на доставени му от оператора услуги и техния размер, ищецът не доказва и размера на вземането за неустойка срещу ответника.

На следващо място: Ищецът твърди,че „БТК“-ЕАД едностранно е прекратила договорите с ответника,което е настъпило автоматично,чрезп деактивация на абонамента,по вградена елекгтронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличие на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за плащане.Липсва изобщо твърдение,че операторът/“БТК“-ЕИАД/ е известявал писмено ответника за прекратяване на договорите,поради виновно неизпълнение от страна на абоната.Както се приема в постоянната съдебна практика,слевд като се касае за поисмен договор/договори и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма,както и да е достигнало до другата страна-чл.87,ал.1,изр.2 от ЗЗД/в този смисъл е и Определение №169/18.03.2021г постановено по в.ч.гр.д. №95/2021г по описа на ОС-Ловеч и др./.

Освен изложеното:Съгласно чл.2А от договора за прехвърляне на вземания/цаесия/,сключен на 16.10.2018г между „БТК“-ЕАД и „“С.Г.Груп“-ООД,предмет на същия са вземания,описани в приложгение №1 към договора,каквото приложение ищецът не е представил по делото,за да се формира извода,че въз основа на този договор,както и втория с идентичен предмет-сключен на 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“-ООД и „ЮБЦ“-ЕООД,ищецът е придобил вземането срещу ответникяа,предмет на предявения установителен иск.

Не на последно място: В настоящето производство ищецът не ангажира доказателства,че ответникът/длъжник/ е бил уведомен за прехвърляне на вземанията на „БТК“-ЕАД,като въпреки изложените в заявлението по чл.410 от ГПК твърдения,че длъжникът е уведомен за двете цесии на дата 14.10.2019г,то същият не е бил легитимиран да депозира заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК/договорите за цесия са непротивопоставими на длъжтика,при липсата на уведомяване по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД/.

В предвид горните съображения установителният иск следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан,както и искането на ищеца за присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

Мотивиран от изложеното,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от „ЮБЦ“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,р-н Триадица,бул.“България“ №81,Вход В,ет.8,представлявано от Ю.Б.Ц. против М.А.М.,ЕГН:********** ***,иск с основание чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК,за установяване съществуването на вземане в размер на 116.04 лева,представляващо дължима неустойка по договор с клиентски номер ХХХХХХХХХ от дата 28.03.2017г,скрлючен между „БТК“-ЕАД-Саофия и М.А.М.,за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №446/2020г по описа на РС-Тетевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЮБЦ“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,р-н Триадица,бул.“България“ №81,Вход В,ет.8,представлявано от Ю.Б.Ц.  за присъждане на сторени разноски в исковаото производство в обгщ размер на 205.00 лева,както и в заповедното производство по ч.гр.дело №446/2020г по описа на Рс-Тетевен в размер на 25.00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: