О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 46
Град Несебър, 23.01.2020г.
Несебърският районен съд, трети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Петров
Като се запозна с докладваното от районния съдия гр.д.№ 1238/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А.Е.Б. с ЕГН **********,***, против В.Р.С. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, с която е поискал да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Петя Андреева Белчева с ЕГН **********, и да бъде определено местоживеенето на детето при неговия баща, а на ответницата, като майка на детето, да бъде определен подходящ режим на лични отношения с детето, както и да бъде осъдена да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 152 лева, считано от предявяване на иска.
С разпореждане от 17.12.2019г. съдът е приел исковата молба за редовна и е разпоредил на основание чл.131, ал.1 от ГПК препис от нея да се връчи на ответника за отговор. С разпореждане от същата дата делото е насрочено за разглеждане на молбата на ищеца за привременни мерки по чл.127, ал.3 от СК в открито съдебно заседание на 04.02.2020г. от 10:30 часа.
На 13.01.2020г. от ответницата е подадено възражение, постъпило в съда с вх.№ 400/16.01.2020г., за подсъдност на делото. Сочи се, че местоживеенето на детето Петя Андреева Белчева на адреса на майката – град Стражица, улица Сакар балкан № 28.
На основание чл.119, ал.3 от ГПК възражение за неподсъдност по делото (извън случаите на родова подсъдност и подсъдност по местонахождение на имот) може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. В случая възражение за неподсъдност на спора е направено от ответника в срока за отговор на исковата молба. Съдът намира, че така направеното възражение е основателно по следните съображения:
Относно понятието “настоящ адрес на детето”, визирано в чл.127, ал.1 от СК следва да се имат предвид определени уточнения. На първо място съгласно чл.94, ал.1 от ЗГР мястото, на което лицето живее, се обуславя в регистрите с неговия настоящ адрес. Относно настоящия адрес на “дете” съществува и специфична правна уредба - § 1, т.15 от ДР на Закона за закрила на детето. Според този текст това е адресът, на който детето пребивава. В практиката си върховната инстанция е имала повод да развие правилата по дела, при които подсъдността се определя от настоящия адрес на дете. Няма спор, че от съществено значение е фактическото пребиваване на детето към момента на подаване на исковата молба (арг. от чл.120 от ГПК). В Определение № 187 от 25.03.2013г. по ч.гр.д.№ 1956 от 2013г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че недобросъвестното поведение на родител не може да обоснове местната компетентност на съда. Подобна теза е развита и в Определение № 306 от 09.05.2013г. по ч.гр.д.№ 2576 от 2013г. на ВКС, ІІІ г.о. В последното е прието, че подсъдността е динамична величина, която може да бъде променяна и съобразявана от съда при всяко положение на делото. Тя е окончателно обоснована към момента на предявяване на исковата молба, с което се цели да се осуети недобросъвестно поведение на ответника чрез непрекъснати промени в адресната си регистрация. Във връзка с местоживеенето на децата следва да се има предвид и разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, според която местоживеенето на детето (когато родителите не живеят заедно) може да бъде определено от съда (при липса на съгласие между тях по този въпрос).
От така действащата законодателна уредба и от постановките на съдебната практика могат да се изведат основни принципи при решаване на въпроса за подсъдността на иска по чл.127, ал.2 от СК. При преценка на въпроса какъв е настоящият адрес на детето към момента на завеждане на делото следва да се преценят: 1. адресът, на който детето пребивава към този момент; 2. настоящият му адрес; 3. адресът, на който съдът е определил детето да пребивава (ако има такъв) и 4. добросъвестното поведение на всеки един от родителите (Определение № 200/08.05.2018г. по ч.гр.д.№ 1669/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Ищецът сам признава, че към 17.12.2019г. – подаването на исковата молба, детето е живеело при своята майка – ответницата, в град Стражица. Родиелите не са постигали съгласие при кого да живее детето, нито до настоящия момент е постановено съдебно решение, с което да е определено местоживеенето на детето на адреса на някой от двамата родители. Наред с това нито ищецът, нито ответницата с молбата и от 13.01.2020г. твърдят детето да е с регистриран настоящ адрес. Този адрес подлежи на регистрация, но заявяването му, предвидено в чл.96, ал.1 от ЗГР и срокът за това – чл.99, ал.1 от с.з. се явяват последица от факта на местоживеене на определен адрес, но не и необходима предпоставка за определянето му. Липсата на заявление за промяна на насотящия адрес (по-късното му заявяване) не променя установения факт на местоживеене на детето на определен адрес, определящ се като настоящ такъв. В този смисъл Определение № 185 от 23.04.2013г. по ч.гр.д.№ 2198/2013г. на ВКС, ІІ г.о.
Адресът на фактическото пребиваване на детето към момента на завеждане на делото е основният фактор, който подлежи на изследване, но в унисон с всички останали принципи, изведени от законодателството и съдебната практика, следва да се извърши преценка дали това фактическо пребиваване е резултат от добросъвестно поведение на родителите.
Безспорно в настоящия случай към момента на подаване на исковата молба – 17.12.2019г., родителите вече не са били във фактическо съжителство. Ищецът заявява притеснението си, че в дома, обитаван от ответницата в град Стражица, няма подходящи хигиени и битови условия за отглеждане на малко дете. Безспорно между страните е обстоятелството, че детето фактически пребивава на декларирания от майката постоянен и настоящ адрес ***. Когато обаче майката е взела това решение, не би следвало да се предполага, че в това си качество тя не е действала в интерес на детето след като е преценила, че за нея ще е по-добре да отглежда сама, или подпомагана от свои близки, детето си в обитаваното от нея жилище в град Стражица, вместо в жилището на бащата в град Несебър и съвместно с него, като мотивите за това нейно решение и дали то е в интерес на детето са предмет на изследване. Същевременно въз основа на това решение на майката, детето да се отглежда и възпитава в избрана от нея среда, която бащата счита за неподходяща, само по себе си това не предполага също, че тя не притежава необходимите родителски и възпитателски качества – кой е по-пригодния родител ще преценява съда при произнасяне по същество на спора.
С оглед изложеното и задължителната съдебна практика а ВКС, тълкуването на чл.127, ал.2 от СК, легалните пределения на “настоящ адрес” в ЗГР и данните по делото – фактическото съжителство на детето при майката в град Стражица към момента на предявяване на иска и липсата на данни за недобросъвестно поведение от страна на майката спрямо детето при упражняване на правата й на родител и за липса на данни за несъобразяване със законоустановени или други правила и неизпълнение на нейни задължения, следва да се приеме, че основателно ответницата по иска е направила възражение за подсъдност по спора.
С оглед изложеното настоящото производство следва да бъде прекратено, а на основание чл.118, ал.2 от ГПК делото следва да бъде изпратено на Районен съд – Горна Оряховица. Поради прекратяване на делото следва да бъде отменено (на основание чл.253 от ГПК – наличие на нови обстоятелства) разпореждането за насрочване разглеждането на молбата за привременни мерки, а страните да бъдат уведомени за това обстоятелство.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1238/2019г. по описа на Несебърския районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Горна Оряховица.
ОТМЕНЯ разпореждане от 17.12.2019г., постановено по делото, с което е насрочено делото за разглеждане по молбата за привременни мерки по чл.127, ал.3 от СК в открито съдебно заседание на 04.02.2020г. от 10:30 часа.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
След влизане на настоящото определение в сила делото да се изпрати на Районен съд - Горна Оряхвица.
Препис от определението на се връчи на страните и на Д”СП” – Поморие, като им се укаже изрично, че определението за насрочване разглеждане на молбата за привременни мерки е отменено и на 04.02.2020г. няма да се проведе открито съдебно заседание, за което за призовани.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: