Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 8
Гр.Разград, 01 февруари 2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Разградският административен съд в публично заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
При секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ЕМИЛ
ЕНЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело
№ 203 по описа за 2021г. за да се поизнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение №249/14.09.2021г., постановено
по АНД №350/2021г. на Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 21-1075-000306/28.05.2021г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Разград, с което на М. В. Н. от гр. Р. на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца.
Недоволно от така постановения съдебен акт е останало наказаното лице.
В жалбата си сочи, че решението е неправилно и необосновано, поради което
следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени оспореното НП, като издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения.
Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител,
заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила
решението на районния съд.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да
остави в сила атакуваното съдебно решение.
Разградският административен съд, след като прецени направените
оплаквания, които съобрази с доводите и
становището на страните и анализира събраните в хода на производството
доказателства, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице, което има право на
жалба и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по
същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени
доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Същите сочат, че
на 25.02.2021г. около 23 часа и 40 минути в гр. Разград полицейските служители
И. Т. и В. В. при изпълнение на възложените им служебни задължения
по контрол на автомобилното движение спрели
за проверка лек автомобил "Рено Туинго" с рег. № ********, управляван от жалбоподателя. Той имал неадекватно
поведение и изражение според тях, поради което го приканили да ги последва до
сградата на полицейското управление, за да го тестват за употреба на наркотични
вещества. Водачът отказал както на място, така и в полицейското управление да
бъде тестван. Издаден му бил и талон за изследване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, в който изрично вписал, че отказва да бъде
изпробван. Същият му е връчен на 26.02.2021г. в 00 часа и 10 минути, като в
предоставеното време от 45 минути той не изпълнил предписанието. При тези данни е прието, че с противоправното
си поведение той е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и срещу
него е съставен АУАН Серия GA №342461, в който е отразено, че на инкриминираните
дата и място в 23,49 часа той е отказал да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества. Този АУАН е надлежно връчен на нарушителя и подписан от
него без възражения. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от
наказващия орган и с процесното НП № 21-1075-000306/28.05.2021г. на основание цитираната
разпоредба на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца. С решението си районният съд е потвърдила НП като
правилно и законосъобразно. Изложените от него мотиви напълно се споделят и от
настоящата инстанция.
Възприетата от наказващия орган и районния съд фактическа обстановка е
установена по категоричен начин В тази връзка следва да се отбележи, че
съгласно текста на чл.189, ал.2 от ЗДвП съставеният АУАН, ако е редовен от
формална страна, се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. Следователно,
за разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи въз основа
на специалния закон е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да
доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Процесният
АУАН е съставен от надлежно оправомощени лица, в съответствие с процесуалните
правила и норми и съдържа всички определени от закона реквизити. С оглед на
това съдът намира, че той е редовен от формална страна и се ползва с
доказателствена сила. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да
опровергават отразените в АУАН констатации. Напротив, те кореспондират изцяло
на събраните в съдебното производство гласни и писмени доказателства. Въз
основа на тях е безспорно установено, че наказаното лице е отказало да бъде
проверено за употреба на наркотични вещества както с тест, така и с лабораторно
изследване.
Редът и условията, при които водачите се проверяват за употреба на
наркотични вещества или техните аналози са регламентирани от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/ 19.07.2017г.). В чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от нея изрично е
посочено, че при извършване на проверка за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните
органи разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно
за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават
неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на това задължение,
с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на
лицето да му бъде извършена такава. В случая жалбоподателят не е изпълнил
указанията на контролните органи и е възпрепятствал възможността да бъде
проверен дали е употребил наркотични вещества, поради което правилно и
обосновано е прието, че с противоправното си деяние от обективна и субективна страна
е осъществил състава на вмененото административно нарушение по чл. 174, ал. 3,
предл. 2 от ЗДвП.
АУАН и НП са издадени от оправомощен орган, в кръга на неговата
материална и териториална компетентност. В тях ясно, точно и конкретно от
фактическа и правна страна са описани всички съставомерни факти и обстоятелства,
които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във
вина на нарушителя.
Както пред въззивния съд, така и в касационната си жалба наказаното
лице твърди, че при съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1,
т. 2 от ЗАНН, тъй като не е посочена вярно датата, на която е извършено
нарушението, съответно датата, на която е съставен АУАН.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба №1/19.07.2017г. при наличие на външни
признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Следователно
методите за проверка са алтернативно посочени. Установените факти сочат, че на
25.02.2021г. в 23:49 часа уличеният водач е отказал да бъде проверен за
употреба на наркотични вещества с тест, с което бездействие е осъществил
състава на вмененото административно нарушение. Обстоятелството, че 10 минути
по-късно му е издаден талон за изследване, което той не е изпълнил, не променя
този извод.
На следващо място дори и да се приеме, че грешно е посочена датата, на
която е съставен АУАН, то това нарушение не е от категорията на съществените процесуални
нарушения, защото по никакъв начин не е ограничило правата на наказаното лице.
Датата на съставяне на АУАН е от значение за преценката дали той и издаденото
въз основа на него НП са постановени в предвидените от чл. 34 ЗАНН давностни срокове,
които в случая са спазени. С оглед на това съдът намира, че при съставяне на
АУАН и издаване на процесното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са самостоятелни основания за отмяна. Приложени са и
съответните законови разпоредби, които обуславят отговорността на дееца. Определеното наказание е в
абсолютния размер, предвиден от закона и
с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва законова възможност
то да бъде изменено или намалено.
Въз основа на изложеното съдът намира за неоснователна и недоказана
подадената касационна жалба. Постановеното от Разградския районен съд решение е
валидно, обосновано, правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в тежест
на касатора следва да се присъди дължимо на ответника юрисконсултско
възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в размер на 80 лева,
определен на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №249/14.09.2021г., постановено по АНД
№350/2021г. по описа на Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/