№ 542
гр. Русе, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20234520100221 по описа за 2023 година
Ищцовото дружество „Еос Матрикс” ЕООД -гр.София, чрез редовно упълномощен
процесуален представител твърди, че се е снабдило със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5926/2022г. по описа на РРС за сумата от 4894,63 лв.- главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2022 г. до окончателното
изплащане. Сочи, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит без
обезпечение от 12.09.2017г., сключен между „ОББ” АД и ответницата. Заявява и че всички
права по договора са прехвърлени от банката-кредитор на „Еос Матрикс” ЕООД на
15.12.2021г. чрез договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/, за което длъжника
бил уведомен. Във визирания в закона срок ответницата подала възражение по чл.414 ГПК
и съответно ищцовата страна в 1-месечен срок е предявила настоящия иск. Иска съда да
признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от
4744,63лв./съгласно частично оттегляне на иска/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения положителен установителен иск по чл.422 ГПК.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на ИМ.
След изтичане на този срок-на 14.03.2023г. е депозиран „отговор“, който съдът приема за
становище относно неоснователността на иска. Твърди се, че ответницата не е уведомена за
настъпила изискуемост на вземането, както и за извършената цесия. Сочи, че иска не е
предявен в законоустановения срок, моли същия да се отхвърли.
1
От фактическа страна:
Видно е от приложеното ч.гр.д. № 5926/2022г. по описа на РРС, че в производство по
чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№2846/24.11.2022г. срещу Т. С. М. за заплащане на кредитора “Еос Матрикс” ЕООД- гр.
София сумите сумата от 4894,63 лв.- главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане по Договор за потребителски кредит
без обезпечение от 12.09.2017г., сключен между „ОББ” АД и ответницата. Своевременно е
направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е уведомен за
постъпилото възражение на 05.12.2022г. и видно от приложения на л.40 от делото плик е
изпратил ИМ и приложенията до РРС чрез куриерска служба на 05.01.2023г., т.е е предявил
иска на в законоустановения едномесечен срок, съгласно чл.62, ал.2 ГПК.
От представените писмени доказателства се установява, че „ОББ” АД и ответницата
са сключили Договор за потребителски кредит без обезпечение от 12.09.2017г., съгласно
който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 9400,00 лв.
Съгласно чл.4 от договора, главницата по кредита се олихвява с променлив годишен лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е 9.360% годишно. Крайният срок за
издължаване на дълга е 21.08.2025г., като кредитополучателя се задължил да върне кредита
на равни месечни вноски. В чл.16 е посочено, че банката има право по всяко време да
прехвърли/цедира/ вземанията си по договора на трети лица, а в чл.13, ал.4 е уговорено
задължението на кредитополучателя да уведоми незабавно банката при промяна на адреса
си и други данни, посочени в договора. Договорът е подписан от договарящите страни и не
е оспорен от ответницата.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.12.2021г. и
Приложение №1А, „ОББ” АД е прехвърлило на ищцовото дружество възмездно вземанията
по Договор за потребителски кредит без обезпечение от 12.09.2017г. На базата на изрично
пълномощно от „ОББ” АД /л.7/, АД „Иванов и Денев“ е изпратил от името на цедента
уведомително писмо за цесията до ответницата. Изпратено е и уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост/л.39/. Документите са изпратени на адреса, посочен в договора за
кредит, но съобщението е върнато като непотърсено/л.37-л.39/.
От заключението на неоспорената от страните счетоводната експертиза, се
установява, че след усвояване на главницата по кредита, ответницата е заплатила общо
8027.69лв., като към 22.11.2022г. непогасена е останала главница в размер на 4894,64 лв.
От правна страна:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5926/2022г. по описа
на РРС, като актът е насочен срещу Т. С. М. за заплащане на кредитора “Еос Матрикс”
ЕООД- гр. София сумите сумата от 4894,63 лв.- главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане по Договор за
2
потребителски кредит без обезпечение от 12.09.2017г., сключен между „ОББ” АД и
ответницата. В срока, визиран в чл.414 ГПК, длъжника е подал възражение, че не дължи
изпълнение по издадената срещу него заповед.В указания от съда срок, заявителят е
предявил иск за установяване на вземанията си, предвид което претенциите му са
допустими.
По делото няма спор относно възникналите взаимоотношения между ответницата и
„ОББ” АД, във връзка с договора за кредит от 12.09.2017г., по който банката се явява
изправна страна.
В процесния случай, правата на ищеца произтичат от Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.12.2021г. С този контракт „ОББ” АД е прехвърлило
вземанията си към ответницата на ”Еос Матрикс” ЕООД. Установи се и че процесния
договор за кредит е предмет на цесията.
Съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на
сделката, която поражда действия между страните.Правата по цесията преминават върху
цесионера със сключването на договора, поради което цедентът вече не е титуляр на
вземането. Всичко това налага безспорен извод, че ищеца е материалноправно легитимиран
да търси изпълнение на задълженията по договорите за кредит, респ. установяване на
вземанията си.Банката е упълномощила адвокатско дружество да извести ответника за
прехвърления дълг. Такова уведомление е изпратено на 13.05.2022г. на адреса на
ответницата, заявен по договора за кредит, заедно с уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост. Безспорно документите не са връчени на ответницата. Следва да се отбележи
обаче че е налице потвърждение на извършената цесия, както и уведомление за извършената
цесия, изхождащо от цедента, адресирано до ответника, като съгласно съдебната практика
уведомление за извършена цесия, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника
с нея съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното
по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3
ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика: Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т.
о., Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. В случая към
исковата е приложено уведомление, което е редовно връчено на ответницата заедно с ИМ на
10.02.2023г.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че цесията е редовно съобщена на
ответницата, поради което и възраженията в отговора на ИМ в тази насока са
неоснователни.
Съгласно задължителните разяснения в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за кредит, в който се съдържа уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
3
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си и без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпване на предвидените в договора
обстоятелства, но след като кредитора е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната му изискуемост. Следователно
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и да е достигнало до
длъжника, за да породи целеното с него правно действие. Такова уведомление безспорно е
изпратено на длъжника на 13.05.2022г., но не е получено от него, като пратката се е върнала,
като „непотърсена“.
Съдът счита, че предсрочната изискуемост на вземанията по процесния кредит е
съобщена надлежно с уведомление от 13.05.2022г./л.39/. Това е така, тъй видно от
приложения договор за кредит, ответницата е посочила като свой адрес –гр.Русе,
ул.“Арда“№11, същия на който са изпратени уведомленията. Съгласно чл.13, ал.4 от
договора за кредит, кредитополучателя е длъжен да уведомява незабавно кредитора за
всякакви изменения в обстоятелствата и данните, които е декларирал при сключването на
договора за кредит. Както бе посочено, страните са договорили всички уведомления, покани
и всякакви други документи, изпратени от кредитора на декларирания от кредитополучателя
адрес, се считат за валидно получени от тях, дори и когато този адрес е променен. При
осъществяване на предвидената фикционна предпоставка – изпращане на уведомленията на
посочения в договора адрес посочен от ответника, се фингира, че уведомлението е било
доставено на адреса, т.е. това е т.нар. в съдебната практика "фингирано връчване". Поради
което съобщаването за обявената предсрочната изискуемост следва да се счита за
осъществено при условията на фингирано връчване. Договорната фикция за връчване се
приема изрично за допустима в съдебната практика – Решение № 49 от 23.04.2014 г. на ВКС
по т.дело № 2788/2013 г., ІІ т.о., Решение № 86 от 28.04.2014 г. на ВКС по т.дело №
4470/2013 г., І т.о., ТК и др. т.е. от гореизложеното е видно, че е настъпила предсрочната
изискуемост по договора, обявена на 13.05.2022г.
При тези данни и с оглед установеното от фактическа страна съдът намира, че иска
по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 4744,63лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2022 г. до окончателното
изплащане. е основателен и следва да се уважи изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването на исковете, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящето производство разноски в
размер на 397,84 лв., както е посочено в списъка по чл.80 ГПК и представляваща заплатени
д.т. и възнаграждение за вещо лице. Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Предвид изхода на спора, ответницата следва да заплати на ищеца сумата от
277,84 лв. –разноски по заплатена държавна такса по ч.гр.д. № 5926/2022г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. С. М., ЕГН: ********** от гр. Р..,
ул. „А.“ № .. че дължи на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6,
представлявано от Р. И. М.-Т., сумата от 4744,63лв., представляваща част от неплатена
главница по Договор за потребителски кредит без обезпечение от 12.09.2017г., със
законната лихва върху нея, считано от 22.11.2022 г. до окончателното плащане, присъдени
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2846/24.11.2022 г. по
ч.гр.д. № 5926/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Т. С. М., ЕГН: ********** от гр. Р.., ул. „А.“ № .. да заплати на „Еос
Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т.
сумата от 397,84 лв. -разноски по настоящето производство и сумата от 277,84 лв. -
разноски по ч.гр.д. № 5926/2022г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5