РЕШЕНИЕ
№ 260065
П.,
09.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 05 октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка Тодорова , като разгледа докладваното от
районния съдия г.д.N 141 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното.
Производството
е образувано по искова молба от „Х.б.а.-П.” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.П. и „Х.Б.М.“ ЕООД гр.П. против Е.Ф.П. и В.А.П., двамата със съдебен
адрес ***. Твърди се, че решение №175/18.12.2019 г. постановено по гр.д. №4660/2018 г. по описа
на ВКС, с което е решен окончателно правния спор между страните по искове с
правно основание по чл.109 от ЗС е нищожно, като същото е неразбираемо и липсва логична
връзка между отделните части на диспозитива, както и такава връзка и единство
между мотивите и диспозитива на съдебното решение. Иска се да
се прогласи за нищожно решение №175/18.12.2019 г. постановено по гр.д. №4660/2018 г. по описа на
ВКС. Претендират се и направените
по делото разноски. Представя доказателства.
Предявеният иск е с
правно основание по чл.270, ал.2 от
ГПК.
В срока по чл.131
от ГПК, ответниите са подали отговор на иска . В отговора се се сочи, че не са налице сочените от ищците
основания за нищожност на съдебното решение. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира присъждане на направените разноски.
В
с.з. ищецът се представлява от процесуален представител-
адвокат, който поддържа предявените искове и моли за тяхното
уважаване.
Ответниците в с.з. се
представляват от процесуален представител адвокат, чрез който поддържат
подадения отговор. Молят за отхвърляне на исковете.
За да се
произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид
следното.
Не е спорно между
страните, че за разрешаване на правен спор между тях по искова молба от Е.Ф.П.
и В.А.П. против Х.б.а.-П.” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.П. и „Х.Б.М.“ЕООД
гр.П., с която са предявени искове по чл.109 от ЗС е постановено представеното
по делото решение №175/18.12.2019 г. постановено по гр.д. №4660/2018 г. по
описа на ВКС, с което като краен резултат исковете са уважени. В същото решение
ВКС е допуснал касационно обжалване по два въпроса:1. Следва ли да се приеме,
че открит басейн е самостоятелен обект на собственост, ако е изграден като част
от дворната инфраструктура на планираното строителство на комплекс от сгради
със смесено предназначение, ако
конструктивно и по своите характеристики не отговаря на изискванията за басейни
за ползване с обществен достъп ?; 2. Следва ли терена, в който е изградена
вертикална планировка към сграда етажна собственост, включваща озеленяване,
алеи и зона за отдих с басейн, да се счита за прилежаща към сградата и
съответно полежи ли на ползване от етажните собственици ? По тези въпроси, в мотивите на процесното решение е
прието, че в зависимост от характеристиките и вида си според строителните и
благоустройствени правила, басейнът като
елемент на застрояването може да е съоръжение от допълващото застрояване,
съгласно чл.46, ал.2 от ЗУТ, но може да е и самостоятелен обект на собственост,
като открит обект по смисъла на §5,т.68 от ЗУТ и когато в единнния инвестиционен проект се предвижда изграждане на
жилищни сгради и обекти с комплексно обществено обслужване с комуникационни
зони, оформени като алеи, озеленяване, детски площадки, басейн, който не е
предназначен за обществено ползване и не отговаря на изискванията за
самостоятелен обект на собственост, тези елементи са принадлежност към етажната
собственост, тъй като тези елементи нямат самостоятелно съществуване като
обекти на правото на собственост, поради което за тях не се прилага принципът
на приращението- чл.92 от ЗС. Съобразно с разрешението дадено по тези въпроси,
ВКС е решил спора между страните, като е отменил решение №ІІІ-80/18.07.2018 г.
по гр.д. №821/2018 г. по описа на БОС и
е осъдил ищците по настоящото производство да преустановят действията си по
изпълнение на СМР, подробно описани в диспозитива на решението, като осигурят
на ответниците в настоящото дело свободен достъп до процесния басейн и
ограждащите го площи, както и до съществуващите зелени части върху покрива на
покрития паркинг гараж, в същия поземлен имот, в какъвто смисъл е било и
първоинстанционното решение №39/14.03.2018 г. по гр.д.№337/2017 г. по описа на РС-П..
Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона
съдът направи следните правни изводи: Нищожно е решението,
което не отговаря на изискванията за валидно решение. За да е валидно,
решението трябва да е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната власт на съда (например по време, по
място и по отношение на лицата). За да е валидно, съдебното решение трябва да е
изготвено в писмена форма и да е подписано. Нищожно е и абсолютно
неразбираемото съдебно решение, при което липсва
единство на мотиви и диспозитив или мотивите са вътрешно противоречиви и нелогични
и от тях не може да се разбере волята на съда, включително и по тълкувателен
път. В случая се твърди, че решението е
неразбираемо, поради наличието на взаимоизключващи се части в диспозитива на
същото, който диспозитив пък противоречал на мотивите на решението и липсвало
логична взаимовръзка между тях. Съдът намира, че не е налице твърдяната
неяснота на решението, както в диспозитива, така и в мотивите на същото и е
налице единство между диспозитив и мотиви, които са изградени върху ясно
изложени логични връзки между факти и приложимо право, отнесени към решаване на
правния спор между страните. Отделно от
това, в самата искова молба, независимо от декларативното твърдение, че атакуваното
решение на ВКС е абсолютно неясно, ищците са направили пространен анализ на
същото, от който личи, че напълно разбират неговото съдържание с изразената в
същото воля на съдебния състав насочена към даденото разрешение на спора между
страните, което обаче не ги удовлетворява и се търси друго разрешение на спора
по същество, в каквато насока са изложените аргументи на ищците и представените
писмени доказателства, които касаят правилността на решението. В настоящото
производство обаче, съдът не може да обсъжда правилността на постановеното
решение. С оглед изложеното, съдът намира, че по отношение на атакуваното
решение не се установяват твърдените от ищците пороци, нито пък се установяват
други пороци, които да се отразят на неговата валидност, поради което решението
не е нищожно. При този извод на съда, предявеният иск за прогласяване нищожност
на процесното решение на ВКС, следва да се отхвърли.
По отношение претенциите за присъждане на разноски съдът прие следното:Предвид
отхвърлянето на предявения иск, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците
имат право на разноски. По делото ответниците са представили списък на
разноските и доказателства за направени
разноски в размер на 3000 лв. за адвокатско възнаграждение. Ищците са направили възражение за прекомерност на
същото и искат намалянето му на основание чл.78, ал.5 от ГПК. В случая чл.7,
ал.1, т.4 от НМРАВ, предвижда размер на минималното адвокатско възнаграждение
от 600 лв., като с оглед чл.78, ал.5 от ГПК възнаграждението не може да се
намали под минималния размер на адвокатското възнаграждение предвиден за
съответната работа според НМРАВ, като съдът не е задължен при намаляне на
възнаграждението да присъжда минималния размер, а следва да се съобрази с
действителната фактическа и правна сложност на делото . Претендираното от
ответниците адвокатско възнаграждение от 3000 лв. действително е прекомерно с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото, като съобразно същата,
от гледна точка на действията по защитата - изготвяне на писмен отговор и
свързаното с това запознаване с материали в значителен обем по дела на три
инстанции и явяване в с.з., съдът намира, че следва да
определи размер на възнаграждението 1000
лв.. Предвид изложеното, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците
сумата 1000 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Предвид
отхвърлянето на иска, следва да се остави без уважение искането на ищците за
присъждане на разноски.
Мотивиран
от изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищците Х.Б.М.“
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.П., ул. ... и „ Х.Б.А. – П.“ ЕООД , ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.П., ул. ..., със съдебен
адрес ***
против ответниците Е.Ф.П.,
гражданин на Руската федерация, роден на ***г.
и В.А.П., гражданка на Руската федерация, родена на ***г. и двамата с
постоянен адрес *** със съдебен адрес ***, да се приеме за установено, че решение
№175/18.12.2019 г. постановено по гр.д. №4660/2018 г. по описа на ВКС е нищожно.
ОСЪЖДА ищците Х.Б.М.“ ЕООД и „ Х.Б.А. – П.“ ЕООД ДА ЗАПЛАТЯТ на ответниците Е.Ф.П. и В.А.П. сумата 1000 лв.(хиляда лева), представляващи разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищците Х.Б.М.“
ЕООД и „ Х.Б.А. – П.“ ЕООД за присъждане на разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд град Бургас в
двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :