№ 12
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500517 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Срещу решение № 260033/28.06.2021 год по т.д. № 90/2020 год на
Окръжен съд Търговище са подадени въззивни жалби, както следва:
1) От ЛЮБ. Т. Б. с ЕГН ********** чрез адв. П.К. от САК – в частта, с
която е отхвърлен иска срещу Гаранционен фонд гр.София за разликата над
75 000 лв до претендираните 150 000 лв – обезщетение за неимуществени
вреди от настъпилата смърт на Р.Й.З. в резултат от ПТП на 24.07.2019 год ,
причинено от М. Х. М. при управление на МПС – л.а. „Рено 19“ с рег.№ Т
8109 АТ в нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП и чл. 63 ал.2 т.1 от ППЗДвП, за
което е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 19/2020 год
на ТОС и за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Изразено е несъгласие с мотивите на съда относно приноса на пострадалия в
причиняването на вредите, което е определено на 50 % , като твърдението е за
липса на съпричиняване. Наред с това са изложени доводи за несъответствие
на присъденото обезщетение с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52
от ЗЗД, поради което същото е твърде занижено. Не е отчетена силната
емоционална връзка между ищеца и пострадалия – негов син. По изложените
съображения моли за отмяна на решението в отхвърлителната част и
постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен.
Претендира присъждане на разноски.
Отговор не е постъпил от Гаранционен фонд София.
1
2) От Гаранционен фонд – София чрез Адвокатско дружество „П. и В.“,
представлявано от адв. К.В. – срещу решението в осъдителната му част.
Поддържа се, че без никакви писмени доказателства и единствено на
основание показанията на близките съдът е приел, че ищецът е живял на
семейни начала с майката на пострадалия, както и че той е негов биологичен
баща. Съдът необосновано е приел, че ищецът е отгледал и възпитал
починалия при ПТП Р., както и че връзката им е била изключително силна.
Въззивникът изтъква, че по делото липсват доказателства за биологична
връзка между ищеца и пострадалия. По изложените мотиви въззивникът
счита, че ищецът не е сред кръга на лицата, имащи право на обезщетение
съгласно ТР № 1/2016 год на ОСНГТК на ВКС. Моли за отмяна на решението
и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен.
Претендира разноски.
В постъпилия отговор от ЛЮБ. Т. Б. с ЕГН ********** чрез адв. П.К.
от САК е изразено становище за неоснователнот на въззивната жалба и за
потвърждаване на решението в осъдителната му част. Възраженията за липса
на биологична родствена връзка между ищеца и пострадалия е ирелевантна,
защото той претендира обезщетение на основание изградената силна
емоционална връзка между тях. Моли за потвърждаване на решението в
осъдителната му част.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са
подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество, съдът съобрази следното:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 558, ал. 5, вр. чл.
557, ал. 1 , т. 2, б. „а“ от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно цитираната норма ответникът е длъжен да изплати
обезщетение при условията на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, за причинените неимуществени вреди,
настъпили в следствие на ПТП при управление на МПС, за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Посочените в нормата предпоставки, включително липсата на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
процесния автомобил, не се оспорват от ответника. Няма спор между
страните, че ищецът е предявил претенцията си пред Гаранционен фонд
София, по която е отказано плащане.
Поради горното, за основателността на претенцията е необходимо
установяването на факта на възникването на ПТП-то, както и на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Извършването
на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, съдът намира за
установени с оглед влязлата в сила присъда № 5/05.03.2020 год по НОХД №
2
19/2020 год на ОС Търговище. С нея е установено, че на 24.07.2019 год е
настъпило ПТП между лек автомобил „Рено 19” с рег.№ Т8109АТ,
управляван от М. Х. М. и мотоциклет „Кавазаки” с рег.№ Т0507К, управляван
от Р.Й.З.. Водачът на лекия автомобил предприел непозволена маневра „завой
на ляво”, пресичайки осевата линия и навлизайки в платното за насрещно
движение. В същото време мотоциклетът, движещ се в същата посока
предприел изпреварване на лекия автомобил, при което се ударил челно в
лявата му част, тялото на мотоциклетиста излетяло напред и паднало на пътя,
където е намерено при извършения оглед. Смъртта е настъпила на място.
Спорният въпрос за наличието на съпричиняване е изяснен от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, според която
мотоциклетът се е движил с изключително висока скорост – около 120 км/ч,
предприел е изпреварването в нарушение на правилата за движение, с което е
допринесъл в значителна степен за увреждането. Този принос правилно е
преценен от първоинстанционния съд в размер на 50 %.
По отношение активната легитимация на ищеца като лице, имащо право
да претендира обезщетение за неимуществени вреди в контекста на ТР №
1/21.06.2018 год по тълк.д. № 1/2016 год на ОСНГТК на ВКС, както и по
размера на дължимото обезщетение, съдът намира следното:
От събраните по делото гласни доказателства е установено, че ищецът и
майката на загиналия Р.Й. са заживели съвместно в общо домакинство от
1991 год. В действителност ищецът го е отгледал и възпитал като собствено
дете. Между тях е съществувала изключително дълбока и трайна
привързаност като между баща и син. Твърде вероятно е това да е било
наистина така, като се има предвид, че съвместното съжителство между
ищеца и майката датира от една година преди раждането на Р., въпреки че
произходът не е бил установен по съдебен ред. Междувременно майката
починала, а след смъртта й Р. останал да живее в едно домакинство с ищеца,
заедно със своите братя и сестри. От показанията на свидетеля М. се
установява, че Р. имал приятелка, с която планирал да сключи брак. Ищецът
бил много щастлив от това, защото с радост очаквал да види как синът му
създава собствено семейство и потомство (свид. М.). Чувствата на любов и
привързаност между двамата били взаимни. Те работели заедно, подкрепяли
се. Ищецът преживял много тежко смъртта на Р., всеки ден посещавал гроба
му (свид. Д.), след злополуката бил сломен от мъка, отслабнал (свид. Б.а).
С оглед казаното настоящият състав намира, че наличието на
изключително дълбока и трайна емоционална връзка между ищеца и
пострадалия е доказано, както и настъпилите неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на последния. Поради това
съдът намира, че обезщетение в размер на 150 000 лв, редуцирано с 50%
поради съпричиняване от страна на пострадалия, в достатъчна степен
удовлетворява критериите за справедливост.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
3
постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
С оглед този резултат разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260033/28.06.2021 год по т.д. № 90/2020
год на Окръжен съд Търговище.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
по чл 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4