М О
Т И В И
към Присъда № 51 от 15.03.2018 год. по НОХД № 1030/2017 год. по описа на
СлРС
изготвени на 19.04.2018 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия И.Н.П. за престъпление по
чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК и подсъдимия П.Х.В. за престъпление по чл. 129,
ал. 1 вр. ал. 2 от НК.
В
съдебно заседание преди започване на съдебното следствие пострадалият С.С. ***
е предявил против подсъдимия И.Н.П. граждански иск за сумата на 7000,00 (седем
хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на престъплението (напречно счупване на лъчевата кост на
предмишницата), ведно със законната лихва считано от датата на деянието 28.03.2017
год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски. Конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото,
пострадалият се представлява процесуален представител – адв. Г.М. ***, който
поддържа предявения граждански иск. Пледира подс. И.Н.П. да бъде признат за
виновен, като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок до една
година, което да изтърпи ефективно, както и да бъде уважен изцяло предявеният
граждански иск.
В
съдебно заседание преди започване на съдебното следствие пострадалият В.С. ***,
със съгласието на своя баща и законен представител С.С.Д., е предявил против
подсъдимия П.Х.В. граждански иск за сумата на 7000,00 (седем хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва считано от датата на деянието
28.03.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски. Конституиран като граждански ищец и частен обвинител по
делото, пострадалият се представлява процесуален представител - адв. Г.М. ***,
който поддържа предявения граждански иск. Пледира подс. П.Х.В. да бъде признат
за виновен, като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
шест месеца до една година, което при наличие на законови предпоставки, да бъде
отложено при условията на чл. 66 от НК, както и да бъде уважен изцяло предявеният
граждански иск. По отношение на веществените доказателства пледира същите да
бъдат запазени да приключването на НОХД № 1029/2017 год. по описа на СлРС, тъй
като касаят и това наказателно производство.
В
с.з. представителят на РП – Сливен, поддържа обвинението така, както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин и предлага на съда на
подсъдимите да бъдат наложени следните наказания: на подс. И.Н.П. - „Лишаване
от свобода” за срок от около една година, а на подс. П.Х.В. – „Лишаване от
свобода” за срок между шест месеца и едната година, като изпълнението на
наказанието и на двамата подсъдими да бъде отложено за изпитателен срок от три
години. По отношение на предявените граждански искове, счита същите за основателни,
но със силно завишен размер, а по отношение на веществените доказателства –
пледира, същите да бъдат отнети в полза на държавата и да бъдат унищожени като
вещи без стойност.
В
с.з. подс. И.Н.П. редовно призован за с.з., се явява лично, не се признава за
виновен и не дава обяснения по предявеното му обвинение.
В
с.з. подс. П.Х.В. редовно призован за с.з., се явява лично, не се признава за
виновен и не дава обяснения по предявеното му обвинение.
Адв.
Б. *** – служебен защитник на подсъдимия И.Н.П., пледира за оправдателна
присъда, като твърди, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен
начин, като излага подробни съображения, а предявеният граждански иск да бъде
отхвърлен, като недоказан и неоснователен. По отношение на веществените
доказателства се присъединява изцяло към становището на прокурора, че следва да
бъдат унищожени.
Адв.
С. *** – служебен защитник на подс. П.Х.В., пледира за оправдателна присъда,
като твърди, че не е доказано авторството на деянието, като излага подробни
съображения, а предявеният граждански иск да бъде отхвърлен, като неоснователен
и недоказан. По отношение на веществените доказателства, поддържа становището
на прокуратурата да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени като вещи без
стойност.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
И.Н.П. е български гражданин, с начално образование, не работи, неженен, осъждан.
Подсъдимият
П.Х.В. е български гражданин, неграмотен, не работи, неженен, неосъждан.
Подсъдимите
П.В. и И.П., както и пострадалите С.Д. и В.С.,*** и се познавали добре помежду
си.
На
28.03.2017 год. около 20,30 часа свид. В.С. се намирал в централната част на с.
Гавраилово. Същият, заедно със свид. Б.К., влязъл в магазин за хранителни
стоки, където по това време се намирали подсъдимите И.П. и П.В., заедно със
свид. В.Г.. По незначителен повод възникнал конфликт между подс. П.В. и свид. В.С.,
като двамата си разменили обидни реплики. В тази връзка подс. П.В. ритнал по
крака свид. В.С., а при излизане от магазина го блъснал в гръб. Последният
реагирал, като се насочил към подс. П.В., но се намесил свид. Б.К., който ги
разделил.
Подсъдимите
И.П. и П.В., заедно със свид. В.Г. тръгнали бавно да се прибират към домовете
си. Междувременно свид. В.С. отишъл в близко заведение, където се намирал брат
му свид. П.С., като обяснил какво се е случило. В отговор свид. П.С. решил да
потърси сметка от подс. П.В. и заедно с брат си свид. В.С. тръгнал към
посоката, в която се отдалечавали двамата подсъдими. След като свидетелите П.С.
и В.С. застигнали подсъдимите и свид. В.Г., между тях възникнал нов конфликт, който
прераснал в размяна на удари. Свид. Б.К. видял случващото се и отишъл при брата
на свидетелите П.С. и В.С., а именно свид. Д.С., на когото казал да отиде и да
ги разтърве. Междувременно боят между свид. П.С. и подс. П.В. и подс. И.П. бил
прекратен, като подсъдимите тръгнали към „махалата”, в която живеели. Свид. В.С.
и свид. П.С. изчакали на място идването на свид. Д.С., след което свид. В.С. и
свид. Д.С. се върнали в заведение в центъра на с. Гавраилово, а свид. П.С. се
прибрал в дома си за да се измие. В дома си свид. П.С. разговарял със своя баща
– свид. С.Д., като му разказал за инцидента и, че свид. В.С. бил ударен от един
от подсъдимите. Свид. П.С. и свид. С.Д. тръгнали с автомобила на последния към
центъра на с. Гавраилово. Когато стигнали до центъра на с. Гавраилово
забелязали, че са се събрали много хора, между които бил и подс. П.В., който
имал в себе си брадва, подс. И.П., който имал в себе си дървен кол, а част от
другите придружаващи ги лица също носели различни дървени предмети. Свид. С.Д. В
това време в центъра на селото се намирали й свидетелите В.С. и Д.С., заедно
със свои познати.
Обособили
се две групи, а именно от една страна свидетелите С.Д., В.С., П.С. и Д.С., а от
друга – подсъдимите П.В., И.П. и свидетелите П.П., В.В., И.Г., Д.В. и Х.В..
Между двете групи започнала размяна на обиди, закани и подканяния за бой. Малко
след това словесният конфликт прераснал във физически сблъсък. Подсъдимият П.В.
се насочил към свид. В.С. и замахнал с брадвата към долната част на тялото му. Свид.
В.С. за да се предпази се обърнал и тръгнал да бяга, при което подс. П.В. го
ударил с брадвата в областта на глезенната става на левия крак. Свид. В.С. почувствал
болка и тъй като видял, че започнала да тече кръв, напуснал мястото на
инцидента.
В
това време свид. С.Д., държейки в ръце дървен предмет, се насочил към свид. Х.В..
Свид. С.Д. замахнал с дървен предмет и нанесъл силен удар по главата на свид. Х.В.,
който попаднал в теменната област. В резултат на този удар свид. Х.В. паднал на
земята и останал там (във връзка с причиненото му телесно увреждане били
отделени материали и било заведено ДП № 480/2017 год. на РУ – МВР – Сливен, вх.
№ 1349/2017 год. на РП – Сливен, което се водело срещу свид. С.Д. за
престъпление по чл. 128, ал. 2 от НК; като по повод внесен обвинителен акт било
образувано НОХД № 1029/2017 год. по описа на СлРС). Веднага след това свид. С.Д.
бил ударен с дървени колове от подс. П.В., подс. И.П. и свид. П.П., като и
тримата удряли свид. С.Д. навсякъде по тялото.
Свид.
С.Д. паднал на земята, като отново му били нанасяни удари от подс. П.В., подс. И.П.
и свид. П.П., като при удара от свид. П.П. било причинено счупването на дясната
ръка на свид. С.Д.. Междувременно синът му - свид. П.С., опитвал да го издърпа
от мястото, на което се намирал. Виждайки случващото се, свид. Д.С. се качил в
семейния им автомобил и с него се насочил към биещите се, за да ги разпръсне.
Това довело до преустановяване на размяната на удари. Двамата подсъдими и
придружаващите ги лица се оттеглили към махалата, в която живеели. На мястото
на сбиването останали свидетелите Д.С., П.С. и С.Д., като последният заедно със
свид. В.С. били качени в автомобила от своите синове и откарани в ЦСМП – Сливен
за оказване на медицинска помощ.
Междувременно
свид. Х.В. бил отведен в дома си от свидетелите Д.В. и И.Г.. Тъй като
здравословното му състояние видимо се влошавало, бил подаден сигнал чрез
обаждане на телефонен номер „112” и на място пристигнал медицински екип, който
откарал свид. Х.В. за лечение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – Сливен.
Видно
от приложеното по делото копие от Присъда № 192/01.11.2017 год. по НОХД №
1029/2017 год. по описа на СлРС С.С.Д. е признат за виновен в това, че на
28.03.2017 год. в с. Гавраилово, общ. Сливен причинил на Х.Х.В. тежка телесна
повреда, изразяваща се в масивен епидурален хематом, довел до „Постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота” – престъпление по чл. 128, ал. 1
вр. ал. 2 от НК, като на основание чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за
изпитателен срок от четири години. Присъдата не е влязла в сила (л. 70 от
делото).
Видно
от заключението по изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза, в
резултат на настъпилия инцидент в центъра на с. Гавраилово и нанесеният побой на
пострадалия С.С.Д. са били причинени следните телесни увреждания: черепно –
мозъчна травма с наличие на две разкъсно – контузни рани в дясната половина на
челото с размери 4-5 см.
и теменната област с отслояване на кожно ламбо (скалп), наложили оперативно
лечение и данни за сътресение на мозъка („Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота” – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК); контузия в дясната половина на лицето с клинични и рентгенологични
данни за счупване на предната стена на максиларния синус и дъгата на дясната
зигоматична кост без значително разместване на костните фрагменти („Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота” – разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК) и контузия на дясната ръка с клинични и
рентгенологични данни за напречно счупване на лъчевата кост на предмишницата, в
нейната средна трета, без дислокация на костните фрагменти, наложило
имобилизацията на крайника с гипсова имобилизираща превръзка („Трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник”). В експертизата е отразено,
че описаните увреждания се дължат на действието (удар, притискане, сътресение)
на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време
и начин описани от пострадалия в неговите показания на досъдебното
производство, а именно чрез нанесени силни удари с дървени колове. В
експертизата вещото лице е посочило, че напречното счупване на лъчевата кост на
дясната ръка се дължи на директен удар в мястото на счупването с твърд тъп
предмет с ограничена удряща повърхност и добре отговаря да е получено от удар с
дървен кол или сап. Посочено е още, че имайки предвид локализацията и
характеристиките на уврежданията може да се направи заключението, че на
пострадалия С.С.Д. са били нанесени не по – малко от 5 – 6 удара с твърдите
тъпи предмети, като тяхната последователност не може да се определи по
медицински път (л. 46 – 59, т. ІІ от ДП).
Видно
от заключението по изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза, в резултат
на настъпилия инцидент в центъра на с. Гавраилово и нанесеният побой на
пострадалия В.С.С. е получил посечна рана с размери 10/5 см. по вътрешната
повърхност на глезенната става на левия крак с разкъсване на капсулата на
ставата, прерязване на делтоидната връзка на глезена в областта, както и
нарушаване на целостта на стената на задната тибиална артерия с обилно
артериално кървене. В експертизата е отразено, че описаните увреждания се
дължат на действието на предмет с остър, режещ ръб и добре отговарят да са
получени чрез нанесен удар с предмет с характеристиките на посечно оръжие;
както и че такава характеристика притежава и брадвата. В експертизата вещото
лице е посочило, че описаните в медицинските документи по досъдебното производство
увреждания се дължат на един единствен удар с острия ръб на посечното оръжие и
добре отговарят да са получени по време и начин, описани в материалите по
досъдебното производство. Посочено е в експертизата, че описаните в
медицинските документи увреждания в своята съвкупност са довели до затрудняване
на движенията на левия крак за срок от около 1,5 – 2 месеца при нормален ход на
оздравителните процеси; както и че по този начин посечното нараняване по
вътрешната повърхност на глезенната става на левия крак на пострадалия В.С.С. е
осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник” (л. 63 – 75, т. ІІ от ДП).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи
процесния случай.
От показанията на свид. В.С., свид. П.С., свид. Д.С. и свид. Б.К. се
установява, че на 28.03.2017 год. е възникнал конфликт между подс. П.В. и свид.
В.С. при който били разменени реплики, а свид. В.С. бил ударен от подс. П.В.;
че след това свид. В.С. извикал брат си - свид. П.С., настигнали двамата
подсъдими и отново били разменени реплики и удари между свид. П.С. и подс. П.В.
и подс. И.П., като тогава свид. Б.К. извикал за помощ и свид. Д.С., но когато последният
отишъл на мястото, подсъдимите вече си били тръгнали, след което свид. П.С. се
прибрал в дома си, а свид. Д.С. и свид. В.С. се върнали в заведение в центъра
на с. Гавраилово. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свид. В.С.,
свид. П.С., свид. Д.С. и свид. Б.К., в тази им част, тъй като същите са
логични, безпротиворечиви, подкрепят се от останалите събрани по делото писмени
и гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. Д.С. в частта,
в която заявява, че той заедно със свид. М.Р., свид. И.К. и свид. В.С. са
подгонили подсъдимите, които тогава избягали. В тази част показанията на свид. Д.С.
не се подкрепят от показанията на свид. М.Р., свид. И.К. и свид. В.С., в които
не се съдържат твърдения, че са подгонили подсъдимите. Напротив видно от
показанията на свид. В.С., когато свид. Д.С. е отишъл на мястото двамата
подсъдими вече са си били тръгнали, а от показанията на свид. М.Р. и свид. И.К.
се установява, че същите не са били свидетели на този инцидент. Съдът не
кредитира показанията на свид. В.С. в частта, в която твърди, че след като
подсъдимите са си тръгнали, той заедно със свид. Б.К. са чакали свид. Д.С. да
дойде до мястото, тъй като видно от показанията на свид. Б.К., последният след
като е извикал свид. Д.С. е останал в заведението и не се е връщал до мястото
при свид. В.С..
От показанията на свид. П.С. се установява, че заедно с баща си - свид. С.Д.
е отишли с автомобил до центъра на с. Гавраилово, къде са били й подсъдимите
заедно с други хора от селото, които били настроени да се бият. Показанията на
свид. П.С. в тази част се подкрепят от събраните по делото доказателства,
поради което съдът ги кредитира. В тази връзка съдът следва да отбележи, че не
кредитира показанията на свид. С.Д., в които твърди, че тръгнал сам с
автомобила към центъра на селото, като по – късно бил настигнат от свид. П.С.,
тъй като противоречат на показанията на последния. Освен това от показанията на
свид. С.Д. се установява, че когато е видял в дома си свид. П.С., последният му
разказал за инцидента между него и подс. П.В., както и че подс. П.В. е ударил
брат му - свид. В.С..
От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че в
центъра на селото е възникнал конфликт между две групи: от една страна -
пострадалите и техните близки, а от друга – подсъдимите и техните близки, при
което е възникнало сбиване, повод за което са станали предходните два
конфликта; както и че при това сбиване са причинени телесни увреждания на свид.
С.Д. и свид. В.С.. По отношение на това имали ли са в ръцете си подс. П.В.,
подс. И.П. и свид. С.Д. различни предмети са налице две групи противоречащи си
показания на свидетели. От една страна свид. С.Д. твърди, че не е имал нищо в
ръцете си и не е удрял никого, като в този смисъл са и показанията на неговите
синове - свид. В.С., свид. Д.С., свид. П.С., както и свид. Б.К., свид. С.П.,
свид. М.Р. и свид. В.К.. От друга страна в показанията си свид. Х.В. заявява,
че свид. С.Д. го е ударил по главата с дърво около един метър и петдесет, като
в подкрепа на тези негови показания са показанията на свид. В.В. и свид. И.Г..
Освен това между тези две групи свидетели са налице и противоречия и относно
това подс. П.В. и подс. И.П. имали ли са различни предмети в ръцете си. Първата
група свидетели близки на пострадалите заявяват, че подсъдимите са имали брадви
и дървени колове, а другата група свидетели близки на подсъдимите – че
подсъдимите са нямали нищо в ръцете си. Съдът намира, че тези противоречия в
показанията на свидетелите се дължат на близките им отношения с пострадалите,
респ. с подсъдимите, поради и което същите се явяват заинтересовани от изхода
на процеса и показанията им в тази част целят да оневинят техните близки. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че по
време на инцидента свид. П.С. е носел дървен предмет, с които е нанесъл удар на
свид. Х.В.; подс. П.В. е носел брадва с която е нанесъл удара на свид. В.С., а
подс. И.П. също е носел дървен предмет, тъй като показанията на свидетелите в
тази им част съответстват и се подкрепят от приложените по делото съдебно –
медицински експертизи относно начина на причиняване на съответните телесни
увреждания на пострадалите.
От показанията на свид. С.Д. се установява, че при инцидента са му били
нанасяни удари от подс. И.П. и от свид. П.П., като напречното счупване на
лъчевата кост на дясната ръка му било причинено от удар нанесен му от свид. П.П..
Съдът кредитира показанията на свид. С.Д. в тази им част, тъй като той е
пострадалият от деянието и е видял лицето, което му е нанесло удара е причинило
телесното увреждане. В тази връзка съдът следва да посочи, че в своите
показания свид. Д.С. заявява, че баща му е бил удрян от подс. П.В., подс. И.П.
и свид. П.П., като ударите са били по цялото тяло на пострадалия, от своя
страна свид. П.С. заявява, че баща им е бил удрян от трима или четирима, между
които били и подс. П.В., подс. И.П. и свид. П.П., като нито един от тези двама
свидетели не свидетелства кой е нанесъл процесния удар на свид. С.Д.. В
показанията си свид. С.П. заявява, че е видял подс. И.П. да удря отзад свид. С.Д.,
който паднал на земята, след което бил удрян от двама – трима човека. Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели, в тази им част, тъй като същите
са логични, безпротиворечиви, пресъздават това което са възприели лично и се
подкрепят от събраните по делото доказателства.
От показанията на свид. В.С. се установява, че подс. П.В. се засилил с
брадва към него, свид. В.С. за да се предпази се обърнал и тръгнал да бяга и в
този момент подс. П.В. забил брадвата в левия му крак. Съдът кредитира
показанията на свид. В.С. в тази им част, тъй като същите се подкрепят от
показанията на свид. С.Д., свид. Д.С., свид. П.С. и свид. С.П., както и от
приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, от която се установява
механизмът на причиненото телесно увреждане.
От показанията на свид. Д.С. и свид. П.С. се установява, че след
приключване на инцидента са откарали с лек автомобил свид. В.С. и свид. С.Д. до
болнично заведение, а от показанията на свид. П.П., свид. И.Г. и свид. Д.В. се
установява, че последните двама са вдигнали свид. Х.В. от земята и са го завели
до дома му. Съдът кредитира показанията на тези свидетели в тази им част, тъй
като същите се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на свид. М.Р. и свид. И.К. от които се
установява, че същите са отишли в центъра на с. Гавраилово, когато е бил
започнал инцидента; видели са когато е започнал боя, но не са видели кой кого
удря, тъй като показанията им в тази част се подкрепят от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на сви. В.Г. в частта, в която заявява, че в
магазина е възникнал конфликт между свид. В.С. и подс. П.В.; че след излизането
от магазина били настигнати от свид. В.С. и негов брат, както и че по – късно отново
възникнал конфликт, който е прераснал в бой, тъй като се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира показанията на
свид. В.Г., в които заявява, че подс. П.В. е нямал брадва в ръцете си, че подс.
П.В. и подс. И.П. не са удряли никого, тъй като от една страна противоречат на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, а от друга същата живее на
семейни начала с подс. П.В., поради и което се явява заинтересована от изхода
на процеса.
Съдът кредитира и заключенията на вещото лице по изготвените съдебно -
медицински експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът
няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната
компетентност на експерта.
Съдът
кредитира и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство
и в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, прочетени и приобщени към делото по реда на чл. 283
от НПК и не оспорени от страните.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Подсъдимият И.Н.П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК, поради което съдът го
призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение. По делото не се
събраха безспорни доказателства за авторството на И.Н.П. в инкриминираното
деяние, а съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да
почива на предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно
единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Безспорно по делото се доказа обстоятелството, че на 28.03.2017 год. в с. Гавраилово,
общ. Сливен на пострадалия С.С.Д. е причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в напречно счупване на лъчевата кост на дясната ръка, довело до
трайно затрудняване движението на десния горен крайник. По делото не бяха
събрани доказателства, с които да се докаже авторството на деянието (че подс. И.П.
е причинил телесната повреда), което е съществен елемент от обективната страна
на престъплението. Напротив видно от показанията свид. Д.С. и свид. П.С., на
пострадалия С.С.Д. са нанасяли удари няколко лица, между които били и подс. П.В.,
подс. И.П. и свид. П.П.. От своя страна пострадалия С.С.Д. твърди, че при
инцидента са му били нанасяни удари от подс. И.П. и от свид. П.П., като
напречното счупване на лъчевата кост на дясната ръка му било причинено от удар
нанесен му от свид. П.П..
Поради това, че в съдебното следствие не се
събраха доказателства за авторството на деянието, съдът не следва да обсъжда
другите съставомерни признаци от обективна и субективна страна на престъпния
състав на чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК и с оглед изложеното, съдът постанови
оправдателна присъда по повдигнатото обвинение на подс.
И.П..
Въз основа на постановената оправдателна присъда по отношение на подс. И.П.,
съдът отхвърли предявения от С.С. *** граждански иск срещу подс. И.П. за сумата
от 7 000,00 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди в резултат на престъплението (напречно счупване на лъчевата
кост на предмишницата), ведно със законната лихва считано от датата на деянието
28.03.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски, като неоснователен и недоказан
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият П.Х.В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 вр.
ал. 2 от НК, тъй като на 28.03.2017 год. в с. Гавраилово, общ. Сливен причинил
на В.С.С. средна телесна повреда, изразяваща се в посечна рана с размери 10/5
см. по вътрешната повърхност на глезенната става на левия крак, с разкъсване на
капсулата на ставата, прерязване на делтоидната връзка на глезена в областта,
както и нарушаване на целостта на стената на задната тибиална артерия, с обилно
артериално кървене, довела до трайно затрудняване движението на левия долен
крайник.
Деянието си подс. П.В. е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, всички елементи от състава на
престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици от него.
Като смекчаващи отговорността на подс. П.В. обстоятелства, съдът прие
чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подс. П.В. обстоятелства.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. П.Х.В.
съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, която не е по – висока за този вид
престъпления, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен
резултат и целите на генералната и специалната превенция. Поради това стигна до
извода, че следва да наложи на подсъдимия П.В. наказание при условията на чл.
54 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца.
С оглед на размера на наложеното наказание „Лишаване от
свобода”, чистото съдебно минало на подс. П.В., съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи така определеното наказание за
изпитателен срок от три години.
Така определеното наказание съдът прецени за максимално
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на
подс. П.В. и съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подс.
П.В. и ще въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо и върху
останалите членове на обществото.
На
основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, съдът отне в полза на държавата
веществените доказателства по делото: 1 брой метална брадва без сап с дължина
на острието 15 см.;
1 брой дървен кол с дължина 2,10
м., заострен от едната страна и дебел 8 см.; 1 брой дървен кол с
дължина 2,15 м.,
необелена кора, от едната страна счупен и на 30 см. има червено на цвят
петно; 1 брой дървен сап правилно отрязан с трион от двете страни, от едната
страна с петно от тъмно зелен цвят; 1 брой парче от дърво с дължина 61 см., лакирано в кафяв цвят
от едната страна, отчупено и заострено от едната страна – запечатано в хартиен
плик с лепенка № Б 2621 на ОДМВР Сливен; 1 брой дървен кол (сап) с дължина 81 см. и 1 брой дървен кол с
дължина 79 см.,
поставени в хартиен плик и запечатани с лепенка № Б 2620 на ОДМВР Сливен и 1
брой дървен кол с дължина 195
см., като същите следва да бъдат унищожени като вещи без
стойност, след влизане в сила на настоящата присъда и присъдата по НОХД №
1029/2017 год. по описа на СлРС.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият П.Х.В.
беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в
размер на 127,00 лева (сто двадесет и седем лева) в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Съгласно
правилата на процеса подсъдимият П.Х.В. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 40,00 лева (четиридесет лева) в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен, както и държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 80,00 лева (осемдесет лева) в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ
ИСК :
Съдът
намира предявения от В.С. *** със съгласието на неговия баща и законен
представител С.С.Д., граждански иск срещу подс. П.Х.В., за причинените му
неимуществени вреди, за доказан по основание поради доказаност на деликтното
правоотношение, макар и предявен в завишен размер.
По безспорен начин в хода на съдебното следствие се установи, че гражданският
ищец В.С.С. е претърпял неимуществени вреди от престъплението по чл. 129, ал. 1
вр. ал. 2 от НК. Гражданският ищец В.С.С. е предявил граждански иск срещу подс.
П.В. в размер на 7000,00 (седем хиляди) лева. Безспорно в хода на съдебното
следствие се установи, че гражданският ищец В.С.С. е претърпял неимуществени
вреди от престъплението, тъй като му е причинена в резултат на престъплението
средна телесна повреда, изразяваща се в посечна рана с размери 10/5 см. по
вътрешната повърхност на глезенната става на левия крак, с разкъсване на
капсулата на ставата, прерязване на делтоидната връзка на глезена в областта,
както и нарушаване на целостта на стената на задната тибиална артерия, с обилно
артериално кървене. Съдът прие, че справедлив еквивалент на причинените на
пострадалия неимуществени вреди е сума в размер от 2000,00 (две хиляди) лева,
която следва да бъде платена от подс. П.Х.В.. До този размер искът за
неимуществени вреди следва да бъде уважен, а до претендирания размер от 7000,00
лева – да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ето защо съдът осъди
подсъдимия П.Х.В. да заплати на В.С. *** със съгласието на неговия баща и
законен представител С.С.Д. сумата от 2 000,00 (две хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва считано от датата на деянието 28.03.2017
год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли предявения граждански
иск до претендирания размер от 7 000,00 (седем хиляди) лева, като
неоснователен и недоказан.
Съгласно
правилата на процеса подсъдимият П.Х.В. беше осъден да заплати на В.С. *** със
съгласието на неговия баща и законен представител С.С.Д. и сумата от 300,00 (триста)
лева, представляваща направени по делото разноски – платено адвокатско
възнаграждение.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: