№ 228
гр. Тутракан, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Г.
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Г. Гражданско дело №
20213430100280 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.
1. Предявени са обективно съединени искове по 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД от ищеца М. М. М., упълномощил като процесуален представител последно адв.
Т. С. от Адвокатска колегия – гр. С., за осъждане на ответника да му заплати:
1. обезщетение за причинените му неимуществени вреди (главница), дължимо
на осн. чл. 45 от ЗЗД, в резултат на повдигнато от ответника обвинение предмет
на НЧХД № 334/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан, което било прекратено,
което обезщетение възлиза на 5 000 лв.;
2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от датата на
завеждане на делото (16.12.2020 г.) до датата на окончателното плащане
(изменено в с. з. - л. 55).
3. Ищецът твърди, че ответникът е повдигнал срещу него обвинения по чл. 147, ал.
1 от НК, по повод на което е било образувано НЧХД № 334/2019 г. по описа на
ТнРС.
4. Твърди се, че след многократно отлагане и насрочване на делото за съдебни
заседания с протоколно определение от 17.02.2021 г., влязло законна сила на
27.04.2021 г. наказателното производство по делото било прекратено на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 5, във вр. с чл. 81, ал. 3 от
НПК.
5. Ищецът твърди, че повдигнатите от ответника обвинения срещу него, по повод
на което било образувано НЧХД № 334/2019 г. по описа на ТнРС, са му били
причинили значителни неимуществени вреди, изразяващи се в клеветническо -
опозоряващи на доброто му име в обществото, накърняващо честа и
1
достойнството му не за първи път, изживява отрицателни емоции от предявените
неоснователни обвинения, от връчване на призовки, съобщения в качеството му
на подсъдим, от присъствието в съдебната зала на други лица, които го познават,
като се имало в предвид, че наказателното производство по делото
няколкократно се отлагало и се насрочват съдебни заседания, правели се
обжалвания пред ОС – гр. С. и така в продължение на две години. Почувствал се
е много засегнат от случилото се, поради това, че е намесена и неговата майка и
коментар, а който се прави за нея. Двамата в продължение на няколко години,
живеели непрекъснато под стрес.
2. Ответникът Н. Н. Д. е подала отговор на искова молба в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК, чрез адв. А. Е., упълномощена с Пълномощно № 004406/15.01.2021 г. с който
счита предявеният иск за недопустим и неоснователен. Впоследствие е допусната
правна помощ и като служебен адвокат на ответника е назначена адв. Н. Д. - Р. от
Адвокатска колегия - гр. С..
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. На 08.11.2019 г. е подадена тъжба от ответника до ТнРС, с която ищеца е обвинен в
извършването на престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК. Отв. Д. е твърдяла, че ищецът е
подал жалба до КЗЛД, в която е посочено, че отв. Д. неправомерно го заснема с
монтирана в имота охранителна камера и разпространява заснетите видеоматериали
в интернет. Въз основа на тъжбата е образувано НЧХД № 334/2019 г. В последствие е
уточнено, че в жалбата имало и твърдения на ищеца М. за отправени отв. Д. към него
и майка му обидни реплики. Тази конкретизация е направена след изтичането на
шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, поради което съдът е прекратил
наказателното производство с Протоколно определение от 17.02.2021 г., което е
обжалвано от ответника.
4. На 27.04.2021 г. е приключило производството с потвърждаването на протоколното
определение от въззивния съд.
5. По делото са изслушани показанията на свидетелите:
1. на ищеца - Н. А. Е.;
2. на ответника - П. Н. Р. (съпруг на ответника) и Н. П. Р. (син на ответника).
6. Свид. Е. твърди, че ищецът в през последните три - четири години се затворил в себе
си и не бил такъв човек, какъвто бил преди. Не може да се установи дали обаче
личностните промени на ищеца са във връзка с воденото срещу него наказателно
производство, тъй като свидетелят не е наясно нито относно характера и предмета на
воденото НЧХД, нито относно това кои са били страните по него.
7. Показанията на свидетелите на ответника също не могат да бъдат взети под внимание,
тъй като същите също от една страна са в близки родствени отношения с ответника, а
2
от друга - в конфликтни отношения с ищеца.
От правна страна
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
1. По допустимостта
8. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни при наличието на
правен интерес, което налага разглеждането им по същество.
2. По главните искове
9. По делото безспорно е установени, че ответникът е повдигнал обвинение срещу
ищеца, инициирайки наказателно дело от частен характер. Наказателното дело е
приключило с прекратяването на наказателното производство от съда.
10. Относно възможността да възникне отговорността по чл. 45 от ЗЗД за
тъжителя.
1. Съдът приема, че упражняването на конституционно закрепеното право да бъде
подадена тъжба, с която се образува наказателно производство от частен
характер, не винаги е свързана с ангажирането на отговорността на тъжителя по
чл. 45 от ЗЗД, в случая че подсъдимият бъде оправдан или образуваното
наказателно производство бъде прекратено. В случая не може да се прави
аналогия с отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
доколкото държаното обвинение разполага със значителен експертен и финансов
ресурс, който му позволява да установи преди повдигането на обвинение дали е
налице извършено престъпление или не. Частният тъжител не разполага с такива
възможности, поради което същият в тъжбата излага единствено своите
твърдения, за които често предварително не могат да бъдат събрани никакви
доказателства (основно по отношение на свидетелските показания).
2. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го
упражни, или въобще да не го упражни, поради което упражняването на
материално и/или процесуално право поначало е правомерно. Това не изключва
възможността за злоупотреба с право, която е противоправна. Такава е налице,
когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и
законни интереси на други лица (чл. 57, ал. 2 от КРБ), а също и - в противоречие
с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 от ЗЗД). Подаването на жалба (молба,
3
тъжба) до съответния компетентен орган съставлява упражняване на
законоустановена възможност - гражданите имат право да се обръщат към
надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни.
Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не
бъдат установени. Злоупотреба с право, т. е. противоправно поведение е налице,
когато жалбата (молбата, тъжбата) не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат
проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят
предварително знае, че те са неверни и подава жалбата с цел да навреди другиму
или за да накърни друг обществен интерес. (Решение № 1347 от 18.12.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 5006/2007 г., II г. о.; Решение № 53/04.04.2018 г. по гр. дело №
1913/2017 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 449 от 17.05.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 4758/2017 г., IV г. о.; Решение № 758/11.02.2011 г. по гр. дело № 1243/2009 г.
на ВКС, IV г. о.; Решение № 245/05.11.2014 г. по гр. дело № 1734/2014 г. на ВКС
III г. о.).
11. В конкретният случай отв. Д. е подала тъжба, която по - скоро има характера на жалба
за накърнени нейни права, доколкото в обстоятелствената част на тъжбата при
първоначалната формулировка не е описан фактически състав на престъпление.
Отв. Д. е твърдяла, че ищецът е подал жалба до КЗЛД, в която е посочено, че отв. Д.
неправомерно го заснема с монтирана в имота охранителна камера и разпространява
заснетите видеоматериали в интернет. Едва с Тъжба (допълнение) вх. №
1627/29.05.2020 г. отв. Д. вече е обвинила ищеца, че същият в жалбата си пред КЗЛД е
разгласил позорни обстоятелства, свързани с нейната личност и тази на членовете на
семейството (съпруг и син), изразяващи се в твърдения, че са заплашвали по някакъв
начин неговата майка с израза: „Шаврантиьо, снимах те по цици и те пускам в
интернет“.
12. Тъй като тази допълнителна тъжба съдържа коренно различа фактическа обстановка в
сравнение с първоначалната, съдът е приел че същата представяла ново обвинение
спрямо подсъдимия, което е различно от първоначалното. Самата тъжителка твърди,
че узнала за обстоятелствата, посочени в допълнителната (уточняваща) тъжба на
05.07.2019 г. В тази връзка съдът е приел, че към момента на подаване на
допълнението към тъжбата (която представлява всъщност ново обвинение) - на
29.05.2020 г. шестмесечният срок за предявяване на тъжбата е изтекъл. Поради тази
причина на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, във вр. чл. 81, ал. 3 от НПК
производството по делото е прекратено.
13. По делото не е установено дали действително ищецът М. е направил
инкриминираните твърдения, тъй като в производството не се е стигнало до съдебно
следствие.
14. Не са ангажирани никакви доказателства за превратното упражняване на правото на
подаване на тъжба от отв. Д.. Напротив към тъжбата е приложено копие от Жалба вх.
4
№ ППН-01-460/13.05.2019 г., подадена от ищеца М. до КЗЛД в която действително
ищецът М. твърди, че от страна на отв. Д. и синът са отправяни обидни реплики към
майка му.
15. От друга страна не са събрани и доказателства, че действително такива реплики са
отправени. т. е., че твърдените от ищеца факти в жалбата са верни (тъй като, както
вече бе упоменато, съдебно следствие по НЧХД не е провеждано).
16. Последното навежда на извода, че отв. Д. към момента на подаването на тъжбата е
била убедена, че е наклеветена. Не са ангажирани доказателства, че същата е
злоупотребила с правото си да подаде тъжба до съда.
17. Поради тази причина съдът приема, че подадената от ответника тъжба в случая не
може да доведе до отговорността ѝ по чл. 45 от ЗЗД.
18. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради недоказаност предявения от ищеца М. М.
М., с ЕГН **********, иск срещу ответника Н. Н. Д., иск за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди (главница), дължимо на
осн. чл. 45 от ЗЗД, в резултат на повдигнато от ответника обвинение, предмет на прекратено
от съда НЧХД № 334/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан, което обезщетение възлиза на 5
000 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. С.. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5