Р Е Ш Е Н И Е
№ 549
21.10.2019г.
град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, II касационен състав, в открито заседание
на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.СНЕЖИНА ИВАНОВА
2.ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието
на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иво Радев разгледа
докладваното от съдия НИКОЛАЕВ
касационно административно-наказателно дело № 1098 по описа на
Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Плевен против
решение № 586 от 12.08.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 1213/2019 г. по
описа на Плевенски районен съд, с което е отменено наказателно постановление №
15-0000964 от 12.04.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Плевен, с което на „Сторко” ООД – гр. Плевен,
ЕИК ********* с адрес: гр. София, ж.к.“Индустриална зона „Орион“ ул. 3020,
№34,ет.1 с управител Л. Я. С. на основание чл.416, ал.5 КТ във връзка с 415,
ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция от 5000 /пет хиляди/
лева, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата се излагат касационни възражения,
че решението е постановено при нарушаване на
разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните
по делото доказателства. Касаторът счита, че не са налице сочените в съдебното
решение пороци на АУАН и НП, както и че от събраните по делото доказателства
нарушението било установено по безспорен начин. Моли да се отмени решението на
районния съд и на негово място да се постанови ново такова, с което
наказателното постановление бъде потвърдено изцяло.
Ответникът по жалбата - “Ответникът
в касационното производство Сторко“ ООД – гр. София – не
изразява становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен
дава заключение за основателност на
жалбата, поради което намира, че следва да се отмени решението на Плевенския районен
съд.
Касационната инстанция, след като
провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон и във
връзка с направените от касатора оплаквания за нарушение на чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК, въз основа на
доказателствата по делото, намери жалбата
за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на
преклузивния четиринадесетдневен срок, а разгледана по същество за основателна, поради
следните съображения:
За да обоснове крайния си извод за неправилност и незаконосъобразност на така издаденото
наказателно постановление, състав на Районния съд– гр.Плевен, като е разгледал
и решил делото по същество, като е приел, че са налице допуснати съществени
нарушения при издаването на АУАН и НП, които опорочават административно –
наказателното производство. Съдът е приел, че изложените в
АУАН и НП обстоятелства на нарушението не се отличават с необходимата яснота, а
това на свой ред – ограничавало правото на защита на санкционираното юридическо
лице. Приел е, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила
по чл.42, т.4 и по чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като вместо да бъдат
надлежно посочени фактите и обстоятелствата, имащи отношение към реализирането
на административно- наказателната отговорност и формиращи фактическите
основания за нейното реализиране - както в съставения акт, така и в издаденото
наказателно постановление, само най-общо е било посочено, че от страна на дружеството не е
изпълнено задължително предписание, гласящо: „Работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа през месец октомври 2018 г. от работещите в дружеството,
подробно описани в списък с Изх. №3/21.01.2019 г., съгласно изискванията на чл.
128, т.2 от КТ.“, за което е вменено нарушение по чл.415 ал.1 от КТ на дружеството
жалбоподател.
Съдът
е приел,
че е недопустимо при ангажиране на адм.наказателна отговорност да се ползва
бланкетен подход, защото препращането към списък с изх. №3/21.01.2019 г. ограничава правото на
защита на лицата, да научат в какво са обвинени и въз основа на кои факти и обстоятелства.
Препращането към списък
изх. №3/21.01.2019 г. не е в състояние да очертае по ясен и
безпротиворечив начин признаците на твърдяното нарушение, поради което е налице явно непълно изброяване
на работещи в дружеството лица, на които заплати не са били изплатени, което от
стоя страна се приравнява на липсата на обстоятелства по извършено неправомерно
деяние – действие или бездействие.
Според районния съд внимателната съпоставка на списък с изх. №3/21.01.2019 г. с представената по делото справка за дължими
трудови възнаграждения за месец октомври
2019г. от санкционираното дружество показвало, че на някой работещи, включени в
процесния списък все пак са били изплатени трудовите възнаграждения за месец
октомври 2018г. Това обстоятелство на свой ред
означавало, че е налице частично изпълнение на даденото предписание,
което не следвало да се приравнява на пълно не изпълнение на даденото предписание,
както е било прието от актосъставителят и наказващия
орган.
Поради
това съдът е отменил атакуваното наказателно постановление като издадено в
противоречие с процесуалния закон.
Настоящата съдебна инстанция не споделя
изложените от районния съд мотиви за отмяна на наказателното постановление във
връзка направените правни изводи.
При постановяване на решението си съдът
неправилно е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като в АУАН и НП не са изписани имената на всички работници или
поне да е посочен техният брой. Настоящата инстанция намира, че примерното
изброяване на лицата в АУАН и НП, без същите да бъдат изчерпателно изброени не
е нарушение на процесуалните правила, тъй като в АУАН и НП е посочена препратка
към ведомостите за заплати, изхожда от соченото за нарушител лице, приложена е
и се счита за част от административната преписка. В нея са посочени всички
лица, работещи в дружеството, където срещу подпис следва да е отразено
изплащането от страна на работодателя на дължимото за м.октомври на 2018 г.
възнаграждение. Последното не е било сторено дори и след издаденото предписание
от страна на административния орган. Няма данни това да е сторено в хода на
съдебното производство пред районен съд
или настоящата съдебна инстанция.
В този смисъл съдът намира, че не е налице
посочената липса на изчерпателно изброяване на лицата, на които не е изплатено
трудовото възнаграждение, тъй като същите са поименно и индивидуализиращо
посочени /с наличие и на посочено ЕГН/ във ведомостите за заплати,
представляваща част от АУАН и НП, и с което самият съд е могъл да се
запознае. Съдът намира, че в хода на административното производство правото на
защита на лицето е било упражнено в пълнота, поради което не е имало пречка
дружеството да разбере какво нарушение му се вменява и адекватно да се защити.
Прочее относно установените в хода на проверката фактите от страна на
дружеството не е възниквал спор. От подробно обсъдените в решението
доказателства става ясно, че безспорно предписанието на компетентните органи не
е било спазено, тъй като дължимите на работниците възнаграждения на работниците не са били изплатени /установява
се, че техният брой е деветдесет и девет
души/. Данни в обратния смисъл не са
представени нито в настоящото производство, поради което съдът намира
нарушението за безспорно установено. Тук следва да се подчертае, че дори и да са налице данни за изплащането на
възнагражденията на работниците същото не води до извода, че дружеството
жалбоподателя е изпълнено даденото предписание от контролните органи.
Частичното изпълнение би могло да се прецени като смекчаващо отговорността
обстоятелство при определяне на наказанието.
Съгласно нормата на чл.415, ал.1 от КТ Който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. При това
положение съдът намира наложеното наказание имуществена санкция в размер на 5000
лв. за съобразено със законовата разпоредба на чл.415, ал.1 и тежестта на
извършеното нарушение.
Изложеното дотук предполага постановеното от Районен съд Плевен решение да
бъде отменено, като вместо това бъде потвърдено издаденото наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
– гр. Плевен, II състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 586 от 12.08.2019 г.,
постановено по н.а.х.д. № 1213/ 2019 г. по описа на Плевенски районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 15-0000964 от 12.04.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” гр.Плевен, с което на „Сторко” ООД – гр. Плевен, ЕИК 175131737с адрес: гр. София,ж.к.“Индустриална
зона Орион“ ул. 3020, №34, ЕТ.1 с
управител Л. Я. С. на основание чл.416,
ал.5 КТ във връзка с 415, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция от 5000 /пет хиляди/ лева, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2.
/П/