Решение по дело №39/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендилска, Перник и Благоевград със седалище в София към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, срещу Решение № 212 от 28.12.2023 год. по АНД № 500/ 2023 г. по описа на Районен съд – Разград. С него е отменено НП № В-003904 от 04.08.2023 год. на директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на КЗП, с което на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с [ЕИК] е наложена имуществена санкция от 25 000 лв. на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите за нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 от същия закон.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно като постановено при нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател районният съд неправилно е приел, че дейността на наказаното дружество не може да се квалифицира като нелоялна търговска практика изразяваща се в заблуждаваща търговска практика. Излага доводи за съставомерност на констатираното деяние и правомерно ангажиране отговорността на търговеца. Посочва, че с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 вр. с ал. 3 от ЗЗП търговецът е длъжен да предлага стоки етикирани на български език, като информацията на етикета следва да е вярна, а в случая била налице невярна информация по отношение съдържанието на посочената в НП стока. От съда се иска да отмени обжалваното решение и потвърди издаденото НП. Претендира се присъждане на разноските по делото, а в условията на алтернативност – при отхвърляне на касационната жалба, прави възражение за прекомерност на предявения размер на адвокатско възнаграждение на ответника по касационната жалба.

Ответникът – „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с [ЕИК], чрез процесуалния си представител –адв. Р. И. от САК, оспорва касационната жалбата като неоснователна и иска съдът да я остави без уважение. Претендира присъждане на направените в хода на производството разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение като валидно и правилно следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна, че на 18.04.2023 г. старши инспектор в КЗП, РД-Варна, звено Разград, съвместно със сътрудник, посетила магазин Билла, стопанисван от обжалващото дружество и находящ се на ул. Дунав № 40 в гр. Разград. Проверката била по повод постъпила жалба в ЦУ на КЗП засягаща предлагани в магазина протеинови барчета. Потребителят твърдял, че след консумация на тези протеинови барчета е изпитал голям чревен дискомфорт и стомашно неразположение, като настоявал да бъде изварена проверка. При проверката свидетелката установила, че в магазина се предлагат 14 вида протеинови барчета, описани били всички налични като количества и цени. Получили информация от акредитирана лаборатория, че информацията, изнесена на самата потребителска опаковка е съществено различна от това след направения анализ в лабораторията. Нарушението е извършено на 28.04.2023г. за пет артикула на един и същ производител Born Winner – Stracciatella Keto, Banana Milk Shake Boots, Chocolate Brownie Slim, Cookiess and Chocolate, Chocolate Mousse. Съставени били пет отделни протокола за всеки модел барче, като е изписано и съдържанието, което е нанесено на опаковката. Свидетелката приела, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика от страна Билла по смисъла на чл.68д във вр. с чл.68г от ЗЗП, свързана с предоставена невярна информация на потребителската опаковка относно съдържанието на отделните градивни единици. Съставила отделни актове за всеки вид. Въз основа на така издадения АУАН било издадено и обжалваното НП, в което са отразени обстоятелствата по акта, поради което е ангажирана имуществената отговорност на дружеството на основание чл.210а от ЗЗП за нарушението на чл.68в във вр. с чл.68д, ал.1 във вр. с чл.68г, ал.4 от ЗЗП

При така установените факти районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно представените доказателства. Същите са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. След анализ на посочените в НП за нарушени материално правни норми на ЗЗП, районният съд е приел за неоснователен извода на АНО, че при осъществяване на своята дейност, „Билла България” ЕООД е използвало невярна информация относно съдържанието на процесната стока, която да е подвела средния потребител и въз основа на което последният да е взел решение, което не би взел без използването на търговската практика. Съдът е приел, че поведението и действията на наказаното лице се свеждат само и единствено до излагане на посочената в НП стока в търговския обект и обозначаването на продажната ѝ цена. Процесният продукт се е излагал за продажба във вида, в който е бил доставен от производителя - в опаковката и съдържанието от производителя, без същата да е променена и допълвана. Няма констатации от страна на контролните органи и АНО, че дружеството е извършило, променило съдържанието на хранителните стойности върху протеиновият бар, или пък да е променяло съдържанието на белтък и захари в продукта. Същият е бил изложен, представен за продажба във вида, в който му е бил доставен. Съдът е посочил разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗЗП, която забранява на търговците да отстраняват или променят етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, доколкото това действие може да има за резултат подвеждането на потребителите. Районният съд е приел, че констатираните отклонения в съдържанието на посочените в етикета хранителни стойности на протеиновия бар не се дължат на поведение от страна на търговеца, а такова може да се търси у производителя. Според него определянето на една търговска практика като нелоялна, заблуждаваща и подвеждаща по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо от ЗЗП предполага установяване на поведение, проявено чрез действие или бездействие от страна на търговеца, довело до предоставяне на невярна информация, каквото в случая не е установено.

При тези изводи районният съд приел, че административнонаказателната отговорност на „Билла България” ЕООД за нарушение на чл. 68д, ал. 1 във връзка с чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП е била ангажирана незаконосъобразно.

Разградският административен съд намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил в пълнота фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание.

Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на предходната инстанция от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2 изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

В настоящия случай е приложена санкционната норма на чл. 210а, от ЗЗП за нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г ал. 4 от същия закон. От фактическа страна е посочено, че наказаното дружество осъществява нелоялна търговска практика под формата на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като предлагало за продажба протеинови барчета с търговска марка Born Winner - протеинов бар банан, 55 гр. с посочено на етикета съдържанието на белтък 31 гр. на 100 гр. , а реалната стойност на съдържащия се белтък в продукта е в размер на 28,49 гр. на 100 гр.; съдържание на захар по етикет – 22 гр. на 100 гр. , а реална стойност на захари в продукта 13.61 гр. на 100 гр. продукт. Административният орган е приел, че е налице една от хипотезите по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, включваща кумулативно следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика невярна и подвеждаща информация, и 3) вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

Съгласно определението, дадено в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

За да се определи кой носи отговорност за разминаване на показателя за белтък посочен в етикета на процесната стока и реалното му съдържание в настоящия казус, следва да се определи кой е субектът, който носи отговорност за етикетиране на тази стока. Безспорно в случая процесните протеинови барчета са храна по смисъла на чл. 2 от Регламент /ЕО/ № 178/2002 год. на Европейския парламент и на Съвета.

Основната регламентация касаеща предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно разпоредбата на чл. 1, § 2 в него са регламентирани общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните.

Легалното определение на "информация за храните" е дефинирано в чл. 2, § 2, б. "а" от Регламента, и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно б. „и” от същата разпоредба понятието "етикет" означава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна.

Съгласно чл. 6 от цитирания по-горе общностен акт всяка храна, предназначена за доставяне на крайния потребител или на заведения за обществено хранене, се съпровожда от информация за храните в съответствие с настоящия регламент и не трябва да бъде заблуждаваща, особено по отношение на характеристиките на храната, и по-специално по отношение на нейното естество, същност, свойства, състав, количество, трайност, страна на произход или място на произход, метод на изработка или производство.

В разпоредбата на чл. 8, § 1 от Регламента ясно е посочен стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните – това е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза. Именно това лице, съгласно чл. 8, § 2 , осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби.

Регламентът прави категорична разлика между субекта под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара и лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни. Видно от разпоредбата на чл. 8, § 3 от Регламента стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби.

Действително правилата на регламента се прилагат спрямо всички стопански субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, когато техните дейности се отнасят до предоставянето на потребителите на информация за храните. Те обаче имат различни задължения. Производителят осигурява точността на посочената на етикета на стоката информация, докато търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния потребител, е задължен да не я доставя само ако знае или предполага, че стоката не съответства на изискванията на приложимите норми в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби.

В контекста на изложеното е и разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗЗП, която не дава право на търговеца да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите.

Ето защо "Билла България" ЕООД не би могла да извърши твърдяната в НП заблуждаваща търговска практика. Това дружество не предоставя информация във връзка със съставките на протеинови барчета с търговска марка Born Winner - протеинов бар банан. Тези данни са изложени предварително от производителя и именно той отговаря за тяхната достоверност.

По делото не се твърди, че ответникът по касация е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара. Производител е "Борн Уинър Глобал" ЕООД. Отговорността на "Билла България" ЕООД е ангажирана в качеството на търговец, за който е установено, че единствено предлага на крайния потребител за продажба процесните стоки, които съдържат етикет на български език, отпечатан от производителя, но посоченото в него хранително съдържание не съответства на установеното от административно-наказващия орган. В този смисъл ответникът по касацията не е осъществил състава на нарушението , за което е наказан и издаденото срещу него НП е незаконосъобразно.

Отделен е въпросът, че АНО не е доказал по несъмнен и безспорен начин, че посоченото на етикета съдържание на белтък и захари в описаните в НП протеинови барчета с търговска марка Born Winner - протеинов бар банан, 55 гр. не съответства на действителното съдържание. Посоченият в НП протокол за изпитване № 22229 от 28.04.2023 год. по никакъв начин не установява действителното съдържание на белтък в установените при проверката на 18.04.2023 год. протеинови барчета в магазин „Билла № 604”, находящ се в гр. Разград, ул. „Дунав" № 40. В протокола изрично е отбелязано, че изследването е по заявка на КЗП от 11.04.2023 год. Разпитаната по делото като свидетел актосъставителка сочи, че не е изземвала проби от процесните барчета, че цитирания протокол за изпитване е за изследване на подобни продукти, иззети при други проверки в други населени места.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което въззивното решение като валидно и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Искането е своевременно направено и доказано в размера на 3300 лв. Но жалбоподателят прави възражение за прекомерност, което е основателно. Съдът съобразява задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22, съгласно което националният съд е длъжен да откаже да приложи Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения като противоречаща на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Делото не представлява фактическа и правна сложност. В касационното производство е проведено едно открито съдебно заседание. Оказаната на ответника правна помощ се изразява в изготвяне на отговор на касационната жалба и допълнително писмено становище, без да са ангажирани писмени доказателства. При това уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 3300 лв. е прекомерен и непропорционален, поради което следва да бъде намален на 2000 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. посл. от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 212 от 28.12.2023 год., постановено по АНД № 500/ 2023 г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Билла България“ ЕООД с [ЕИК] разноски в касационното производство в размер на 2000 лв.

Решението е окончателно.