М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N
1611/2019 год. по описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
обвинила:
Подс.
Д.П.Я.,***, ЕГН: ********** в това, че
През периода
01.08.2017 г. – 01.09.2017 г. в с. Червена вода, обл. Русе, противозаконно
унищожил чужда недвижима вещ – едноетажна еднофамилна паянтова жилищна сграда –
къща с площ 55 кв.м., на стойност 4848 лева, находяща се в с. Червена вода,
обл. Русе, ул. „********“, собственост
на С.С. *** – престъпление по чл.216,
ал.1 от НК
Прокурорът поддържа обвинението и моли Съда да признае подсъдимия за
виновен, като му наложи предвиденото за престъплението наказание.
Защитникът на подсъдимия моли Съда да признае подсъдимия
за невинен като излага аргументи за недоказаност на обвинението.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск
от С.С. за сумата от 4848 лв. претендирани като претърпени имуществени вреди от
деянието, като същата е конституирана в качеството на граждански ищец и частен
обвинител, с упълномощен повереник.
Повереникът ѝ поддържа предявеният граждански иск до
размера на 3400 лв. и обвинението по чл.216, ал.1 от НК, както и по отношение
на престъпление по чл.216, ал.4 от НК.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.П.Я. е роден на *** ***, български
гражданин, със средно-техническо образование, женен, пенсионер, неосъждан, с
ЕГН **********.
Подс. Д.Я. притежавал наследствен недвижим имот,
представляващ дворно място от 1894 м² със стара, паянтова еднофамилна къща
на един етаж от 55 м², находящ се в с. Червена вода, на ул. „********“ № *. През 2017 г.
подсъдимият решил да продаде имота и го обявил в няколко агенции за недвижими
имоти.
През месец март 2017 г., свид. С.С. и мъжът, с когото съжителствала
на съпружески начала – свид. С.Р., решили да закупят имот в с. Червена вода,
обл. Русе. От Агенция за недвижими имоти „Сиана“ им бил предложен имота,
собственост на подс. Д.Я.. След извършен оглед и посещение на други имоти,
свидетелите С. и Р. харесали имота на подсъдимия и решили да го закупят. На
17.03.2017 г., между свид. С.С. и подс. Д.Я. бил сключен предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който Я. се задължил да
прехвърли собствеността върху недвижим имот, намиращ се в с. Червена вода, обл.
Русе, ул. „********“ № *, УПИ XXI-165, по плана на с.Червена вода, представляващ
поземлен имот пл.№ - 501.43/УПИ III, с площ по документи – 1894,00 кв.м.,
заедно с построената в имота сграда № 501.43.1 от 55 кв.м. на свид. С.С. за сумата от 26 000 лв. В
деня на подписването на договора, свид.С. заплатила на подсъдимия Я. задатък в
размер на 10 000 лева. По силата на предварителния договор, страните се
задължавали да изповядат сделката пред нотариус в срок до 27.03.2017г.
На 24.03.2017г., с нотариален акт № 38, Том II, рег.№
2546, дело № 131/2017г., по описа на нотариус Румяна Падалска, с район на
действие Русенски районен съд, вписана под № 217 в регистъра на Нотариалната
камара, подс. Д.Я., продал на свид. С.С. описаният по-горе имот. Съобразно
договореното и вписаното в нотариалният акт, подс. Я. се задължава да предаде
владението върху имота на свид. С., в срок до 31.08.2017 г., с който период
подсъдимият разполагал, за да може да изнесе от имота личните си вещи. При
подписването на нотариалният акт, свид. С. изплатила на подсъдимия и остатъка
от 16 000 лв., като по този начин била платена изцяло договорената цена на
имота.
През м.август 2017 г., подс. Д.Я. решил да започне изнасянето
на намиращите се в имота вещи и пренасянето им в новозакупен от него имот, също
в с.Червена вода. За целта той използвал услугите на своите съселяни - свидетелите
Д.П., Б.Д., С.Ж., И.И. и Й.К., за което им плащал по 5-6лв. на ден. Пред всички
тях подс.Я. заявил, че той е собственик на имота до 01.09.2017 г. и ще правят
каквото им каже. В първите няколко дни, по указание на подсъдимия, свидетелите П.,
Ж., Д. и К. изнасяли от къщата електроуреди, мебели, нови тухли и камъни,
складирани в двора, които пренасяли в новата къща на подс. Я.. По разпореждане
на последния, при изнасяне на мебелите била съборена и една от стените на
къщата, заедно с прозореца към нея. След това, отново по указание на Я.
посочените свидетели свалили част от керемидите на покрива и измъкнали
металните носещи греди между пода на къщата и избеното помещение, които също
пренесли в другата къща на подсъдимия. В резултат от тези действия на
работниците, устойчивостта на къщата била нарушена и тя се наклонила.
Към края на м. август, 2017 г., подс. Я. се свързал по
телефона със свид. С.Р. и му казал, че почти е приключил с изнасянето на вещите
си. Казал му, че има работници и го попитал дали би му платил „някои лев“, за
да съборят къщата. Р. заявил категорично, че не желае къщата да се събаря и, че
няма да даде повече никакви пари на подсъдимия. Тогава подс. Я. казал на
присъстващите Д.П., И.И. и Б.Д., че повече няма пари да им плаща, поради което
им казал да събарят къщата, да си вземат дървените греди от покривната
конструкция и друг дървен материал от къщата и до 01.09.2017 г. да напуснат
имота. На следващият ден П., Д. и И. свалили останалите керемиди и всички
дървени греди от покривната конструкция на къщата, които натоварили в ремарке,
предоставено им от свид.В.А. – племенник на И.. Впоследствие А. закарал половината
от дървения материал в дома на свид.И.И., а другата половина в дома на свид.Б.Д..
При премахването на последните греди от покривната конструкция на къщата и
докато работниците били седнали да обядват, постройката се сринала изцяло, като
останалите строителни материали пропаднали в избеното помещение.
На 31.08.2017 г., свид. С.С. била уведомена по телефона
от свои познат, че къщата в закупения от нея имот е съборена. Тя и свид.Р. веднага отишли на
мястото, където установили, че къщата действително е съборена до основи, като
било останало само бечовото помещение. По същото време там били свид. П. и
други лица, които продължавали да товарят дървета и други материали в ремаркето
на свид.А.. От разговора със свид. П., С. и Р. разбрали, че подс. Д.Я. е
разпоредил на работниците да съборят къщата и да вземат каквото искат, като ги
уверил, че все още той е собственик на имота.
По повод на така установеното, свид. С. подала жалба до
Началника на Второ РУ при ОДМВР – Русе, а въз основа на материалите от
извършената предварителна полицейска проверка било образувано досъдебното
производство по настоящото наказателно производство. В хода на досъдебното
производство бил извършен оглед на местопроизшествието в присъствие на вещо
лице, по време на който били направени фотоснимки на процесния недвижим имот. Била
назначена съдебна строително-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че стойността на процесния недвижим имот - едноетажна еднофамилна
паянтова жилищна сграда – къща с площ 55 кв.м., находящ се в с.Червена вода,
обл. Русе, по средни пазарни цени към момента на унищожаването му възлиза на
4848 лева. Вещото лице приело, че сградата е строена в периода 1950-1960г.
В хода на съдебното производство била назначена повторна,
тройна строително-техническа експертиза, от заключението на която става ясно,
че стойността на процесният поземелен имот с площ от 1894 м², заедно с
построената в него паянтова жилищна сграда с площ от 55 м², към периода на
деянието 01.08-01.09.2017 г. по средно-пазарни цени за такъв тип имоти в
региона, възлиза на 26 000.00 лв. Вещите лица дават заключение, че
стойност само на едноетажната постройка възлиза на 3 400.00лв., както и,
че сградата, отпреди деянието, е била в силно компрометирано състояние – с
провиснал покрив, разкривени и изгнили улуци, пукнатини по стените, изкривени и
изгнили дървени еднокатни прозорци и врати, прогнил под над мазата и пр. Вещите
лица отстояват, че къщата е строена в периода от началото до средата на 20-и
век, по технология тип „паянта“ - от дървен носещ скелет на външните и вътрешни
носещи стени и покривна конструкция измазани с глина, като повечето такива
постройки са напълно амортизирани, т.е. икономически и физически негодни за
обитаване.
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана
по несъмнен начин, от събраните и проверени в хода на съдебното производство
доказателства - показанията на
свидетелите С.Ж., Д.П., Б.Д., И.И., Й.К., В.А., С.С. и С.Р., както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно
с фотоалбума към него, протокол за доброволно предаване и фотоснимките,
предадени с него, Нотариален акт № 38, Том II, рег. № 2546, дело № 131/2017 г.,
удостоверение от Община Русе, Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имот от 17.03.2017 г., заключението на тройната строително-техническа
експертиза, скици на имоти протоколи за полицейско предупреждение,
сведение-характеристика за непълнолетния Теодор Костов, справка за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние, биографична
справка.
Досежно така възприетата фактическата обстановка, Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Ж.,
Д.П., Б.Д., И.И. и Й.К., които изпълнявайки указанията на подсъдимия Я., участвали
в различни дни, заедно или поотделно, при изпразването на процесната къща и
двора, при премахването на конструктивни елементи от постройката, което като
краен резултат довело и до самосрутването й в края на м. август, 2017 г.
Показанията на тези свидетели са относително еднопосочни, взаимнодопълващи се, подробни
и житейски правдиви. От показанията на тези лица се установява, че именно по
указание на подс. Д.Я. те първоначално изнесли мебелите от къщата, след което
заедно със струпани в двора тухли и камъни, на няколко пъти ги пренесли до
новата къща на Я.. В следващите дни, отново по нареждане на подсъдимия
измъкнали металните носещи греди между пода на къщата и избеното помещение и смъкнали
част от керемидите от покрива, които също пренесли в другата къща на подсъдимия.
И отново, в края на м.август, подсъдимия казал на свидетелите Д.П., И.И. и Б.Д.,
че повече няма пари да им плаща, поради което им казал да си вземат дървените
греди от покривната конструкция и друг дървен материал от къщата, които да
ползват за дърва за огрев. Установява се от показанията на тези свидетели, че
именно, след като свалили гредите от покрива, наклонената при премахването на
металните носещи елементи къща се срутила. Става ясно също така от показанията
на тези свидетели, че пред тях подс. Я. неведнъж заявявал, че до 01.09.2017г.
той е „чорбаджия“ на имота, поради което ще правят каквото им нареди и могат да
вземат каквото им каже, визирайки дървеният материал от постройката. От
показанията на свидетелите Д.П., С.Ж. и Б.Д. се установява, че те били
свидетели на проведеният между подс. Я. и свид.С.Р. телефонен разговор, при
който подсъдимият предложил на Р., срещу допълнително заплащане, работниците да
съборят къщата, както и, че след този разговор подсъдимият казал на свидетелите
да събарят къщата и тъй като няма повече пари, да вземат дървеният материал и
да си отиват до 01.09.2017 г.
От показанията на свидетелите С.Ж.,
Д.П., Б.Д., И.И., Й.К., С.С. и С.Р., приобщените по делото фотокадри и
протокола за оглед на местопроизшествието, става ясно както състоянието на
процесната постройка преди предприемането на действията, довели до нейното
срутване, така и видът й след това.
Тези доказателствени източници,
съчетани със заключението на повторната строително-техническа експертиза, дават
основание на Съда да приеме, че сградата, отпреди деянието, е била в силно
компрометирано състояние – с провиснал покрив, разкривени и изгнили улуци,
пукнатини по стените, изкривени и изгнили дървени еднокатни прозорци и врати,
прогнил под над мазата и пр., че е строена в периода от началото до средата на
20-и век, по технология тип „паянта“ - от дървен носещ скелет на външните и
вътрешни носещи стени и покривна конструкция измазани с глина, както и, че била
съществено амортизирана и негодна за обитаване в това си състояние. Въз основа
на заключението на повторната
строително-техническа експертиза, което Съдът намира за достатъчно обосновано,
компетентно и ясно, се установява и стойността на процесната едноетажната
постройка, а именно 3 400.00 лв.
Съдът не възприема за обосновано
и обективно заключението на
първоначалната строително-техническа експертиза, доколкото същото е основано на
обстоятелства, съществено противоречащи на установените с останалите
доказателства вид на строителството, времето на построяване и състояние на
постройката.
Съдът приема, че събраните и анализирани по-горе
доказателства представляват хармонично цяло, логична система от факти, водещи
до единствения възможен извод за авторството, предмета на престъплението,
елементите от обективна му страна и вината, и
изключват всички останали, като в тяхната
съвкупност налагат следните правни
изводи:
От обективна страна подсъдимия Д.П.Я. е осъществил състава на
престъплението чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК, тъй като през периода 01.08.2017 г. – 01.09.2017 г. в с. Червена вода,
обл. Русе, противозаконно унищожил чужда недвижима вещ – едноетажна,
еднофамилна паянтова жилищна сграда – къща с площ 55 кв.м., на стойност 3400.00
лв., находяща се в с. Червена вода, обл. Русе, ул. “********“, собственост на С.С.
***, като случая е маловажен.
Безспорно е установено, че недвижимата вещ – едноетажна,
еднофамилна паянтова жилищна сграда – къща с площ 55кв.м., на стойност 3400.00 лв.,
находяща се в с. Червена вода, обл. Русе, ул.“********“ била чужда за подс. Д.Я..
По силата на Нотариален акт № 38, Том II, рег.№ 2546, дело № 131/2017 г. тя била
собственост на свидетелката С. С., считано от 24.03.2017 г. - датата на
подписването на нотариалният акт.
Непосредствен обект на престъплението по чл.216, ал.1
от НК са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия
за упражняване правото на собственост - в конкретният случай на свид.С. върху
притежаваният от нея недвижима вещ – къщата в с.Червена вода. В резултат на
действията на подс. Я., чрез наетите от него работници настъпил целеният
престъпен резултат "унищожаване" на тази сграда. Съгласно ТР № 50 от
1979 г. на ОСНК унищожаването е такова качествено изменение в субстанцията или
структурата на вещта, което я прави напълно и окончателно негодна за използване
по първоначалното й предназначение. След самосрутването на процесната
постройка, същата очевидно станала напълно и окончателно негодна за използване
като жилищна сграда, каквото било първоначалното й предназначение.
Безспорно, унищожаването на процесната
постройка стои в причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия Я.,
който макар и лично да не е участвал в събарянето на сградата, подсигурил
присъствието на посочените по-горе работници и им указал да премахнат носещи
метални греди от пода между първия етаж и избеното помещение, а след това и
керемидите и всички греди от конструкцията на покрива, което в крайна сметка довело
до самосрутването на къщата.
Поради това се налага извода, че подс. Я. е
извършил престъплението при условията на посредствено извършителство,
действайки чрез свидетелите С.Ж., Д.П., Б.Д., И.И., Й.К., наети от него за изнасяне
на мебели и строителни материали, включително и на конструктивни елементи от
строежа. Категорично установено е, че именно с действията на тези свидетели се
е достигнало и до разрушаването на процесния имот. Установява се от
доказателствата по делото, че свидетелите Ж., П., Д., И. и К. не са съзнавали
противоправността на деянието, доколкото неведнъж лично подсъдимият им
заявявал, че той е „чорбаджията“, „шефа“ на имота до края на м.август, 2017 г.
и те трябва да правят това, което той им разпорежда. При това положение, макар
част от свидетелите да били наясно, че подсъдимият е продал имота си на други
лица, не са били налице обективни предпоставки въз основа на които тези
свидетели да имат яснота за договорките между подсъдимият и новият собственик.
У тях не са съществували представи относно това, че работата по събаряне на
процесната сграда е противозаконно, тъй като същата не принадлежи на подс. Я. и
той не разполага с право да се разпорежда по повод на същата. Тези
обстоятелства обаче са били напълно известни на подсъдимия и използвайки
незнанието на тези лица, чрез техните действия Я. е унищожил чуждата недвижима
вещ чрез посредственото извършителство на петимата работници.
Несмънено, в процесния случай подсъдимият Д.Я.
не е разполагал нито със съгласието на собствениците, нито с каквото и да е
друго правно основание да унищожи чуждата недвижима вещ, поради което деянието
му се явява и противозаконно.
От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимият Д.Я.. Той
действал с ясното съзнание за противоправността на извършваното от него.
Съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни
последици, при което целял настъпването на противоправния резултат. В
конкретния случай, установените по делото действия на подсъдимия Д.Я. по подсигуряването
на работниците, указанията му да премахнат конструктивни и носещи елементи от
постройката, част от които да пренесат в новата му къща, а останалите си поделят,
вместо заплащане, а в крайна сметка и разпореждането му да съборят сградата,
дават достатъчно основание за направения от съда извод за наличие на пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Очевидно е, че подсъдимият е съзнавал,
че неминуем резултат от тези действия на наетите от него работници ще доведе до
срутването на сградата, а от там и до пълното унищожаване на недвижимата вещ.
В същото време, Съдът намира, че деянието на
подс. Д.Я. попада в хипотезата на чл.93, т.9 НК – "маловажен случай",
като основанията за това са следните:
Макар стойността на унищожената недвижима вещ
сама по себе си да сравнително висока, по мнение на Съда е налице незначителност
на вредните последици, доколкото от всички доказателства по делото се
установява, че сградата, още отпреди деянието, е била в силно компрометирано
състояние, съществено амортизирана и очевидно негодна за обитаване в това си
състояние. Установява се и от показанията на свидетелите С.С. и С.Р., че те
били наясно с лошото състояние на къщата и изначално нямали намерение да я
използват по предназначението й – за жилище, а само като временен склад за
ненужни вещи и инвентар. Освен това е налице изключително ниска степен на
обществена опасност на подсъдимия, като лице в напреднала възраст, с влошено
здравословно състояние, с чистото съдебно минало и очевидно, извършеното от
него се явява изолиран случай в живота му, тъй като по делото липсват данни за
извършени други закононарушения.
Поради това, Съдът намира случая за маловажен с
оглед на всички обстоятелства по делото, отнасящи се до деянието и дееца и
намира, че извършеното престъпление в конкретния случай е с по – ниска степен
на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
този вид.
С оглед на изложеното, Съдът намира, че са
налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, поради което и при наличието
на предпоставките на чл. 287, ал. 5 от НПК, подсъдимият Д.П.Я. следва да бъде
признат за виновен в извършването на това престъпление и му бъде наложено
наказанието предвидено от закона.
Предвид заключението
на ценената от Съда повторна строително-техническа експертиза, че стойността на
процесната едноетажната постройка възлиза на 3 400.00 лв., подс. Д.Я. следва да
бъде признат за невинен в това, унищожената чужда недвижима вещ да е на
стойност над 3400.00 лв. до сумата от 4848.00 лв., поради което и на осн.
чл.304 от НПК да бъде оправдан по тази част от обвинението.
В настоящият случай са налице предпоставките на
чл.78а от НК по отношение на подсъдимия. За деянието се предвиждат наказания
лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева.
Престъплението е умишлено. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8
от НК. С деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това и
на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК подсъдимият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.
При индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимият Д.Я. за това престъпление, извън обстоятелствата дали
основание на Съда да приеме, че случаят е маловажен, следва да се отчете факта,
че към настоящият момент подсъдимия е пенсионер с ниски доходи.
Отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът не
отчита.
Предвид това Съдът приема, че с оглед наличието
само на смекчаващите отговорността обстоятелства, целите на наказанието ще се
постигнат с определяне на наказание в размер на минимума предвиден в
разпоредбата на чл.78а от НК, а именно “Глоба” в размер на 1000.00лв.
Така наложеното наказание, по преценка на Съда,
съответства в пълна степен на обществената опасност на дееца и деянието. С
налагането му последният ще има възможност да преосмисли постъпката си и да
съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
Относно гражданският иск:
Гражданският иск предявен от пострадалата С.С. ***,
Съда счита за доказан по своето основание, до размера на причинената и
нерепарирана имуществена вреда, а именно 3400.00лв., поради което следва да
бъде уважен до този размер. Деянието на подсъдимия представлява непозволено
увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да компенсира парично
вредите, които причинил виновно, а пострадалата С.С. понесла в размер на 3400.00
лв., представляващи стойността на унищожената недвижима вещ, нейна собственост.
Предявеният от С.С. граждански иск срещу
подсъдимия Д.Я., за сумата над 3400.00лв. до 4848.00лв. претендирани като
обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието, следва да бъде
отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Подсъдимият следва да заплати в полза на
Районен съд Русе държавна такса върху уважената част от гражданският иск, в
размер на 136.00 лв., както и сумата от 1098.00 лв. за разноски на съдебното
производство
Подсъдимият следва да заплати в полза на
Държавата – ОД на МВР-Русе сумата от 250.00 лв., за разноски на досъдебното
производство.
Подсъдимият следва да заплати на С.С.С. –
частен обвинител и граждански ищец по делото, сумата от 750.00 лв. за направени
от нея разноски по делото – за адвокатски хонорар.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: