№ 182
гр. Плевен, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430104934 по описа за 2022 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска
3438,72 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска
1071,75 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска
791,66 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска
2216,66 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
„***“ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: *** против
С. Б. П., ЕГН: **********, ***, в която се твърди, че вземането на „***”
ЕООД произтича от следните обстоятелства: На 14.08.2019 г. е сключен
Договор за потребителски кредит № *** между „***” ЕООД като кредитор и
С. Б. П. като длъжник. Твърди, че договора е сключен при следните
параметри: - Сума на кредита: 3800 лв.; - Срок на кредита: 36 месеца; -
Размер на вноската: 181.60 лв.; - Годишен процент на разходите (ГПР): 49.11
%; - Годишен лихвен процент: 41.00 %; -Лихвен процент на ден: 0.11 %;
- Общо задължение по кредита: 6536.13 лв. Твърди, че е поискана и закупена
допълнителна услуга при следните условия: - Възнаграждение за закупена
услуга Фаст в размер на 950.00 лв., - Възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 2660.00 лв. - Размер на вноска по закупени допълнителни
1
услуги: 100.28 лв. Твърди, че общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е както следва: - Общо задължение: 10146.13 лв.; - Общ
размер на вноска: 281.88 лв.; - Дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.
Твърди, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит
(ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени
при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са
се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки
към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под
клаузите на този ДПК и ОУ. Твърди, че съгласно Декларации т.Г на клиента
се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма,
на български език, информация във формата на Стандартен европейски
формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от
дружеството клиентът преценява доколко предлагания ДПК съответства на
неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за
допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при
желание за ползването му клиента подписва Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. Твърди, че от своя страна длъжника поема
задължение по Договор за потребителски кредит № ***, като го сключва за
срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 281.88
лв. и падежна дата всяко 1-во число на месеца. Твърди, че в т.V „Поискани
от клиента допълнителни възможности“ от ДПК № *** С. Б. П. е пожелал с
част от отпуснатия кредит да бъде рефинансирано друго негово задължение
към „***“ ЕООД в размер на 3601.96 лв. /три хиляди шестстотин и един лева
и деветдесет и шест стотинки/. Твърди, чу *** ЕООД изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като на 14.08.2019 г. превел парична сума в
размер на 198.04 лв. по посочена от длъжника С. Б. П. банкова сметка.
Твърди, че съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № *** длъжникът
дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит.
Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в
погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на
отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в
рамките на погасителния план. Твърди, че предвид основанието, на което се
търси неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е
2
в размер на 1071.75 лв. /хиляда и седемдесет и един лева и седемдесет и пет
стотинки/. Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата
неизплатена вноска - 01.02.2020г. до дата на предсрочна изискуемост -
03.12.2020 г. Твърди, че съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15
от Общите условия по ДПК № *** клиентът може да избере да закупи една
или повече допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като
закупуваното на същите не е задължително условие за сключване на договора,
а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената
възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да
заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото
се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една
погасителна вноска. Излага съображения, че в българското действащо право,
в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно
договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да
встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като
сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля
правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно
договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те
съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на
индивида за свободна инициатива. С оглед на принципа за свобода на
договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат
договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Твърди, че съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № *** „КЛ/СД може
да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или
повече допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага
единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи
допълнителна услуга“. Твърди, че закупуването на услугите Фаст и Флекси е
изцяло по желанието на длъжника. Последният се е съгласил с определеното
между страните възнаграждение предоставянето на услугите - „Фаст“ сума в
размер на 950.00 лв. и „Флекси“ сума в размер на 2660.00 лв. Твърди, че
закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат
следните възможности: - Приоритетно разглеждане на искането на
длъжника за отпускане на кредит. Твърди, че представителите на ищеца са
извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие
на длъжника, подготвили са нужните документи и са сключили договора в
3
максимално кратки срокове, като услугата „Фаст“ е използвана от длъжника,
- Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се
осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена
„Отлагане на вноски“, като длъжника въпреки предоставената възможност
със закупената от него услуга „Флекси“ не се е възползвал от същата, -
Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на
длъжника намалее, те ще могат да поискат от кредитора да им намали с до 75
% размера на определен брой погасителни вноски Процедурата е описана в т.
15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като длъжника въпреки
предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“ “ не се е
възползвал от същата, - Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка
дава на длъжника гаранцията, че сменят датата на заплащане на месечните им
възнаграждения, същият ще могат да променял падежната дата по кредита си,
така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж като
длъжника въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга
„Флекси“ не възползвал от същата. Твърди, че длъжникът не е изпълнявал
поетите договорни задължения и е направил пет пълни и една частична
погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК
№ ***, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит:
"Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление
когато Клиентът/Съдлъжника, съответно но техните наследници, настойници
или попечители просрочат две или повече последователни месечни вноски в
пълен размер.“, на 03.12.2020 г. ДПК № *** е обявен за предсрочно изискуем
от страна на „***“ ЕООД. Твърди, че на длъжника е изпратено уведомително
писмо, с което са информирани, че задължението по заема е обявено за
предсрочно изискуемо. Видно от приложената обратна разписка
уведомителното писмо е получено от бабата на длъжника със задължение да
предаде същото на адресата. Твърди, че предсрочната изискуемост е
настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен. Твърди, че с плащанията си
длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал в
размер на 1602.51 лв., сумата от 335.97 лв. е отишла за погасяване на лихвите
за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът
просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава
4
в размер на ОЛП *10% годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера
на просроченото плащане.“. Сумата от 40.00 лв. е отишла за погасяване на
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно
уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК, а именно „KЛ/СД
заплаща такси за извършени от КР услуги по Тарифа. КЛ/СД се съгласяват, че
КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с действията по
извънсъдебно или съдебно събиране на просрочен дълг на КЛ/СД в това
число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за
напомняне за просрочени задължения, посещения на място, смс -и и други
съгласно действащата Тарифа. КЛ/СД декларира, че е запознат с действащата
към датата на подписване на ДПК Тарифа, като към датата на заплащане на
съответната такса, същата се дължи в размер според актуалната към момента
на възникване на задължението Тарифа..". Заявява, че в настоящето
производство дружеството не предявява иск относно законната лихва,
претендирана в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като
след входирането му от страна на длъжника е постъпило плащане, с което
законната лихва е изцяло погасена. Твърди, че кредиторът чрез упълномощен
от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за
получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ, КЛ и СД са длъжни
надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това
КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат
чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия
Кредиторът се задължава да да отпусне на клиента парични средства с
параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.
Твърди, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в
срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение
съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в
заем сума, което счита за показателно относно наличието на съгласие за
получаване на заема при одобрените параметри. Твърди, че ответника се е
съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който
момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си
да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита. Моли
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сума в общ размер на 7 518.79 лв. /седем хиляди петстотин и
осемнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/, от които: главница в размер
5
на 3438.72 лв. /три хиляди четиристотин тридесет и осем лева и седемдесет и
две стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 1071.75 лв. /хиляда
седемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/, възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 791.66 лв. /седемстотин деветдесет и един
лева и шестдесет и шест стотинки/, възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 2216.66 лв. /две хиляди двеста и шестнадесет лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № ***, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № ********** 3607/2022 г. Претендира направените
деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В
съдебно заседание се явява лично. Заявява, че е наследил задължение и от
починалия си баща, поради което плаща по-малко по процесния договор.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните и се установява от Договор за
потребителски кредит № *** между „***” ЕООД като кредитор и С. Б. П.
като длъжник, че договора е сключен при следните параметри: - Сума на
кредита: 3800 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската: 181.60
лв.;Годишен процент на разходите (ГПР): 49.11 %; Годишен лихвен процент:
41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита:
6536.13 лв. Уговорена е допълнителна услуга при следните условия:
Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 950.00 лв.,
Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2660.00 лв., Размер
на вноска по закупени допълнителни услуги: 100.28 лв. Общото задължение
по кредита и по пакета от допълнителни услуги е както следва: - Общо
задължение: 10146.13 лв.; Общ размер на вноска: 281.88 лв.; Дата на
погасяване: 1-ви ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за
потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ),
предадени при подписване на договора. Съгласно Декларации т.Г на клиента
се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма,
на български език, информация във формата на Стандартен европейски
формуляр. В т.V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ от ДПК
6
№ *** С. Б. П. е пожелал с част от отпуснатия кредит да бъде рефинансирано
друго негово задължение към „***“ ЕООД в размер на 3601.96 лв. Съгласно
чл. 4 от Общите условия към ДПК № *** длъжникът дължи на дружеството
договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното
възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план.
Договореното възнаграждение от страна на длъжника по делото е посочено в
погасителния план като част от всяка погасителна вноска. Съгласно
параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК №
*** клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги
към договора. Страните са се съгласили да сключат договор за кредит,
включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Съгласно т.15.1.
от ОУ към ДПК № *** „КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна
услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК.
Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е
поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“. Ответника се е съгласил с
определеното между страните възнаграждение предоставянето на услугите
„Фаст“ сума в размер на 950.00 лв. и „Флекси“ сума в размер на 2660.00 лв.
Закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат
следните възможности: Приоритетно разглеждане на искането на
длъжника за отпускане на кредит. Твърди, че представителите на ищеца са
извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие
на длъжника, подготвили са нужните документи и са сключили договора в
максимално кратки срокове, като услугата „Фаст“ е използвана от длъжника,
Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се
осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена
„Отлагане на вноски“, Намаляване на определен брой погасителни вноски.
Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни
вноски“, Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка дава на
длъжника гаранцията, че сменят датата на заплащане на месечните им
възнаграждения, същият ще могат да променя падежната дата по кредита си,
така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж.
Съгласно чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит:
"Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление
когато Клиентът/Съдлъжника, съответно техните наследници, настойници
или попечители просрочат две или повече последователни месечни вноски в
7
пълен размер.“.Съгласно т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи
плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер
на ОЛП 10% годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане.“.
Видно от неоспорена справка /л.18 от делото/ ищеца на 14.08.2019 г. е
превел парична сума в размер на 198.04 лв. по посочена от длъжника С. Б. П.
банкова сметка.
Видно от неоспореното Извлечение по сметка по договор за кредит №
*** от 14.08.2019г. С. П. е уведомен от *** ЕООД, че платените от него суми
по кредита са в общ размер от 1602,51 лв., а остатъка от задължението е в
размер на 7518,79 лв. към 29.06.2022г.
На 03.12.2020 г. ДПК № *** е обявен за предсрочно изискуем от страна
на „***“ ЕООД, видно от уведомително писмо, с което е информиран, че
задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Видно от
приложената обратна разписка уведомителното писмо е получено от бабата
на длъжника със задължение да предаде същото на адресата.
С Извънсъдебно споразумение от 05.10.2022г. ищеца и ответника по
делото са подписали същото, в което са се съгласили, че към датата на
споразумението, длъжника не е изпълнил точно договор за кредит № ***,
поради което той е обявен за предсрочно изискуем. Съгласили са се, че
общата дължима сума по договора за кредит към датата на споразумението е
в размер на 8073,39 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Безспорно се установява от представения по делото договор за кредит
***, сключен между ищеца и ответника на 14.08.2019г г., че същият има
характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона
за потребителския кредит. Видно от съдържанието на договора, че по силата
на постигнатото между страните съгласие ищцовото дружество "***" ЕООД,
гр. София, в качеството на кредитор е предоставило на С. П., в качеството на
клиент сумата от 3800 лв., а последния се е задължил да заплати
извършването на предоставената финансова услуга чрез периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Сключването на договора не е
спорно между страните.
8
Договорът за кредит, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по
смисъла на дадената легална дифиниция в т.12 от ДР на Закона за защита на
потребителите. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в
Търговския закон, в Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния
Закон за потребителския кредит, поради което разпоредбите на същите следва
да бъдат съобразени. Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този
закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва
да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която
се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия
договор. Договорът за кредит както и останалите търговски сделки се
подчинява на общите правила за сключването и действителността на
сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако
в ТЗ и в специалния Закон за потребителския кредит не са предвидени
особени правила за сключването и действителността му. Съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК в редакцията на същата, действала през
периода 12.05.2010 г. - 23.07.2014 г., когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от
ЗПК законодателят е определил необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да
се приеме, че визираните в същата реквизити са съществени и липсата им е
предпоставка да се приеме, че договорът е недействителен. Съгласно
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7. общия
9
размер на кредита и условията за усвояването му; т. 8 стоката или услугата и
нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане
за стока или услуга или при свързани договори за кредит; т. 9 лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, т.
11 условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12 информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит, т. 20 - наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено,
и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.
Кредитополучателят по процесния договор за потребителски кредит
10
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за
защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице,
което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. Като наследник а
потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи и служебно, освен по
изрично направени възражения. По отношение задължението на националния
съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи,
включени в потребителските договори следва в допълнение на гореказаното
да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /решение
№ 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., І т.о. на ВКС/, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр.
д. № 1450/2010 г., I г.о. на ВКС и определение № 751/17.08.2010 г. по гр. д. №
2022/2009 г., I г.о. на ВКС/. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която разпоредба,
във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит,
препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за
наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на
закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и пр. 2 ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП се предвиждат критерии, чрез
които може да се установи неравноправният характер на клауза в договор,
сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1/
клауза, сключена във вреда на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя.
По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието
11
европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от
целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са
предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО
/сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в ЗЗП и ЗПК.
Условията, при които следва да се предоставят кредити на потребители, са
предмет на специално регулиране от 1.10.2006 г. със ЗПК
(отм.), като на този начален етап законодателят е въвел само изисквания за
ясно оповестяване на волята на договарящите се относно икономическата
тежест, поемана от потребителя, чрез изискването за посочване на ГПР като
задължителен реквизит на договора и забраната за търсене от потребителя на
каквито и да е суми над ясно обозначените разходи. Този закон е заместен от
12.05.2010 г. с нов акт със същото наименование, който до изменението му с
ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., също не е уреждал изрично
размера на разходите, възлагани на кредитополучателя. След посочените
изменения са приети нови три алинеи на чл. 19 ЗПК, като са обявени за
нищожни уговорки за размер на годишни разходи, надхвърлящи пет пъти
размера на законната лихва и съответно извършените плащания от
потребителите на вноски, определени по прекомерно договорен размер, се
приемат за дължимо платени редуцирани по размер задължения. Според
нормата на чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. До
тази законодателна промяна, предоставянето на тази услуга на потребителите
не е било регулирано с императивен лимит на възнаграждението на
кредитора, но поради злоупотреба с договорната свобода, несъвместима с
обществения морал, съдът намира, че като несъвместими с добрите нрави
следва да се считат сделки на търговци, договарящи с потребителите ГПР,
съществено надвишаващ възприетия по-късно горен праг на петкратен размер
на законната лихва. Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на
кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити
потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови
институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок
12
лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се
включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален
размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона
следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с
другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР. Процесният договор за кредит е
сключен след изменението на чл.19 ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г./, поради което по отношение на същия е приложимо изискването
алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да не надвишава пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Към датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на
законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0%
плюс десет пункта отгоре. В случая, определеният в договора размер на ГПР
от 49.11 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва, а
договореният ГЛП е 41.00%, следователно посочената клауза не е нищожна
поради противоречие със закона - чл.19, ал.5 ЗПК. Не може да се приеме, че
клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Както бе
посочено, законодателят е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и съответно
е определил максимален размер на последния именно, за да защити
потребителя и да се избегне неоснователното обогатяване на финансовите
институции. В тази връзка, след като сборът на договорната лихва и другите
разходи не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на
ГПР, то с определянето на лихвен процент от 41.00% кредиторът не е целял
да се обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя. Практиката на
ВКС, според която противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва е постановена преди с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК да
бъде въведен законово установен императивен лимит на възнаграждението на
кредитора.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
13
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Уговорката за възнаграждение за услуга Фаст и
Флекси, като противоречащо на чл.10а от ЗПК съдът намира за нищожна.
Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, а посочените услуги са именно такива – приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и т.н. Така
уговорени, съдът приема, че не се касае за допълнителни услуги, а за
забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, или дори за
скрита наказателна лихва. Уговорките за закупена услуга Фаст и Флекси
съставляват заобикаляне на закона – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да
бъде санкционирано с нищожност на договора в тази част – чл. 26, ал. 1, пр. 2
от ЗЗД. На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
„възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На
„възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените
„услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора.
Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл.
146, ал. 1 от ЗЗП. С тези уговорки на практика длъжника е поел задължение за
заплащане на възнаграждение за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, което е забранено от закона, като с уговореното задължение за
плащане на възнаграждение се нарушава и разпоредбата на чл. 19 от ЗПК
относно предвидения лимит на годишния процент на разходите по кредита. В
противоречие с изискванията на закона за услугите Фаст и Флекси не е
формирана цена за всяка от услугите по отделно, а заплащането на
възнаграждението от потребителя е предвидено като предварително, не за
реално предоставени услуги. В този смисъл са нарушени и принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето, които изискват
заплащане на такса при реалното ползване на определена услуга. Договорено
е предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т.е. то е
дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените услуги,
14
както е посочено и в самото споразумение и без значение е дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана от потребителя. Реално, независимо, че тези
услуги може да не бъдат ползвани, т.е. да не бъдат предоставени /какъвто е
настоящия случаи/, но това в нито един момент няма да бъде обвързано с
неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги и оттам следва
извод, че така уговорени клаузите поставят изпълнението на задължението на
търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля и поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. На
практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което
страната има по силата на закона, като правото да се инициира предоговаряне
на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да се
договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
неравнопоставеност на страните, тъй като на практика излиза, че
потребителят, заплаща правото си да договоря с кредитора за изменение на
параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран
определен резултат, а той зависи от волята на кредитора.
Подписаното между страните споразумение от 05.10.2022г., съдът
отчита на основание чл.235 ГПК, но отразеното в него съгласие за дължимост
на всички суми по договора да кредит няма как да породи вземане за сумите
по нищожните клаузи от договора за кредит за закупени услуги Фаст и
Флекси.
По изложените съображения съдът намира, че претенцията за сумата от
3438,72 лв. главница и 1071,75 лв. договорна лихва за периода от 01.02.2020г.
до 03.12.2020г., които размери не са оспорени от ответника са основателни и
следва да бъдат уважени в предявените си размери, а претенцията за сумата
от 791,66 лв. за закупена услуга Фаст и сумата от 2216,66 лева за закупена
услуга Флекси следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
15
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 121,51 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 от ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда и
държавна такса в размер на 273,56 лв./100+173,56 лв./ съразмерно с уважената
част на исковата претенция в размер на 164,11 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция, но по делото не са
ангажирани доказателства за направени разноски и не е направено искане за
присъждане на такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, по отношение на ответника С. Б.
П., ЕГН: **********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора *** ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата 3438,72 лева, представляващи
задължение за главница по договор за кредит ***/14.08.2019г., сключен между
*** ЕООД и С. Б. П., в едно със законната лихва от 29.06.2022г. до
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
2039/30.06.2022г. по ч.гр.д.********** 3607/2022 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, по отношение на ответника С. Б.
П., ЕГН: **********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора *** ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 1071,75 лева,
представляващи договорна лихва за периода от 01.02.2020г. до 03.12.2020г. по
договор за кредит ***/14.08.2019г., сключен между *** ЕООД и С. Б. П., за
16
която сума е издадена заповед за изпълнение № 2039/30.06.2022г. по
ч.гр.д.********** 3607/2022 по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: *** против С. Б. П., ЕГН: **********, *** иск с правно
основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 791,66 лева, представляваща възраграждение за закупена
услуга Фаст по договор за кредит договор за кредит ***/14.08.2019г., сключен
между *** ЕООД и С. Б. П., за която сума е издадена заповед за изпълнение
№ 2039/30.06.2022г. по ч.гр.д.********** 3607/2022 по описа на РС-Плевен,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: *** против С. Б. П., ЕГН: **********, *** иск с правно
основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 2216,66 лева, представляваща възраграждение за закупена
услуга Флекси по договор за кредит договор за кредит ***/14.08.2019г.,
сключен между *** ЕООД и С. Б. П., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 2039/30.06.2022г. по ч.гр.д.********** 3607/2022 по описа на
РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Б. П., ЕГН: **********, ***
ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 121,51 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.********** 3607/2022 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 ГПК С. Б. П., ЕГН:
**********, *** ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата от 164,11 лв. направени по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
17