РЕШЕНИЕ
№ 14058
гр. ..., 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110165395 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на ..., срещу ..., с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.232,
ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата 2970 лева, претендирана като незаплатени наемни вноски за периода от
01.11.2023 г. до 31.01.2024г., дължима в изпълнение на договор за наем от 26.04.2023 г.,
ведно със законната лихва за периода от 29.11.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 24,90 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава в плащането
на главницата за периода от 06.11.2024 г. до 28.11.2023 г., и сумата 58,75 лева,
претендирана като разходи за ползването на веща /за консумирана електрическа
енергия и вода/ за периода от 01.08.2023 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва
за периода от 29.11.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за наем от 26.04.2023 г. е
предоставил на ответника за срок от 12 месеца ползването на следния недвижим имот:
..., находящ се в ..., жилищна група ..., срещу задължение на ответника да заплаща
уговорения наем авансово за всяко тримесечие от 1 – во до 5 – то число на първия
месец от конкретното тримесечие, както и разходите за използваната електрическа
енергия и вода в недвижимия имот. Ответникът не е изпълнил задълженията си за
процесния период, поради което ищецът претендира изпълнение заедно с мораторно
обезщетение за допуснатата забава по отношение на главницата за наемни вноски.
1
Ищецът признава, че е получил плащане в хода на процеса, но тъй като то е
недостатъчно да покрие процесните вземания, моли съдът приема, че са погасени
претенциите за мораторна и законна лихви до датата на плащането и частично тази за
главница. Претендира разноските по делото, както и тези, сторени по изпълнителното
дело, образувано във връзка с издадената по делото обезпечителна заповед.
Ответникът признава, че дължи претендираните суми за наемни вноски и
разходи за ползването на вещта. Сочи, че в срока за отговор е погасил задълженията
си. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото и не следва в негова тежест да
се възлагат разноските, сторени от ищеца, доколкото не е знаел за задълженията, тъй
като не му е предоставена фактурата, в която същите са начислени. Моли за
отхвърляне на исковете, като съдът съобрази направеното плащане. Претендира
разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца.
Съдът като взе предвид изложеното, приетите по делото доказателства и
приложимия материален закон, приема от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже съществуване на наемно правоотношение с
ответника, предоставяне на наетия имот за ползване, размера на уговорената цена и
размера на разходите за ползвана електрическа енергия и вода за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си заплащане на
наемна цена на падежа, както и за заплащане на разходите за ползване на имота.
Ответникът признава, че отношенията между страните се основават на
процесния договор за наем, сключен на 26.04.2023 г. за срок от 12 месеца, за
ползването на недвижим имот, представляващ ..., находящ се в ..., жилищна група ....
Ответникът признава и, че дължи сумата 2970 лева, представляваща незаплатени
наемни вноски за периода от 01.11.2023 г. до 31.01.2024г., както и сумата 58,75 лева,
представляваща разходи за ползването на веща /за консумирана електрическа енергия
и вода/ за периода от 01.08.2023 г. до 31.10.2023 г.
Предвид изложеното, съдът приема за доказано съществуването на наемно
правоотношение между страните, по силата на което през процесния период на
ответника е предоставено ползването на гореописания имот срещу месечна наемна
цена от 506,18 евро с ДДС. Съгласно т. 2 от раздел „Наемна цена“ на договора,
страните с договорили наемната цена да се заплаща авансово за всяко тримесечие от
наемателя на наемодателя от 1-во до 5-то число на първия месец от конкретното
тримесечие. Т.е. задължението за заплащане на наемната цена за периода от 01.11.2023
г. до 31.01.2024 г. е падежирало на 05.11.2023 г. и от следващия на този ден, а именно
от 06.11.2023 г., ответникът е изпаднал в забава в заплащането му. Падежът на
задължението за заплащане на наемната цена е уговорен изрично и не е обвързан от
издаването на фактура.
2
Доколкото се установява наличието на главно срочно задължение за заплащане
на наемна цена, се явява основателна й претенцията за мораторно обезщетение за
забава в плащането й. За процесния период, при спазване на предвиденото в нормата
на чл. 162 ГПК, съдът определя размер на обезщетението от 24,90 лева.
По силата на договора, ответникът се е съгласил да заплаща и разходите за
ползването на вещта – електрическа енергия и вода – т. 2 от раздел „Права и
задължения на страните“, като доколкото не е предвиден срок за доброволното им
изпълнение, изискуемостта им е настъпила от момента на възникването им.
Предвид изложеното, съдът приема, че вземанията на ищеца са възникнали в
предявените размери.
Ответникът ангажира доказателства за погасяване на задълженията в хода на
процеса, като общият размер на преведената сума по настоящото дело, видно от
преводно нареждане от 10.01.2024 г. на л. 36 от делото, е 3028,75 лева. Тази сума е
недостатъчна да покрие общия размер на процесните вземания от 3053,65 лева, поради
което съдът следва да приложи специалното правило на чл. 76, ал. 2 ГПК, като с
направеното плащане първо погаси вземанията за лихви, включително тези, изтекли до
датата на плащането, след което вземането за главница. При предложено от длъжника
изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да
покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга
погасява /както е направил и ответникът в настоящия случай в отговора на исковата
молба/, но този избор не е обвързващ за кредитора. Последният, в случая, е заявил по
делото и има интерес последна да бъде погасена главницата, доколкото съставлява
лихвоносно задължение.
Изтеклата лихва от подаване на исковата молба пред съда – 29.11.2023 г., до
09.01.2024 г. включително, върху сумата 3028,75 лева /наемна цена и разходи за
ползване на вещта/ е в размер на 46,86 лева. Последната, събрана с мораторното
обезщетение в размер на 24,90 лева, дава сбор от 71,76 лева. След приспадане на
последната сума от сумата на плащането, остава разлика в размер на 2956,99 лева, с
която следва да бъде погасена изцяло процесната главница за разходи за ползването на
вещта в размер на 58,75 лева и частично главницата за наемна цена до размера от
2898,24 лева, като остава дължима сумата 71,76 лева, ведно със законната лихва от
10.01.2024 г. до окончателното изпълнение.
До посочената сума, искът за вземането за наемна цена следва да бъде уважен,
като основателен. За останалите вземания исковете следва да бъдат отхвърлени,
поради плащането им в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят на осн. чл. 78, ал. 1
3
ГПК 1./ сторените по делото съдебно - деловодни разноски в общ размер на 771,15
лева, представляващи 171,15 лв. – заплатена държавна такса и 600,00 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение /размерът на възнаграждението е под минималния размер
от 605,37 лева, предвиден в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. е съобразен с този
размер и не е прекомерен/; 2./ сторените от ищеца разноски в размер на 74,60 лева,
представляващи такси за образуване ма изпълнително дело въз основа на
обезпечителната заповед, издадена по настоящото дело, за обезпечаване на
изпълнението на претендираните с исковете вземания /дължими съгласно т. 5 от ТР от
06.11.2013 г. по т.д. № 6/ 12 г. на ВКС/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на
... , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на пр. осн. чл. 232, ал. 2 ЗЗД
сумата 71,76 лева, представляваща незаплатен остатък от вземане за наемни вноски за
периода от 01.11.2023 г. до 31.01.2024г., дължима в изпълнение на договор за наем от
26.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 10.01.2024 г. до окончателното
изпълнение,
като ОТХВЪРЛЯ, като погасен чрез плащане в хода на процеса, иска за сумата
2898,24 лева, представляваща разликата над 71,76 лева до пълния предявен размер от
2970 лева, както и иска за сумата 58,75 лева, представляваща разходи за ползването на
веща /за консумирана електрическа енергия и вода/ за периода от 01.08.2023 г. до
31.10.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ, като погасени чрез плащане в хода на процеса: предявения от ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., срещу ..., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: ..., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 24,90 лева,
представляваща мораторно обезщетение за периода от 06.11.2024 г. до 28.11.2023 г. за
забава в плащането на главницата за наемни вноски, както и искането за сумата 46,86
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 29.11.2023 г. до 09.01.2024
г. включително, начислена върху вземанията за наемна цена и разходи за ползването на
вещта в общ размер на 3028,75 лева.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ
на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на правно основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 771,15 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски по
делото, и сумата 74,60 лева, представляваща разноски, сторени в изпълнително
4
производство № ... г. на ЧСИ С. Я..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5