№ 285
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000502325 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 561от 18.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1777/2021 г.
на СГС, ГО, 6-ти състав, допълнено с определение № 5176 от 06.06.2022 г.,
ответниците В. С. И. и Д. С. И. са осъдени да заплатят на основание чл.36,
ал.1 от ЗАдв, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.286 и чл.280 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
на ищеца П. П. С. сумите от по 16 000 лева всяка една от тях, представляващи
неизплатено адвокатско възнаграждение, дължимо по договор за правна
помощ от 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на предявяване на исковете на 14.11.2019 г. до окончателното им
изплащане. Със същото решение исковете за разликата над присъдените 16
000 лева до пълните им предявени размери от по 26000 лева всеки, са
отхвърлени като неоснователни.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни,
които го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушения на
материалния закон и необоснованост.
Ищецът С. обжалва решението в неговата отхвърлителна част като
поддържа, че неправилно съдът е приел, че адвокатски хонорар се дължи
съразмерно с изплатената на ответниците от застрахователя част от
обезщетенията в размер на по 80 000 лв., вместо съобразно присъдения по
заведеното от адв. Д. дело размер от по 150 000 лв. за търпените от тях вреди
от смъртта на своята майка. Сочи, че съдът е следвало да се съобрази с
1
практиката на съдилищата по определяне на справедлив размер на
обезщетение на дете за починал родител при ПТП, след което да определи и
размера на дължимото се възнаграждение на редовно упълномощения адвокат
С., макар пълномощията му неоснователно да са били оттеглени. Поради
изложеното моли решението да бъде отменено в неговата отхвърлителна част,
а исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
В своята жалба ответниците В. и Д. И. излагат съображения за
неправилност на извода на първоинстанционния съд за дължимост на
адвокатското възнаграждение в пълен размер, въпреки оттеглянето на
поръчката. При изложени подробни доводи аргументират своята теза, че след
като пълномощията на адв. С. са били основателно оттеглени от тях поради
действия, довели до загубата на доверие между адвокат и клиент, то на
адвоката не се следва възнаграждение, освен за реално положения от него
труд по аргумент на чл. 26, ал.2 от ЗА. Молят решението да бъде отменено в
осъдителните му части за сумите над присъдените 150 лв. по всеки от
исковете, до уважените размери от по 16 000 лева.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е
ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като
съобрази събраните доказателства по делото и инвокираните от страните
възражения и доводи, Апелативният съд в гр. София намира следното:
Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание
чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗА) във връзка с чл.79, ал.1 вр. с чл. 286
и чл.280 ЗЗД от П. С. против Д. И. и В. И..
От фактическа страна по делото не се спори, а и при съвкупна преценка
на събраните доказателства се установява, че страните са били обвързани от
валидно облигационно отношение, произтичащо от два договора за поръчка,
с предмет - извършване на всички необходими фактически и правни действия,
във връзка с предоставяне на необходимото съдействие за получаване от
ответниците на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователно
събитие – смъртта на тяхната майка, настъпила при ПТП на 12.08.2018 г. От
представените договори за поръчка от 07.11.2018 г. с идентично съдържание е
видно, че страните са договорили заплащане на резултативен адвокатски
хонорар в размер на 20% от размера на присъденото или доброволно
платеното обезщетение по всички претенции, ведно с 20 % от дължимите
лихви, както и пълният размер на присъдените в полза на ответниците
разноски по съдебните производства пред всички инстанции. За изпълнение
на договорите за правна помощ ответниците са снабдили адв. С. с изрични
пълномощни от същата дата.
В изпълнение на договорите на 21.11.2018 г. адвокат С. е депозирал
молба до Информационния център към Гаранционен фонд за установяване на
застрахователя на двете участващи в ПТП превозни средства: лек автомобил
„Тойота Корола“, с рег.№ *** и лек автомобил „Хюндай Соната“, с рег.№ ***.
2
На 29.11.2018 г.; подал е от името на ответниците молба до „Евроинс“ АД -
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
бащата на двете ответници, управлявал лекия автомобил „Тойота“, в който е
пътувала починалата им майка, за изплащане на застрахователно обезщетение
в размер на по 500 000 лв. за всяка една от тях; и на 28.08.2019 г. е входирал в
Софийски районен съд искова молба от името на ответниците против
„Евроинс“ АД за присъждане на обезщетения в размер от общо 600 000 лева,
по 300 000 лева за всяка от тях, въз основа на която е образувано гр.д. №
49953/2019 г. на СРС, 161 състав. Исковете са предявени като частични за
плащане на по 1 000 лева. Поради направено с исковата молба искане за
спиране на производството до приключването на наказателното
производство, водено срещу виновния водач за произшествието,
производството е спряно с определение № 243088/14.10.2019 г. На 13.11.2019
г. ответниците са депозирали молба, с която са уведомили съда, че са
оттеглили правомощията си от адвокат С., за което са представили копие на
нотариално удостоверено оттегляне от договорите за поръчка с рег. №
6250/14.10.2019 г. и на основание чл.232 от ГПК са заявили, че оттеглят
исковата молба. С влязло в сила на 29.05.2020 г. Определение №
281951/21.11.2019 г., производството по гр. д. № 49953/2019 г. по описа на
СРС, 161 състав е прекратено.
След оттеглянето на исковата молба ответниците И. са сключили нов
договор за правна защита и съдействие, но с друг адвокат - адв. Д., който на
15.11.2019 г. е предявил от тяхно име нови искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ срещу същата застрахователна компания, за което е образувано
гр.д. №14494/2019 г. на СГС, І-6 състав. По него е постановено Решение №
262805/28.04.2021 г., с което „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на И. сумите
от по 150 000 лв. на всяка от тях, представляващи застрахователни
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди-болки и
страдания, причинени от смъртта на тяхната майка, настъпила на 12.08.2018
г. при ПТП на път ІІ-15, км 38+000, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 20.12.2018 г. до окончателното издължаване, като
исковете са отхвърлени като неоснователни за разликата над сумите от по 150
000 лв. до пълните предявени размери от по 200 000 лв. От така присъдените
суми след постановяване на съдебното решение на СГС, І-6 състав,
застрахователят е изплатил на двете ответници обезщетения в размер на по 80
000 лв. съответно на 25, 27 и 28.05.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Страните са били обвързани от облигационни правоотношения,
произтичащи от сключените помежду им договори за правна защита и
съдействие, чийто предмет е постигането на един конкретен резултат -
заплащане на обезщетения за причинените на ответниците неимуществени
вреди от смъртта на тяхната майка, настъпила на 12.08.2018 г. при ПТП, като
за постигането на този резултат ищецът се е задължил да извърши като
адвокат всички необходими правни и фактически действия, свързани с
неговото осигуряване. Договорът за правна защита и съдействие може да има
3
различно съдържание, което варира според интересите на страната, която се
договаря с адвоката, но обикновено той включва елементи на договор за
поръчка и на договор за изработка. И двата се сключват с оглед личността на
адвоката, като доверието в него е същността на постигнатото съгласие.
Поради това, отпадането на доверието към довереника е винаги достатъчно
основание за доверителя да прекрати договора за правна защита и съдействие
занапред. Тази хипотеза на преустановяване на облигационната обвързаност е
различа от развалянето, каквото право (на разваляне) възниква за доверителя
при виновно неизпълнение на договора от страна на адвоката. Следователно,
неизпълнението на поръчката от страна на адвоката в различните му форми (в
количествено, качествено, времево отношение и пр.) е само една от
причините за изгубване на доверието в него. Правото на довереника да
развали договора не го лишава от правото му да прекрати мандатното
отношение, без да се изискват специални основания за това. Ето защо,
довереникът не може предварително да се откаже от правото си на оттегляне
на мандата, а ако стори това, предвид естеството на облигацията на intuitu
personae, отказът е недействителен. Когато престацията на адвоката по
договора за правна защита и съдействие е за определен резултат, при
прекратяване на мандата поради изгубване на доверие, на последния пак се
дължи възнаграждение, но само за извършената работа. Поради това и чл.
288, ал. 2 от ЗЗД, тълкуван във връзка с ал.1 на същия, следва да се разбира в
смисъл, че при уговорен резултат по договор за поръчка, за който в хода на
изпълнението се установи, че не може да бъде постигнат, доверителят трябва
да заплати на довереника направените разноски и възнаграждение не изцяло,
а само съответно на извършената работа. По изложените съображения според
настоящия въззивен състав на Апелативния съд в гр. София цитираното от
първоинстанционния съд решение № 482 от 13.12.2011 г. по гр. д. №
1486/2010 г. на ВКС, IV г.о., следва да се разбира именно в посочения по-горе
смисъл. В същия контекст са и разясненията, дадени с решение № 94 от
20.04.2021 г. по гр. д. № 2752/2020 г. на ВКС, IV г.о., с което е прието
изрично, че правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на
труд по договор за правна услуга възниква тогава, когато е налице възлагане
и положен труд. Когато услуги не са предоставени, възнаграждение не се
дължи. Настоящият случай е именно такъв: ищецът адв. П. С. е бил натоварен
от ответниците с мандат, който е съдържал определен резултат – получаване
на обезщетение, доброволно или по принудителен ред, от застрахователя по
застраховка ГО за неимуществените вреди, които ответниците по делото И. са
търпяли от смъртта на своята майка при ПТП, настъпило 12.08.2018 г. Този
мандат не е изпълнен от адв. С., като облигационната обвързаност с И. е била
прекратена. За постигане на уговорения резултат ищецът е полагал труд и
усилия до оттеглянето на поръчката и прекратяване на заведеното от него
дело.Ето защо, въпреки оттеглянето, на основание чл. 288, ал. 1 вр. ал. 1 от
ЗЗД и чл. 36, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2 от ЗА на адв. С. се дължи възнаграждение,
но само за изготвянето, подготовката и завеждането на исковата молба, по
която е било образувано гр. д. № 49953/2019 г. на СРС, 161 състав
(впоследствие прекратено поради оттегляне на исковете). Правният резултат,
4
който ответниците са целяли – получаване на парично обезщетение, в крайна
сметка е реализиран, но благодарение на действията на друг адвокат, след
воден нов съдебен процес въз основа на сключен нов договор за поръчка.
Щом за резултата, частта от който се претендира с предявените пасивно
съединени искове, ищецът няма никаква заслуга, не е положил труд и няма
възлагане (предходното такова е било оттеглено), той няма право и на
възнаграждение за този резултат. Адв. С. има право на възнаграждение, но не
за труда на своя колега адв. Д. и съразмерно на резултата, постигнат от него, а
за своя собствен труд, който, при съобразяване на наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, възлиза на общо 300
лв. за подадените три молби по 50 лв. на основание чл. 6, т.5 от Наредба №
1/2004 г., както и още 300 лв. на основание чл. 9, ал. 1 от същата наредба за
изготвянето на исковата молба, която е била оттеглена. Неоснователно от
ищеца се поддържа, че пълномощията на И. са били оттеглени от тях без
основания по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗА. Като се държи сметка за
разликата между упълномощителната сделка и договора за поръчка, въз
основа на изложеното по-горе следва да се приеме, че достатъчно основание
за оттегляне на мандата и пълномощията е загубата на доверие на клиента в
адвоката. Какви са конкретните мотиви и съображения, поради които това
доверие е било изгубено, е правно ирелевантно. Отпадането на доверието в
адвоката е винаги достатъчно основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2
от ЗА и поради това на посоченото основание на адвоката с оттеглени
пълномощия се дължи възнаграждение само за положения труд. По
отношение на договора за поръчка, сключен между сестрите И. и адв. Д.,
ищецът С. се явява трето лице, поради което той не може нито да се ползва от
успешното изпълнение на поръчката от адв. Д., нито непостигнатият резултат
от нея може да му вреди. След като ищецът С. не е изпълнил своя мандат, той
не може да претендира заплащане на възнагжраждение нито по него, нито по
договора за мандат, по който не е страна. По изложените мотиви исковете се
явяват неоснователни.
Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение в частта, в която исковете са уважени над този размер,
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
претенциите се редуцират до сумата от общо 300 лв., като в останалата
обжалвана част решението подлежи на потвърждаване.
По частната жалба срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК
определение от 06.06.2022 г. по разноските, настоящият състав намери
следното: според частния жалбоподател заплатените от ответниците разноски
в инициираното обезпечително производство изобщо не следва да се
присъждат, за което липсва основание, или евентуално следва да бъдат
намалени поради прекомерност от по 414.42 лв. на 283.65 лв., т.е. с по 130.77
лв. Липсата на правна аргументация и фактическа обосновка на становището,
че разлика от 130.77 лв. се явява прекомерна по смисъла на чл. 78, ал. 5 от
ГПК, налага да се приеме по-скоро обратното, а именно – макар и формално
превишаващо минималния размер, установен в Наредба № 1/2004 г.,
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответниците, не се явява
5
прекомерно, т.е. несъизмеримо по-голямо спрямо действителната фактическа
и правна сложност на делото. Ето защо, обжалваното определение не следва
да бъде отменявано.
При този изход на спора дължимите разноски от страните за двете
инстанции следва да бъдат съответно изменени. За сторените от ищеца
разноски пред първата съдебна инстанция от общо 6600 лв. ответниците
следва да му заплатят сумата от 76.15 лв., а за разноските, направени от него
пред въззивния съд, в размер на 5400 лв., те следва да му заплатят от още
62.31 лв., съразмерно уважената част от исковете. От своя страна, ищецът
следва да заплати на адв. Д. суми от по 2508 лв. за всяка инстанция, на
основание чл. 38 от ЗА, с вкл. ДДС или общо 5016 лв.за процесуалното
представителство на всяка от ответничките, или общо 10032 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 561 от 18.03.2022 г., постановено по гр. д. №
1777/2021 г. на СГС, 6 състав, В ЧАСТТА, в която В. С. И. и Д. С. И., са
осъдени да заплатят на основание чл.36, ал.1 от ЗА, вр. чл.79 от ЗЗД, вр.
чл.286 и чл.280 от ЗЗД на П. П. С. суми от по над 300 лв. до суми от по 16 000
лева за всяка една от тях, представляващи неизплатено адвокатско
възнаграждение, дължимо по договор за правна помощ от 07.11.2018 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на
исковете на 14.11.2019 г. до окончателното плащане, както И В ЧАСТТА за
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. П. С. ЕГН:**********, с адрес: гр.***,
ул. «***» № ***, вх.***, ет.***, ап.***, срещу Д. С. И. с ЕГН:********** и В.
С. И. с ЕГН:**********, и двете с адрес: гр.***, ж.к. «***», бл.***, вх.***,
ет.***, ап.***, искове с правно основание чл.36, ал.1 от Закона за
адвокатурата във връзка с чл.79, ал.1 вр. с чл. 286 и чл.280 ЗЗД, за заплащане
на суми от по 15 700 лева, представляващи неизплатено адвокатско
възнаграждение, дължимо по договор за правна помощ от 07.11.2018 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на
исковете - 14.11.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д. С. И., с ЕГН:********** и В. С. И. с ЕГН:**********, и
двете с адрес: гр.***, ж.к. «***», бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, да заплатят на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на П. П. С., ЕГН:**********, с адрес: гр.***, ул.
«***» № ***, вх.***, ет.***, ап.***, сумата от 76.15 лв., направени разноски
пред първата съдебна инстанция, както и сумата 62.31 лв. за разноските,
направени от него пред въззивния съд.
ОСЪЖДА П. П. С., ЕГН:**********, с адрес: гр.***, ул. «***» № ***,
вх.***, ет.***, ап.*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на В. С. И., с
ЕГН:**********, с адрес: гр.***, ж.к.»***», бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, и
Д. С. И., с ЕГН:**********, с адрес: гр.***, ж.к. «***», бл.***, вх.***, ет.***,
6
ап.***, сумата от 828.84 лв направени разноски в обезпечителното
производство.
ОСЪЖДА П. П. С., ЕГН:**********, с адрес: гр. ***, ул. «***» № ***,
вх.***, ет.***, ап.*** да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв на адвокат
Н. Д. сумата в размер на 10`032 лв. с ДДС за предоставената правна помощ на
от ответниците общо за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 561 18.03.2022 г., постановено по гр.д.
№1777/2021 г. по описа на СГС, ГО, 6-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 38531/20.06. 2022 г.
на П. П. С. срещу Определение № 5176 от 06.06.2022 г. по гр. д. № 11777/2021
г. на СГС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7