Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.12.2017 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА
ДОНЧЕВА
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от
съдия Славчева гр. дело № 421/2017 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 34 от 20.03.2017 год. по гр. дело № 260/2016
год. Елинпелинският районен съд е отхвърлил възражението
на Ц.В.С. *** И. срещу И. С.В. и М.С.В.,***, с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за обявяване нищожността на
саморъчно завещание от 01.04.2005 год., оставено от П.Н. Ц., като
неоснователно. С решението съдът е намалил извършеното разпореждане със
саморъчното завещание, с което П.Н. Ц. е завещал на дъщеря си И. П.В. 4/6 ид.ч. от следния недвижим имот: едноетажна жилищна сграда с
таванско помещение, находяща се в с. О., община Г.М.,
цялата с площ 40 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена, съставляващо
държавен урегулиран поземлен имот УПИ VIII-283 в кв. 17 по плана на с. О.
с площ 650 кв.м. и е възстановил запазената част на Ц.В.С., по възражението с правно
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН срещу И. С.В. и М.С.В.. С решението съдът е
допуснал да се извърши съдебна делба между Ц.В.С., М.С.В. и И. С.В. на
описаната по-горе сграда, при квоти: 1/3 ид.ч. за Ц.С.,
1/3 ид.ч. за И.В. и 1/3 ид.ч.
за М.В..
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от М.В. и И.В. с твърдения, че същото противоречи на закона и на
събраните по делото доказателства. Молят съда да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли искането за намаляване на завещателното разпореждане, както и да бъдат променени
квотите, при които да се допусне делба на имота, а именно: 5/6 ид.ч. общо за жалбоподателите и 1/6 ид.ч.
за ответницата.
Ответницата Ц.С. оспорва така подадената въззивната жалба.
Решението е обжалвано и от ищцата Ц.С. в частта
относно квотите, при които е допусната делбата, като сочи, че притежаваната от
нея квот,а след възстановяването на запазената й част
от наследството възлиза на 7/18 ид.ч., в които се
включва и придобитата по наследство от нейната баба Ц. Ц.1/6 ид.ч. Моли делбата да се допусне при квоти 14/36 ид.ч. за жалбоподателката и по
11/36 ид.ч. за другите двама съделители.
Ответниците оспорват жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед № 195/09.10.1986 год. на ОбНС-Е.П.на
Х. М.Г. и П.Н. Ц. е отстъпено възмездно право на строеж върху държавна земя -
парцел VIII-283 в кв. 17 при квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях. Въз основа на заповедта е сключен
договор за право на строеж от 19.12.1986 год.
Видно
от удостоверение за наследници № 5712/29.06.2016 год., П.Н. Ц. е починал на
07.04.2005 год. и е оставил като наследници по закон В.П.Н. – син, починал на
08.12.2001 год. и оставил като наследници Ц.В.С. – дъщеря, П. В. Н. – син,
починал на 20.04.2011 год.; И. П.В. – дъщеря на П.Н. Ц., починала на 06.09.2013
год. и оставила като наследници С. И.В. – съпруг, починал през 2014 год., И. С.В.
– син и М.С.В. – дъщеря. Съпругата на П. Ц.– Ц. А.Ц.е
починала на 11.03.2004 год.
От
представеното по делото свидетелство за венчание се
установява, че Ц. Ц.и П. Ц.са сключили граждански брак през 1947 год.
Със
саморъчно завещание от 01.04.2005 год. П.Н. Ц. е завещал в полза на дъщеря си И.
П.В. имота в с. О., представляващ едноетажна жилищна сграда. Завещанието е
обявено на 19.11.2013 год. по заявление от И.В. пред нотариус Дахтеров с рег. № 39, видно от представения по делото
протокол за обявяване с акт № 67, рег. № 25672/14.12.2013 год., дело № 93/2013
год., вписано в книгите в Служба по вписвания – гр. Е.П.. Завещанието е
съхранявано в дома на наследодателя, написано на бял кариран лист, трудно
четливо, датирано и подписано.
Според
удостоверение изх. № 25-4104/17.06.2015 год. на АГКК Х. Г. и П. Ц.са
собственици на отделни сгради, находящи се в УПИ VIII-283 в кв. 17 по плана на с. О. съгласно договора за право
на строеж от 19.12.1986 год.
Според
заключението на съдебно-графическата експертиза на в.л. Димитров оригиналният
текст на завещанието е написан е изпълнен от П.Ц., като подписът в края на
завещанието е положен от същото лице.
Свидетеля
С.– съпруг на ищцата, твърди, че посещавал процесния
имот до 2005 год. заедно с бабата и дядото на съпругата си, като през този
период не е виждал в имота наематели, а
след 2005 год. имотът бил заключен. Приживе И.В. заявявала на ищцата, че
ще си получи нейната част от имота в с. О., кото
страните не са имали спорове. След смъртта на И.В. през 2013 год. ответниците не желаели да поделят имота, като И.В. заявил,
че ищцата има незначителна част от него. Според свидетелката В.приживе майката
на ответниците не е споделяла имотът да е прехвърлян
на някого от наследниците на П.Ц., като е считала, че и ищцата има дял от него.
Според
показанията на св. Д.същата сключила договор за наем за процесния
имот с И.В. през 2000 год. Договор за наем на имота в с. О. бил сключен също
така през 2007 год. между св. М. Х. и ответника. Отношенията във връзка с наемния
договор били уреждани само и единствено с И.В.. Свидетелките твърдят, че не са
виждали ищцата в имота.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
По делото не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства се установи по несъмнен начина, че наследодателят на
страните П. Ц.е придобил по време на брака с Ц. Ц./починала през 2004 год./
право на собственост върху процесната едноетажна
жилищна сграда в с. О., въз основа на отстъпеното през 1986 год. възмездно
право на строеж, поради което сградата е станала съпружеска имуществена
общност, съгласно чл. 19 от СК от 1985 год. /отм./ След смъртта на съпругата си
П. Ц.е станал собственик общо на 4/6 ид.ч. от имота
/1/2 ид.ч. от дела му в СИО и 1/6 ид.ч.
по наследство/.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника И.В. за придобито от негова
страна изключително право на собственост върху имота в резултат на изтекла придобивна давност. Имотът е деклариран
като съсобствен в общината, видно от представеното удостоверение за данъчна оценка от 18.06.2015 год. Представена е и декларация
по чл. 14 от ЗМДТ от 01.10.2014 год., подадена от И.В., в която същият е декларирал, че притежава в съсобственост със С.В., М.В.
и Ц.С.
право на собственост върху процесната сграда, като съсобствеността е възникнала в
резултат на учредено и реализирано право на строеж и наследяване. За да възникне изключително право
на собственост върху целия имот в полза на единия от съсобствениците, е
необходимо същият да е отблъснал владението на другите и да е демонстрирал
намерението си да придобие имота изключително в своя полза. Обстоятелството, че
само И.В. е стопанисвал имота и го е отдавал под наем, не е достатъчно, за да
се направи извод, че същият е придобил по давност целия имот. Липсват
доказателства същият да е отблъснал владението на наследодателите си П.и Ц. Ц.,
а след смъртта им – това на останалите наследници и да е манифестирал пред тях
намерение да свои целия имот и да го придобие по давност. Правото на
собственост не се погасява по давност поради неупражняването му, а се загубва
само когато това право премине върху друго лице – чрез сделка или по оригинерен начин. По делото не се установи притежаваната от
останалите наследници идеална част от имота да е преминала по някой от тези
способи в патримониума на съделителя
И.В.. Имотът е деклариран и от останалите наследници и е записан като съсобствен в регистрите на общината /удостоверение за
данъчна оценка и декларация по чл. 14 от ЗМДТ/. Майката на И.В. – И.В., също е
считала имота за съсобствен и е афиширала това пред
ищцата и пред трети лица, като не е имало спорове за собствеността върху имота.
По въпроса за неоснователността на възражението за придобито право на
собственост от съделителя И.В. върху целия имот съдът
споделя и препраща и към мотивите на
районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Съдът намира, че саморъчното
завещание, с което П. Ц.се е разпоредил с притежаваните от него 4/6 ид.ч. от процесната сграда в
полза на дъщеря си И.В., следва да бъде зачетено.
В процеса
ищцата е релевирала довод
за нищожност на саморъчното
завещание по чл.
42 б. "б" ЗН във вр.
с чл.
25, ал. 1 ЗН. Доказателствената тежест за доказване
автентичността на завещанието е на този, който се
ползва от него, като доказването
следва да е пълно и пряко. Това е така, тъй като
саморъчното завещание е частен диспозитивен документ и при оспорване истинността му, тежестта на
доказване е на страната, което го е представила и иска да се
ползува от него. По делото е прието заключение на съдебно-графическа
експертиза, от което се установява по категоричен начин, че ръкописният текст е изпълнен от завещателя
и подписът е негов, поради което съдът следва да приеме, че саморъчното завещание е автентично. С оглед това и възражението на Ц.С.
за прогласяване нищожността на саморъчното завещание от 01.04.2005 год. е
неоснователно.
Съдът
следва да се произнесе по възражението на ищцата за намаляване на завета до
размера на запазената й част от наследството.
Искането
на съделителката Ц.С. с правно основание чл. 30, ал.
1 от ЗН /под формата на възражение/ за намаляване на завещателното
разпореждане, направено от наследодателя П. Ц.в полза на съделителката
И.В. има преюдициално значение по отношение на
допускането на делбата.
Съделителката Ц.С., като дъщеря на В.Н. –
син на наследодателя П. Ц./починал преди него/, е негова наследник по закон с
право на запазена част. В случая завещателното
разпореждане е частно и съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗН придава на
облагодетелстваното лице качеството заветник. При
искане за намаляване на частни завещателни
разпореждания, съгласно чл. 31 от ЗН е необходимо да се образува маса от всички
имоти, които са принадлежали на наследодателя при откриване на наследството. В случая
ответниците, които се ползват от завещателното
разпореждане, не твърдят и не доказват по категоричен начин притежаването на
други имоти от страна на наследодателя, респ. тяхната стойност към момента на
откриване на наследството, като не са налице и данни за извършени от
наследодателя дарения. Поради което съдът намира, че следва да приспадне
съответната идеална част, представляваща запазената част на ищцата по закон
само от процесния имот.
Запазената
част на низходящите в случая е общо 2/3 ид.ч.,
съгласно чл. 29, ал. 1, пр. последно от Закона за наследството, като запазената
част на ищцата е 1/3 ид.ч. от притежаваните от
наследодателя 4/6 ид.ч. от имота, т.е. след
намаляване на завета с посочената част ищцата е собственик на 4/18 ид.ч. Освен това същата е получила по наследство от своята
баба Ц.С. 1/3 от притежаваната от последната 1/2 ид.ч.
от имота /дела й в СИО/, или общо 1/6 ид.ч. Следователно
делът на ищцата възлиза общо на 7/18 ид.ч. /или 14/36
ид.ч./, а дяловете на ответниците
И.В. и М.В. са по 11/36 ид.ч., като делбата следва да
бъде допусната при посочените квоти.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно квотите, при
които е допусната делба на процесния имот и вместо
това следва да постанови делбата да се извърши при посочените по-горе квоти. В
останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 34 от 20.03.2017 год. по гр. дело №
260/2016 год. на Елинпелинския районен съд, с което
съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между Ц.В.С., М.С.В. и И. С.В. на
следния недвижим имот: едноетажна жилищна сграда с таванско помещение, находяща се в с. О., община Г.М., цялата с площ 40 кв.м.,
заедно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху
дворното място, върху което е построена, съставляващо държавен урегулиран
поземлен имот УПИ VIII-283 в кв. 17 по плана на с. О. с площ 650 кв.м. в
ЧАСТТА относно КВОТИТЕ, про които е допусната
делбата, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА делбата да се извърши при следните КВОТИ:
-
Ц.В.С. – 14/36 ид.ч.
-
И. С.В. – 11/36 ид.ч.
- М.С.В. – 11/36 ид.ч.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.