РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001000815 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 308395/19.04.2021 г., подадена от Министерство на
здравеопазването чрез гл. юр.к. К. К. срещу решение № 260535/29.03.2021 г., постановено по търг.
дело № 2423/2018 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е
осъден да заплати, както следва: - на М. Р. Р. на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 124 983 лв. - незаплатено и припадащо му се възнаграждение по извършена
дейност в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, свързана с предоставяне
на правни услуги по сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., за което е
издадена фактура с № 635/04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главното вземане
начислена за периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното му изплащане; - на Е. П. на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266. ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 124 983 лв. - незаплатено и припадащо му се възнаграждение по извършена дейност в
качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, свързана с предоставяне на правни
услуги по сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., за което е издадена
фактура с № 635/04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за
периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му
изплащане; - на М. Р. Р. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 31 750.69 лв.,
съставляваща припадащо му се обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско
съдружие „Ъ. и Я.“, което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (124
1
983 лв.), която е дължима за периода от 07.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; - на Е. П. на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 31 750.69 лв., съставляваща припадащо му се обезщетение за
забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което възлиза в размер на
законната лихва изчислена върху главния дълг (124 983 лв.), която е дължима за периода от
07.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; - на М. Р. Р. на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 3 124.95 лв., представляваща подлежаща на възстановяване и припадаща му се част от
внесена гаранция за добро изпълнение, в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ.
и Я.“, която е уговорена във връзка със сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от
18.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от
16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; - на Е.
П. на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 3 124.95 лв., представляваща
подлежаща на възстановяване и припадаща му се част от внесена гаранция за добро изпълнение в
качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, която е уговорена във връзка със
сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., ведно със законната лихва
върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното му изплащане; - на М. Р. Р. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 788.62 лв., съставляваща припадащо му се обезщетение за забава в качеството му на
съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което възлиза в размер на законната лихва изчислена
върху главния дълг (3 124.95 лв.), която е дължима за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; - на
Е. П. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 788.62 лв., съставляваща припадащо му се
обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което
възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (3 124,95 лв.), която е дължима
за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; - на М. Р. Р. на основание на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 6 701.49 лв., представляваща направени по делото разноски; - на Е. П. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 6 701.49 лв., представляваща направени по делото
разноски; както и в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове, а
именно: срещу М. Р. Р. насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер от 12 498.30 лв., представляваща договорна неустойка, която е уговорена по смисъла на
чл. 8 от сключения договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г. и срещу Е. П.
насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 12 498.30
лв., представляваща договорна неустойка, която е уговорена по смисъла на чл. 8 от сключения
договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно, неправилно
и постановено без да са оценени правилно обстоятелствата, свързани с предмета на спора, поради
което моли апелативния съд да го отмени в тази му част и постанови ново, с което отхвърли
исковите претенции на Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, а същевременно уважи предявените
насрещни искове на Министерство на здравеопазването. Претендира присъждане на разноски.
Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“ не
било изпълнило своите задължения по договор № РД-11-395/18.09.2015 г.: - не било представило
правен анализ в посочения в договора срок, представения по делото анализ не отговарял на
изискванията на възложителя и на клаузите по договора, като не били предоставени всички услуги
по договора, които са били задължение на изпълнителя; - че освен забава при изпълнението и
лошо изпълнение, свързано с липси на съдържание и некачествено такова, било налице толкова
лошо изпълнение, че същото било със стойност на пълно неизпълнение, като представеното от
2
изпълнителя било напълно безполезно за възложителя (предвид обявяването за
противоконституционна на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване); че
предявените от жалбоподателя насрещни осъдителни искове следвало да бъдат уважени, тъй като
било налице пълно неизпълнение на задълженията по договора от страна на ищците, за което,
съгласно чл. 8 от договора, се дължала неустойка в размер на 10 % от стойността на договореното
възнаграждение по чл. 6 от същия.
Също така посочва, че било налице и процесуално нарушение, изразяващо се в това, че макар
и определение № 852 от 13.04.2020 г. по делото да не подлежало на обжалване, то със същото се
допускало нарушение на процесуалните правила, като се отменяло определение от 01.11.2019 г.,
постановено по търг. дело № 2423/2018 г. нае СГС, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК била
върната исковата молба на ищците, тъй като в кориците на делото не се съдържала информация,
удостоверяваща законосъобразното предявяване на искове от страна на ищците, като
същевременно не били изпълнени указанията на съда, а описаните в определението от 13.04.2020
г. на апелативен съд документи не се съдържали в кориците на делото.
В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците по делото М. Р. Р. и Е. П. не са
подали отговор на въззивната жалба.
В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят Министерство на
здравеопазването чрез гл. юр.к. К. К. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания.
Оспорва като прекомерно адвокатското възнаграждение на насрещните страни, в случай, че
размерът му е над минималния, предвиден в наредбата.
От своя страна, ответниците М. Р. Р. и Е. П. чрез адвокат Е.Ч. излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба и молят апелативния съд да я остави без уважение като
потвърди обжалваното решение. Претендират присъждане на разноски. В указания им срок са
представили и писмени защити.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
Предмет на производство пред Софийски градски съд са предявени в условията на
кумулативно обективно съединяване осъдителни искове, както следва:
От М. Р. Р. срещу Министерство на здравеопазването: 1) С правно основание чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 124 983 лв. – незаплатено и
припадащо се на ищеца възнаграждение по извършена дейност в качеството му на съдружник в
Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, свързана с предоставяне на правни услуги по сключен договор за
правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., за което е издадена фактура с № 635/04.04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. – датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; 2) С правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 31 750.69 лв., съставляваща припадащо се на
ищеца обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“,
което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (124 983 лв.), която е
дължима за периода от 07.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; 3) С правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.
3
266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 3 124.95 лв., представляваща
подлежаща на възстановяване и припадаща се на ищеца част от внесена гаранция за добро
изпълнение, в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, която е уговорена
във връзка със сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., ведно със
законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; 4) С правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата в размер на 788.62 лв., съставляваща припадащо му се обезщетение за
забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което възлиза в размер на
законната лихва изчислена върху главния дълг (3 124.95 лв.), която е дължима за периода от
10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.;
От Е. П. срещу Министерство на здравеопазването: 1) С правно основание чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 124 983 лв. – незаплатено и
припадащо се на ищеца възнаграждение по извършена дейност в качеството му на съдружник в
Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, свързана с предоставяне на правни услуги по сключен договор за
правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., за което е издадена фактура с № 635/04.04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. – датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; 2) С правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 31 750.69 лв., съставляваща припадащо се на
ищеца обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“,
което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (124 983 лв.), която е
дължима за периода от 07.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; 3) С правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 3 124.95 лв., представляваща
подлежаща на възстановяване и припадаща се на ищеца част от внесена гаранция за добро
изпълнение, в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, която е уговорена
във връзка със сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., ведно със
законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; 4) С правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата в размер на 788.62 лв., съставляваща припадащо му се обезщетение за
забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което възлиза в размер на
законната лихва изчислена върху главния дълг (3 124.95 лв.), която е дължима за периода от
10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.;
Предмет на производство са и предявени от Министерство на здравеопазването насрещни
искове: срещу М. Р. Р. с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 12
498.30 лв., представляваща договорна неустойка, която е уговорена по смисъла на чл. 8 от
сключения договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г. и срещу Е. П. с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 12 498.30 лв., представляваща
договорна неустойка, която е уговорена по смисъла на чл. 8 от сключения договор за правни
услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г.
Ищците обосноват исковите си претенции въз основа на твърденията, че като съдружници в
Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“ и в качеството им на изпълнители, сключили с Министерство на
здравеопазването като възложител договор за юридически услуги, сключен по реда на ЗОП, а
именно: № РД-11-395/18.09.2015 г., по силата на който поели задължение да извършат описаните в
договора услуги, а от своя страна възложителят се задължил да им заплати уговореното парично
възнаграждение. Предметът на договора се състоял в това да бъде изготвен правен анализ относно
4
разработването на проект за наредба по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗО. По време на действие и
изпълнение на договора, изпълнителите били в непрекъсната комуникация с възложителя, като
била изисквана информация, били провеждани дискусии и работни срещи с представители на
министерството.
Изпълнителите осъществили изцяло и съответно на възложеното работата, която поели, чрез
обединяването им в адвокатското съдружие, а именно - изготвили цялостен доклад, съдържащ
както правен анализ по релевантната тема, така и коментари по историческите нива на разходи в
болничната медицинска помощ, методология за остойностяване на клинични пътеки, както и
изчисления илюстриращи себестойността на предоставяните услуги по клинични пътеки в
областта на онкологията, получени при прилагането на тази методология. Фактическото предаване
на доклада било уредено в чл. 5, ал. 1 от договора, съгласно която клауза това можело да става
било на оповестения адрес за кореспонденция, било по електронен път. Съобразявайки се с тази
уговорка, представител на ищците изпратил на 12.10.2016 г. до Министерство на здравеопазването
изготвения работен вариант на доклада. След проведени допълнителни консултации с
представители на възложителя и на различни лечебни заведения, респективно съобразявайки
изяснените по време на тях изисквания, изпълнителите доработили доклада, като финалният
вариант на същия бил предоставен на възложителя на 12.02.2016 г. След депозирането на
финалния доклад и в договорения период от 20 дни, от страна на възложителя не били направени
никакви изявления, вкл. и бележки по предаденото изпълнение на възложената работа, поради
което и съответно на уговорката по чл. 5, ал. 3 вр. ал. 5 от съглашението работата трябвало да се
смята за надлежно приета.
С оглед тези твърдения, ищците считат, че в тяхната правна сфера в качеството им на
изпълнители по договора се пораждало правото да получат уговореното насрещно
възнаграждение, чиито размер възлизал на сумата от 249 996 лв., като за това си вземане
доставчикът на услугата издал фактура № 635/04.04.2016 г. Погашение на този дълг обаче не
последвало, независимо от редицата писма за напомняне, които изпълнителите адресирали до
възложителя по договора.
Изпълнителите се съгласили да заплатят гаранция за добро изпълнение съгласно чл. 3, ал. 2,
т. 7 от договора и на 07.09.2015 г. заплатили такава по сметка на възложителя в размер на 6 250 лв.
Въпреки настъпилото основание за освобождаване и връщане на тази гаранция, тъй като договорът
бил изпълнен съответно на договореното, ответното министерство не изпълнило и това свое
задължение, независимо от това, че то било с настъпил падеж, считано от 10.05.2016 г.
Това водело и до възникване правото в полза на носителя на неизпълнените парични
вземания да получи съответните обезщетения в размер на законната лихва за периода на допусната
забава, като това за неизпълнение задължението за заплащане на възнаграждение било дължимо за
периода, считано от 04.05.2016 г. до подаване на исковата молба, респективно това за
неизпълнение на задължението за заплащане на внесената гаранция за добро изпълнение следвало
да се начисли за периода, считано от 10.05.2016 г. до датата на подаване на исковата молба.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответното Министерство на здравеопазването е
подало отговор, с който оспорва исковете като процесуално недопустими, тъй като съдебната
защита по процесния договор следвало да се осъществи по реда на Административно
процесуалния кодекс (АПК), евентуално, в случай, че съдът прецени, че исковете следва да бъда
разгледани по реда на ГПК, то на основание чл. 369 ГПК прави възражение производството да не
5
бъде по реда на глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове“.
Ответникът оспорва исковете и по основание, и по размер.
Оспорва изпълнението по процесния договор като твърди, че подадените от изпълнителя
документи не съдържали цялостна и пълна информация, която да покрие предмета на възлагане по
договора, а именно не била предоставена информация по всички точки на чл. 1, ал. 1.
Същевременно, в представените материали имало недостатъци, което представлявало
неизпълнение на чл. 1, ал. 2 от договора. Фактът на изпълнение на договора подлежал на доказване
от ищците, което не било направено с ангажираните към исковата молба доказателства.
Възразява ищците-изпълнители по възложената работа да са му предоставяли доклад за
изпълнение, обхващащ всички точки от чл. 1, ал. 1 на съглашението. Изпълнението на договора се
отчитало чрез писмено потвърждение от възложителя, съгласно уговорката на чл. 5, ал. 2, а такова
не било правено от министерството, което означавало липса на предаден окончателен доклад,
респективно липса на приемане на работата, поета от изпълнителите. Цитира писмо с изх. № на
МЗ 26-00-1127/24.04.2017 г., което изпратил до ищците, с което ги уведомявал, че от
представените материали не можело да се установи наличие на изпълнение по договора и на
основание чл. 5, ал. 3 от същия следвало да се счита, че ищците не били изпълнили задълженията
си и не били представили доклад, който да отговаря на изискванията на възложителя и на клаузите
на договора. В подкрепа на това си оспорване ответникът привежда и аргумент за отсъствие на
изричен писмен протокол, в който да са били отразени основните параметри на изпълнението,
неговото предаване от изпълнителите и приемане от възложителя.
Навежда и довод за неспазване от изпълнителите на срока, посочен в чл. 5, ал. 3 от договора,
респективно, че изобщо не било постигнато подпомагане от правна страна по отношение
разработването на механизма за определяне на дейности от извънболничната медицинска помощ
по приоритетни заболявания, които да бъдат включени в основания и допълнителен пакети, в т.ч.
и на икономически анализ за определяне на необходимото финансиране за тях, съответно за
разработване на методология за остойностяване на клинични пътеки. Вместо да използва своя
собствен капацитет в материята, за която му било възложено изпълнението на договорената услуга,
рамките на поддържаното от ищците изпълнение те били ангажирали служители на
министерството и се ползвали от ресурсите на същото. Посочва и това, че ищците твърдели да са
предоставили финалния доклад на 12.02.2016 г., а договорът между страните бил сключен на
18.09.2015 г., със срок на изпълнение четири седмици, т.е. докладът е следвало да бъде представен
не по-късно от 16.10.2015 г. Заложеният в заданието срок бил синхронизиран с нуждите на
възложителя за промяна на нормативната уредба и тези, свързани с необходимостта от създаване
на разпоредби, които да уреждат обществени отношения в сферата на здравеопазването.
Посоченото забавяне (депозиране на доклада едва на 12.02.2016 г.) направило безполезни
изготвените от ищците материали.
Относно претенцията за възстановяване на внесената от изпълнителите гаранция за добро
изпълнение, ответникът я оспорва като неоснователна, тъй като за него възникнало право да я
задържи, доколкото от изпълнителите не било осъществено уговорения с договора резултат. Ако
все пак се приемело, че в полза на ищците било възникнало вземане за връщане на платената
гаранция за добро изпълнение, то съдът трябвало да отклони претенцията за присъждане на лихва
за забава, тъй като изпълнението на задължението за връщане на гаранцията възниквало едва,
когато възложената работа бъдела изпълнена, а към момента тази предпоставка не била налице.
6
С отговора си на исковата молба, ответникът е предявил насрещна искова молба на
основание чл. 211 ГПК за съвместно разглеждане наред с първоначалните искове и на насрещен
осъдителен иск за заплащане на договорна компенсаторна неустойка в размер на 10 % от
стойността на договора, начислена поради неговото виновно неизпълнение от страна на
изпълнителите, като с молба от 22.12.2018 г. ответникът уточнил, че неустойката се основавала на
чл. 8 от процесния договор като размерът й възлизал на сумата от 24 999.60 лв. и бил определен
като 10 % от договореното възнаграждение (249 996 лв.).
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 ГПК, на 22.03.2019 г., ищците М. Р. Р. и Е. П. са
подали допълнителна искова молба, както и отговор на насрещната искова молба.
Считат за неоснователни възраженията на ответника за пълно неизпълнение на процесния
договор. Твърдят, че не отговаряло на обективната истина твърдението за липса на предаден
доклад за извършена работа, което било сторено и се установявало от поставения щемпел с вх. на
МЗ № 26-00-317/12.02.2016 г. Освен това, в съдържанието на договора били разписани ясни
правила относно начините на приемане на изпълнението, като в чл. 5 било уговорено, че писмено
потвърждение представлявало потвърждение, изпратено на адреса за кореспонденция или по
електронен път, противно на твърденията на ответника за необходимост от съставяне на нарочен
приемо-предавателен протокол. Между страните имало уговорена хипотеза за приемане на
възложената работа, чрез конклудентни действия от възложителя, а именно ако той не реагира в
предвидения 20-дневен срок за направа на бележки. Ищците квалифицират като неоснователно
твърдението на Министерство на здравеопазването за допуснато лошо изпълнение на договора, и
напомнят, че първото изпълнение на задължението било извършено на 12.10.2015 г. по електронен
път и попадало в срока от четири седмици. Освен това, според волята на страните по договора, те
били договорили единствено темите, които трябвало да бъдат обсъдени в доклада, като нямало
изискване за спазване на някаква последователност при анализа им, респективно не бил заложен
критерий за определена изчерпателност или обем при разработката им. Предвид на това
изпълнителят разполагал сам с правото да определи начина на структуриране и изложение на
анализа си, като се ръководи от професионалния си опит. Отново посочват, че след предаване на
работния вариант на доклада на 12.10.2015 г. се състояли няколко срещи с представители на
възложителя, имащи за цел изясняване пределите на необходимата преработка и доработка на
възложения правен анализ, като финалният вариант на доклада на хартиен носител бил предаден в
държане на възложителя на 12.02.2016 г. Оспорват като неоснователни аргументите на ответника,
че предвидения срок за заявяване на недостатъци лишавал възложителя от възможност да обяви
недостатъци проявили се по-късно от момента на приемане на доклада, защото по естеството си
характерът на възложената работа (изготвен правен анализ) нямало как да страда от скрити
недостатъци, които да се проявят пред възложителя на по-късен етап от приемането. Не било
вярно и това, че изпълнителите се възползвали от капацитета, познанията и ресурсите на
възложителя, защото в чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора изрично се предвиждало, че възложителят поел
задължение за предоставяне на информация, средства и съдействие на съконтрагента си в етапа на
изпълнение на уговорената престация. Относно прецизността на изпълнението осигурено от
ищците се посочва, че ответната страна не им предоставила достъп до информация, имаща
ключово значение за изпълнение на проекта. В тази връзка, дори да се установяло евентуално
наличие на непълнота на изработения анализ, то същата била последица не от неизправност на
изпълнителя, а от липса на оказано съдействие от възложителя. Що се касаело до изпълнението на
фактическия състав по възникване правото на вземане за обезщетение за забава във връщане на
7
дадена гаранция за добро изпълнение, изпълнителите се позовават на това, че според клаузата на
чл. 3, ал. 2, т. 7 от договора страните ясно били фиксирали падеж за изпълнение на задължението
за връщане на дадената гаранция, и той бил 60 календарни дни, считано от момента на успешно
осъщественото изпълнение, а този момент бил 11.03.2016 г., респективно забавата настъпвалала,
считано от 10.05.2016 г.
Ищците оспорват насрещните искове като неоснователни по съображения, че изпълнителите
като изправна страна по договора, изпълнила надлежно задължението за изработване на
възложения анализ, и то при недопускане на съществено отклонение, което да обуславя извод за
виновно неизпълнение, то и не можело да се възприема за задействана клаузата на чл. 8 от
договора и начисляване на предвидената в нея компенсаторна неустойка за търпени от
възложителя вреди във връзка с неполучен договорен резултат.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 ГПК Министерство на здравеопазването е подало
отговор на допълнителната искова молба на М. Р. Р. и Е. П., а в същия срок и на основание чл. 372
ГПК е подало и допълнителна искова молба по насрещния иск.
Поддържа направените до момента възражения и преповтаря съображенията си за
недопустимост и неоснователност на предявените с първоначалната искова молба осъдителни
искове. Оспорва изложените в допълнителната искова молба и отговор на насрещна искова молба
фактически твърдения и доводи, определяйки ги за недоказани, неправилни и неоснователни.
Същевременно по насрещната си претенция за присъждане на неустойка поддържа, че тя била
доказана изцяло в своето основание и размер. Прилага становище на дирекция „Медицински
дейности“, в което изрично се заявява, че до 21.06.2016 г. в звеното не е постъпил писмен доклад,
като договорен резултат от възлагането. Същото становище е потвърдено и към датата на подаване
на процесуалното изявление по чл. 372 и чл. 373 ГПК, като е цитирано писмо от същата дирекция-
възложител с № 75-05-7/05.02.2019 г., в което се отбелязва, че в дирекция "Медицински дейности",
както и в която и да било друга дирекция на МЗ не е налична информация във връзка с
изпълнението на договор РД-11-395/18.09.2015 г. Ответникът отново се позовава на отсъствие на
необходимото потвърждаване от него в качеството му на възложител за изпълнение на договора и
още веднъж подчертава, че такова от МЗ не било давано и същото не било приело работата на
ищците. Твърди, че те имали възможност да предоставят на МЗ ангажирания пред съда доклад
още в началото на зараждащия се спор, но така и не го направили. Оспорва така представения
доклад като неотговарящ на изискванията на възложителя и сключения между страните договор,
отново подчертава за наличие на непълноти в изготвения правен анализ, както и че в тежест на
ищците било да докажат изпълнение на договора, като счита че същите не били го направили.
Излага твърдение, че обявената за противоконституционна с решение № 3 от 08.03.2016 г.
разпоредба на чл. 45, ал. 2 ЗЗО била в основата за изпълнение на договора и изпълнителят би
следвало да отчете факта при изготвянето на правния анализ, което обаче също не било сторено.
Това правел изготвеният от ищците доклад напълно безполезен, а претенцията за изплащане
дължимите суми по договора, ведно със законна лихва неоснователна. Ответната страна още
веднъж подчертава за административната и експертна помощ, която била оказана на
изпълнителите, и която следвало да се има предвид при евентуалното определяне на полагащото се
възнаграждение по договора, ако се приемело, че той бил изпълнен в съответствие с неговия
предмет и условия. Продължава изцяло да поддържа фактическите си твърдения за осъществяване
на материалните предпоставки на чл. 92, ал. 1 ЗЗД относно пораждане в негова полза на вземане за
договорна неустойка по смисъла на чл. 8 от договора, като изтъква че размерът и трябвало да бъде
8
определен, като 10 % от стойността на уговореното възнаграждение. Неустоечното вземане
произтичало от допуснатото и установено по спора пълно неизпълнение на поето от
изпълнителите договорно задължение за изготвяне и предоставяне на правен анализ по темите
очертани в чл. 1 от договора, сключен на 18.09.2015 г.
М. Р. Р. и Е. П. в двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 ГПК са подали отговор на
допълнителната искова молба по насрещните искове на Министерство на здравеопазването.
Твърдят, че надлежно били доказали предаването на финалния доклад в министерството на
12.02.2016 г., което било напълно достатъчно за да се смята, че същият достигнал до субекта, за
когото бил предназначен. Как предадения доклад след това бил разпределян по компетентност
измежду съответните дирекции функциониращи в министерството, и дали той достигнал до
отговорната дирекция не било обстоятелство, по което изпълнителите да могат да въздействат,
респективно нямало основание възложителят да черпи изгодни за него последици от този факт.
Фактическото и юридическо предаване на работата от изпълнителите на възложителя
приключвало от момента на депозиране на доклада в деловодството. Не се пораждал дълг за
неустойка на изпълнителите, тъй като не било допуснато от тяхна страна виновно неизпълнение на
поетите от задължения с договора, в това число за изготвяне на правен анализ, в подкрепа на това
било и отсъствието на каквито и да е забележки на възложителя в рамките на уговорения с
договора срок за проверка. Освен това правата на кредитора при некачествено изпълнение се
погасявали в 6-месечен срок, течащ от приемането на работата, което в случая било станало не по-
късно от м. 03.2016 г., респективно този срок за направа на възражения за недостатъци отдавна
бил изтекъл, а с това се погасило и правото на възложителя да търси неустойка за допуснато
некачествено изпълнение. Относно произнасянето на КС на РБ по к.д. 6/2015 г. се пояснява, че
съпоставено с възникването и изпълнението на задълженията по обсъждания договор, това
действие ги следвало във времето, тоест изпълненият от изпълнителя договорен резултат бил
налице, когато КС постановил противоконституционност на законовата разпоредба на чл. 45 ЗЗО и
нямало как последното да се ползва като основание изключващо отговорността на МЗ да изпълни
вече възникналите за него договорни задължения. В този смисъл рискът от всички събития и
юридически факти станали след приключване на изпълнението се носел от МЗ. Поради това,
насрещните искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че така
предявените в условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и насрещни искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, са процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество
от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо, а относно
законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши
преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от
фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 18.09.2015 г., в гр.
София, между Министерство на здравеопазването като възложител, от една страна и от друга
страна като изпълнители, ищците М. Р. Р. и Е. П. - съдружници в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“,
е сключен по реда на ЗОП договор за правни услуги № РД-11-395/18.09.2015 г. (л. 5-7), което
обстоятелство и не се оспорва от ответника.
Видно от договора, същият е със следния предмет съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2:
9
Чл. 1. (1) Възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши юридически услуги с
предмет: Изготвяне на правен анализ, необходим за разработвания от Министерството на
здравеопазването проект на наредба за определяне на основния и допълнителния пакети
медицинска помощ, издавана на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване,
съдържащ включително: 1.1. коментар на съдържанието на основния и на допълнителния пакети
медицинска помощ в сравнение с опита на други държави в тази връзка, насоките на Световната
здравна организация и националните особености по отношение на заболеваемостта в страната; 1.2.
оценка на правната рамка, допустимостта и законосъобразността на подготвяното разпределение
на медицинската помощ в основния и допълнителния пакети; 1.3. коментар от правна страна на
историческите разходи и нивата на заплащане/реимбурсиране от НЗОК в болничната помощ по
клинични пътеки/други дейности и лекарствени продукти в болничната медицинска помощ като
част от действащия понастоящем основен пакет, в частност в областта на сърдечно-съдовите,
онкологичните и ендокринологичните заболявания, майчиното и детското здравеопазване, в
сравнение с дела на бюджета на НЗОК, определен за тези дейности, и анализ на тенденциите на
развитие на това сравнение по отношение на дейностите, включвани в бъдещите основен и
допълнителен пакети и необходимото финансиране за тях; 1.4. коментар от правна страна на
очаквания икономически ефект от планираното прехвърляне на медицински дейности от
болничната в извънболничната медицинска помощ при оформянето на основния и на
допълнителния пакети. 2. Подпомагане от правна страна разработването на: 2.1. механизъм за
определяне на дейности от извънболничната медицинска помощ по приоритетни заболявания,
които да бъдат включени в основния и допълнителния пакети и на икономически анализ за
определяне на необходимото финансиране за тях; 2.2. методология за остойностяване на клинични
пътеки.
(2) В изпълнение на предмета на договора, изпълнителят се задължава да изготви и
представи писмен доклад по всички точки от предмета, описан в ал. 1.
Страните по договора, наред с други клаузи, уговорили и следното:
Съгласно чл. 2 срокът за изпълнение на услугите е четири седмици, считано от датата на
подписване на договора. По силата на чл. 4, ал. 2, т. 7 при подписване на същия изпълнителите се
задължават да предоставят гаранция за добро изпълнение в размер на 3 % от стойността на
договора, възлизаща на 6 249.90 лв. под формата на банкова гаранция или по посочена банкова
сметка, която гаранция подлежи на освобождаване в срок от 60 календарни дни след датата на
изпълнение на договора (чл. 3, ал. 2, т. 7). Приемането на изпълнението е уговорено в чл. 5:
Предаването на доклада по чл. 1, ал. 2 от договора на възложителя се осъществява на адрес за
кореспонденция или по електронен път на адресите за кореспонденция, посочени в настоящия
договор (ал. 1); Приемането на изпълнението на доклада по чл. 1, ал. 2 от договора се извършва
чрез писмено потвърждение от възложителя, изпратено на адреса за кореспонденция или по
електронен път на електронните адреси, посочени в настоящия договор (ал. 2); При липса на
изрично писмено потвърждение, услугите ще се считат приети, ако от страна на възложителя не е
отправено искане за преработка, доработка или направен отказ за приемането на изпълнението, ако
не отговаря на изискванията, в срок от 20 работни дни от предаването на материалите (ал. 3);
Когато в срока за приемане по ал. 3 възложителят установи неспазване на изисквания и поиска
преработка или доработка, той определя допълнителен срок, в който това да бъде направено.
Поисканата от възложителя преработка или доработка по предходното изречение е в рамките на
възнаграждението по настоящия договор и се приема от възложителя в срока от 20 работни дни от
10
предаването на материалите (ал. 4); В случай, че в срока по ал. 3 възложителят не поиска от
изпълнителя преработка или доработка се счита, че приема изпълнението без забележки (ал. 5);
При електронна кореспонденция, услугите се считат приети, ако в срока по ал. 3 или ал. 4 не е
отправено искане за преработка, доработка или направен отказ за приемането на изпълнението. По
отношение на цената и начина на плащане, страните по договора се съгласили, че възложителят се
задължава да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 208 330 лева без ДДС или 249
996 лева с включен ДДС (чл. 6, ал. 1); изпълнителят ще издаде фактура за услугите след приемане
на изпълнението от възложителя (чл. 6, ал. 2); в случай на частично изпълнение при предсрочно
прекратяване на договора страните установяват изпълнението или неизпълнението с констативен
протокол и възложителят заплаща сума, определена пропорционално на приетото изпълнение,
след представяне на издадена фактура от изпълнителя (чл. 6, ал. 3); възнаграждението по чл. 6 се
заплаща от възложителя чрез банков превод по посочената сметка на изпълнителя в срок до 30 дни
от получаване на фактура от изпълнителя. С чл. 8 страните уговорили отговорност при
неизпълнение забавено изпълнение и лошо изпълнение: При виновно неизпълнение на договорно
задължение, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер до 10 % (десет на сто) от
договореното възнаграждение по чл. 6 (ал. 1); При възникване на основание за определяне на
неустойка възложителят уведомява изпълнителя и посочва срок и начин за плащане на
неустойката. Съгласно чл. 16, ал. 1 всички съобщение и уведомление между страните във връзка с
изпълнението на договора се извършват в писмена форма и са валидни ако са подписани от
упълномощените лица, а съобразно ал. 2 от цитираната разпоредба адресът за кореспонденция на
възложителя е гр. София, пл. „Света Неделя“ № 5, съответно адресът за кореспонденция на
изпълнителите е гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, Полиграфия Офис Център, ет. 4, като
посоченото от тях лице за контакт е адвокат М.Р., имейл адрес – ***.
В изпълнение на задължението си по чл. 4, ал. 2, т. 7 от договора изпълнителите са
предоставили гаранция за добро изпълнение в размер на 3 % от стойността на договора като са
заплатили на 07.09.2015 г. сумата от 6 250 лв. по сметка на възложителя, видно от приложеното
преводно нареждане (л. 42), което обстоятелство не се и оспорва от ответника.
Видно от приложеното извлечение от електронна кореспонденция между страните, на
12.10.2015 г. изпълнителите са изпратили имейл до възложителя (л. 60 и л. 329) с прикачен към
него работен вариант на доклада по чл. 1 от процесния договор, при което са обърнали внимание,
че работната версия на методологията за остойностяване на клинични пътеки била на английски
език, тъй като била съвместна работа с техни колеги от други офиси (в момента я превеждали на
български език), че за да извършат работата си по правния анализ и изчисления очаквали още
ключова информация, за което било необходимо да им бъде представен проекта на Наредба № 40,
информация относно дейността, оперативни и финансови показатели на ниво пациент, отделение и
болница за избрани лечебни заведения, съгласно приложен списък, както и данни от НЗОК,
съгласно списък, изпратен до касата. Работният вариант на доклада, със съответните приложения
към него, е приложен по делото (л. 330-430), като видно от същия той е озаглавен „Правен анализ
във връзка с разработване на проект за наредба съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното
осигуряване - работна версия“, като освен на български, част от съдържанието му е на английски
език.
От представеното по делото извлечение от електронна кореспонденция между страните,
водена в периода след датата на предаване на работния вариант на доклада - 12.10.2015 г., се
установява, че възложителят е представил на изпълнителите поисканите от тях материали и
11
информация, необходими им за изработването на правния и икономически анализ като в хода на
работата по финалния вариант на доклада, Министерство на здравеопазването в качеството си на
възложител е формулирало конкретни препоръки относно съдържанието, което трябва да има
възложения за изпълнение доклад.
С писмо до министъра на здравеопазването вх. на МЗ № 26-00-317 от 12.02.2016 г. (л. 74)
изпълнителите чрез М. Р. Р. като изпълнителен директор на Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“
уведомяват възложителя за изпълнението на работата по процесния договор и прилагат финалния
вариант на доклада по чл. 1 от договора, който е приложен по делото със съответните му 7 бр.
приложения (л. 75-185). Видно от същия той е озаглавен „Правен анализ във връзка с
разработването на проект за наредба съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване“.
Докладът се състои от 140 страници (без приложенията), като в първата част, озаглавена
„Резюме“, са посочени предметът и целите на анализа, както и е направено обобщение на
изводите. Същинската част на изложението е обособена в осем части, както следва: Част 1
„Регулаторна рамка на медицинската помощ“, Част 2 „Подробен анализ във връзка с правно
съответствие“, Част 3 „Резултати от сравнителноправно проучване“, Част 4 „Очакван ефект от
въвеждането на основен и допълнителен пакет в болничната помощ“, Част 5 „Ефект от
прехвърляне на дейности от болнична в извънболнична помощ“, Част 6 „Анализ на основен и
допълнителен пакет в извънболнична помощ“, Част 7 „Методология за остойностяване на
клинични пътеки“, Част 8 „Пилотно тестване на методологията за остойностяване на КП в
онкологията“. След същинското изложение към доклада са представени седем приложения, както
следва: Приложение 1. EY Проучване относно наличието на регулация на планов прием и
максимални срокове за предоставяне на медицински услуги, Приложение 2. EY Проучване на
правната рамка на предоставяне на медицински услуги в условията на планов прием в четири
държави от ЕС (Полша, Естония, Литва и Словакия), Приложение 3 - Основен и допълнителен
пакет в болничната помощ, Приложение 4 - Таблица за съответствие на болничната помощ между
Наредба № 40 и Наредба 11 на МЗ, Приложение 5 - Пазарни цени на амбулаторни процедури,
Приложение 6 - Себестойност на амбулаторни процедури, Приложение 7 - Информационна
карта/шаблон с инструкции за събиране на информация от лечебни заведения.
По делото са приети първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи,
изготвени от вещото лице И. Д.. Съгласно заключенията, в 15:14 часа на 12.02.2016 г. под вх. № №
26-00-317/12.02.2016 г. в Министерство на здравеопазването е входирано писмо с автор
Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“ с приложени към него пет броя анализи в запечатани пликове, като
в „Регистрационно-контролна карта“, разпечатана на 25.10.2019 г., е отбелязано, че писмото е
входирано относно „изпълнение на договор РД-11359/18.09.2015 г. - Правен анализ във връзка с
разработването на проект за наредба съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване във
връзка с въвеждането на основен и допълнителен пакет от здравни услуги, финансирани от НЗОК.
Освен писмото с приложените към него пет броя анализи в запечатани пликове, под вх. № 26-00-
317/12.02.2016 г. е заведен още доклад с работен № 1-42255 от 13.07.2016 г., изготвен от
заместник-министъра д-р В. Ш., адресиран до министъра на здравеопазването д-р П. М., с
прикрепени към доклада два файла в pdf формат.
Представен е доклад изх. № 26-00-317 от 13.07.2016 г. на заместник-министъра д-р В. Ш. (л.
326-328), адресиран до министъра на здравеопазването д-р П. М. относно изпълнение на
дейностите по договор № РД-11-395/18.09.2015 г. В доклада е посочено, че на 01.07.2016 г. в
Дирекция „Медицински дейности“ постъпил документ с рег. № 26-00-317 от 12.02.2016 г.,
12
озаглавен „Правен анализ във връзка с разработване на проект на наредба съгласно чл. 45, ал. 2 от
Закона за здравното осигуряване“ с резолюция на главния секретар на Министерство на
здравеопазването, в която се поставяли въпроси относно договора. На 12.10.2015 г. на два от
електронните адреси на министерството били получени електронни съобщения с приложен към тях
електронен файл в „word“ формат, озаглавен „Правен анализ във връзка с разработване на проект
за наредба съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване - работна версия“, като в
електронните съобщения било посочено, че за завършване на работата на изпълнителя била
необходима допълнителна информация. Съдържанието на правния анализ, получен на 12.10.2015
г., не съответствало на определения в договора обхват. Относно доклада, представен на хартиен
носител с вх. № 26-00-317 от 12.02.2016 г. и резолюция на главния секретар от 01.07.2016 г., се
отбелязва, че неговото съдържание не съответствало изцяло на посочения в чл. 1, ал. 1 от договора
обхват. Към датата на постъпване на доклада в Министерство на здравеопазването - 12.02.2016 г.,
Наредба № 11 от 09.12.2015 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на НЗОК била действащ нормативен акт, обнародват в два последователни броя на ДВ,
но към момента на предоставянето на доклада на вниманието на Дирекция „Медицински
дейности“ наредбата била вече отменена, поради което отпаднала и необходимостта от използване
на правния анализ в процеса на разработване на нормативния акт. В заключение е направен извод,
че работата по договор № РД-11-395/18.09.2015 г. не била изпълнена.
С писмо вх. на МЗ № 26-00-709/07.04.2016 г. (л. 14), адресирано до Министерство на
здравеопазването, с което позовавайки се на изпълнението на възложената им по процесния
договор работа, М. Р. Р., действащ в лично качество и като представител на другия съдружник в
Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“ - Е. П., претендира от министерството заплащане на уговореното
възнаграждение в срок от 30 дни, считано от получаване на приложената към писмото данъчна
фактура № 635 от 04.04.2016 г. (л. 13), издадена от Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“ на
Министерство на здравеопазването за сумата от 249 996 лв. с ДДС, представляваща
възнаграждение по договор за правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г. Същата претенция на
ищците към ответника е предявена и с писмо с вх. на МЗ № 26-00-1127/14.03.2017 г. (л. 31-33).
С писмо изх. на МЗ № 26-00-1127 от 24.04.2017 г., министърът на здравеопазването д-р И. С.
уведомява изпълнителите по процесния договор, че отказва да заплати претендираното от тях
възнаграждение, защото не се установявало работата да била приета от възложителя.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира за
изцяло доказани по основание и размер така предявените от М. Р. Р. и Е. П. като съдружници в
Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“ срещу Министерство на здравеопазването кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, поради което и исковете следва да бъдат уважени, съответно намира за неоснователни и
недоказани предявените от Министерство на здравеопазването срещу М. Р. Р. и Е. П. насрещни
искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и поради това същите следва да бъдат отхвърлени.
За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД е
необходимо ищците-изпълнители да установяват, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на следните факти: 1) съществуването на твърдянато от тях правоотношение по
договора за изработка; 2) изпълнение на задължението им за извършване на възложената работа; 3)
предаване на изработеното и съответно на него получаването/приемането му от възложителя
(поръчващия).
13
В случая, наличието на тези елементи от фактическия състав по цитираните разпоредби е
доказано.
По делото е установено, което и не е спорно между страните, наличието на валидно
облигационно правоотношение между тях, възникнало въз основа на сключения по реда на ЗОП
процесен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., по който ищците М. Р. Р. и Е.
П., като съдружници в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“ имат качеството на изпълнители, а
ответното Министерство на здравеопазването – качеството на възложител. По силата на договора
изпълнителите са се задължили да извършат в срока по чл. 2 юридически услуги с предмет по чл.
1, ал. 1 (конкретно посочени по-горе), за което, по силата на ал. 2, да изготвят и представят писмен
доклад по всички точки от предмета, описан в ал. 1, а от своя страна възложителят се е задължил
да заплати на изпълнителите възнаграждение за извършената работа съобразно уговореното в чл.6.
Спорни въпроси се явяват, в контекста на претендираното от ищците заплащане на
възнагражденията по договора, дали изпълнителите са осъществили възложената им работа в
съответствие със заложения в договора обхват, съответно дали последната е приета от ответника-
възложител, на които въпроси настоящият съдебен състав намира, че следва да се отговори
положително.
Действително, не може да се приеме, че изпълнителите са представили на възложителя в
рамките на четириседмичния срок по чл. 2 от договора въпросният доклад (правен анализ) по чл.
1, ал. 2, въпреки представения такъв на 12.10.2015 г. (в рамките на договорения срок), озаглавен
„Правен анализ във връзка с разработване на проект за наредба съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за
здравното осигуряване - работна версия“. От една страна, същият е представен по електронен път
във формата на прикачен файл на електронни адреси (имейли) на служители на ответното
министерство, т. е. не е изпратен на адреса за кореспонденция съгласно уговореното по чл. 5, ал. 2
от договора относно приемането на работата и доколкото в чл. 16 възложителят е посочил като
такъв адрес само този по седалището на министерството (гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 5), но не и
електронен адрес. От драга страна, този доклад несъмнено не отговаря на посочения в чл. 1, ал. 1
от договора обхват, което е видно дори от съдържанието на заглавието му, където е посочено, че се
касае за работна версия, което се установява и от самото писмо за представянето му от
изпълнителите, в което те обръщат внимание, че част от доклада е на английски език и че им е
необходима от министерството още информация и документи, за да бъде изработен окончателен и
цялостен вариант на правния анализ.
Същевременно обаче, впоследствие – на 12.02.2016 г., (след предоставяне от страна на
служители на възложителя на необходимото за завършване на възложената работа съдействие на
изпълнителите), макар и след договорения срок по чл. 2, ищците са представили на Министерство
на здравеопазването, на посочения от него адрес за кореспонденция, окончателен вариант на
доклада/правния анализ на хартиен носител, озаглавен „Правен анализ във връзка с
разработването на проект за наредба съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване“ и
със съдържание, според настоящия съдебен състав, на изискуемото се такова по чл. 1, ал. 1 от
договора, видно от същия, който е приложен по делото.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че такъв доклад със съответното му
съдържание не е бил представен на възложителя. Видно е че той е входиран в Министерство на
здравеопазването именно на 12.02.2016 г. под № 26-00-317, за което е положен официален печат от
входящия регистър на деловодството на министерството, което се установява и от заключенията
14
по приетите по делото съдебно-технически експертизи, съгласно които този окончателен вариант
на доклада е бил предаден на възложителя, посредством депозирането му в деловодството на
ответното министерство на въпросната дата. Кореспондиращо на така установеното е и отразеното
в доклада от 13.07.2016 г. на заместник-министъра на здравеопазването д-р В. Ш., в който е
посочено, че е представен от Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“ доклад с вх. № 26-00-317/12.02.2016
г. Същевременно, Министерство на здравеопазването не е ангажирало каквито и да било
доказателства, да е получило нещо различно от приложения по делото окончателен вариант на
доклада, въпреки че многократно е било задължавано от първоинстанционния съд да представи
така входираните документи. Поради това, следва да се приеме, че на 12.02.2016 г. ищците-
изпълнители са представили на ответното министерство-възложител приложения по делото
окончателен вариант на доклада по чл. 1, ал. 2 от договора.
Неоснователни са и възраженията на въззивника, обосноваващи изключване на договорната
му отговорност, изразяващи се в това, че в случая било налице забава при изпълнението и лошо
изпълнение (липси на съдържание и некачествено такова), което било в степен, определящо го
като пълно неизпълнение, както и че представеното от изпълнителя било напълно безполезно за
възложителя.
Освен, че по делото е установено (по изложените по-горе съображения) фактическото
предаване и получаване на работата по процесния договор (доклада/правния анализ), установено е
и това, че възложителят е приел работата съобразно законовите изисквания (чл. 264-266 ЗЗД) и
клаузите по процесния договор.
В тази връзка следва да се отбележи, че по договор за изработка, какъвто е процесния,
основни задължения на възложителя, наред със задължението му да заплати уговореното
възнаграждение, са тези да приеме работата и респективно да уведоми за недостатъци
(лошо/некачествено изпълнение) – чл. 264 и чл. 265 ЗЗД. Въпросът за приемането на работата от
страна на възложителя е от съществено значение с оглед последиците от това действие,
изразяващи се в разместване на правото на собствеността и риска от погиване на вещта (от
изпълнителя към възложителя), изискуемост на възнаграждението на изпълнителя и поставянето
на начало на срока за предявяване на недостатъци. Съгласно константната практика на ВКС
(решения: № 231/13.07.2011 г. по търг. д. № 1056/2009 г., II т. о.; № 1661/06.12.99 г. по гр. д. №
972/99 г., V г о.; № 231/13.07.2011 г. по търг. д. № 1056/2009 г., II т. о.; № 121/27.09.2013 г. по търг.
д. № 621/2012 г., I т. о. на ВКС и др.), която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав,
приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие – разместване на
фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и
правно действие – признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което
всъщност е израз на одобряването му, което правно действие може да бъде изразено както чрез
изрично изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с договора, но така и
чрез мълчаливо такова, изразено с такива конклудентни действия, придружаващи фактическото
получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено
съгласие от последния за такова одобрение.
Нещо повече, наред със законовата регламентация относно приемането на работата от
възложителя, в настоящата хипотеза, страните по договора изрично са уговорили как следва да
бъде извършено това приемане, а именно – в чл. 5 от раздел ІV „Приемане на изпълнението“. Така,
с чл. 5, ал. 2 от договора е уговорено, че приемането на изпълнението на доклада по чл. 1, ал. 2 се
15
извършва чрез писмено потвърждение от възложителя, изпратено на адреса за кореспонденция или
по електронен път на електронните адреси, посочени в настоящия договор, но съгласно чл. 5, ал. 3,
при липса на изрично писмено потвърждение, услугите ще се считат приети, ако от страна на
възложителя не е отправено искане за преработка, доработка или направен отказ за приемането на
изпълнението, ако не отговаря на изискванията, в срок от 20 работни дни от предаването на
материалите, а по силата на чл. 5, ал. 5 в случай, че в срока по ал. 3 възложителят не поиска от
изпълнителя преработка или доработка се счита, че приема изпълнението без забележки.
В случая е безспорно, че приемането на изпълнението от страна на възложителя не е
извършено чрез негово изрично писмено изявление, обективирано в писмено потвърждение,
съобразно чл. 5, ал. 2 от договора, но въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че е
налице приемане на работата по процесния договор от страна на Министерство на
здравеопазването в хипотезата по чл. 5, ал. 5 от същия. Както бе отбелязано, окончателният
вариант на доклада по чл. 1, ал. 2 от процесния договор е фактически предаден на възложителя на
12.02.2016 г., който обаче в рамките на срока по чл. 5, ал. 3 (20 работни дни от предаването на
материалите) и съобразно тази клауза не е направил нито искане за преработка или доработка,
нито е направил отказ да приеме изпълнението поради забавяне, лошо изпълнение или друго.
Следователно, предложеният договорен резултат следва да се счита за приет от възложителя без
забележки не по-късно от 05.03.2016 г., както обосновано е приел и първоинстанционния съд, а
както вече бе посочено една от последиците от изпълнение на задължението за приемане на
работата и одобрението й, без да са налице недостатъци, е настъпване на изискуемостта на
вземането на основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (в случай, че то не е заплатено авансово или към
момента на приемане на работата, каквато е настоящата хипотеза).
Следва и да се отбележи, че с оглед естеството на възложената работа – изготвяне на
доклад/правен анализ, не може да се приеме за обосновано и становището на ответника за
наличието на скрити недостатъци, които да са се проявили по-късно – обикновено в тези хипотези
се касае за изработване на вещи, извършване на СМР или други, по отношение на които в период
след започване на тяхното използване/експлоатиране от страна на възложителя се проявяват
някакви дефекти, които не са били откриваеми към момента на приемането на работата, а в случая,
ответникът не е обосновал такива по отношение на доклада, които да се появили след неговото
използване (неясно и по какъв начин е бил използван), и да не са били установими при приемането
на доклада, за което възложителят е имал възможност в предоставения по договоря 20-дневен срок
(работни дни) да се запознае с него, проучи и анализира. Такива и възражения – за скрити
недостатъци, възложителят и не е отправил до изпълнителите, а едва с отговора си на исковата
молба навежда такива, т.е. след повече от три години от предаването на доклада, наличието на
каквито и не се установява по делото.
Вярно е че работата по процесния договор е изпълнена със закъснение – на 12.02.2016 г.
вместо в рамките на уговорения срок за изпълнение – до 16.10.2015 г., което обаче не опровергава
извода, че независимо от допуснатата забава е налице пълно изпълнение, доколкото в случая не се
касае за задължение, чието естество или изрична уговорка между страните налагат същото
непременно да бъде изпълнено в определен срок, поради това че късното изпълнение се явява
негодно да задоволи кредиторовия интерес. Още повече, че след представяне на първоначалния
доклад, който безспорно не е бил окончателен, но е представен на възложителя в срока по
договора, е била налице кореспонденция между служители на Министерство на здравеопазването
и изпълнителите относно доработването, при която е видно, че в нито един момент възложителят
16
не е възразил срещу непредставяне в срок на доклада и съответно, че вече няма интерес от него.
Забавата на изпълнението не се е отразила и върху интереса на кредитора от изпълнението и
поради обявяването на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗО за противоконституционна с решение №
3/08.03.2016 г. по к. д. № 6/2016 г. по описа на Конституционния съд на Република България, което
означава, че същото е постановено едва след като възложеният за изпълнение доклад е бил
предаден на възложителя (на 12.02.2016 г.), а и след като работата е била вече приета (на
05.03.2016 г.), а и следва да се има предвид, че предмет на правния анализ по договора е с оглед
изработването на проект на наредба за определяне на основния и допълнителния пакети
медицинска помощ, извън който предмет е въпросът относно правен анализ на разпоредбата на чл.
45, ал. 2 ЗЗО, делегираща на министъра на здравеопазването правомощия той да определя тези
пакети, който именно въпрос е бил разглеждан от Конституционния съд по цитираното конст. дело
– дали е налице противоконституционност същностна и важна материя да се регулира не със
закон, а с подзаконов нормативен акт на министъра на здравеопазването. Но дори и да се приеме
обратното – забавата да е направила изпълнението негодно, то възложителят не се освобождава от
задълженията си по договора, преди последният да бъде развален, а по делото няма данни за
инициирано от възложителя разваляне на договора, поради отпаднал за него интерес от
изпълнението му и следователно подобен юридически факт не се е реализирал по отношение на
учреденото договорно правоотношение.
Неоснователни се явяват възраженията на въззивника, свързано с това, че изпълнителите се
ползвали от капацитета, познанията и ресурсите на Министерство на здравеопазването. От една
страна, страните по договора изрично са договорили с чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3, че възложителят се
задължава да предостави на изпълнителя своевременно информация, средства и съдействие, в
частност достъп до документи, системи, помещения и лица, необходими на изпълнителя за
извършване на услугите; както и да предоставя информация на изпълнителя, която да бъде точна и
пълна във всички съществени аспекти. От друга страна, дори и без такива уговорки по договора,
обстоятелството, че изпълнителите са се ползвали от капацитета на Министерство на
здравеопазването, включително и от компетентността и познанията на негови служители-
специалисти, е ирелевантно, доколкото при преценката на съществения въпрос дали е изпълнена
работата по процесния договор е без значение какви ресурси са ползвали изпълнителите и
съдействие на кои други лица. Поставяните от пълномощника на въззивника въпроси относно това
дали е следвало да се сключва процесния договор или по принцип такива договори, при
положение, че Министерство на здравеопазването разполага със собствен ресурс да извърши
възложената работа, са извън предмета на настоящото производство и извън компетентността на
съда да се произнася по тях. След като така или иначе, независимо дали е било необходимо или не,
валидно е сключен процесния договор, то единствено релевантни за настоящото съдебно
производство, с оглед предмета на исковете, са въпросите дали страните по договора са изпълнили
задълженията си по него или не, съответно в каква степен и какви са последиците от това.
Не следва да бъдат приети за състоятелни и възраженията на въззивника относно
правилността и законосъобразността на определение № 852 от 13.04.2020 г. на Апелативен съд –
София. Същото е влязло в сила и не би могло да бъде ревизирано в настоящото производство, а и
във връзка с тези възражения следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав намира
исковата молба, предмет на производството са редовна, а предявените с нея искове за процесуално
допустими.
17
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира така предявените от М.
Р. Р. и Е. П. като съдружници в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“ искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени като основателни и доказани, а именно като
бъде осъдено ответното Министерство на здравеопазването да заплати на всеки един от ищците
сумата от по 124 983 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по извършена дейност,
свързана с предоставяне на правни услуги по сключен договор за правни услуги № РД-11-395 от
18.09.2015 г., за което е издадена фактура № 635/04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
вземането за периода от 16.11.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в съда – до
окончателното му изплащане.
По отношение на останалите предявени от ищците М. Р. Р. и Е. П. искове срещу
Министерство на здравеопазването, а именно: с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
законна лихва за забава върху възнаграждението по договор № РД-11-395 от 18.09.2015 г. за
периода от 04.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. Първо ЗЗД за
заплащане на всеки от ищците на сума в размер на 3 124.95 лв. – подлежаща на възстановяване на
основание чл. 3, ал. 2, т. 7 от договор за правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г. гаранция за
добро изпълнение и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава
върху вземането за възстановяване на внесена гаранция за добро изпълнение по договор № РД-11-
395 от 18.09.2015 г. за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г., настоящият съдебен състав намира
и тези искове за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
Относно предявените от Министерство на здравеопазването срещу всеки един от ищците
насрещни искове с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка по чл. 8 от
договор за правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г., настоящият съдебен състав ги намира за
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Достигайки до същите изводи относно посочените в горните два абзаца искове,
първоинстанционният съд е изложил правилни и законосъобразни мотиви, съобразени с
доказателствата по делото и установените с тях факти и обстоятелства, които мотиви напълно се
споделят от настоящият съдебен състав, който препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията по въззивната жалба на Министерство на здравеопазването и поради съвпадение в
изводите на двете съдебни инстанции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
извършени разноски . договор за правна помощ и платежно нареждане, жалбоподателят
Министерство на здравеопазването следва да бъде осъден да заплати на всеки един от
въззиваемите М. Р. Р. и Е. П. сумата от по 3 978 лв., представляваща направени разноски във
въззивното производство - заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260535/29.03.2021 г., постановено по търг. дело № 2423/2018 г. по
18
описа на Софийски градски съд в обжалваната му част: с която жалбоподателят е осъден да
заплати, както следва: - на М. Р. Р. на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер
на 124 983 лв. - незаплатено и припадащо му се възнаграждение по извършена дейност в
качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, свързана с предоставяне на правни
услуги по сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., за което е издадена
фактура с № 635/04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за
периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му
изплащане; - на Е. П. на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266. ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 124 983 лв.
- незаплатено и припадащо му се възнаграждение по извършена дейност в качеството му на
съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, свързана с предоставяне на правни услуги по
сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., за което е издадена фактура с №
635/04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от
16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; - на
М. Р. Р. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 31 750.69 лв., съставляваща припадащо
му се обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което
възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (124 983 лв.), която е дължима
за периода от 07.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; - на Е. П. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 31 750.69 лв., съставляваща припадащо му се обезщетение за забава в качеството му на
съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което възлиза в размер на законната лихва изчислена
върху главния дълг (124 983 лв.), която е дължима за периода от 07.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; - на
М. Р. Р. на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 3 124.95 лв.,
представляваща подлежаща на възстановяване и припадаща му се част от внесена гаранция за
добро изпълнение, в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, която е
уговорена във връзка със сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., ведно
със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. - датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; - на Е. П. на основание чл. 79,
ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 3 124.95 лв., представляваща подлежаща на
възстановяване и припадаща му се част от внесена гаранция за добро изпълнение в качеството му
на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, която е уговорена във връзка със сключен договор
за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главното
вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното му изплащане; - на М. Р. Р. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 788.62
лв., съставляваща припадащо му се обезщетение за забава в качеството му на съдружник в
Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху
главния дълг (3 124.95 лв.), която е дължима за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; - на Е. П.
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 788.62 лв., съставляваща припадащо му се
обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което
възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (3 124,95 лв.), която е дължима
за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; - на М. Р. Р. на основание на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 6 701.49 лв., представляваща направени по делото разноски; - на Е. П. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 6 701.49 лв., представляваща направени по делото
разноски; както и в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове, а
именно: срещу М. Р. Р. насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер от 12 498.30 лв., представляваща договорна неустойка, която е уговорена по смисъла на
чл. 8 от сключения договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г. и срещу Е. П.
19
насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 12 498.30
лв., представляваща договорна неустойка, която е уговорена по смисъла на чл. 8 от сключения
договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г.
Осъжда Министерство на здравеопазването, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 5 да заплати на М. Р. Р., е ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. ***, ул.
„***“ № 17 сумата от 3 978 лв. (три хиляди деветстотин и седемдесет и осем лева),
представляваща направени разноски във въззивното производство - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Осъжда Министерство на здравеопазването, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 5 да заплати на Е. П., гръцки гражданин, роден на *** г., притежаващ паспорт
№ AN 3***, издаден на 12.10.2016 г. от N.P.C, със съдебен адрес - гр. ***, ул. „***“ № 17 сумата
от 3 978 лв. (три хиляди деветстотин и седемдесет и осем лева), представляваща направени
разноски във въззивното производство - заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20