№ 1361
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110162352 по описа за 2021 година
намери следното:
Подадена е искова молба от / срещу // искане ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 1999,93 лева – застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди следствие на настъпило застрахователно
събитие и законната лихва от датата на събитието до окончателното
изплащане на вземането. Ищецът твърди, че бил собственик на лек автомобил
марка ///. На 27.08.2019 г. между него и ответника бил сключен договор за
застраховка “Каско” на МПС, обективиран в застрахователна полица № ///// ,
клауза “П” Пълно каско, със срок на действие от 28.08.2019г. до 27.08.2020г.
На 29.08.2019г. бил извършен оглед на автомобила в офис на ответника. На
22.12.2019г. около 10.30 часа, в гр. София настъпило застрахователно
събитие. При движение по бул. “Околовръстен път”, в района на хотел
“Флоримонт”, при наличие на скреж и непочистен сняг на пътното платно,
изтрита пътна маркировка, на водачът на автомобил марка ///, с посока на
движение от // // //, претърпял ПТП, вследствие на което на автомобила са
причинени щети: предна дясна врата била за подмяна и боядисване, а задна
дясна врата била за ремонт и боядисване. Към ответника била образувана
щета № //.//. Ищецът предявил претенция, а ответникът го уведомил с писмо с
изх. № 1- 465/20.01.2020г., че нямало основание за плащане. Ремонта на
щетите по лек автомобил ./././. възлизали на сумата от 1999.93 лева. Ищецът
счита, че му се дължат и моли съда да осъди ответника да му ги заплати.
Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава
отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не
оспорва наличието на застрахователно отношение по застраховка Каско
между него и собственика на л.а. ./././.. Твърди, че водачът действал при груба
небрежност и извършил незаконосъобразни действия, за която ответникът не
отговарял. Освен това нарушил общите условия на договора за застраховка,
1
като излага подробни юридически съображения в тази насока. Твърди, че
претендираното обезщетение било завишено и по размер. Оспорва
акцесорния иск като последица от главния. Моли за отхвърляне на исковете,
претендира разноски.
В открито съдебно заседание, страните са редовно призовани, явяват се
и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се
явяват фактите на настъпилото ПТП, на наличието на застраховка Каско по
отношение на л.а. автомобил ./././. и на отправянето от ищеца към ответника
на застрахователна претенция по смисъла на чл. 380, ал. 1 КЗ.
По делото е представен талон за регистрация – част І за л.а. ./././., от
който е видно, че датата на първоначална регистрация на автомобила е била
02.09.2019 г.
По дело е представен Двустранен констативен протокол за ПТП, от
който се установява, че на 22.12.2019 г. при движение в крайно лява пътна
лента водачът на л.а. ./././. се е отклонил надясно в опит да навлезе в
разположен вляво спрямо платното за движение паркинг. Предприемайки
тази маневра, водачът е навлязъл в лента за включване на движение към
платното за движение, поради което е настъпил удар с друго МПС.
Причинените на ищеца щети са описани в опис на щетите – л. 19 от делото.
В рамките на настоящото дело също е назначена и изслушана
неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза. Установява, че
щетите, причинени на л.а. ./././. са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Стойността за възстановяването им по средни пазарни цени
в гаранционен сервиз възлиза на 1999,93 лева, а по средни пазарни цени в
общ сервиз – на 1855,93 лева.
Като свидетел по делото е разпитан Н. АНДР. Л. – водач на л.а. ./././..
Заявява, че си спомня за процесното ПТП. Беше зимата, около празниците.
Движел се по ул. „././././././.../, за да се видя със свой близък. В един момент на
контролното табло на автомобила светнала някаква лампа и тъй като
свидетелят за първи път шофирал този автомобил, решил да спре и да
погледне книжката с инструкции. Решил веднага да спре плавно. Движел се
над бул. „./.“ и нямало как да спре на самия мост. Видял паркинг и навлязъл
плавно. Било леко заснежено и свидетелят карал много бавно, гледал и
таблото, но не продължително. Просто лампата го притеснявала, тъй като бил
чужд автомобил. Подал мигач, за да завие надясно и плавно да навлезе в
паркинга, за да може спокойно да извади книжката от жабката. Погледнал
надясно, но не видял автомобил. Карал много бавно, защото паркингът
изведнъж ставал стръмен и в един момент отдясно го ударил друг автомобил,
тип „баничарка“. Автомобилът го ударил в дясната част, в средата на
автомобила. През този ден бил паднал лек сняг и за това карал по-бавно. По-
скоро не се виждала пътна маркировка. Пътнотранспортното произшествие се
случило през светлата част на деня. Свидетелят силно намалил скоростта,
когато вече трябвало да се спусне. Между средата и по-дясната част на
лентата, по която се движел другият автомобил настъпило ПТП-то. И двамата
водачи били стреснати от удара. Участъкът бил с полегат и дълъг завой.
Свидетелят бил дългогодишен шофьор, на година изминавал 60-70 хил. км.
Непосредствено преди навлизането в детелината в посока ///../// на пътния
2
възел с бул. „./.“, не си спомня конкретни пътни знаци.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3
или 5. Заплащането на застрахователно обезщетение е предпоставено от
предявяване от страна на застрахования на застрахователна претенция,
съгласно чл. 380, ал. 1 КЗ. В случая обстоятелството на сключен между
страните договор за застраховка и предявяването на застрахователна
претенция е безспорно между страните. Наличието на застрахователно
събитие, в смисъл на настъпване на ПТП и причиняване на вреди по
отношение на л.а. ./././. също не се оспорва. Спорни са единствено
юридическият въпрос за освобождаване на ответника от задължението за
плащане на обезщетение и фактическия въпрос размера на обезщетението.
По отношение наличието на обстоятелства, изключващи отговорността
на ответника: с отговора на искова молба ответникът поддържа становището,
че водачът на л.а. /////////// проявил груба небрежност, поради което не
следвало да бъде заплащано обезщетение. Съгласно раздел ІV, т. 14.5 от
общите условия на ответника, не се покрива частична щета на застрахованото
МПС, причинена при, от или вследствие на умишлени или с груба
небрежност действия на водача на МПС, които са предизвикали
застрахователно събитие. Грубата небрежност се различава от обикновената
небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност,
изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел –
грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия,
неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. В този
смисъл грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също
е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която
би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в
поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните
обстоятелства на всеки отделен случай, като съдът въз основа на доводите на
страните и събраните доказателства по делото следва да прецени дали
поведението на причинителя на застрахователното събитие, съставлява
действие, което може да се квалифицира като груба небрежност. В
практиката си Върховният касационен съд нееднократно застъпва
становището, че изводът за наличие или липса на груба небрежност в
поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните
обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно
формулирането на една обща дефиниция на понятието "груба небрежност",
приложима за всички случаи. Съдебната практика по този въпрос е в смисъл,
че груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно
противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на
застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата
за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да
увреди застрахованото имущество – така Определение № 244 от 12.04.2011 г.
на ВКС по т. д. № 882/2010 г., II т. о., ТК. В случая от показанията на
свидетеля се установи, че причина за преценката му да отбие от пътното
платно към място за паркиране е светването на сигнална лампа на таблото на
автомобила и запознаване с ръководството на потребителя с цел
3
идентифициране и евентуално отстраняване на проблема. Свидетелят посочи
също така, че е намалил скоростта, подал е мигач за завиване надясно и не е
могъл да види двойната непрекъсната линия, тъй като е бил навалял сняг.
Последният факт съдът намира за доказан и напълно възможен с оглед датата
на настъпване на събитието. С оглед така възприетите действия на водача на
МПС настоящият състав не счита, че водачът е действал умишлено и с цел да
увреди застрахованото имущество. Напротив, видно е, че целта му е била да
установи и отстрани възникнал проблем по автомобила. Вярно е, че водачът
не е възприел наличието на знак Г1 – движение само направо след знака,
както и движещия се в платното за навлизане към Околовръстен път
автомобил, както и наличието на двойна непрекъсната пътна маркировка. По
делото обаче не е напълно установено, че пътната маркировка въобще е била
видима. По отношение на пътния знак, безспорно е налице небрежност от
страна на водача, но този пропуск, разгледан в контекста на всички останали
негови действия, както и мотивировките за тях не е достатъчен за да обоснове
наличие на груба небрежност. Поради това съдът намира, че не е налице
хипотезата на клаузата на раздел ІV, т. 14.5 от общите условия на ответника,
поради което застрахователно обезщетение се дължи.
По отношение на размера на иска: л.а. ./././. е с дата на първа
регистрация 02.09.2019 г., т.е. процесното ПТП е настъпило приблизително
два и половина месеца след тази дата. Автомобилът е бил в гаранция,
следователно законосъобразно уврежданията са отстранени в оторизирания за
това гаранционен сервиз. Съдът намира, че застрахователното обезщетение
следва да се определи съгласно стойността на ремонта в оторизиран сервиз на
съответната марка, включващ задължение за влагане при ремонт само на
оригинални части, т. е. такива, които са от завода – производител на колата.
Следователно, застрахователното обезщетение следва да се определи на
сумата от 1999,93 лева. Искът е доказан по размер и следва да бъде уважен в
цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
него бяха заплатени 80,00 лева – държавна такса, 180 лева – депозит за
експертиза, 50 лева – депозит за свидетел и 500 лева – адвокатско
възнаграждение. По направеното от ответника възражение за прекомерност
съдът намира следното: с оглед цената на иска и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случая
този размер се равнява на 370 лева. Като взе предвид заплатената сума от 500
лева, съдът намира, че тя е достатъчно близка до допустимия минимум и
въпреки че съдебното дирене по делото приключи в рамките на едно
заседание, делото не се отличава с такава ниска степен на фактическа и
правна сложност, че да обоснове заплащане на абсолютен минимум на
адвокатско възнаграждение. Поради това заплатеното такова следва да бъде
присъдено в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД //, ЕИК .../// да заплати на /, ЕИК: ./././,./. с адрес гр.
София бул. Г. М. Д. № ..., офис 215 на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от
1999,93 лева застрахователно обезщетение по сключена от страните
4
застраховка Каско дължимо вследствие на ПТП, настъпило на 22.12.2019 г. в
гр. София с участник: лек автомобил марка “.”, модел „..“, с рег. № ..., ведно
със законната лихва върху тази сума от 01.11.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД //, ЕИК ../// да заплати на /, ЕИК: ./././,./. на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумите 80,00 лева – държавна такса, 180 лева – депозит за
експертиза, 50 лева – депозит за свидетел и 500 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5