Присъда по дело №633/2020 на Районен съд - Силистра
| Номер на акта: | 7 |
| Дата: | 28 януари 2021 г. (в сила от 21 септември 2021 г.) |
| Съдия: | Галина Димитрова Василева |
| Дело: | 20203420200633 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 29 септември 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по описа на Силистренски районен съд за 2020г.
Районна прокуратура - Силистра е внесла обвинителен акт срещу Н. С. В. от
гр.Силистра, ЕГН **********, с обвинение за извършено от него престъпление по
чл.355, ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 НК, затова, че на 24.03.2020г. и на
25.03.2020г. в гр.Силистра, в условията на продължавано престъпление, по време на
обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание извънредно
положение в Република България (ДВ.бр.22/13.03.2020г.), съгласно чл.84, т.12 от
Конституцията, свързано със смъртни случаи, като лице по т.1 от Заповед № РД-01-
130/17.03.2020г., издадена от министъра на здравеопазването, е нарушил мерки,
издадени против разпространяване на заразна болест по хората COVID - 19, дадени с
предписание с изх. № 131-ДП/19.03.2020г., издадено от Д. А. П. - старши инспектор, в
отдел „ЕКЗБ“, сектор „ПЕК, дирекция „НЗБ“ при Столична регионална здравна
инспекция към Министерството на здравеопазването, като е напуснал дома си на
адреса на който е било поставянето му под карантина за периода 18.03.2020г. -
31.03.2020г. в гр.Силистра, ул.“******** след пристигането му в Република България
от Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Прокурорът, ръководил и осъществявал надзор на разследването, и внесъл
обвинителния акт, заявява, че поддържа обвинението и счита, че деяние безспорно е
извършено като въпросът е дали осъществява признаците на престъпление. В тази
насока многократно подчертава, че е налице нейно задължение да заяви, че поддържа
обвинението за престъпление с позиция по задължение, че предписанието за поставяне
на подсъдимия под карантина е било годно да породи правни последици, като
издадено от длъжностно лице в кръга на службата му и в изпълнение на задължението
му. Спира се обстойно на установените по случая факти и отново подчертава, че
обвинението срещу подс.В. е депозирано поради съобразяване указанията на Окръжна
прокуратура – Силистра и Апелативна прокуратура – Варна, посочено и в
обвинителния акт. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на
същия на наказание три месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок и
глоба в размер на 10 000 лева, както и да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски.
Защитникът на подсъдимия В. - адв.В. В. пледира за постановяване на
оправдателна присъда като акцентира на неразбираемата позиция на прокуратурата,
чиито представител по делото първоначално е прекратил делото поради липса на
престъпление, но поради оказан натиск от по – горестоящите прокуратури сега
поддържа обвинението. Обръща обстойно внимание на съдържанието на процесното
предписание, в което освен посочената отговорност за погрешно посочено
престъпление не се съдържа и разяснение в какво точно следва да се изрази
„карантината“. Излага доводи в насока негодност на издаденото от здравния инспектор
предписание, за липсата на организация на работата при пристигането на хората от
чужбина и запознаването им с техните задължения, за недопустимостта да се вменяват
в провинение на гражданите грешките в работата на съответните държавни органи и
институции и тяхната некомпетентност. Подчертава, че процесното предписание нито
е било подписано, нито връчено на подсъдимия, за да има функция на официален
1
документ, годен да доведе до търсене на наказателна отговорност Излага аргументи за
липса на умисъл от страна на подсъдимия към вмененото му деяние и липса на
доказателства за наличието на такъв, както и за репресивния характер на наказанията.
Подсъдимият Н. В. дава обяснения по обвинението и счита, че не е виновен. В
последната си дума моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъпление.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната взаимовръзка, въз основа на закона и по вътрешно убеждение,
намира за установено следното:
Подсъдимият Н. В., от гр.Силистра, живеел и работел в Кралство
Великобритания към датата 18.03.2020г. От посочената дата му бил разрешен 12-
дневен отпуск и подсъдимият решил да се върне в България, където живеят родителите
му, като възнамерявал след изтичане на отпуска да се прибере обратно в Кралството.
Поради това си закупил и двупосочен самолетен билет, според датите на които
следвало има полет за връщане на 30 март 2020г. Полетът му за идването в страната
бил на 18.03.2020г. от гр.Лондон до гр.София и поради закъснение на същия
подсъдимият бил на Летище София вече на датата 19.03.2020г. Преди кацането
стюарди в самолета раздали на пътниците подготвени формуляри, в които да впишат
личните си данни и да посочат адрес в страната, като тези служители следвало да
разяснят за какво точно е необходима тази информация. Подсъдимият В. вписал
постоянния си адрес в гр.Силистра, като отбелязал с Х, че декларира, че на дата
18.03.2020г. е информиран да спазва задължителна 14-дневна карантина. От самолета
слезли между 150-180 човека, които били насочени към пет маси, намиращи се в
сградата на летището, където се намирали служители на Гранична полиция. Един от
тях попълнил данните на подсъдимия в документ, обозначен като Предписание за
поставяне под карантина, в който предварително било вписано, че се дава от името на
Д. А. П. - старши инспектор в отдел ЕКЗБ, сектор ПЕК, дирекция НЗБ към Столична
Регионална здравна инспекция. На подсъдимия бил връчен екземпляр, който не
съдържал дата и регистрационен номер, и в който нямало подписи на визираното
длъжностно лице – нито за издал предписанието, нито за връчил същото (л.28 от
делото). По-късно, в хода на образуваното ДП, бил представен екземпляр, в който
фигурира подпис на посочения здравен инспектор – св.А., но само за издадено
предписание, без същата да удостоверила, че е било извършено връчване на същото на
подсъдимия (л.7 и л.36 ДП), като са поставени и номера от регистъра и е посочено, че
от дата 19.03.2020г. Подсъдимият запитал служител от Граничните власти дали ще
може да пътува обратно на 30.03.2020г., тъй като има закупен двупосочен билет, на
който въпрос му било отговорено, че сигурно ще може.
Разяснение в какво се изразява карантината не се съдържат в посочения
документ. Разяснения за това, че подсъдимият има задължение да не напуска адреса си,
да не излиза от жилището си, в рамките на 14-дни, тъй като подлежи на задължителна
изолация поради това, че пристига в Република България от рискова държава -
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, посочени в Решение от
13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, с което на 13 март е обявено извънредно
положение в Република България, свързано със смъртни случаи поради заразна болест
по хората COVID - 19, не са били дадени на подсъдимия, нито се съдържали в т.нар.
предписание. В съдържанието на Предписанието е посочено, че лицето се поставя под
карантина на адреса, посочен от него, и за срок от 14-дни; че следва да спазва
2
дистанция минимум 1 метър спрямо хората, с които съжителства, да спазва лична
хигиена, да проветрява, да се обади на ОПЛ при повишена температура, зачервено
гърло, кашлица, затруднено дишане, както и че носи наказателна отговорност за
престъпление по чл.335 от НК.
След като пристигнал в гр.Силистра на 19.03.2020г. в следобедните часове,
подсъдимият отишъл при родителите си в дома им на ул.“Пета“ №2а по бул. “Велико
Търново“, след което се прибрал в жилището си по постоянен адрес на ул.“Янко
Тодоров“. Два дни по-късно от РЗИ-Силистра се обадили по телефона, за да изяснят
дали да дават предписание, без някакви пояснения за същото, на което подс.В.
отговорил, че предписание му е било дадено. В изготвените списъци за лицата,
пребивавали в чужбина, подлежащи на наблюдение поради завръщането им в страната,
е отразено, че срокът за такова наблюдение за подсъдимия Н. В. е от 18.03.2020г. до
31.03.2020г. Тази информация била предоставена от Столичната РЗИ, от името на
чиито служител – инспектор Д.А., било издадено процесното предписание, но с дата от
19.03.2020г.
На 24.03.2020г. ранен следобед подсъдимият получил обаждане по телефона от
жена – св.В. - инспектор от КП при ОДМВР - Силистра, която запитала подсъдимия
дали се намира в жилището си на ул.“Янко Тодоров“. Подсъдимият възприел, че нещо
не е наред с това обаждане и решил да не казва, че е на адреса на бул. „Велико
Търново“, а съобщил, че е в близост до новия стадион, Св.В., извършваща проверката
по предоставени от РЗИ списъци на пристигналите от чужбина лица и в изпълнение на
възложена от ръководството на МВР задача в горната насока, го уведомила, че следва
да е на постоянния си адрес, тъй като такава е предвидената в заповедта на министъра
противоепидемиологична мярка. Подсъдимият изразил позицията, че няма проблеми
със здравето и възнамерява през деня да пребивава на чист въздух в хижа в района на
местността „Меджиди Табия“. Св.В. потърсила съдействието на св.П. - полицейски
инспектор при РУ – Силистра, и двамата отново отишли на постоянния адрес на
подсъдимия в късния следобед. Св.П. прозвънил на подсъдимия и го запитал къде се
намира. Подсъдимият решил, че обаждащият се или е допуснал грешка или става
въпрос за измама и отказал да съобщи местоположението си. Двамата служители се
върнали в Районното управление, където малко по-късно отишъл и подс.В., тъй като
решил да провери дали е достоверна информацията, че му се обаждат полицейски
служители и за какво точно става въпрос.
Пред сградата на РУ, след като казал на информация, че е търсен от полицейски
служител и показал от кой телефонен номер, се срещнал със св.П., който го запитал
защо е дошъл. Пред сградата изляза ли св.В.. Св.П. разяснил на подсъдимия, че следва
да си стои на адреса и да не излиза в продължение на 14 дни, тъй като в страната е
обявено извънредно положение заради Ковид - пандемията и го запознал с
отговорността, която се носи за неизпълнение на предписанието по чл.355 НК.
Подсъдимият казал, че ще пребивава на адреса на бул.“Велико Търново“, при което
св.В. го запитала дали от РЗИ знаят за двата адреса и получила отрицателен отговор.
Подсъдимият считал, че няма нищо нередно да пребивава на двата адреса, като до
момента на поясненията на св.П. за ситуацията в страната и времетраенето на неговата
изолация считал, че ще може да се върне обратно в Англия на 30-ти март.
Отиването на подсъдимият в РУ- Силистра и срещата му с двамата свидетели
било заснето от монтираните камери за видео-наблюдение на външно и вътрешно
3
пространство, без звук. В изготвената видео-техническа експертиза от 14.04.2020г. са
обективирани заснетите кадри, от които се установява, че на 24.03.2020г. лице от
мъжки пол, с тъмни дрехи и шапка, влиза в сградата на РУ МВР - Силистра, провежда
разговор с униформен служител от пропуска, напуска сградата, съпроводен от друг
служител, след известно време се появяват мъж и жена –служители на МВР, тримата
провеждат разговор и се разделят.
На следващия ден - 25.03.2020г., св.В. отново потърсила подс.В., който и казал,
че се намира на адреса на бул. „Велико Търново“ и и казал как да се ориентира за
имота. Служителката, придружена от св.Г. – служител в сектор „КП“, отишла на
указаното и място и видели подсъдимия, че е в имота, който им махнал. След тази дата
повече проверки за местонахождението на подсъдимия не били правени.
Посочените по-горе факти съдът приема за установени при анализа и съвкупната
преценка на събраните и приобщени по делото писмени доказателства – Предписание
за поставяне изх.№ 131-ДП/19.03.2020 г., COVID-1864/20.03.2020г. – съдържащо само
един подпис на посочения здравен инспектор – „за издал“, заверено копие на
Предписание за поставяне под карантина – без номера и дата и без подписи на
здравния инспектор, сравнено с оригиналния екземпляр и върнат на страната (л.28),
Формуляр от 18.03.2020 г. за събиране на данни на пристигащи пътници от зони с
разпространение на COVID-19, списъците на лица от обл.Силистра, пребивавали в
чужбина, подлежащи на наблюдение, писмо рег.№ 342р-5533/06.04.2020 г. с
информация за пътуванията на лицето Н. С. В. извън страната, докладните записки и
справка за задграничните пътувания на лицето декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, заверено копие на Предписание за поставяне под
карантина, връчено на 12.05.2020г. (л.74), заверено копие на резултат от извършен бърз
тест за Ковид на лицето Н. С. В. в СМДЛ „РАМУС“ ООД на 27.05.2020 г.,
удостоверение за настоящ адрес и справка по персонална партида на физическо лице от
служба по вписванията, справките за съдимост, заверени копия на самолетни билети за
дата 18-ти март от Лондон за София и билет за дата 5-ти април от София за Лондон за
подсъдимия Н. В. (л.25-27), график за дежурствата на служителите от Граничен
здравен контрол на летище София месец март 2020 г., писмо вх. № 144/11.01.2021 г. от
Директора на РЗИ – Силистра, ведно с приложени заверени копия на Формуляр за
събиране на данни на пристигащи пътници от зони с разпространение на COVID-19;
заключението по видео-техническата експертиза, показанията на св.Н. В., св.П. П.,
свА.Г., св.Д.А., и от обясненията на подсъдимия Н. В.. Последните, предвид характера
им на средство за защита, са обсъдени с останалите доказателства, и като източник на
правнозначими данни допринасят за изясняване на обстоятелствата по случая.
Обвинението срещу подс.В. за престъпление по чл.355, ал.2 НК е основано на
процесното Предписание, с изх. № 131-ДП/19.03.2020г., за което е посочено, че
издадено от Д. А. П. - старши инспектор, в отдел „ЕКЗБ“, сектор „ПЕК, дирекция
„НЗБ“ при Столична регионална здравна инспекция, и което доказателствата по делото
очертават, че му е било дадено на хартиен носител от служител на Гранична полиция
на датата 19.03.2020г., без да носи номер и дата. Последните като съществени
реквизити на посочения документ са били поставени след това, като в списъка,
изпратен на РЗИ – Силистра било отразено, че началото на наблюдението на
подсъдимия е започнало от 18.03.3030г. т.е. още преди за него да е „възникнало“
задължение по силата на посочения от обвинението документ. Същевременно
4
последният се явява нищожен, тъй като посочения за негов издател – св. А., в
качеството и на инспектор РЗИ, е некомпетентен орган, не е имала предоставено от
Закона право да издаде посоченото властническо изявление, и респ. този документ не е
породил и задължение за подсъдимия да изпълнява разписаното в него. Обвинението
фиксира дата на издаване на документа 19.03.3030г, а същевременно сочи като
неспазен срок 18.03.2020г. - 31.03.3030г., като към началните (макар и противоречиви
като позиция на обвинението) дати разпоредбите на Закона за здравето в приложимата
за него момент редакция ДВ.бр.23 от 14.03.2020г. и ДВ.бр.28 от 24.03.2020г., в сила от
13.03.2020г., не регламентират правомощие на инспекторите на РЗИ да издават
предписания, нито да бъдат оправомощавани от ръководителя на съответното лечебно
заведение. Такова делегиране на права е въведено едва с ДВ. Бр.44/13.05.2020г., в сила
от 14.05.2020г., към който момент обаче „карантината“ вече се явява изтекла – като
период на задължителната изолация.
Показанията на св.А. са в пълен синхрон с обясненията на подс.В. досежно
начина на даване на процесния документ, попълването му от служител на друга
институция, липсата на подписи на длъжностното лице – св.А., поради което съдът
дава вяра на тези обяснения. Св.А. добросъвестно депозира данни, че цялата дейност
на съответните институции по организация по пристигането на хора от чужбина,
попълването на съответната документация, връчването и, не е била на ниво и е
представлявала хаос. Показанията на свидетелката за това, че тя лично не е връчвала
предписанието и не го е подписвала след този момент за „издал“ и „връчил“,
кореспондират напълно с приобщения като писмено доказателство екземпляр от
Предписание, дадено на подс. В. на Летище София, досежно липсата на посочените
реквизити, сравнено с оригинала предоставен от страната. Свидетелката е категорична,
че след този момент не е подписвала документа в графата „издал“ (за „връчил“ няма
подпис), тъй като била наясно, че това влиза в разрез с правилата на закона, въпреки,
че в хода на разследването по ДП е представен такъв екземпляр – вече с дати,
изходящи номера и един подпис на св.А.. Същата е категорична, че в предварително
приготвените бланки са били попълнени имената на здравните инспектори, подписали
предварително указанията и връчването им. Липсата на подписи в дадения на
подсъдимия документ, обозначен като Предписание, се приравнява на липса на
властническо изявление (дори свидетелката в качеството и на здравен инспектор да
имаше законно предоставени права за това).
По отношение липсата на умисъл у подсъдимия целенасочено да не спазва
карантината, съдът дава вяра на неговите обяснения досежно разбирането му за това
понятие, а именно да бъде в изолация, ако той самият е със симптоми на болест, с
което си разбиране е попълнил, че декларира, че ще спазва 14-дневна карантина
формуляра от 18.03.2020г. Следва да се отбележи, че към него времеви момент такова
понятие в българския закон няма, поради което е следвало в предписанията изрично да
се разясни неговата същност. Мярката „задължителна карантина“ е въведена едва с
изменението на Закона за здравето ДВ. Бр.44/13.05.2020г., в сила от 14.05.2020г., който
момент е неотносим към периода на обвинението и когато такава мярка и понятие в
закона няма. Едва с посоченото законово изменение законодателят е съобразил да
поясни, че „карантината“ е действие по отделяне на контактни лица и лица, болни от
заразна болест по чл.61, ал.1 и ал.3 ЗЗ, и на лица, влезли на територията на страна на от
други държави, с цел предотвратяване разпространението на съответната заразна
болест. Предвид това и с оглед субективното разбиране на посоченото понятие от
5
лицето, същото е отишло да си изясни какво точно се изисква от него, в каквато насока
се неговите обяснения по отиването му в РУ - Силистра на 24.03.2020г. Фактът на
посоченото посещение с визираната цел съдът приема за установен по несъмнен начин
на база анализа показанията на св.В. и св.П., които са еднопосочни досежно
изявлението на подсъдимия, че няма проблеми със здравето и ще пребивава на чист
въздух на друго място през деня, и няма да каже къде се намира. Последното е било
продиктувано от опасенията на подсъдимия, че може да се касае за някакъв вид
измама, което го мотивирало да провери достоверността на посоченото, че е търсен от
полицейски служители, с отиването му в РУ – Силистра на 24.03.2020г., установено по
безспорен начин от показанията на посочените свидетели и изготвената видео -
техническа експертиза. Незнанието на подсъдимия за обявеното в страната извънредно
положение от 13.03.2020г. и задължението му като идващо от „рискова“ държава лице
да се самоизолира се установява от факта, че същият е пристигнал в България с
двупосочен билет (приобщен като писмено доказателство) с намерение да пътува
обратно за Великобритания след 12-дневен престой в България по повод разрешен му
отпуск от работодателя.
Показанията на св.В. и св.Г. досежно местонахождението на подс. В. на
посочения от него адрес на бул. „Велико Търново“ на 25.03.2020г., посочен лично от
него на св.В. на 24.03.2020г., са еднопосочни и безпротиворечиви и са в съответствие с
тези на самия подсъдим, че на тази дата не е бил на постоянния си адрес, която
информация не е била подадена до РЗИ - Силистра. Впоследствие подс.В. е сменил
адресната си регистрация и като постоянен адрес е вписал в служба „ГРАО“ при
община Силистра този на бул.“Велико Търново“.
При така изясненото на база анализа на събраните по делото доказателства съдът
прие, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.355, ал.2 вр.
ал.1 НК, за да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност, след като от
обективна страна не имало валидно властническо изявление под формата на
Предписание, което да наложи изпълнение на фиксирани изисквания по спазване на
определено поведение от страна на лицето, което и да е било разяснено по ясен и
недвусмислен начин, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по
повдигнатото обвинение. Същевременно съдът намери, че след като на 24.03.2020г.
подсъдимият вече е разбрал какво се изисква като поведение от негова страна от
разясненията, дадени му от св.П., не е съобразил поведението си с вменената директно
със Заповедта на Министъра от 17.03.2020г. противоепидимична мярка да не напуска
адреса си в рамките на 14-дни, тъй като не е било категорично изяснено дали
здравословното му състояние може да представлява непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест.
Поради това съдът ангажира административно-наказателната отговорност на
подсъдимия по реда на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и чл.3, ал.2 ЗАНН вр. чл.305,
ал.6 НПК. Тъй като към датата на административната простъпка предвидената в
приложимата разпоредба на чл.209а, ал.1 ЗЗ в редакцията ДВ. Бр.28/2020г, в сила от
13.03.2020г., законодателят е визирал по-тежко наказание – глоба в размер 5000 лева, а
до постановяване на съдебния акт е настъпила промяна, влязла в сила на 14.05.2020г.,
ДВ.бр.44/2020г., досежно размера на административното наказание, съдът приложи по-
благоприятния за дееца закон, съгласно чл.3, ал.2 ЗАНН, и му наложи глоба в размер
на 300 (триста) лева.
6
Предвид изхода на делото и на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 НПК,
съдът осъди подсъдимия Н. С. В. , да заплати направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 107.87 (сто и седем лева и осемдесет и седем ст.)
лева по сметка на ОДМВР – Силистра. По отношение на приобщения като
вещественото доказателство 1бр.компакт диск DVD-R с рег. № 342р-5134/30.03.2020г.,
съдържащ записи от камерите за видеонаблюдение на РУ- Силистра, съдът постанови
същият да остане като доказателство по делото до окончателното му приключване,
след което да се върне на РУ - Силистра.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
7