Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261382
Гр.
Пловдив, 23.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд- Пловдив,
Гражданско отделение, XV- ти
състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева
като разгледа докладваното от
съдия Голчев гр. дело № 3317, по описа за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод на искова молба, подадена
от Център за спешна медицинска помощ – гр. Пловдив, ЕИК ********* срещу С.С.Т.,
ЕГН **********, с която са предявени иск за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1150,89
лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие, както и иск за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1150,89 лева, представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие от
страна на работника по чл. 220, ал. 1 от КТ.
В
исковата молба се твърди, че ищецът, в качеството му на работодател и
ответникът- работник бил сключен трудов договор от ****г за длъжността ****. На
работника била връчена длъжностна характеристика, която той подписал.
Впоследствие обаче, работодателят утвърдил нова длъжностна характеристика за
длъжността „****“, като при представянето на същата на работника, последният
подал заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ без предизвестие, поради извършена от
страна на работодателя промяна в характера на работата. Работникът посочил, че
промяна в характера на работата е налице, тъй в длъжностната характеристика за
заеманата от него длъжност било направено следното уточнение: „***********************************“.
Ищецът твърди, че не е налице промяна на характера на работата, а с извършената
промяна на длъжностната характеристика се детайлизирали задълженията на
работника. Посочва, че в подписаната при сключване на трудовия договор
длъжностна характеристика се съдържало задължение „по време на работа изпълнява
всички задачи, възложени му от дежурния лекар в РКЦ или ръководителя на екипа“.
Една от задачите, които дежурният лекар или ръководителят на екипа възлагали е ********
при необходимост да участва в пренасянето на пациента. При подаването на
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение ответникът заявил искане
да му бъде заплатено обезщетение по реда на чл. 221, ал. 1 от КТ, което
обуславяло правния интерес от настоящия установителен иск. Освен това, доколкото
не било налице соченото от ответника основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, то работникът следвало да заплати и обезщетение за неспазено
предизвестие от негова страна на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ. По изложените
съображения моли за уважаване на иска.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
взема становище за неоснователност на предявения иск. Признава обстоятелството,
че между страните е съществувало трудово правоотношение между страните, като поддържа
становище, че трудовото правоотношение било прекратено от ответника по реда на
чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ – поради изменение на характера на работата. Ответникът
счита, че с предоставената му нова длъжностна характеристика, характерът на
работата му е изменен, като към съществуващите трудови задължения се добавяло
едно изцяло ново трудово задължение, което било тежко физическо и рисково за
живота и здравето на ****. Правило се опит с новата длъжностна характеристика
да се добави още една длъжност – по пренасянето на болни лица. Ответникът сочи,
че следното задължение: „***************************************“, липсвало в
първоначалната длъжностна характеристика за длъжността. Ответникът твърди, че
това задължение коренно променяло характера на работата, а от друга страна тази
дейност включвала тежък физически труд, който не бил съобразен със
здравословното състояние на работника. Освен това новата дейност предпоставяла
оставянето на автомобила без надзор от страна на ****, което му създавало
пречки да изпълнява задълженията си по опазване на материално-техническите
ценности, за които отговаря. В линейката бил монтиран и стационарен паник
бутон, който при необходимост следвало да бъде активиран от ****, което не би
могло да бъде сторени при изпълнение на предвидените в новата длъжностна
характеристика задължения. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът,
след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на
основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и
от приетите по делото доказателствени материали се изяснява, че между тях е
съществувало правоотношение по повод на сключен трудов договор № *** ****г., по
силата на който ответникът е заемал при ищеца длъжност „****, линейка” / л. 7/.
Към датата на сключване на трудовия договор, работодателят е връчил на
работника трудова характеристика на заеманата длъжност, за което последният е
положил подпис / л. 8/. Впоследствие, работодателят утвърждава нов образец на
длъжностна характеристика, като към задълженията на ответника се добавя следното:
„***********************************************” / л. 9/. Ответникът не е
положил подпис в новоутвърдения образец на длъжностна характеристика, като с
Уведомление вх. ****г. е свел до знанието на работодателя своята воля да
прекрати едностранно трудовото правоотношение, доколкото счита, че характера на
работата му се изменя съществено /л. 18/. В посоченото уведомление, ответникът
е обективирал и претенция, работодателят да му изплати на основание чл. 221,
ал. 1 КТ обезщетение в размер на едно бруто трудово възнаграждение.
Не се спори между страните и че
изявлението на работника за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение между страните е достигнало до работодателя на дата ***** г. (
доколкото именно на тази дата е поставен и печат с входящ номер в
регистратурата на Център за спешна медицинска помощ- гр. Пловдив).
По правните аспекти на спора:
Спорът в настоящото
производство се концентрира върху правния въпрос, касаещ наличието на предпоставките за
упражняване от
страна на работника на потестативното му право едностранно да прекрати
трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. С разрешаването
на този въпрос са неразривно свързани и предявените от ищеца искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ.
По иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК: характерно за отрицателния установителен
иск е, че ищецът отрича съществуването на претендирано от насрещната страна
субективно право. Предвид това, то доказателствената тежест е разместена, като
ищецът единствено следва да установи своя интерес от предявяване на иска, а в
тежест на ответната страна е да установи съществуването на спорното материално
право. Досежно интереса на ищеца от предявяване на отрицателен установителен
иск, то съдът счита, че такъв безспорно е налице, доколкото в Уведомление вх. ****г.
/ л. 18/, ответната страна недвусмислено е обективирала претенция за заплащане
на обезщетение по реда на чл. 221, ал.1 КТ в размер на едно брутно трудово
възнаграждение. Това е напълно достатъчно, за да се приеме, че за ищеца
съществува интерес от отричането на твърдяното от ответника субективно право.
Съобразно нормата
на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия
договор писмено, без предизвестие, когато работодателят промени мястото или характера на работата или
уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да
извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с
трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен
акт. В конкретния случай, то безспорно се установи, че работодателят е внесъл
промени в утвърдената за длъжността „**********” трудова характеристика, като предвид това, работникът е упражнил потестативното си
право едностранно да прекрати съществуващото между страните трудово
правоотношение. Именно защото това право е субективно и преобразуващо, и може
да бъде упражнено едностранно от работника то и не са необходими каквито и да
било действия на работодателя, както и не е необходимо неговото съгласие или
мнение във връзка с прекратяването. Предвид това, с факта на достигането на
изявлението до работодателя, то е произвело целеното действие и трудовото
правоотношение е било прекратено. Когато работникът упражни добросъвестно
потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно
изявление без предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява с
достигането на изявлението до работодателя, като в този случай е без правно
значение дали работникът е притежавал това потестативно право или не го е
притежавал, защото не са налице съответните предпоставки на чл. 327 КТ ( в
тази връзка Определение № 996 от
26.07.2013 г. по гр. д. № 2833/2013 г. на Върховен касационен съд, Определение
№ 61 от 25.01.2019 г. по гр. д. № 3738 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то
гр. отделение ). В този
порядък, то следва да се посочи, че изявлението на ищеца за прекратяване на
трудовия договор не би породило своя конститутивен ефект, само ако е налице
злоупотреба с право от негова страна- например, за да се избегне налагане на
дисциплинарно наказание за нарушение, извършено преди отправяне на
едностранното изявление ( в този смисъл-
Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 1289/2014 г., IV г.о.; Решение № 139 от 03.02.2020 г. по в. гр. д.
№ 32 / 2020 г. на VII състав на Окръжен съд – Пловдив ). В конкретния
случай, от страна на ищцовото дружество нито се твърди, нито се ангажират доказателства
за наличие на злоупотреба. Предвид това, то настоящият съдебен състав счита, че
ответникът- работник напълно законосъобразно е упражнил потестативното си право
да прекрати трудовото правоотношение.
За яснота пълнота на изложението,
то следва да се изтъкне, че ангажираните от ищеца твърдения в насока
несъщественост на промяната в длъжностната характеристика, не могат да бъдат
приети като изявления в насока злоупотреба с право. Както вече бе коментирано,
налице е обективна промяна в длъжностната характеристика на заеманата от
ответника длъжност, предвид което той е преценил за нужно да упражни потестативното
си право, разписано в чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. Всъщност, промяната в
длъжностната характеристика на ответника не може да бъде дефинирана като
несъществена или поясняваща други негови задължения (съобразно отразеното в
исковата молба ). Езиковата формулировка в новата длъжностна
характеристика ( „*************************************”)
и съпоставянето на това със съдържанието на предходната такава, налагат
разбирането, че се касае за качествено ново задължение. Следва да се посочи, че
в длъжностната характеристика е създадена изцяло нова точка, в която е
поместено горепосоченото задължение и не може да се приеме, че се касае за
прецизиране на вече съществуващо такова. Типичната дейност за заеманата от
ответника длъжност е управлението на специализирания автомобил, неговата
техническа поддръжка, окомплектоване и документална изрядност. С горепосочената
нова точка в длъжностната характеристика, на ответника не просто му се вменява
задължение, ако му е наредено да спомогне за преноса на пациент, но и при
необходимост да организира пренасяне. Думата „организира” вменява на
ответника оперативна самостоятелност и отговорност сам да преценява какви мерки
да вземе при пренасянето на пациент. Подобно задължение с категоричност
надхвърля първоначално вменените на ответника трудови задължения и не може да
се приеме, че се касае за пояснение на вече съществуващи функции. Касае се за
качествено нови отговорности на работника, които впрочем са и напълно
несъответстващи на изискуемите квалификации за заемане на длъжността ( не може
да се очаква, че лице което не разполага със съответно медицинско образование
може да организира пренасянето на пациент, най- малко поради обстоятелството,
че не е в състояние да прецени текущото му състояние, дали е удачно да бъде
пренесен и какви мерки да се вземат за безопасното му пренасяне до линейката ).
Предвид гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.
220, ал. 1 КТ:
За да възникне в патримониума на ищеца- работодател правото да претендира
от работника обезщетение за неспазено предизвестие, то следва да установи, че
последният е имал право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, но
го е сторил преди да изтече неговия срок. Както вече бе коментирано, ответникът
законосъобразно е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото
правоотношение без предизвествие, на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. Съдът
не счита за нужно да повтаря аргументите в подкрепа за този извод, които бяха
вече изложени по- горе. Единствено ще бъде посочено, че след като ответникът не
е упражнил превратно своето потестативно право да прекрати трудовото
правоотношение, то липсва каквото и да било основание работодателят да
претендира обезщетение за неспазване на срока за предизвестие.
Предвид изложеното, то и предявеният иск с правно основание чл. 220, ал.
1 КТ следва да бъде отхвърлен в цялост.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 600 лв., представляваща
разноски за адвокатски хонорар. За същия е представен документ, удостоверяващ
договарянето му и реалното заплащане на сумата /л. 41/.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Център за спешна
медицинска помощ- гр. Пловдив, ЕИК ********* срещу С.С.Т., ЕГН **********, иск
с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от
1150, 89 лв. / хиляда сто и петдесет лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Център за спешна медицинска помощ- гр. Пловдив, ЕИК *********
срещу С.С.Т., ЕГН ********** иск с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ, с
който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер
от 1150, 89 лв. / хиляда сто и петдесет лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работника при
прекратяване на трудовото правоотношение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Център за спешна медицинска
помощ- гр. Пловдив, ЕИК ********* да заплати на С.С.Т., ЕГН ********** сума в размер от 600 лв. / шестстотин лева /,
представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните,
пред Окръжен съд- Пловдив.
СЪДИЯ
: /п/ Николай Голчев
Вярно
с оригинала!
КЯ