Р Е Ш Е Н И Е
№ 2139 21.11.2018г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на дванадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря Ирина
Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело №
2806 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.31, ал.1, т.2, във вр. с чл.30
от Закона за защита
от шума в околната среда /ЗЗШОС/ и чл.38, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Административното дело е образувано по жалба от „Бургас Бийч къмпани“ ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 98, ет.1 против заповед № РД-22-43/09.07.2018г. на
зам.директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/-Бургас, с която на
основание чл.11, ал.4 от Наредба № 36 от 21.07.2009г. за условията и реда за
упражняване на държавен здравен контрол /Наредба № 36/, е потвърдено
предписание № ДЗК-187/07.07.2018г. за спиране на дейност в обект – озвучаване
от локален източник на шум на откритите площи на обект: снек–бар „Плей“,
находящ се в гр.Бургас, Атанасовска коса, част 1, за времето от 23.00 часа до
07.00 часа и на основание чл.31, ал.1, т.2 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ е спряна дейността в същия
обект за времето от 23.00 часа до 07.00 часа.
Иска се отмяната на
заповедта като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание
жалбоподателят „Бургас Бийч къмпани“ ЕООД не се явява и не се представлява.
Представя по делото молба вх.№ 12226/06.11.2018г., с която излага съображения по
същество относно незаконосъобразността на оспорения административен акт.
Ответникът по жалбата – Зам.Директор
на Регионална здравна инспекция Бургас, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Не взема отношение по жалбата.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
По повод жалби от граждани за повишени нива на шум
от заведения, намиращи се в Морската градина на гр.Бургас, със Заповед № РД
15-272 от 04.07.2018г. на директора на
РЗИ-Бургас е наредено на служители от РЗИ –Бургас да извършат проверка от 00,00
ч. на 07.07.2018г. до 04,00ч. на 07.07.2018г.
При извършване на проверката на 07.07.2018г., в 01,35ч.,
съвместно с представители на Община Бургас и Първо РУМВР-Бургас, на заведение
снек-бар „Плей“, находящо се в гр.Бургас, Атанасовска коса, част 1,
стопанисвано от „Бургас Бийч къмпани“ ЕООД. За извършената проверка е съставен
Констативен протокол № ДЗК 07-10 от 07.07.2018г., в който е посочено, че
обектът е изграден от двете страни от плътен дървен материал, входната страна е
от неплътен дървен материал, а от към морето обектът е отворен. В резултат на
тези констатации е направен извод, че заведението е от открит тип.
С изх. № ДЗК-187 от 07.07.2018г. е издадено
предписание от д-р Арман Кацахян - началник на отдел ДЗК, Дирекция
„Обществено здраве“, РЗИ Бургас, в което са посочени фактически основания,
кореспондиращи с горепосочения констативен протокол, а именно заведението е от
открит тип и озвучаването се извършва от музикална уредба. За нарушени
нормативни актове са посочени: чл.31, ал.2 от ЗЗ и чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС и е
издадено следното предписание: „Спирам
дейността музикално озвучаване на снек-бар „Плей“ - тип открит
обект, след 23,00ч. Да не се допуска озвучаване след 23,00ч. Срок: 30 мин. от
момента на връчване на предписанието.“
Извършено е
измерване на нивата на шум в зона: пред сградата на Генералното консулство на
Турция в България
- гр.Бургас, пред бл.16 и бл.17,
к-с „Лазур“, зона пред хотел „Парк“, зона пред снек - бар „Плей“, зона снек - бар „Феймъс“ и зона пред летен клуб „Сакса бийч“, при
което е установено, че еквивалентните нива на шум в зона пред хотел „Парк“,
зона пред снек - бар „Плей“,
зона снек - бар „Феймъс“ и зона пред летен клуб „Сакса бийч“ не
съответстват на изискванията на Наредба № 6, ДВ бр.58/2006г.
В последствие е издадена процесната заповед №
РД-22-43/09.07.2018г. на зам.директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/-Бургас,
с която на основание чл.11, ал.4 от Наредба № 36 от 21.07.2009г. за условията и
реда за упражняване на държавен здравен контрол е потвърдено предписание № ДЗК-187/07.07.2018г.
за спиране на дейност в обект – озвучаване от локален източник на шум на
откритите площи на обект: снек – бар „Плей“, находящ се в гр.Бургас, Атанасовска коса, част 1, за времето от
23.00 часа до 07.00 часа и на основание чл.31, ал.1, т.2 от Закона за защита от
шума в околната среда (ЗЗШОС) е спряна дейността в същия обект за времето от
23.00 часа до 07.00 часа.
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата се
явява основателна поради следните съображения:
При осъществяване на
контрола за законосъобразност върху административните актове, съдът извършва
преценка дали са спазени всички установени в чл.146 от АПК условия за
действителност на административните актове: дали актът е издаден от компетентен
административен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на
материалноправните и административнопроизводствените правила и в съответствие
със закона. Подходът за разграничението между нищожните и унищожаемите
административни актове е конкретен при всеки отделен случай в зависимост от
допуснатото нарушение при издаването на акта, което се отразява на съдържанието
на акта и засяга волеизявлението на административния орган. Нищожният
административен акт не поражда правни последици - той е засегнат от толкова
съществен порок, че не е годен да породи правно действие и затова съдебният
орган следва да обяви неговата нищожност. Утвърдените в теорията и в съдебната
практика основания, водещи до нищожност на конкретен административен акт са
липса на компетентност на административния орган и издаване на административния
акт при пълна липса на материалноправни предпоставки, предвидени за неговото издаване,
които правят акта негоден да породи правни последици.
Оспорената заповед е
издадена на основание чл.11, ал.4 от Наредба № 36 от 21.07.2009г. в частта, с
която е потвърдено предписание № ДЗК-187/07.07.2018г. за спиране на дейността в процесния обект и на основание чл.31, ал.1, т.1 от ЗЗШОС, в честта, с която се спира
дейността в обекта.
Преценявайки
събраните по делото доказателства, съдът намира, че оспорената заповед е
нищожна, като издадена от орган, който не разполага с материална компетентност.
Нормата на чл.31, ал.1, т.1 от ЗЗШОС регламентира, че министърът на
здравеопазването, министърът на околната среда и водите, министърът на
регионалното развитие и благоустройството и кметовете на общини или
упълномощени от тях длъжностни лица в съответствие с техните правомощия, могат
да спират дейности на инсталации и съоръжения на промишлеността, и на локални
източници на шум при нарушаване изискванията на този закон. От друга страна
нормата на чл.38, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ дава възможност на директора
на Регионалната здравна инспекция да издаде заповед, с която да потвърди или
отмени даденото от държавните здравни инспектори предписание за спиране
експлоатацията на обекта или на съответната дейност, но в посочената разпоредба
не е предвидена възможността същият да делегира това свое правомощие.
По делото
е представена Заповед РД-28-160 от 19.05.2011г. на министъра на
здравеопазването, с която на д-р Георги Паздеров, директор на регионална
здравна инспекция
- Бургас, са
делегирани правомощията да налага принудителни административни мерки, посочени
в чл.31, ал.1 от ЗЗШОС. Със Заповед № 15-276 от 09.07.2018г. директорът на РЗИ-Бургас
е допълнил своя предходна заповед № РД 15-36 от 11.01.2018г., като на основание
чл.7, ал.1 и ал.4 от Устройствения правилник на РЗИ, е делегирал правомощията
си по чл.31, ал.1 от ЗЗШОС на зам.директор на РЗИ д-р Вергиния Цанова. С т.16 от цитираната заповед № РД 15-36 от
11.01.2018г. директорът на РЗИ-Бургас е определил на д-р Вергиния Цанова,
зам.директор на РЗИ – Бургас да осъществява правомощията му по чл.38 от Закона
за здравето, респ. по чл.11, ал.4 от Наредба № 36 от 21.07.2009г. за условията
и реда за упражняване на държавен здравен контрол.
Задължително за
съда е приложението на ТР № 4/22.04.2004г. на ВАС. В същото е направена ясна
дефиниция между делегиране, упълномощаване и заместване. Изрично е посочено, че
упълномощаването е частноправен институт за разлика от делегирането, което е
публичноправен институт. По делото е безспорно установено, че не е налице
хипотезата на заместване, при която заместващият изпълнява правомощията на
замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Заместването се
извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правоимащия, е в обективна
невъзможност да ги изпълнява, какъвто не е настоящият.
Видно от
тълкувателното решение възможността за делегиране на административни правомощия
се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира
правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които
законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на
когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. В случая
министърът на здравеопазването е делегирал своите правомощия по чл.31, ал.1 от
ЗЗШОС на директора на РЗИ-Бургас, поради което е невъзможно да се делегират
тези правомощия от страна на директора другиму. Законът не дава възможност на
директора на РЗИ- Бургас да делегира и правомощията си по чл.38 от ЗЗ, които са
негова изрична компетентност. В този смисъл следва да се приеме, че т.16 от
посочената по-горе заповед № РД 15-36 от 11.01.2018г., с която директорът на РЗИ-Бургас
е определил зам. директора на РЗИ д-р Вергиния Цанова, да осъществява
правомощията му по чл.38 от ЗЗ е незаконосъобразна, от което следва че д-р
Цанова не имала компетентността да издаде оспорената заповед и в частта й, с
която на основание чл.11, ал.4 от Наредба № 36 от 21.07.2009г. за условията и
реда за упражняване на държавен здравен контрол е потвърдено предписание № ДЗК-187/07.07.2018г.
за спиране на дейността в процесния обект.
С оглед
гореизложеното обжалваният акт изхожда от некомпетентен орган и съдът следва да
обяви нищожността му. Нищожността на обжалвания административен акт изключва
възможността за обсъждане на неговата законосъобразност, защото само валидният
административен акт, издаден от надлежно овластен за това орган, подлежи на такава
преценка.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № РД-22-43/09.07.2018г. на зам. директора на Регионална
здравна инспекция - Бургас, с която на основание чл.11, ал.4 от Наредба № 36 от
21.07.2009г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол, е
потвърдено предписание № ДЗК-187/07.07.2018г.
за спиране на дейност в обект – озвучаване от локален източник на шум на
откритите площи на обект: снек –бар „Плей“, находящ се в гр.Бургас, Атанасовска
коса, част 1, за времето от 23.00 часа до 07.00 часа и на основание чл.31,
ал.1, т.2 от Закона за защита от шума в околната
среда е спряна дейността в същия обект за времето от 23.00 часа до 07.00 часа.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: