Решение по дело №43/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Съдът е сезиран с частна жалба, подадена от СД „О. и С., представлявано от Ф. Р. О., против Разпореждане от 09.09.2009г., част от Заповед №1150/09.09.2009г. по реда на чл.417 от ГПК, постановено по ч.гр.д.№ 1040/2009г. по описа на КРС.

Като съобрази данните по делото, настоящата инстанция намира, че жалбата е неоснователна, и следва да се остави без уважение по следните съображения:

Ч.гр.д.№1040/2009г. по описа на КРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК. Заявител е Е. А. М., а длъжник – СД "О. и С.. Към заявлението заявителят е приложил Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.02.2000г., сключен между СД „О.”, представлявано от С. А. О. и Ф. Р. О. като продавач от една страна, и от друга –Е. А. М. в качеството й на купувач. Предмет на договора е продажбата на собствения на дружеството-продавач магазин ”И.”, находящ се на бул.”Б.” № в ., за сумата от 17 100лв. От договора се установява, че купувачът е заплатил капаро в размер на 17 000лв., а останалата сума от 100лв. страните се договорили да бъде заплатена на продавача в срок до 1 месец след 04.08.2004г. Съдържа се в договора клауза – т.6 от същия, според която за виновно неизпълнение на договора неизправната страна дължи на изправната неустойка в двоен размер на платеното капаро и платените нотариални такси за това, че е развалила договора. ЗаявитеÙят е представил също нотариален акт за дарение на недвижим имот №54, том 1, рег.№ 819, нот.дело №103 от 2000г., от който се установява, че СД „О.”, представлявано от С.О. и Ф. О. даряват на 23.03.2000г. на К. А. М. собствения на дружеството недвижим имот, представляващ магазин „И.”, находящ се на бул.”Б.” № в.. Прието е също като доказателство уведомление от 18.08.2009г. от Е. А. М. до СД „О. и С., с което уведомява дружеството, че считано от датата на получаването му разваля сключения между тях предварителен договор от 16.06.2000г. на осн.чл.87, ал.2 от ЗЗД, поради това, че по вина на продавача изпълнението му станало изцяло невъзможно. Приложено е удостоверение №213/26.11.2003г., издадено от службата по вписванията при РС-Кърджали, видно от което по партидата на К. А. М. е вписан магазин „И.”, находящ се на бул.”Б.” в ., с който имот същата е била надарена.

Въз основа на така приложените към заявлението документи, на които се основава вземането, първоинстанционният съд се е произнесъл със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с която е разпоредил длъжникът СД „О. и С., Г. да заплати на кредитора Е. А. М. от Г. 34 000лв., представляващи обезщетение по чл.93, ал.2, изр.2-ро от ЗЗД за виновно неизпълнен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.02.2000г., което обезщетение представлява двойния размер на получения от СД „О. и С. Г. задатък /капаро/ в размер на 17 000лв., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2 330лв., представляващи разноски по делото, от които 680лв. ДТ и 1 650лв. адвокатско възнаграждение.

В срок длъжникът е депозирал възражение за недължимост на вземането и съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Длъжникът е депозирал и частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, която е предмет на настоящото производство. В същата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно и необосновано. Предварителният договор не бил изпълнително основание по чл.417 от ГПК, а основание да се поиска издаване на заповед по чл.410 от ГПК. Излагат се и подробни съображения относно недължимостта на вземането. Към жалбата се прилагат покана за доброволно изпълнение от 21.10.2009г., ведно с известие за доставка; договор за продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен имот, включен в състава на общинско предприятие, който се използва за стопански цели от 16.02.1995г.; скици, писма от община Кърджали до С. О., нотариален акт за договорна ипотека №76, том.1, рег.№916, дело № 123/1999г.; НА за поправка на нотариален акт за договорна ипотека №132, том2, рег.№3175, дело №449 от 1999г.; декларация, изходяща от С. О. и Ф. О.; НА за дарение на недвижим имот №54, том 1, рег.№819, нот.дело №103 от 2000г.; НА за покупко-продажба на недвижим имот №183, том1, рег.№ 2249, дело № 297 от 2000г.

В депозирания от взискателя по изп.дело № 636/2009г. Е. А. М. отговор се сочи, че частната жалба била недопустима, защото можела да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК.В жалбата се правели „свободни еквилибристики, но не и обосновки, базирани на акта по чл.417”. Жалбата била недопустима и поради това, че липсвало валидно възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, което задължително се подавало едновременно с частната жалба. Излагат се и съображения по съществото на вземането.

Пред настоящата инстанция е постъпила молба, ведно с приложения, от И. С. Х. от гр.П. за допускане като „обезпечителна мярка” по изпълнението на наследствения на Ф. О. и С. О. имот, вместо неин имот, описан от съдебния изпълнител. По тази молба окръжният съд не е компетентен да се произнесе. Същата следва да се отправи към съдебният изпълнител по изп.дело № 636/2009г.-ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, район на действие ОС-Пловдив.

При тези данни въззивният съд намира следното:

Частната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Същата е подадена наред с възражение срещу разпореждането относно недължимостта на вземането, по повод на което съдът е дал срок за предявяване на установителен иск.

Ако заявителят поиска това, Заповед за незабавно изпълнение се издава, когато вземането се основава на някой от актовете по чл. 417 от ГПК. По силата на разпоредбата на чл.417, т.3 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълненÞе, когато вземането се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парична сума или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи. В настоящият случай е налице именно такова вземане, основано на процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Т.е., налице е напълно годно изпълнително основание за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение. В случая ирелевантни за спора са доводите, изложени от жалбодателя относно недължимостта на вземането, тъй като те могат да се направят в исково производство по реда на чл.422 от ГПК, каквито указания е дал и районният съд, но не могат да бъдат предмет на разглеждане в това производство. В това производство съдът изследва единствено дали са били налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Жалбата може да се основава само на съображения, извлечени от съдържанието на документа по чл.417 – т.е., че документът, послужил за изпълнително основание не попада в хипотезите на чл.417 от ГПК. Както бе посочено по-горе, приложеният към заявлението предварителен договор за покупко-продажба несъмнено попада в хипотезата на т.3 на чл.417 от ГПК.

С оглед на изложеното, атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което частната жалба, подадена от СД „О. и С., представлявано от Ф. Р. О., против Разпореждане от 09.09.2009г., част от Заповед №1150/09.09.2009г. по реда на чл.417 от ГПК, постановено по ч.гр.д.№ 1040/2009г. по описа на КРС, следва да се остави без уважение.

Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от СД „О. и С., представлявано от Ф. Р. О., против Разпореждане от 09.09.2009г., част от Заповед №1150/09.09.2009г. по реда на чл.417 от ГПК, постановено по ч.гр.д.№ 1040/2009г. по описа на КРС, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се върне на РС-Кърджали за администриране на частна жалба против Определение №1285/05.11.2009г., постановено по ч.гр.д.№ 1040/2009г. по описа на същия съд.

Председател: Членове:1. 2.