Решение по дело №3654/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1796
Дата: 7 октомври 2019 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20195330203654
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

1796

 

гр.Пловдив, 07.10.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на девети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: СЛАВКА ИВАНОВА

като разгледа АНД № 3654/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 408046 – F423580/13.02.2019г., издадено от И. В. В., на длъжност *** на ТД НАП-Пловдив, с което на С.И.П., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание  - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

В жалбата се поддържа, че нарушението е изолирано и инцидентно, от него не се са настъпили никакви вредни последици, като изразява становище, че са налице основанията за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с оглед невисоката степен на обществена опасност на нарушението. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Д. поддържа жалбата на изложените основания, взема становище, че в случая са налице предпоставките за приложение реда на чл.28 от ЗАНН, също предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П. оспорва жалбата като сочи, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на материалния и процесуалния закон, от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено нарушението, което не се отрича и от самия жалбоподател, а именно, че не е публикувал годишния финансов отчет на дружеството за 2017г. в законоустановения срок. Поддържа още, че правилно административнонаказващият орган не е приложил реда на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението е формално, също в случая годишния финансов отчет на дружеството за 2017г. е публикуван на 29.11.18г., след като е съставен АУАН и след като жалбоподателят е получил покана за връчване на АУАН. В този още посочва, че нарушението на дружеството не е инцидентно, годишния финансов отчет на дружеството за 2015г. изобщо не е публикуван. Във връзка с процедурата по съставяне на АУАН посочва, че законът предвижда и е допустимо поканата за съставяне на АУАН да стане по електронен път, както и по телефон. Още сочи, че ще бъде налице съществено нарушение, ако жалбоподателят не направи възражение по този акт и да иска събиране на нови доказателства, той е имал 3 - дневен срок от подписване на акта и не са налице възражения и други искания, като съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя не представлява нарушение, което да ограничава правото на защита на санкционираното лице, в който смисъл сочи практика Административен съд – Стара Загора и Административен съд – Пазарджик. Поддържа също че съгласно разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН е достатъчно да е установено по безспорен начин вида на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 22.05.2019г., видно от приложеното заверено копие на известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ТД на НАП – Пловдив на 29.05.2019г., съгласно отразеното в заверено копие от товарителници № 12901210. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Ето защо настоящата жалба следва да се прецени като процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят С.И.П., ЕГН: ********** била *** на „КОНТИНУУМ ИНДУСТРИАЛНИ РЕШЕНИЯ“ ООД, ЕИК:********* – търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за счетоводството. Същият търговец извършвал дейност през 2017г., видно от подадена в ТД НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКОП с вх.№ 1600И0558358 и приложен към нея годишен отчет за дейността.

Жалбоподателят П., в качеството си на *** на „КОНТИНУУМ ИНДУСТРИАЛНИ РЕШЕНИЯ“ ООД не публикувала годишен финансов отчет на същото дружество за 2017г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията до 30 юни на следващата година, а именно – до 02.07.2018г. /30.06.2018г. и 01.07.2018г. били неприсъствени дни/.

За горното обстоятелство ЦУ на НАП било уведомено на 07.08.2018г. с писмо на Агенция по вписванията, която информация била получена в ТД НАП – Пловдив с писмо изх.№ 20-00-149/17.08.2018г. на ЦУ на НАП.

До жалбоподателя П. било изпратено „електронно съобщение“ да се яви за съставяне на АУАН.

На 15.10.2018г. свидетелят Ж.Р.К., в качеството и на *** в ТД НАП - Пловдив, съставила АУАН № F423580/15.10.2018г. срещу С.И.П., ЕГН: ********** за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. Последният АУАН бил съставен в отсъствието на П. и няколко месец по-късно – на 23.01.2019г., препис от АУАН бил връчен на същия жалбоподател. Въз основа на последния акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Ж.Р.К., която  помни случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля *** за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства – разпечатка от информационна система на НАП – от която се установява начина на изпращане покана за явяване за съставяне на АУАН, с писмо изх.№ 20-00-149/17.08.2018г. на ЦУ на НАП– от която се установява начина на констатиране на нарушението, годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКОП с вх.№ 1600И0558358 от която се установява, че търговецът е извършвал дейност през 2017г..

Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по същество не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.

Относно приложението на процесуалните правила: Съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № ЗМФ-610 от 03.07.2018г. на министъра на финансите – от която се установява материалната компетентност на административнонаказващия орган, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за счетоводството, в качеството и на *** в ТД НАП - Пловдив, то съставените АУАН и съответно – издаденото въз основа последния НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:

Установява се, че в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, без същевременно да са налице предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно -  нарушителят да е известен, но не може да се намери или след покана да не се яви за съставяне на акта.

В този смисъл съдът не констатира надлежно изпратена покана до жалбоподателя П., макар да се събраха данни за изпращане на „електронно съобщение“.

Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Съответните разпоредби на чл.178 – чл.182 от НПК не познават фигурата на „електронно съобщение“, ето защо подобен ред на изпращане на съобщение е неприложим в производството по ЗАНН.

Отделно от горното се установя още, че адресатът на въпросната Покана № 70-00-9631-182/22.08.2018г., изпратена по „електронен път“ не е жалбоподателят П., а юридическото лице „КОНТИНУУМ ИНДУСТРИАЛНИ РЕШЕНИЯ“ ООД, съгласно съдържанието на същата покана.

В този смисъл съдът намира за неоснователно становището на процесуалният представител на въззиваемата страна, че съставяне АУАН в отсъствието на жалбоподателя, в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото лицето има 3 - дневен срок от подписване на акта да представи писмени възражения. Не може да бъде споделено и становището в този смисъл, изложено в отделни съдебни решения, включително приложените Решение № 33 от 12.02.2015г. по КАНД № 748/2014г. на Административен съд – Стара Загора и Решение № 370 от 16.06.2015г. по КАНД № 338/2015г. на Административен съд – Пазарджик. Съображенията на настоящия състав на съда за горното са следните.

Съгласно чл.44, ал.1 от ЗАННОсвен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него.“. Дори единствено от прочита на последната разпоредба е видно, че предвидения в ЗАНН ред за съставяне на АУАН предвижда два отделни процесуални момента, в които лицето, срещу което е съставен АУАН, може да стори възражения и да представи доказателства във връзка с последния – при самото съставяне на акта – съгласно чл.42, т.8 от ЗАНН, както и в тридневен срок от подписването му – съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН. Очевидно е още, че при съставяне на АУАН в на нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят е лишен от първата си възможност, а именно – тази по чл. 42, т.8 от ЗАНН.

Следва да се посочи, че предвид ясно разписания в чл.42, т.8 от ЗАНН и чл.44, ал.1 от ЗАНН процесуален ред, съвсем произволно би се явило едно становище на съда в смисъл – дали и само възможността по чл.44, ал.1 от ЗАНН се явява „достатъчна“ за да не бъдат съществено нарушени правата на жалбоподателя и други подобни. Нарушението реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН има формален хакер и очевидно напълно спекулативно и не подлежащо на изследване е едно предположение, че след като не е сторил възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, то жалбоподателят не би направил такива и ако присъстваше при съставяне на акта, от която възможност в случая е бил незаконосъобразно лишен.

Така описаното нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН следва да се прецени като такова от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото жалбоподателят е лишен от правото му да присъства при съставяне на АУАН и съответно – да даде обяснения и да направи възражения както по реда на чл.42, т.8 от ЗАНН, а също и по чл.44, ал.1 от ЗАНН, доколкото последният жалбоподател не се явява и редовно уведомен за съставения срещу него АУАН.

Последното съществено процесуално нарушение мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Единствено за пълнота следва да се посочи, че по делото се установяват достатъчно данни, че жалбоподателят С.И.П. е осъществила от обективна страна състава на нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството – за това, че на 03.07.2018г., в гр.Пловдив, в качеството си на *** на „КОНТИНУУМ ИНДУСТРИАЛНИ РЕШЕНИЯ“ ООД – търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, не публикувал годишен финансов отчет на същото дружество за 2017г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията до 30 юни на следващата година.

Въпреки горното и с оглед вече посочените съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, то разглежданото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 408046 – F423580/13.02.2019г., издадено от И. В. В., на длъжност *** на ТД НАП-Пловдив, с което на С.И.П., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание  - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.