Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
гр. София, 07.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12989
по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С.В.Н. срещу решение от 08.03.2019
г. по гр.д. №8248/2018 г. на Софийския районен съд, 144 състав, в частта, в
която е уважен предявеният от Етажна собственост на бл.***, гр. София, жк.
„Люлин“, срещу жалбоподателя установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 ГПК за сумата от 574,60 лв. - задължение за ремонт на ЕС по споразумение от
28.02.2017 г., подписано от ищеца и ответника, за периода 01.05.2013 г. –
31.12.2013 г. сума от 73,60 лв. за осем метра без такса асансьор; за периода
01.01.2014 г. – 31.05.2014 г. сума от 46,00 лв. за 5 метра без такса асансьор;
за периода 01.04.2015 г. – 31.12.2015 г. за девет метра сума от 180,00 лв.; за
периода 01.03.2016 г. – 31.12.2016 г. за десет метра сума от 250,00 лв. и за
периода 01.01.2017 г. сума от 25,00 лв., ведно със законната лихва от 20.12.2017
г. до окончателното заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по гр.д. №88551/2017 г. по описа на СРС, 144 състав, като
ответникът е осъден да заплати разноски в заповедното и исковото производство и
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и немотивирано. Сочи,
че по делото е спорно провеждането на ОС на ЕС, оспорени са и съставения
протокол за провеждането му, както и процесното споразумение. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната
му част и да отхвърли изцяло предявения иск. Не претендира разноски.
Въззиваемата
страна Етажна собственост на бл.***, гр. София, жк.
„Люлин“, в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Образувано е и по насрещна въззивна жалба на ищеца Етажна собственост на
бл.***, гр. София, жк. „Люлин“ срещу решение от 08.03.2019 г. по гр.д. №8248/2018
г. на Софийския районен съд, 144 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният жалбоподателя срещу С.В.Н. установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 ГПК за разликата над сумата от 574,60 лв. - задължение за ремонт на
ЕС по споразумение от 28.02.2017 г., подписано от ищеца и ответника, за периода
01.05.2013 г. – 31.12.2013 г. сума от 73,60 лв. за осем метра без такса
асансьор; за периода 01.01.2014 г. – 31.05.2014 г. сума от 46,00 лв. за 5 метра
без такса асансьор; за периода 01.04.2015 г. – 31.12.2015 г. за девет метра
сума от 180,00 лв.; за периода 01.03.2016 г. – 31.12.2016 г. за десет метра
сума от 250,00 лв. и за периода 01.01.2017 г. сума от 25,00 лв., до пълния
претендиран размер от 767,00 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №88551/2017 г. по описа на СРС, 144 състав.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че ОС на ЕС е приело решение само за част от процесните суми. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната
му част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С.В.Н. в срока за отговор по чл.263 ал.3 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във
въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Производството
по гр.д. №8248/2018 г. по описа на СРС, 144 състав, е образувано по искова
молба от Етажна собственост на бл.***, гр. София, жк. „Люлин“ срещу
С.В.Н., с която е предявен установителен
иск с правно основание чл.415 вр. чл.422 ГПК вр. чл.41 ЗС за
сумата от 767,00 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК, представляваща неизплатени такси за поддържане на
общите части на сградата и суми за ремонт на покрив, както следва: 160,00 лв.
за периода 01.05.2015 г. – 31.12.2015 г., 250,00 лв. за периода 01.03.2016 г. –
31.12.2016 г., 300,00 лв. за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., за ремонт
на покрив – 25,00 лв. за 2014 г. и 32,00 лв. за 2015 г., съгласно споразумение за разсрочено плащане от 28.02.2017 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №88551/2017 г. по
описа на СРС, 144 състав.
Ответникът
в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорил предявения иск с твърдения, че не е
подписвал соченото от ищеца споразумение за разсрочено плащане. Оспорил е и провеждането
на ОС на ЕС на 19.02.2017 г., както и подписите под протокола за провеждането
му. Релевирал е и възражение за изтекла погасителна давност.
По делото e обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът е собственик на ап.36 в процесната СЕС.
По делото е
представено споразумение от 28.07.2017 г., двустранно подписано от представител
на ЕС и от ответника, за разсрочено изплащане задълженията на последния, както
следва: за периода 01.05.2013 г. – 31.12.2013 г. – 8 мес. по 9,20 или сумата от
73,60 лв., като е изключена такса за асансьор; за периода 01.01.2014 г. –
31.05.2014 г. – 5 мес. по 9,20 лв. или сумата от 46,00 лв., като също е
изключена такса за асансьор; за периода 01.04.2015 г. – 31.12.2015 г. – 9 мес.
по 20,00 лв. или сумата от 180,00 лв.; за периода 01.03.2016 г. – 31.12.2016 г.
– 10 мес. по 25,00 лв. или сумата от 250,00 лв.; за периода 01.01.2017 г. – по
25,00 лв. на месец. Споразумението е оспорено от ответника в срока за отговор
по чл.131 ГПК в частта за положения за него подпис, което оспорване, с оглед
разпоредбата на чл.193 ал.3 изр.1 ГПК и
тежестта за доказването му, не е доказано от ответника, поради което съдът
кредитира процесното споразумение изцяло.
Представен е
протокол, подписан от УС на процесната ЕС, в който е посочено, че към
19.10.2017 г. подписаното споразумение между представители на ЕС и ответника на
ЕС е нарушено поради неплащане на задълженията, като към посочената дата
неплатените от ответника задължения са в общ размер на сумата от 767,00 лв.,
както следва: за 2015 г. – 160,00 лв.; за 2016 г. – 250,00 лв.; за 2017 г. –
250,00 лв., като към тези задължения следва да се включат задълженията за
мес.11.2017 г. – 25,00 лв., за мес.12.2017 г. – 25,00 лв., както и сумите за
ремонт на покрива за 2014 г. – 25,00 лв. и за 2015 г. – 32,00 лв.
Представени са
също протоколи от проведеното ОС на процесната ЕС от 19.10.2017 г., на което е
прието да се пристъпи към съдебно процедура по издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за неплатените от ответника входни такси.
Представена е
още и покана за изпълнение на решение на ОС на собствениците на ЕС по чл.38 ЗУЕС от председателя на ЕС до ответника, с която последният е поканен да
изпълни решение за заплащане на дължимите входни такси за периода 01.05.2013 г.
– 31.12.2013 г. в размер на 160,00 лв.; за периода 01.01.2014 г. – 31.05.2014
г. в размер на 100,00 лв.; за периода 01.04.2015 г. – 31.12.2015 г. в размер на
180,00 лв.; за периода 01.03.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 200,00 лв. за
ремонта на покрив за 2014 г. в размер на 25,00 лв. и за 2015 г. в размер на
32,00 лв. С поканата на ответника е даден 30-дневен срок за плащане от датата
на получаването и. Поканата е връчена на ответника на 12.02.2017 г.
Други
относими доказателства не са ангажирани.
С
постановеното по делото решение първоинстанционният съд е приел, че искът е
доказан само за част от сумите или до размера на 574,60 лв. за посочените по
пера и периоди по-горе суми, както и че възражението за погасителна давност е
неоснователно.
Съгласно разпоредбата
на чл.41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е длъжен да участва в
разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части.
Кои са части от сградата са общи, се сочи в разпоредбата на чл.38 ЗС. Нормата
на чл.11 ал.1 т.5 ЗАУС предвижда, че общото събрание на етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата. Съгласно чл.11 ал.1 т.10 б.„а” ЗУЕС,
общото събрание на етажната собственост приема решения за извършване на
разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за
възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи, както и за
определяне на размера на разходите за изпълнението на указанията в техническия
паспорт. Нормата на чл.48 ал.3 ЗУЕС сочи,
че разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите
части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се
разпределят между собствениците на самостоятелни обекти, съразмерно с
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.
За
основателността на предявените искове следва да се установи, че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в СЕС, че е взето решение на общото събрание
за заплащане на разходи за поддръжка и възстановяване на общите части, както и
техния размер, дължим от ответника – етажен собственик, както и че са взети решения на общото събрание за извършване на ремонти
на
покрива, респ. и размера на припадащата се на ответника
част.
Тежестта на
доказване сe носи от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, но е
недопустимо в частта, в която съдът е уважил предявения установителен иск за
разликата над сумата от 435,00 лв. до размера от 574,60 лв., включваща сумата
от 73,60 лв. за периода 01.05.2013 г. – 31.12.2013 г., сумата от 46,00 лв. за
периода 01.01.2014 г. – 31.05.2014 г. и разликата над сумата от 160,00 лв. до
пълния присъден размер от 180,00 лв. и за периода 01.04.2015 г. – 01.05.2015 г.
Налице е произнасяне на СРС свръхпетитум, доколкото предмет на
производството по гр.д. №8248/2018 г. по описа на СРС, 144 състав, са
вземания за неизплатени такси за поддържане на общите части на сградата за
периода 01.05.2015 г. – 31.12.2017 г. и суми за ремонт на покрив за 2014 г. и
2015 г., което в
приложение правомощията на въззивния съд по чл.270 ал.3 изр.1 ГПК налага извод за обезсилване на решението в тази част.
В останалата му част решението е частично
неправилно, поради следното:
От представеното
и описано по-горе споразумение от 28.02.2017 г. се установи безспорно и
категорично, че задълженията на ответника за неплатени такси за поддръжка на
общите части на сградата за процесния период 01.05.2015 г. – 31.12.2017 г. са в
общ размер на сумата от 710,00 лв., както следва: за периода 01.05.2015 г. –
31.12.2015 г. – 160,00 лв.; за периода 01.03.2016 г. – 31.12.2016 г. – 250,00
лв.; за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. – 300,00 лв. Споразумението представлява частен свидетелстващ документ,
който удостоверява неизгодни за страната му факти – ответника, а именно
признание за задълженията му към ЕС и има характера на извънсъдебно признание
за наличието на посочените в него задължения, поради което съдът ползва
доказателствената му сила.
Ответникът,
чиято е доказателствената тежест за това, не доказа положителния факт на плащането
на дължимите месечни такси за процесния период.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният иск за дължимостта на месечните такси
за поддръжка на общите части за процесния период се явява изцяло основателен.
Настоящият въззивен състав намира обаче, че в рамките на
производството по настоящето дело, ищецът, чиято е доказателствената тежест за
това, не е ангажирал никакви доказателства за наличието на решение, взето от ОС
на процесната СЕС, за заплащане от страна на всеки етажен собственик на суми
за ремонт на покрива през 2014 г. и 2015 г. Представеното и описано по-горе споразумение
от 28.02.2017 г. не съдържа признание от страна на ответника за негови
задължения за извършване на сочените ремонти.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният иск за дължимостта на припадащата се част за 2014 и г. и 2015 г. за ремонт на покрива се
явява неоснователен.
Поради
изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 435,00
лв. до размера на сумата от 710,00 лв. или за сумата от 275,00 лв.,
представляваща неплатени
такси за поддръжка на общите части на сградата за периода 01.01.2017 г. –
31.12.2017 г., и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск бъде уважен до посочения размер. В останалата
част, в която искът е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер или
за сумата от 57,00 лв., представляваща припадащата се част за
ремонт на покрив за 2014 г. и 2015 г., решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника на основание
чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в
първоинстанционното производство в общ размер на сумата от 61,74 лв., както и
разноски във въззивното производство в размер на сумата от 21,10 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 211,12 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №59567 от 08.03.2019 г., постановено по
гр.д. №8248/2018 г. на Софийски районен съд, 144 състав, в частта, в която е уважен
предявеният от Етажна собственост на
бл.***, гр. София, жк. „Люлин“, срещу С.В.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***, установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 ГПК за разликата над размера от 435,00
лв. до 574,60 лв., което задължение е за ремонт на ЕС по споразумение от
28.02.2017 г., подписано от ищеца и ответника, за
периода 01.05.2013 г. – 31.12.2013 г. сума от 73,60 лв., за периода 01.01.2014
г. – 31.05.2014 г. сумата от 46,00 лв. и за периода 01.04.2015 г. – 01.05.2015
г.
за разликата над сумата от 160,00 лв.
до 180,00 лв.
ОТМЕНЯ
решение №59567 от 08.03.2019
г., постановено по гр.д. №8248/2018 г. на Софийски районен съд, 144 състав, в
частта, в която е отхвърлен предявеният от Етажна
собственост на бл.***, гр. София, жк. „Люлин“, срещу С.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, установителен иск с правно
основание чл.415 ал.1 ГПК за разликата
над сумата от 435,00 лв. до размера на сумата от 710,00 лв., което задължение е за ремонт на ЕС по споразумение от 28.02.2017 г., подписано от
ищеца и ответника, за
периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.,
и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ГПК, че С.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на Етажна собственост на бл.***, гр.
София, жк. „Люлин“, на основание чл.41 ЗС допълнително сумата от 275,00 лв. /или разликата
над 435,00 лв. до 710,00 лв./,
представляваща неплатени
такси за поддръжка на общите части на сградата за периода 01.01.2017 г. –
31.12.2017 г., съгласно споразумение от 28.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2017
г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д. №88551/2017 г. по описа на СРС, 144 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С.В.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на Етажна
собственост на бл.***, гр. София, жк. „Люлин“, на
основание чл.78 ал.1 ГПК допълнително сумата от 61,74 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 232,22 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.